Небесни събития, които са променили курса на историята
Слънчевото затъмнение от 585 година пр.н.е, поради което две воюващи кралства вземат решение да вършат обич, а не война
През 585 г.пр.н.е. цар Киаксар, владетелят на Мидия, разрешава на скитите да се открият на територията на неговото кралство. Като знак за признателност към гостоприемството на цар Киаксар, скитите щели да образоват младите мъже от Мидия в пукотевица. Но тогава връзките им се обострят.
Един ден Киаксар упреква скитите, че са излезли на лов и са се прибрали с празни ръце. За да отмъстят, скитите убиват едно от момчетата, които упражняват, нарязват го и го дават на Киаксар, убеждавайки го че това е част от месото, което са уловили по време а лова. Преди царя да се усети за осъществената ловкост, скитите се насочат към двора на царя на Лидия – Алиат II.
Киаксар е ядосан от постъпката на скитите, само че Алиат II отхвърля да ги върне назад при него. През идващите 6 години се води война сред Лидия и Мидия, като нито една от страните не можела да завоюва превъзходство. Накрая, по време на една от борбите, както споделя гръцкият историк Херодот „ денят внезапно се трансформира в нощ “ . Войниците били толкоз ужасени от протичащото се, че решили да се откажат от борбата и да сключат мир, като гаранция за това било, че дъщерята на Алиат II ще се омъжи за сина на Киаксар.
Затъмнение, което принуждава цялостен народ да се откаже от града си
Приблизително 28 години, откакто слънчевото затъмнение приключва войната сред Лидия и Мидия, курсът на историята още един път е изменен поради небесен феномен. Източник на информация за това е Ксенофонт – древногръцки публицист, който през 401 г.пр.н.е съпровожда армията на Кир Млади на експедиция, при която очаквал да вземе персийския престол от брат си Артаксеркс II. По пътя те се натъкват на пустия град Лариса, на крайбрежията на р. Тигър.
Ксенофонт написа, че в миналото Лариса е бил добре укрепена цитадела с високи и дебели стени. Тя внушавала боязън в персийската войска още 200 години по-рано. По това време персите неведнъж опитвали да разбият съпротивата на Лариса, само че безрезултатно. Древногръцкия мъдрец оповестява, че „ облак покрил слънцето и скрил светлината му “ . Това по този начин изплашило народа от Лариса, че те бързо изоставят града си – предоставяйки го в ръцете на персите.
Това цялостно затъмнение евентуално е било толкоз ужасно, че народа от Лариса е бил подготвен да се откаже от град, който толкоз дълго е пазил от враговете си.
Халеевата комета и предзнаменованието, което носи
Халеевата комета може да бъде наблюдение на всеки 75-76 години. Английският астроном Едмънд Халей потвърждава, че кометите, които са били следени през годините (1531, 1607 и 1682) в действителност са една и съща комета. Един от тези случаи е през 1066 година, когато, съгласно Англо-саксонската хроника, към Великден „ в небесата имаше нещо, което в никакъв случай до момента човек не е следил “. Видима за една седмица, кометата била разказана като „ дългокоса звезда “.
Кралят на Англия Харолд Годуинсън обаче, приел, че „ дългокосата звезда “ е неприятен знак. На Гоблена от Байо е изобразен по какъв начин кралят и неговите сънародници следят кометата с учудване, вярвайки че тя е знак за неприятна орис. Уилям I въпреки това вярвал, че кометата носи позитивни вести. На гоблена е изобразено по какъв начин Завоевателят приготвя армада с невероятна убеденост.
Слънчево затъмнение, само че през коя година?
Смъртта на Хенри I през 1135 година слага началото на сложен за Англия интервал. Синът му Уилям бил умрял през 1120 при корабокрушението на „ Белия транспортен съд “, първата му брачна половинка също била мъртва, а втората – Аделаида дьо Лувен, не му родила дете.
Жива останала само щерка му Матилда. Можела ли тя да донесе вяра за кралското семейство? Всъщност не, тъй като църквата и народът били ужасени от вероятността жена да ръководи Англия, по тази причина след гибелта на Хенри I на трона се възкачва племенника на краля – Стивън. Следва 19-годишна революция, и неразмирици – интервал, който през днешния ден е запомнен като „ The Anarchy ”.
Каква била повода за това? Според Англо-саксонската хроника, повода би трябвало да се търси в небето, тъй като на 2.08.1135 „ дневната светлина беше затъмнена “ . Днес знаем, че слънчево затъмнение фактически е имало, само че на 2.08.1133, а не 1135! Вероятно някой е търсил много необикновена причина за безредната конюнктура в Англия през този интервал.
Лунно затъмнение като част от тактиката
През юли 1917 година по време на Арабското въстание против Османската империя, Томас Лорънс, прочут като Лорънс Арабски, си проправя път, дружно със своята войска, към турската цитадела Акаба. За да стигне до там обаче, трябвало да се пребори с още две по-малки защитни замъци. На 4 юли те стигат до първия пост Кетира. Арабите се страхували, тъй като вярвали, че цялостната луна ще освети пътя им и ще им даде по-малък късмет за нощна офанзива. Лорънс Арабски обаче ги успокоил, казвайки им, че „ за известно време няма да има Луна “.
Той бил прав. Лорънс знаел, че ще има лунно затъмнение. Възползвайки се от объркването на османците, той атакува Кетира и на 6 юли я завладява.
