Сондата Juno се подготвя за най-близкото си прелитане покрай Йо, спътника на Юпитер
След 56 близки прелитания над Юпитер и други близки срещи с три от четирите галилееви спътници, сондата Juno на НАСА ще направи най-близкото си досегашно прехвръкване над вулканичния сателит Йо в събота, 30-ти декември, като се приближи на 1500 км от неговата повърхнина.
Това ще бъде най-близкото прехвръкване от 20 години насам и ще предшества друго доста близко прехвръкване, планувано за 3 февруари 2024 година, при което Juno още веднъж ще се приближи на 1 500 км от Йо.
Досега в границите на задачата е следена вулканичната интензивност на Йо от дистанции от 11 000 км до над 100 000 км, а също по този начин са предоставени първите подробни изображения на северния и южния полюс на спътника. Комбинирайки данните от това прехвръкване с предходните наблюдения, научният екип на Juno изследва по какъв начин се трансформират вулканите на Йо: какъв брой постоянно изригват, какъв брой ярки и горещи са и по какъв начин се трансформира формата на потоците лава. И по какъв начин интензивността на Йо е обвързвана с потока от заредени частици в магнитосферата на Юпитер.
Проучване на солидната вулканична активност на Йо
И трите камери на борда на Juno ще бъдат дейни по време на прелитането на 30-ти декември. JIRAM (Jovian Infrared Auroral Mapper), която прави инфрачервени фотоси, ще каталогизира топлинните сигнали, предавани от вулканите и калдерите, които покриват повърхността на Йо.
В същото време Stellar Reference Unit – камерата за звездна навигация, която също дава скъпа научна информация, ще снима повърхността с най-високата до момента резолюция. А камерата JunoCam ще прави цветни изображения във забележимият набор на светлината.
С всички данни, които може да събере, и с данните, които ще получи на 3-ти февруари, Juno ще изследва източника на солидната вулканична активност на Йо. Това ще помогне на учените да схванат дали под кората му има океан от магма и какво е смисъла на приливните сили на Юпитер, които безмилостно притискат този сателит.
Предстоящото прехвръкване на Йо ще се реализира по време на 57-ата му обиколка към Юпитер. По време на тази орбита сондата, нейните принадлежности и камери са минали през една от най-неблагоприятните радиационни среди в цялата Слънчева система.
Юпитер има интензивно магнитно поле, което е към 14 пъти по-силно от земното. Това магнитно поле улавя заредените частици, като да вземем за пример електроните и протоните, от слънчевия вятър и ги форсира до доста високи скорости. Уловените заредени частици основават обширна радиационна област към газовия колос, образувайки пояс от високоенергийни частици, които могат да причинят съществени повреди на галактическите сонди.
Да напомним, че в магнитопаузата на планетите – границата сред магнитосферата и междупланетния безоблачен вятър – поражда необичайно събитие, известно като неустойчивост на Келвин-Хелмхолц (KHI), което води до образуването на магнитни вихри. Благодарение на галактическата сонда Джуно (Juno) откривателите за първи път потвърдиха честото наличие на великански магнитни вихри в магнитопаузата на Юпитер.
Кумулативният резултат от цялата радиация, на която е била изложена Juno по време на тези (почти) 57 прелитания, стартира да се демонстрира в изображенията от камерата JunoCam през последните няколко обиколки. Ед Хърст, началник на плана Juno в Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА в Южна Калифорния, изяснява:
„ Изображенията от последното прехвръкване демонстрират понижаване на динамичния обсег на камерата и поява на звук във тип на линии. Нашият инженерен екип работи по намирането на решения за понижаване на радиационните повреди и опазване на работоспособността на камерата “.
След месеци на оценка екипът на задачата „ Джуно “ промени плануваната траектория, като добави седем нови близки прелитания над Йо към разширения проект на задачата, като общият им брой е 18.
След близкото прехвръкване на Йо на 3-ти февруари, сондата ще прелита над Йо във всяка от оставащите си орбити към Юпитер. С всяка последваща орбита приближаването до повърхността на спътника ще става все по-отдалечено. Първата орбита ще я води на височина към 16500 км, а последната орбита ще я води на височина към 115000 км.
Гравитационното привличане на Йо към Джуно (Juno) по време на прелитането на 30-ти декември ще съкрати орбитата на сондата към Юпитер от 38 на 35 дни. След прелитането на 3-ти февруари орбитата на Juno ще бъде в допълнение понижена на 33 дни.
Впоследствие новата планувана траектория на полета ще докара до това, че Юпитер ще закрие Слънцето от сондата за към пет минути сега, когато Juno е в най-близката си точка до планетата – интервал, наименуван перигей. Това ще бъде първият път, в който задвижваната от слънчева сила сонда ще попадне в мрачевина след прелитането си към Земята през октомври 2013 година, само че продължителността на този интервал ще бъде прекомерно къса, с цел да се отрази на нейната цялостна работа.
С изключение на интервала към 3-ти февруари, сондата ще се сблъсква с сходни слънчеви затъмнения по време на всяко близко прехвръкване към Юпитер от в този момент до края на дългата си задача, която ще завърши в края на 2025 година
