Щеше ли пророкът Мохамед да промени Света София
Скорошното решение на турското държавно управление да трансформира величествената " Света София ", в миналото най-голямата катедрала в света, от музей още веднъж в джамия е неприятна вест за християните по целия свят. Сред тях са и папа Франциск, който сподели, че изпитва болежка от решението, и духовният водач на православния християнски свят, вселенският патриарх Вартоломей, който съобщи, че е " наскърбен и покъртен ". Съпоставено с насладата на консервативните мюсюлмани в Турция, всичко това може би наподобява като нов епизод от добре познатата остаряла история: ислям против християнство.
Някои мюсюлмани обаче, в това число аз самият, не изпитваме изцяло задоволство от тази историческа стъпка и имаме учредения: насилственото трансформиране на храмове, каквото е имало доста пъти в човешката история във всички направления, може да бъде сложено под въпрос даже и от чисто ислямска позиция.
За да разберем за какво, дано погледнем деликатно ранния ислям, зародил в Арабия от седми век като монотеистична акция против политеизма. Пророкът Мохамед и дребна група вярващи гледат на по-ранните монотеисти - юдеи и християни - като на свои съдружници. По тази причина, когато първите мюсюлмани са преследвани в езическа Мека, някои намират леговище в християнското царство в Етиопия. Години по-късно, когато пророкът Мохамед ръководи Медина, той приема група християни от град Наджран да извършат богослужения в личната му джамия. Подписва с тях и контракт, който гласи:
" Не бива да има интервенция в практикуването на тяхното изповедание. Никой свещеник няма да бъде обособен от своята епископия, никой духовник от своя манастир, никой духовник от своята енория ".
Този набожен плурализъм е отразен и в Корана, където се споделя, че Бог пази " манастири, църкви, синагоги и джамии, в които се загатва името Божие " (22:40). Това е единствената сура в Корана, в която се загатват църкви и то единствено по оправдателен метод.
Някои мюсюлмани обаче, в това число аз самият, не изпитваме изцяло задоволство от тази историческа стъпка и имаме учредения: насилственото трансформиране на храмове, каквото е имало доста пъти в човешката история във всички направления, може да бъде сложено под въпрос даже и от чисто ислямска позиция.
За да разберем за какво, дано погледнем деликатно ранния ислям, зародил в Арабия от седми век като монотеистична акция против политеизма. Пророкът Мохамед и дребна група вярващи гледат на по-ранните монотеисти - юдеи и християни - като на свои съдружници. По тази причина, когато първите мюсюлмани са преследвани в езическа Мека, някои намират леговище в християнското царство в Етиопия. Години по-късно, когато пророкът Мохамед ръководи Медина, той приема група християни от град Наджран да извършат богослужения в личната му джамия. Подписва с тях и контракт, който гласи:
" Не бива да има интервенция в практикуването на тяхното изповедание. Никой свещеник няма да бъде обособен от своята епископия, никой духовник от своя манастир, никой духовник от своята енория ".
Този набожен плурализъм е отразен и в Корана, където се споделя, че Бог пази " манастири, църкви, синагоги и джамии, в които се загатва името Божие " (22:40). Това е единствената сура в Корана, в която се загатват църкви и то единствено по оправдателен метод.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ