Скални стражи има на много места в България.Някои от тях

Скални стражи има на доста места в България.

Някои от тях са с невъобразими размери. Общоприето е да се счита, че са изкусна скулпура дело на Природата, само че дали е по този начин?

Писателят, публицист и странник Николай Н. Нинов задава въпросите:

Кой е оформил тези причудливи композиции високо в скалите – огромните лица, профили, торсове?

Ерозията или стихиите?

А допустимо ли е те да са плод на човешка интервенция?

Как е изглеждал прастарият свят, споменът за който е запечатан в очите на тези магнетични исполини?

Те бдят от хилядолетия над знаковите скални светилища в България, написа Нинов в новата си книга „ Маршът на идолите: Скалните стражи от мистична България ”.

Изглеждат като чудовища с двойна паст, огнедишащи ципо - крили, навъсени сфинксове, циклопи.
Едни са със застинали в смут клюнове и усти, други припомнят за ослепени от слънцето
кучета, жаби и костенурки.

Трети – все по този начин смразяващи в ролята на мегалитни стражи,
надзирават с пещерни отвори вместо очи, които ни пронизват и приковават съгласно пада
на светлините и сенките.

Пазители на свещени пространства, медиатори сред
поклонници и жреци или просто наблюдаващи от приказните форми на изветряне са тези
исполини там, където планината среща небето?

И в случай че са единствено естествени кодове, имат ли място във вероятността предишното да държи ключа за сегашното? Или противоположното?
Предполага се, че предците ни приемали чудатите ваяния за сходства на своите
богове и по тази причина ги обожествили, създавайки към тях паметни центрове. И че към този момент
дооформени в облици за поклонение, идолите взели участие като фон в обредите, наред
с вкопаните в близост жертвеници и складове за блага, с всечените олтари, улеи и
преливници.

Един от монументалните мостри на мегалитната ни просвета се издига измежду
масив от смърч и ела в горското стопанство „ Беслет “.

Погледнат от запад, това е Козела, дал името и на тридесетметровия във височина отбор.

От югоизток обаче той изглежда като възвишен Дарт Вейдър, като мрачноват Дядо Коледа, като великан с брада до нозе и вдигната качулка.

В ранните ноемврийски следобеди, падайки косо  върху прилежаща канара, слънцето проектира върху края на брадата му сянката на друга фигура, също с тога и гугла, която копира очертанията на кумира. 

Свръхвъздействащо.

МНОГОЛИКИЯ

Щъркеловото светилище, с. Върбен, община Кирково

Стъписваща глава в масива край река Върбица, населяван от черни щъркели.
Скаломаните я оприличават с паднал ангел, жена с корона, вторачен в реката
наблюдаващ. Ваянието припомня за сфинкс, само че най-много за носово бижу на древен
транспортен съд, за изтънчено протоме от голям ритон. Приковаващ акростол, наподобяващ
костенурка, в случай че се огледа от запад. Както биха пояснили изкушените проучватели,
тайнствата зачитат по собствен метод приключенците, виждащи сходни облици, като им се
поя - вяват и показват уместно.