След 18.02.2018г. консумацията на каквито и да са животински продукти

След 18.02.2018г. потреблението на каквито и да са скотски артикули се приключват.

Великият пост е най-строг и най-продължителен.
Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, тъй като трае 40 дни, само че с него се съединява и седмицата на Христовите премеждия, в която се спомнят последните събития от земния живот на Господа, изключително Неговите премеждия, гибел и заравяне. Затова тя се назовава Страстна седмица, т.е. Седмица на страданията.
Великият пост е открит в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), с цел да могат в същото време християните да се разкаят и очистят душите и телата си и по подобен метод да се подготвят почтено за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово.



През целия пост риба се разрешана два пъти - на Благовещение (ако не се пада през Страстната седмица) и на Връбница. След Неделя Месопустна се прекратява яденето на месо, а след Неделя Сиропусна - и на мляко, млечни артикули и риба, и постът продължава по този начин:

- Първа седмица ––> > От понеделник до събота в това число - непоколебим пост (растителна храна без олио и вино) ––> > В събота (Тодоровден) се взема Св. Причастие.

- Втора седмица ––> > Сряда и петък - непоколебим пост. ––> > Събота и неделя - олио и вино. ––> > На Благовещение се позволява и риба.

- Трета седмица (Кръстопоклонна) ––> > От понеделник до петък в това число - непоколебим пост. ––> > Събота и неделя - олио и вино.

- Четвърта седмица ––> > Както втората

- Пета седмица ––> > Както втората

- Шеста седмица ––> > Както втората ––> > В събота (Връбница) - риба, хайвер или други безгръбначни животни.

- Страстна седмица ––> > От понеделник до събота в това число - непоколебим пост. ––> > Ако здравето разрешава, на Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода.



Постът не е просто диета - въздържанието от избрани храни /най-вече на тези с скотски произход/ не е самоцелно. Идеята на поста е посредством отнемане на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се приближава до Бога.

Строгият пост не се предлага на заболели, дребни деца, възрастни хора, бременни дами и кърмачки.

През Великденския пост всяка седмица е отдадена на някакво събитие или на персона, чиито каузи приканват към примирение и смирение. През първата седмица от поста рестриктивните мерки са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се подготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се чества Тодоровден.



През втората седмица от Великия пост се празнува Св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е отдадена на Светия Кръст, с цел да подсети на вярващите за страданията и гибелта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на Св. Йоан Лествичник, написал съчинение за положителните каузи, които довеждат до Божия трон. В съботата от петата седмица се празнува Пресвета Богородица, а в неделята - Преподобната Мария Египетска - ослепителен образец за смирение.



Съботата от шестата седмица / Лазаровден / на Великия пост е отдадена на възкресението на Лазар. Исус Христос го извел от гроба и го върнал към живот.

Шестата неделя /Цветница или Връбница/ е отдадена на тържественото влизане на Исус Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.

Християнската черква назовава началото на Великденския пост " преддверие на божественото смирение " или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отхвърлят от своите грехове, " очистват се " и се приближават до Исус Христос.