Учен: Липсата на сняг в комбинация с ниски температури и силен вятър са проблем за посевите
Ситуацията с посевите от пшеница и рапица в Добричка и Варненска област към този момент не дава съображение за паника. Дано да падне сняг. Проблем ще е в случай че няма снежна завивка, а температурите паднат и излезе мощен вятър. Това сподели за Actualno.com завеждащият секция по селекция на пшеницата към Добруджанския аграрни институт проф. доктор Иван Киряков.
Той напомни, че пшеницата е поникнала мъчно през есента поради продължителната суша. Все още посевите са малко пожълтели. Част от тях в този момент са във фаза братене, други са на първи-втори лист, а някои не са поникнали и даже са на кълн.
Няма проблем с непоникналите – те могат да поникнат по-късно, успокоява ученият. По думите му най-застрашени са посевите, които са на първи-втори лист. Той прецизира, че сортовете пшеница, които предлага научният институт, устоят до минус 18 градуса, а температурата в почвата е с 4-5 градуса по-висока от тази на въздуха.
Друг проблем е, в случай че през февруари се затопли и пшеницата стартира да се развива, а през март да настъпи внезапно захлаждане. Изтеглянето на посевите се дължи на недобрата подготовка на почвата, сподели още проф. Киряков.
Той посочи, че казусът при рапицата не е в презимуването, а в поникването. И напомни, че през 2011 -2012 година някои от фермерите са разорали нивите с непоникнала рапица и засели на площите слънчоглед.
Площите с пшеница в Добричко надвишават 1,263 милиона декара, а с рапица – над 190 000 дка.
Той напомни, че пшеницата е поникнала мъчно през есента поради продължителната суша. Все още посевите са малко пожълтели. Част от тях в този момент са във фаза братене, други са на първи-втори лист, а някои не са поникнали и даже са на кълн.
Няма проблем с непоникналите – те могат да поникнат по-късно, успокоява ученият. По думите му най-застрашени са посевите, които са на първи-втори лист. Той прецизира, че сортовете пшеница, които предлага научният институт, устоят до минус 18 градуса, а температурата в почвата е с 4-5 градуса по-висока от тази на въздуха.
Друг проблем е, в случай че през февруари се затопли и пшеницата стартира да се развива, а през март да настъпи внезапно захлаждане. Изтеглянето на посевите се дължи на недобрата подготовка на почвата, сподели още проф. Киряков.
Той посочи, че казусът при рапицата не е в презимуването, а в поникването. И напомни, че през 2011 -2012 година някои от фермерите са разорали нивите с непоникнала рапица и засели на площите слънчоглед.
Площите с пшеница в Добричко надвишават 1,263 милиона декара, а с рапица – над 190 000 дка.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ