Криптовалутите: банките държат дистанция, но не всички
Ситуацията става все по-объркана
Имаше едно време, когато светът на парите беше елементарен и явен. Както в античния свят, по този начин и през Средновековието, хората са употребявали по този начин наречените „ стокови “ пари, които са имали присъща стойност. Това са най-вече златни, сребърни, медни и други железни монети.
По-късно, в новото време, когато пораждат банките, в обращение се появяват банкноти и монети. Освен банкноти в брой, в банковите сметки се появиха и безналични пари. С течение на времето цялата емисия на банкноти от частни търговски банки мина към централните банки.
Съвременният свят на парите е доста по-сложен и замайващ от това, което е бил в предишното. Представлява се от пари в брой, които се емитират от централните банки (част от парите се състоят от дребни разменни монети, издадени освен от Централната банка, само че и от трезори). Тяхната маса се назовава паричен елемент M0.
Освен това налице са безналични пари, лъвският дял от които се емитират от частни търговски банки. Наричат се още депозитни пари, тъй като се слагат в депозитни (и други) сметки на търговски и централни банки. Заедно с паричните средства те образуват паричния елемент М2.
И най-после, съществува понятието „ необятно парично предложение “ (паричен елемент М3), което в допълнение към горните типове пари включва дългови скъпи бумаги (с изключение на акции), металически сметки в банките и други
Изброих главните съставни елементи на картината на паричния свят, съществувала в края на предишния век. Този свят получи в допълнение многообразие от обстоятелството, че съдържаше валути, представляващи разнообразни страни и юрисдикции. В края на предишния век те са били повече от 200. Започвайки с щатски $, евро, английски лири стерлинги, японска йена и по-нататък подред.
Но през този век се появиха нови съставни елементи – частни криптовалути и цифрови валути на централната банка. Всеки знае частната криптовалута, наречена биткойн. Но с изключение на тази в действителност най-популярна криптовалута в света, има хиляди други частни цифрови валути (в началото на предходната година специалистите наброяваха към 13 хиляди).
Вече няколко години десетки централни банки създават и извършват планове за своите цифрови валути. Те се назовават CBDC (цифрова валута на централната банка). И към дузина страни и юрисдикции към този момент са легализирали CBDC (Нигерия е най-голямата).
За елементарния човек е доста мъчно да разбере този цветен свят на пари (валути). Но се оказва, че и банките, професионалните финансисти, мъчно се ориентират. Ще се опитам да очертая позицията на актуалните банки в този комплициран свят на парите.
По време и след финансовата рецесия от 2008-2009 година доста централни банки започнаха да следват мека и ултрамека парична политика, което се демонстрира основно във обстоятелството, че главният % стартира да понижава. Съответно комерсиалните банки, следвайки Централната банка, трябваше да понижат лихвените проценти както по дейните (кредитни), по този начин и по пасивните (набиране на средства за депозити) интервенции.
Лихвените проценти по депозитите в някои банки в някои страни са паднали до нулеви или даже негативни равнища. Клиентите (предимно физически лица) започнаха да теглят безналичните си пари от депозити и да ги трансферират в брой.
За да спрат бягството на клиенти и пари от банките, последните започнаха да лобират пред управляващите за решения за ограничение на паричното обращение. За да затворят клиентите в банките, където ще има единствено безналични пари. Сривът на паричното обращение в действителност се случи през последното десетилетие. Но към днешна дата кешът не е конфискуван изцяло в никоя страна по света.
Вярно, облекчение пристигна и за банките: Централната банка стартира да минава към строга парична политика от началото на предходната година, в това число посредством повишението на главния лихвен %. Което облагодетелства комерсиалните банки, които започнаха да покачват лихвите по депозитите.
От края на 2000-те години в света стартира същински взрив на частните криптовалути. Много търговски банки започнаха да преглеждат по-отблизо този нов инструмент. Който се издава най-вече от физически лица. Централните банки също започнаха да се вглеждат по-отблизо, само че не формулираха незабавно отношението си към криптовалутите.
През този „ безпристрастен “ интервал забележителен брой търговски банки започнаха да оферират своите посреднически услуги, свързани с криптовалути, на жители и корпоративни клиенти. Крипто услугите на банките включват разкриване на сметки в биткойни и други частни валути и осъществяване на някои транзакции с крипто по напътствие (инструкции) на клиента. Операциите включват главно покупка и продажба на криптовалути (с помощта на елементарни пари, само че от време на време и с други криптовалути).
През последното десетилетие се появиха забележителен брой нови организации, които се назовават „ банки за криптовалута “ - финансови институции, които дават услуги, свързани с цифрови активи. Те работят в тази област, като дават варианти за предпазване, продан, вложение и ръководство на цифрови монети на клиентите.
Търговските банки се въздържаха да работят с крипто не като медиатори, а без значение, употребявайки личния си капитал, с цел да осъществят облага. Крипто, несъмнено, е извънредно рисков инструмент. Можете бързо да изгорите.
И по този начин, Базелският комитет за банков контрол (към Банката за интернационалните разплащания) има вяра, че пристрастеността към крипто може да докара до дестабилизиране на финансовата система по света и предлага да се вкара коефициент на риск от 1250% за биткойни и други частни цифрови валути. На процедура това значи, че банките, които имат своята криптовалута, са длъжни да основат запас на стойност 12,5 пъти тяхната инвестиция в криптовалутата.
Към края на предишното десетилетие и изключително при започване на актуалното, доста централни банки, след дълги размишления и подозрения, най-сетне дефинираха позицията си във връзка с частните криптовалути. Позицията е негативна. На някои места това се показва в цялостни забрани на комерсиалните банки да работят с крипто. На някои места - при стягане на изискванията за такава работа. Дори в случай че банката дава единствено посреднически услуги и не прави транзакции от свое име.
Защо толкоз мъчно? – Защото съгласно централните банки и Банката за интернационалните разплащания (която е „ клуб “ на централните банки на разнообразни държави), частните цифрови валути затрудняват въвеждането на CBDC в обращение.
В началото на предходната година, съгласно списание The Fortune, криптовалутите бяха изцяло неразрешени в страни като Египет, Ирак, Катар, Оман, Мароко, Алжир, Тунис, Бангладеш и Китай. 42 страни, в това число Алжир, Бахрейн, Бангладеш и Боливия, индиректно вкараха крипто забрани, като постановиха разнообразни ограничавания върху способността на банките да правят транзакции в тези валути, като да вземем за пример прехвърляния.
По този метод от 2018 година броят на страните и юрисдикциите, които са забранили напълно или отчасти криптовалутите, се е удвоил до началото на 2022 година Днес календарът отбелязва края на 2023 година Мисля, че до момента броят на страните, които изцяло са забранили крипто или са стегнали разпоредбите за работа с него, се е нараснал доста. И всичко това, с цел да разчисти пътя за цифровите валути на централната банка.
Но комерсиалните банки въобще не са във екстаз от CBDC. В края на краищата те схващат, че CBDC не е трети тип пари (заедно с пари в брой и безналични), както настояват ръководителите на централните банки, МВФ и BIS. Това е единственият тип пари, който в последна сметка ще размени всички други обичайни пари - налични и безналични.
Досега комерсиалните банки получаваха положителни облаги заради лихвени покупко-продажби и заради обстоятелството, че можеха да емитират нови пари (под формата на раздадени заеми). И в бъдещия свят на CBDC няма да има място за тях или ще бъдат помолени да работят като някакъв тип финансов медиатор сред Централната банка и потребителите на цифрова валута (физически и юридически лица). И да се задоволяват единствено с комисионни за предоставените посреднически услуги.
Търговските банки са в прочут смисъл затворени организации, защото Централната банка във връзка с комерсиалните банки работи като регулатори и инспектор (банков надзор). Следователно те не се опълчват намерено на плана CBDC, само че се пробват да останат в бъдещия самоуверен нов свят на числата, най-малко като сътрудници и медиатори на Централната банка.
Ако съпоставим Съединени американски щати и Европа, в Стария свят се е развил по-строг режим във връзка с опцията банките да работят с криптовалути. В Новия свят (САЩ) режимът е по-либерален. По принцип през днешния ден една американска комерсиална банка може да работи с крипто.
За да направи това, той би трябвало да получи лиценз, наименуван Money Transmitter License. Лиценз за прекачване на средства посредством криптовалути. Има и лиценз, наименуван BitLicense. Издава се от Министерството на финансовите услуги на Ню Йорк (NYDFS) за транзакции с цифрови активи. В Европа (с изключение на Швейцария) банките не могат или съвсем не могат да получат такива лицензи.
От моя позиция това се изяснява с обстоятелството, че Америка не бърза да вкара цифровия $. Вече писах за това в моите публикации „ Не всички централни банки бързат да изградят „ CBDC парадайс “ “ и „ CBDC е „ гробът на американската независимост “. Опит за опълчване на плана за цифров $. “
Авторът на обявата „ Банки и криптовалута: каква е сложността на тези взаимоотношения “ споделя почти същото:
Искам още веднъж да се върна към предишното десетилетие. Във време, когато централните банки към момента не са формирали отношението си към частните криптовалути. Тогава шумът към частните цифрови валути болести доста търговски банки. Последните си помислиха: за какво не стартираме да сътворяваме лични криптовалути и да ги предлагаме на нашите клиенти?
Например през 2017 година британският Financial Times разгласява публикация „ Шест световни банки сплотяват напъните си, с цел да основат цифрова валута “. В публикацията се отбелязва, че шест от най-големите банки в света са влезнали в план за създаване на цифрова валута, която се надяват да употребяват от идната година за сетълмент и изчистване на финансови транзакции. Това са Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street.
А от средата на предишното десетилетие швейцарската банка UBS, дружно с банките Deutsche Bank, Santander и BNY Mellon, както и брокерът ICAP, също започнаха да създават крипта, основана на технологията blockchain или разпределен указател. Наричаше се USC – „ utility settlement coin “ (приблизителен превод: „ практични пари за планове /сетълменти/ “).
Има и други образци, при които европейски частни банки стартират да кроят проекти за основаване на свои лични цифрови валути - основно за взаимни клирингови сетълменти (а не за външни клиенти). За акцент те нарекоха тези валути постоянни монети (т.е. валути с ниска волатилност, стабилни). Но за тези планове и валути не се чува нищо от няколко години. Може да се допусна, че ЕЦБ и централните банки на обособените страни просто са забранили потреблението на тези валути.
И тогава оня ден имаше вест, която се оказа непредвидена и парадоксална за доста специалисти. Френската банка Societe Generale започва търговия на своя стейбълкойн EUR CoinVertible (EURCV) на основаната в Люксембург крипто борса BitStamp. Оказва се, че криптовалутата EURCV е оповестена още през април тази година от поделение на Societe Generale Forge, профилирано в работата с цифрови активи.
През това време подразделението на банката съумя да получи лиценз за снабдител на услуги, свързани с цифрови активи, от френския регулатор и започва издаването на токени, основани на блокчейн Ethereum. EUR CoinVertible е закрепен към обменния курс на еврото. Но каквото и да се приказва, това е частна валута, която ще съществува до формалната валута евро.
На 6 декември британският Financial Times посвети публикацията „ Société Générale да стане първата огромна банка, която изброи стейбълкойн “ на стартирането на криптовалута от френската банка. По-специално, тя съдържа част от изявление за Financial Times от ръководителя на Societe Generale Forge, Жан-Марк Стенгер.
По-специално той сподели: „
Алена Нариняни, основен изпълнителен шеф на Crypto-A, разяснява известието за раждането на цифровата валута EURCV по следния метод:
Ситуацията в света на парите, коства ми се, става все по-объркана. И както за жителите, по този начин и за банките. Виждаме възходящ паричен безпорядък.
Превод: ЕС
Имаше едно време, когато светът на парите беше елементарен и явен. Както в античния свят, по този начин и през Средновековието, хората са употребявали по този начин наречените „ стокови “ пари, които са имали присъща стойност. Това са най-вече златни, сребърни, медни и други железни монети.
По-късно, в новото време, когато пораждат банките, в обращение се появяват банкноти и монети. Освен банкноти в брой, в банковите сметки се появиха и безналични пари. С течение на времето цялата емисия на банкноти от частни търговски банки мина към централните банки.
Съвременният свят на парите е доста по-сложен и замайващ от това, което е бил в предишното. Представлява се от пари в брой, които се емитират от централните банки (част от парите се състоят от дребни разменни монети, издадени освен от Централната банка, само че и от трезори). Тяхната маса се назовава паричен елемент M0.
Освен това налице са безналични пари, лъвският дял от които се емитират от частни търговски банки. Наричат се още депозитни пари, тъй като се слагат в депозитни (и други) сметки на търговски и централни банки. Заедно с паричните средства те образуват паричния елемент М2.
И най-после, съществува понятието „ необятно парично предложение “ (паричен елемент М3), което в допълнение към горните типове пари включва дългови скъпи бумаги (с изключение на акции), металически сметки в банките и други
Изброих главните съставни елементи на картината на паричния свят, съществувала в края на предишния век. Този свят получи в допълнение многообразие от обстоятелството, че съдържаше валути, представляващи разнообразни страни и юрисдикции. В края на предишния век те са били повече от 200. Започвайки с щатски $, евро, английски лири стерлинги, японска йена и по-нататък подред.
Но през този век се появиха нови съставни елементи – частни криптовалути и цифрови валути на централната банка. Всеки знае частната криптовалута, наречена биткойн. Но с изключение на тази в действителност най-популярна криптовалута в света, има хиляди други частни цифрови валути (в началото на предходната година специалистите наброяваха към 13 хиляди).
Вече няколко години десетки централни банки създават и извършват планове за своите цифрови валути. Те се назовават CBDC (цифрова валута на централната банка). И към дузина страни и юрисдикции към този момент са легализирали CBDC (Нигерия е най-голямата).
За елементарния човек е доста мъчно да разбере този цветен свят на пари (валути). Но се оказва, че и банките, професионалните финансисти, мъчно се ориентират. Ще се опитам да очертая позицията на актуалните банки в този комплициран свят на парите.
По време и след финансовата рецесия от 2008-2009 година доста централни банки започнаха да следват мека и ултрамека парична политика, което се демонстрира основно във обстоятелството, че главният % стартира да понижава. Съответно комерсиалните банки, следвайки Централната банка, трябваше да понижат лихвените проценти както по дейните (кредитни), по този начин и по пасивните (набиране на средства за депозити) интервенции.
Лихвените проценти по депозитите в някои банки в някои страни са паднали до нулеви или даже негативни равнища. Клиентите (предимно физически лица) започнаха да теглят безналичните си пари от депозити и да ги трансферират в брой.
За да спрат бягството на клиенти и пари от банките, последните започнаха да лобират пред управляващите за решения за ограничение на паричното обращение. За да затворят клиентите в банките, където ще има единствено безналични пари. Сривът на паричното обращение в действителност се случи през последното десетилетие. Но към днешна дата кешът не е конфискуван изцяло в никоя страна по света.
Вярно, облекчение пристигна и за банките: Централната банка стартира да минава към строга парична политика от началото на предходната година, в това число посредством повишението на главния лихвен %. Което облагодетелства комерсиалните банки, които започнаха да покачват лихвите по депозитите.
От края на 2000-те години в света стартира същински взрив на частните криптовалути. Много търговски банки започнаха да преглеждат по-отблизо този нов инструмент. Който се издава най-вече от физически лица. Централните банки също започнаха да се вглеждат по-отблизо, само че не формулираха незабавно отношението си към криптовалутите.
През този „ безпристрастен “ интервал забележителен брой търговски банки започнаха да оферират своите посреднически услуги, свързани с криптовалути, на жители и корпоративни клиенти. Крипто услугите на банките включват разкриване на сметки в биткойни и други частни валути и осъществяване на някои транзакции с крипто по напътствие (инструкции) на клиента. Операциите включват главно покупка и продажба на криптовалути (с помощта на елементарни пари, само че от време на време и с други криптовалути).
През последното десетилетие се появиха забележителен брой нови организации, които се назовават „ банки за криптовалута “ - финансови институции, които дават услуги, свързани с цифрови активи. Те работят в тази област, като дават варианти за предпазване, продан, вложение и ръководство на цифрови монети на клиентите.
Търговските банки се въздържаха да работят с крипто не като медиатори, а без значение, употребявайки личния си капитал, с цел да осъществят облага. Крипто, несъмнено, е извънредно рисков инструмент. Можете бързо да изгорите.
И по този начин, Базелският комитет за банков контрол (към Банката за интернационалните разплащания) има вяра, че пристрастеността към крипто може да докара до дестабилизиране на финансовата система по света и предлага да се вкара коефициент на риск от 1250% за биткойни и други частни цифрови валути. На процедура това значи, че банките, които имат своята криптовалута, са длъжни да основат запас на стойност 12,5 пъти тяхната инвестиция в криптовалутата.
Към края на предишното десетилетие и изключително при започване на актуалното, доста централни банки, след дълги размишления и подозрения, най-сетне дефинираха позицията си във връзка с частните криптовалути. Позицията е негативна. На някои места това се показва в цялостни забрани на комерсиалните банки да работят с крипто. На някои места - при стягане на изискванията за такава работа. Дори в случай че банката дава единствено посреднически услуги и не прави транзакции от свое име.
Защо толкоз мъчно? – Защото съгласно централните банки и Банката за интернационалните разплащания (която е „ клуб “ на централните банки на разнообразни държави), частните цифрови валути затрудняват въвеждането на CBDC в обращение.
В началото на предходната година, съгласно списание The Fortune, криптовалутите бяха изцяло неразрешени в страни като Египет, Ирак, Катар, Оман, Мароко, Алжир, Тунис, Бангладеш и Китай. 42 страни, в това число Алжир, Бахрейн, Бангладеш и Боливия, индиректно вкараха крипто забрани, като постановиха разнообразни ограничавания върху способността на банките да правят транзакции в тези валути, като да вземем за пример прехвърляния.
По този метод от 2018 година броят на страните и юрисдикциите, които са забранили напълно или отчасти криптовалутите, се е удвоил до началото на 2022 година Днес календарът отбелязва края на 2023 година Мисля, че до момента броят на страните, които изцяло са забранили крипто или са стегнали разпоредбите за работа с него, се е нараснал доста. И всичко това, с цел да разчисти пътя за цифровите валути на централната банка.
Но комерсиалните банки въобще не са във екстаз от CBDC. В края на краищата те схващат, че CBDC не е трети тип пари (заедно с пари в брой и безналични), както настояват ръководителите на централните банки, МВФ и BIS. Това е единственият тип пари, който в последна сметка ще размени всички други обичайни пари - налични и безналични.
Досега комерсиалните банки получаваха положителни облаги заради лихвени покупко-продажби и заради обстоятелството, че можеха да емитират нови пари (под формата на раздадени заеми). И в бъдещия свят на CBDC няма да има място за тях или ще бъдат помолени да работят като някакъв тип финансов медиатор сред Централната банка и потребителите на цифрова валута (физически и юридически лица). И да се задоволяват единствено с комисионни за предоставените посреднически услуги.
Търговските банки са в прочут смисъл затворени организации, защото Централната банка във връзка с комерсиалните банки работи като регулатори и инспектор (банков надзор). Следователно те не се опълчват намерено на плана CBDC, само че се пробват да останат в бъдещия самоуверен нов свят на числата, най-малко като сътрудници и медиатори на Централната банка.
Ако съпоставим Съединени американски щати и Европа, в Стария свят се е развил по-строг режим във връзка с опцията банките да работят с криптовалути. В Новия свят (САЩ) режимът е по-либерален. По принцип през днешния ден една американска комерсиална банка може да работи с крипто.
За да направи това, той би трябвало да получи лиценз, наименуван Money Transmitter License. Лиценз за прекачване на средства посредством криптовалути. Има и лиценз, наименуван BitLicense. Издава се от Министерството на финансовите услуги на Ню Йорк (NYDFS) за транзакции с цифрови активи. В Европа (с изключение на Швейцария) банките не могат или съвсем не могат да получат такива лицензи.
От моя позиция това се изяснява с обстоятелството, че Америка не бърза да вкара цифровия $. Вече писах за това в моите публикации „ Не всички централни банки бързат да изградят „ CBDC парадайс “ “ и „ CBDC е „ гробът на американската независимост “. Опит за опълчване на плана за цифров $. “
Авторът на обявата „ Банки и криптовалута: каква е сложността на тези взаимоотношения “ споделя почти същото:
Искам още веднъж да се върна към предишното десетилетие. Във време, когато централните банки към момента не са формирали отношението си към частните криптовалути. Тогава шумът към частните цифрови валути болести доста търговски банки. Последните си помислиха: за какво не стартираме да сътворяваме лични криптовалути и да ги предлагаме на нашите клиенти?
Например през 2017 година британският Financial Times разгласява публикация „ Шест световни банки сплотяват напъните си, с цел да основат цифрова валута “. В публикацията се отбелязва, че шест от най-големите банки в света са влезнали в план за създаване на цифрова валута, която се надяват да употребяват от идната година за сетълмент и изчистване на финансови транзакции. Това са Barclays, Credit Suisse, Canadian Imperial Bank of Commerce, HSBC, MUFG и State Street.
А от средата на предишното десетилетие швейцарската банка UBS, дружно с банките Deutsche Bank, Santander и BNY Mellon, както и брокерът ICAP, също започнаха да създават крипта, основана на технологията blockchain или разпределен указател. Наричаше се USC – „ utility settlement coin “ (приблизителен превод: „ практични пари за планове /сетълменти/ “).
Има и други образци, при които европейски частни банки стартират да кроят проекти за основаване на свои лични цифрови валути - основно за взаимни клирингови сетълменти (а не за външни клиенти). За акцент те нарекоха тези валути постоянни монети (т.е. валути с ниска волатилност, стабилни). Но за тези планове и валути не се чува нищо от няколко години. Може да се допусна, че ЕЦБ и централните банки на обособените страни просто са забранили потреблението на тези валути.
И тогава оня ден имаше вест, която се оказа непредвидена и парадоксална за доста специалисти. Френската банка Societe Generale започва търговия на своя стейбълкойн EUR CoinVertible (EURCV) на основаната в Люксембург крипто борса BitStamp. Оказва се, че криптовалутата EURCV е оповестена още през април тази година от поделение на Societe Generale Forge, профилирано в работата с цифрови активи.
През това време подразделението на банката съумя да получи лиценз за снабдител на услуги, свързани с цифрови активи, от френския регулатор и започва издаването на токени, основани на блокчейн Ethereum. EUR CoinVertible е закрепен към обменния курс на еврото. Но каквото и да се приказва, това е частна валута, която ще съществува до формалната валута евро.
На 6 декември британският Financial Times посвети публикацията „ Société Générale да стане първата огромна банка, която изброи стейбълкойн “ на стартирането на криптовалута от френската банка. По-специално, тя съдържа част от изявление за Financial Times от ръководителя на Societe Generale Forge, Жан-Марк Стенгер.
По-специално той сподели: „
Алена Нариняни, основен изпълнителен шеф на Crypto-A, разяснява известието за раждането на цифровата валута EURCV по следния метод:
Ситуацията в света на парите, коства ми се, става все по-объркана. И както за жителите, по този начин и за банките. Виждаме възходящ паричен безпорядък.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ