Мистериозният Уран е следващата голяма цел на НАСА
Слънчевата система прелива от фантастични дестинации, само че никоя от тях не е нискотарифна и човечеството към момента може да си разреши единствено шепа от тях. Затова на всеки 10 години НАСА разпорежда на учени да оценят положението на планетарната просвета и да дефинират кои въпроси следва да бъдат предпочитани през идващото десетилетие. Водещите задачи в предния обзор бяха Марс (роувърът " Пърсивиърънс " реализира задачата през 2021 година, стъпвайки на Червената планета, а планът струваше 2,7 милиарда долара) и Европа - ледената луна на Юпитер (стартът на " Еуропа Клипър " е плануван за 2024 година, а планът коства 4,25 милиарда долара). Тази година пристигна време за установяване на нови задачи.
Комисията по избора е прегледала шест евентуални плана в Слънчевата система - от кацане на Меркурий до задача към Нептун и най-голямата му луна Тритон. От тях учените избират един водещ приоритет - задача до Уран, която може да коства 4 милиарда $. Защо пък Уран? Защото Уран е една от най-интересните планети на нашата система.
Мисията би разрешила човечеството за пръв път да огледа от близко мразовит колос - това е значимо не от любознание, а тъй като нашата вселена е цялостна с ледени колоси и Уран може да ни подскаже за какво природата толкоз обича тези планети. Освен това този план на ръба на Слънчевата система ще тества границите на нашите благоприятни условия.
Планът е задачата да потегли през 2031 или 2032 година, да прекара 13 година в път към задачата, по-късно да обикаля в орбита към Уран в продължение на няколко години, събирайки информация за атмосферата, вътрешността, пръстените и луните на планетата. Нептун също е бил коментиран, само че логистиката на сходна задача в интервала, за който става дума, ще бъде много по-сложна.
Ако НАСА получи задоволително финансиране за втора водеща задача преди идващия 10-годишен обзор през 2032 година, то комисията предлага това да е Енцелад. Тук евентуално ще са нужни 5 милиарда $ за изпращането на уред, който ще обикаля в орбита и ще кацне на дребната ледена луна на Сатурн.
Нашата история с Уран
През нощта на 13 март 1781 година Уилям Хершел се взира в телескопа си в градината си в Бат, Англия, когато вижда необикновен и едвам видим обект наоколо до звездата Зета Телец. Наблюдава го няколко нощи и открива, че обектът се движи постепенно на фона на звездите. Първо счита, че е разкрил комета, само че след това вярно взема решение, че става дума за далечна планета. Кръстена след това Уран, планетата е първата открита след Античността.
Днес знаем, че Уран е доста чудноват свят. Докато останалите планети в нашата система се въртят като пумпали, Уран лежи настрани - неговите полюси са на екватора. И макар че не е най-далечната планета от Слънцето, е най-студената.
Въпреки всички тези особености човечеството има необяснимо малко опити да приближи Уран. Той е посещаван един-единствен път - през 1986 година, когато " Вояджър 2 " минава около него по време на грандиозното си турне на Слънчевата система и спуска робот сонда. Снимките и пробите разкриват голям, бледосин свят без никакви забележителности, с атмосфера от водород, хелий и метан, многолюдна фамилия от луни и мощно магнитно поле. И толкова. Даже далечната Плутон, която ту е планета, ту джудже, е изследвана повече.
Особеностите на Уран
Сезоните на Уран са удивителни. Всеки полюс прекарва десетилетия, къпан от непрекъсната слънчева светлина, преди да потъне в десетилетия на цялостен мрак. Ако един човек се роди по залез слънце в настъпващата есен на единия полюс, той ще би трябвало да чака 42 година, с цел да види първия изгрев на пролетта.
Бурите на Уран също не са като никои други в Слънчевата система. Когато през 2007 година планетата доближава най-близката си точка до Слънцето, астрономите чакат другояче спокойната му повърхнина да бъде сполетяна от стихии. Но тези стихии не престават чак до 2014 година и към момента никой няма визия за какво това е по този начин.
И като че ли това не стига, Уран е единствената планета, кръстена на гръцки, а не на римски господ.
Ужасната Миранда
Не на последно място Уран има една от най-странните луни на нашата Слънчева система - Миранда. Открита е през 1948 година, само че през 1986 година " Вояджър " ни изпраща фрагменти от нея, които към момента никой не може да изясни - луната е като топка, съшита от разнообразни елементи, нещо като дребен, безподобно противен, само че и приветлив Франкенщайн.
Миранда е с диаметър 500 км и една седма от размерите на нашата Луна. Не просто теренът й е извънредно скърпен, само че сред другите елементи има геологически форми, които са неповторими за нашата система - отчетливи граници сред по-плитките долини и хребети и по-дълбоките. Впрочем каньоните тук са 12 пъти по-дълбоки от Гранд Каньон.
През 2008 година НАСА допусна, че луната е била разцепвана най-малко пет пъти в историята си, по тази причина и в този момент виждаме този мишмаш от нови и остарели повърхности по нея. Според друга версия тя е била удряна неведнъж от скални или железни астероиди, които отчасти са стопили ледения пласт под повърхността й, извеждайки от горната страна водна киша, която отначало е замръзнала.
Повърхността на Миранда е съвсем толкоз ярка, колкото на най-ярката и най-голямата луна на Уран - Ариел. Но и двете отразяват не повече от една трета от слънчевата светлина, която ги доближава. Това допуска, че на повърхността има въглеродни материали. Впрочем яркостта на Миранда се усилва трагично, когато фенът е сред нея и Слънцето. Това подсказва, че повърхността й е пореста и хвърля сенки, когато е осветена под избрани ъгли. Това може да се дължи на милиарди години бомбардировки с микрометеорити.
Смята се, че съвсем всички по-големи луни на Уран, в това число Миранда, са построени от заледена вода и силикатни скали. Но за разлика от другите спътници, орбитата на Миранда е малко наклонена. Уран има 27 луни, само че за пет от тях - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон, има догатки, че са водни светове с капацитет за живот. Някои от тези луни не са покрити с кратери, което допуска, че може към момента да са геологически дейни.
Да си преговорим Слънчевата система
Планетите в нашата система се разделят на три групи. Меркурий, Венера, Земята и Марс са скалисти вътрешни планети, които обикалят покрай Слънцето. След това са газовите колоси Юпитер и Сатурн - големи светове, най-вече от водород и хелий. И най-после са Уран и Нептун, надлежно предпоследната и най-далечната планети от Слънцето (Плутон първо се счита за планета джудже и второ - от време на време е по-близо до Слънцето от Нептун).
Уран и Нептун са ледени колоси - тъй като, естествено, са доста огромни (но не колкото Юпитер и Сатурн) и тъй като са построени от лед. И двете имат обилие от метан, вода и други молекули, поддаващи се на заледяване. Тези особености постоянно са били считани за забавни, само че очевидно не задоволително да заслужат особено внимание. Поне до момента в който астрономите не стартират да изследват световете на други звездни системи и на всички места се натъкват на ледени колоси като Уран и Нептун.
Предизвикателствата на задачата
Уран обикаля към Слънцето на приблизително разстояние от 2,8 милиарда км, а Нептун - на 4,5 милиарда км. Очевидно Уран е по-подходящата цел от двете, само че и тя ще има потребност от помощ, с цел да доближи задачата. Тази помощ ще пристигна от Юпитер под формата на гравитационен подтик. Тази маневра към този момент е употребена при други задачи из Слънчевата система и изисква галактическият уред да мине ниско над дадена планета по пътя си. Близостта до гравитационното поле дава " подтик " на капсулата, а тази " безвъзмездна " сила й оказва помощ да носи повече принадлежности и гориво. Така Юпитер би оказал помощ да натоварим капсулата с повече гориво, с цел да прекара повече време в проучване на Уран.
Срокът за свиждане с Юпитер обаче е безмилостно къс. За да доближи Юпитер в верния миг, задачата ще би трябвало да тръгне през 2031 или 2032 година Това оставя едвам десетина години на НАСА да откри 4 милиарда $, да проектира галактически уред, да го построи и да го изстреля на 13-годишно пътешестване. Това евентуално ще изисква подпомагане и от други организации, да вземем за пример Европейската галактическа организация. Можем и да закъснеем, само че това ще значи пътуването да трае 15 година А и има друга причина да бързаме да стигнем Уран до 2045 година Една година на Уран е равна на 84 земни. " Вояджър 2 " мина около планетата по време на лятото в южното полукълбо, по тази причина, в случай че желаеме да забележим цялостна картина, то в този момент би трябвало да стигнем там преди началото на южната пролет през 2049 година
Засега концепциите са да има един главен галактически уред, който ще обикаля в орбита към Уран, ще изследва планетата и от време на време ще доближава някои от нейните луни и пръстени за проучване. Допълнителна проба ще бъде пусната в атмосферата на Уран, с цел да се изследва нейният състав.
Наред с въпроса за какво имаме толкоз доста ледени колоси, задачата ще би трябвало да позволи и доста други загадки. Например за какво планетата е толкоз студена, за какво е напреко на останалите и така нататък
Според една догадка Уран се е сблъскал с доста огромен обект - голям метеорит да вземем за пример, и този удар го е килнал на една страна, изяснява пред " Гардиън " проф. Патрик Ъруин от Оксфорд. Това би обяснило и друга чудноватост на Уран - той, наподобява, няма съвсем никаква вътрешна топлота, останала от образуването му, което го прави най-студената планета на Слънчевата система.
" Юпитер, Сатурн и дори Нептун имат в някаква степен вътрешна топлота и излъчват повече сила в Космоса, в сравнение с гълтам от Слънцето. Но Уран не е по този начин евентуално тъй като конфликтът е извадил на повърхността му горещата сърцевина и топлината бързо се е разсеяла в пространството ", счита проф. Ъруин.
Странно, по-странно, Енцелад
Вторият приоритет пред НАСА - Енцелад, е дори по-странен обект и от Уран. Тази дребна луна на Сатурн изхвърля богати на органически материал гейзери от вода в Космоса, което я прави съвършен претендент за търсене на микроби или други примитивни форми на живот.
Енцелад е обект на разгорещени разногласия измежду астрономите, откогато " Касини " прати сведения за тази дребна вътрешна луна на Сатурн през 2004 година Всъщност съмнения за нея има и отпреди, защото луната има извънредно ярка повърхнина и кратери, които наподобяват покрити със сняг. Това подсказва, че спътникът е жив, деен свят. С диаметър 504 км и състав от канара и лед Енцелад трябваше от дълго време да е заледен като съседите си в системата на Сатурн. Но гравитационната борба сред Сатурн и по-голямата луна Диона поддържа вътрешността на Енцелад топла и дейна, което прави това парче земя основна цел в търсенето на живот в Слънчевата система.
Въпреки че множеството лед пада назад на повърхността, не дребна част съумява да избяга от слабата гравитация и влиза в орбита към Сатурн, формирайки неговия пръстен Е. Подобен на поничка, той е най-външният и най-неплътният от главните пръстени на планетата.
Комисията по избора е прегледала шест евентуални плана в Слънчевата система - от кацане на Меркурий до задача към Нептун и най-голямата му луна Тритон. От тях учените избират един водещ приоритет - задача до Уран, която може да коства 4 милиарда $. Защо пък Уран? Защото Уран е една от най-интересните планети на нашата система.
Мисията би разрешила човечеството за пръв път да огледа от близко мразовит колос - това е значимо не от любознание, а тъй като нашата вселена е цялостна с ледени колоси и Уран може да ни подскаже за какво природата толкоз обича тези планети. Освен това този план на ръба на Слънчевата система ще тества границите на нашите благоприятни условия.
Планът е задачата да потегли през 2031 или 2032 година, да прекара 13 година в път към задачата, по-късно да обикаля в орбита към Уран в продължение на няколко години, събирайки информация за атмосферата, вътрешността, пръстените и луните на планетата. Нептун също е бил коментиран, само че логистиката на сходна задача в интервала, за който става дума, ще бъде много по-сложна.
Ако НАСА получи задоволително финансиране за втора водеща задача преди идващия 10-годишен обзор през 2032 година, то комисията предлага това да е Енцелад. Тук евентуално ще са нужни 5 милиарда $ за изпращането на уред, който ще обикаля в орбита и ще кацне на дребната ледена луна на Сатурн.
Нашата история с Уран
През нощта на 13 март 1781 година Уилям Хершел се взира в телескопа си в градината си в Бат, Англия, когато вижда необикновен и едвам видим обект наоколо до звездата Зета Телец. Наблюдава го няколко нощи и открива, че обектът се движи постепенно на фона на звездите. Първо счита, че е разкрил комета, само че след това вярно взема решение, че става дума за далечна планета. Кръстена след това Уран, планетата е първата открита след Античността.
Днес знаем, че Уран е доста чудноват свят. Докато останалите планети в нашата система се въртят като пумпали, Уран лежи настрани - неговите полюси са на екватора. И макар че не е най-далечната планета от Слънцето, е най-студената.
Въпреки всички тези особености човечеството има необяснимо малко опити да приближи Уран. Той е посещаван един-единствен път - през 1986 година, когато " Вояджър 2 " минава около него по време на грандиозното си турне на Слънчевата система и спуска робот сонда. Снимките и пробите разкриват голям, бледосин свят без никакви забележителности, с атмосфера от водород, хелий и метан, многолюдна фамилия от луни и мощно магнитно поле. И толкова. Даже далечната Плутон, която ту е планета, ту джудже, е изследвана повече.
Особеностите на Уран
Сезоните на Уран са удивителни. Всеки полюс прекарва десетилетия, къпан от непрекъсната слънчева светлина, преди да потъне в десетилетия на цялостен мрак. Ако един човек се роди по залез слънце в настъпващата есен на единия полюс, той ще би трябвало да чака 42 година, с цел да види първия изгрев на пролетта.
Бурите на Уран също не са като никои други в Слънчевата система. Когато през 2007 година планетата доближава най-близката си точка до Слънцето, астрономите чакат другояче спокойната му повърхнина да бъде сполетяна от стихии. Но тези стихии не престават чак до 2014 година и към момента никой няма визия за какво това е по този начин.
И като че ли това не стига, Уран е единствената планета, кръстена на гръцки, а не на римски господ.
Ужасната Миранда
Не на последно място Уран има една от най-странните луни на нашата Слънчева система - Миранда. Открита е през 1948 година, само че през 1986 година " Вояджър " ни изпраща фрагменти от нея, които към момента никой не може да изясни - луната е като топка, съшита от разнообразни елементи, нещо като дребен, безподобно противен, само че и приветлив Франкенщайн.
Миранда е с диаметър 500 км и една седма от размерите на нашата Луна. Не просто теренът й е извънредно скърпен, само че сред другите елементи има геологически форми, които са неповторими за нашата система - отчетливи граници сред по-плитките долини и хребети и по-дълбоките. Впрочем каньоните тук са 12 пъти по-дълбоки от Гранд Каньон.
През 2008 година НАСА допусна, че луната е била разцепвана най-малко пет пъти в историята си, по тази причина и в този момент виждаме този мишмаш от нови и остарели повърхности по нея. Според друга версия тя е била удряна неведнъж от скални или железни астероиди, които отчасти са стопили ледения пласт под повърхността й, извеждайки от горната страна водна киша, която отначало е замръзнала.
Повърхността на Миранда е съвсем толкоз ярка, колкото на най-ярката и най-голямата луна на Уран - Ариел. Но и двете отразяват не повече от една трета от слънчевата светлина, която ги доближава. Това допуска, че на повърхността има въглеродни материали. Впрочем яркостта на Миранда се усилва трагично, когато фенът е сред нея и Слънцето. Това подсказва, че повърхността й е пореста и хвърля сенки, когато е осветена под избрани ъгли. Това може да се дължи на милиарди години бомбардировки с микрометеорити.
Смята се, че съвсем всички по-големи луни на Уран, в това число Миранда, са построени от заледена вода и силикатни скали. Но за разлика от другите спътници, орбитата на Миранда е малко наклонена. Уран има 27 луни, само че за пет от тях - Миранда, Ариел, Умбриел, Титания и Оберон, има догатки, че са водни светове с капацитет за живот. Някои от тези луни не са покрити с кратери, което допуска, че може към момента да са геологически дейни.
Да си преговорим Слънчевата система
Планетите в нашата система се разделят на три групи. Меркурий, Венера, Земята и Марс са скалисти вътрешни планети, които обикалят покрай Слънцето. След това са газовите колоси Юпитер и Сатурн - големи светове, най-вече от водород и хелий. И най-после са Уран и Нептун, надлежно предпоследната и най-далечната планети от Слънцето (Плутон първо се счита за планета джудже и второ - от време на време е по-близо до Слънцето от Нептун).
Уран и Нептун са ледени колоси - тъй като, естествено, са доста огромни (но не колкото Юпитер и Сатурн) и тъй като са построени от лед. И двете имат обилие от метан, вода и други молекули, поддаващи се на заледяване. Тези особености постоянно са били считани за забавни, само че очевидно не задоволително да заслужат особено внимание. Поне до момента в който астрономите не стартират да изследват световете на други звездни системи и на всички места се натъкват на ледени колоси като Уран и Нептун.
Предизвикателствата на задачата
Уран обикаля към Слънцето на приблизително разстояние от 2,8 милиарда км, а Нептун - на 4,5 милиарда км. Очевидно Уран е по-подходящата цел от двете, само че и тя ще има потребност от помощ, с цел да доближи задачата. Тази помощ ще пристигна от Юпитер под формата на гравитационен подтик. Тази маневра към този момент е употребена при други задачи из Слънчевата система и изисква галактическият уред да мине ниско над дадена планета по пътя си. Близостта до гравитационното поле дава " подтик " на капсулата, а тази " безвъзмездна " сила й оказва помощ да носи повече принадлежности и гориво. Така Юпитер би оказал помощ да натоварим капсулата с повече гориво, с цел да прекара повече време в проучване на Уран.
Срокът за свиждане с Юпитер обаче е безмилостно къс. За да доближи Юпитер в верния миг, задачата ще би трябвало да тръгне през 2031 или 2032 година Това оставя едвам десетина години на НАСА да откри 4 милиарда $, да проектира галактически уред, да го построи и да го изстреля на 13-годишно пътешестване. Това евентуално ще изисква подпомагане и от други организации, да вземем за пример Европейската галактическа организация. Можем и да закъснеем, само че това ще значи пътуването да трае 15 година А и има друга причина да бързаме да стигнем Уран до 2045 година Една година на Уран е равна на 84 земни. " Вояджър 2 " мина около планетата по време на лятото в южното полукълбо, по тази причина, в случай че желаеме да забележим цялостна картина, то в този момент би трябвало да стигнем там преди началото на южната пролет през 2049 година
Засега концепциите са да има един главен галактически уред, който ще обикаля в орбита към Уран, ще изследва планетата и от време на време ще доближава някои от нейните луни и пръстени за проучване. Допълнителна проба ще бъде пусната в атмосферата на Уран, с цел да се изследва нейният състав.
Наред с въпроса за какво имаме толкоз доста ледени колоси, задачата ще би трябвало да позволи и доста други загадки. Например за какво планетата е толкоз студена, за какво е напреко на останалите и така нататък
Според една догадка Уран се е сблъскал с доста огромен обект - голям метеорит да вземем за пример, и този удар го е килнал на една страна, изяснява пред " Гардиън " проф. Патрик Ъруин от Оксфорд. Това би обяснило и друга чудноватост на Уран - той, наподобява, няма съвсем никаква вътрешна топлота, останала от образуването му, което го прави най-студената планета на Слънчевата система.
" Юпитер, Сатурн и дори Нептун имат в някаква степен вътрешна топлота и излъчват повече сила в Космоса, в сравнение с гълтам от Слънцето. Но Уран не е по този начин евентуално тъй като конфликтът е извадил на повърхността му горещата сърцевина и топлината бързо се е разсеяла в пространството ", счита проф. Ъруин.
Странно, по-странно, Енцелад
Вторият приоритет пред НАСА - Енцелад, е дори по-странен обект и от Уран. Тази дребна луна на Сатурн изхвърля богати на органически материал гейзери от вода в Космоса, което я прави съвършен претендент за търсене на микроби или други примитивни форми на живот.
Енцелад е обект на разгорещени разногласия измежду астрономите, откогато " Касини " прати сведения за тази дребна вътрешна луна на Сатурн през 2004 година Всъщност съмнения за нея има и отпреди, защото луната има извънредно ярка повърхнина и кратери, които наподобяват покрити със сняг. Това подсказва, че спътникът е жив, деен свят. С диаметър 504 км и състав от канара и лед Енцелад трябваше от дълго време да е заледен като съседите си в системата на Сатурн. Но гравитационната борба сред Сатурн и по-голямата луна Диона поддържа вътрешността на Енцелад топла и дейна, което прави това парче земя основна цел в търсенето на живот в Слънчевата система.
Въпреки че множеството лед пада назад на повърхността, не дребна част съумява да избяга от слабата гравитация и влиза в орбита към Сатурн, формирайки неговия пръстен Е. Подобен на поничка, той е най-външният и най-неплътният от главните пръстени на планетата.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ