Оста Азербайджан – Казахстан като локомотив на деколонизацията в Средна Азия и Южен Кавказ
Ситуацията, която беше основана с ескалацията на военните дейности в Украйна и въвличането на Руската федерация в пълномащабна война с Киев, отключи верига от следващи събития. Някои от тях имаха предистория и бяха част от към този момент протичащи процеси, само че като цяло войната в Украйна внезапно форсира комплекс от процеси, който би могъл да бъде наименуван " втори стадий на деколонизацията " на някогашните територии на Руската империя и Съветския съюз в Южен Кавказ (Закавказието) и Средна Азия.
Искам да подчертая, че тук не става дума за някакви идеологически заклинания или агитация. Става дума за разбор на фактически протичащи процеси. Ако се върнем един век обратно в историята, ще забележим, че при започване на двадесетия век, Русия е една напълно същинска колониална империя. Тя владее големи територии, на които живее напълно неруско население, което по никакъв метод и по никакъв мотив не е заявявало предпочитание да бъде сложено под владението на " Третия Рим ", още повече, че голямата част от това население не е християнско, още по-малко - православно. Едни от публикуваните пропагандни клишета са " Русия няма нищо общо с колониализма ", " В Русия не е имало колониализъм ", " в Русия не е имало расизъм " и други сходни. Тези клишета са мощно публикувани, само че изцяло погрешни.
Русия като колониална империя
Русия е колониална страна " пар екселанс ". Колониалната й политика е изключително отчетлива и изключително кръвожадна в Средна Азия, само че не по-малко последна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир. Впрочем, " занимателен " факт в днешния подтекст е, че един от върховете на позора в съветския колониализъм и империализъм е присъединяване на Русия във всеобщото плячкосване на Китай в края на ХІХ-ия век, което тя прави и като завземане на територии и безусловно - по време на потушаването на въстанието на " ихетуаните ", известно и като " въстанието на боксьорите ", съветските войски опустошават императорския замък в Пекин. Но това са дреболии.
Много по-сериозен е въпросът с упоритостите на Русия за преодоляване на Далечния изток, които в началото довеждат до присъединяване на империята в потушаването на " боксьорското въстание " в Китай, а по-късно до съперничеството с Япония в Манчжурия и Корея, което довежда до Руско-японската война (1904-1905) и Първата съветска гражданска война от 1905 година
Световно известна е карикатурата на Анри Мейер от 1898 година, на която Китай е изобразен като баница, която разделят кралица Виктория (Обединено кралство), император Вилхелм Втори (Германия), император Николай Втори (Русия) и император Мейдзи (Япония). Зад рамото на Николай Втори, който прочее заема централно място, свенливо само че делово наднича Мариана - националният знак на Франция. Зад всички искащи да сграбчен парче от баницата размахва ръце безсилният Ли Хунчжан - един от най-влиятелните и одиозни сановници в китайската империя Цин.
Преди години главният въпрос, с който руските пропагандисти " забиваха " американските си съперници беше: " А Вие за какво биете негрите "? Днес, този въпрос се е трансформирал в: " А за какво американците са изтребили индианците "?
Вярно е, че американците са воювали с индианците, изтребили са огромна част от тях, а друга част са изпратили в по този начин наречените " резервати ". (Впрочем, най-вече коренни поданици на Америка умират от епидемиите от непознати до този миг заболявания, пристигнали с европейците - най-много от другите шарки. (За " баланс " в Европа има опустошителна и смъртоносна зараза от сифилис, донесена от Америка). Само че никой не се вълнува от обстоятелството, че Русия си има своята " индианска война " или по-точно непрекъсната поредност от индиански войни и тя напълно не е за занемаряване.
В мига, в който руснаците влизат в прикосновение с коренните нации в Аляска, стартира изтребителна война. Местните се бият гневно и въобще не желаят да бъдат цивилизовани (в днешно време терминът несъмнено би бил " денацифицирани " ) от съветските пришълци, само че последните държат да им окажат братска помощ.
Парадоксално е, само че локалното население в Аляска придобива някакви права чак след пазаруването й от Съединени американски щати.
Става дума за по този начин наречената " Руско-тлинкитска " война в Аляска, която " де юре " и " де факто " продължава към 200 години. Началото й е страховитата " Битка за Ситка ", която взима формата на същинско етническо пречистване. Тази борба " разчиства " терена за построяването на столицата на Руска Аляска. Преброяването от 1880 година в Аляска, показваq че след съветската цивилизационна задача в Аляска са останали цели четиридесет и трима (43) тлинкити по поречието на Индианската река и в региона на обичайния летен риболовен лагер на този народ. (Виж: История Русской Америки (1732-1867) в 3-х томах, под редакцией Н. Н. Болховитинова, т. 3,М., 1999, стр. 59-74, стр. 93-94. Също по този начин и в: Зорин, Александр Васильевич, Битва за Ситку 1802-1804, М., Изд.: Русские витязи, 2016 година, ISBN 978-5-9907714-5-1).
Средна Азия и Южен Кавказ като съветски колонии
Ако се върнем в Средна Азия и Южен Кавказ, там политиката на Руската империя е искрено колониална, а самите завладени територии са проведени административно прекомерно друго от земите в Европейска Русия. Нищо чудно - Европейска Русия е метрополия, а Южен Кавкаp и Средна Азия са колониални владения.
През 1914 година, т.е. в навечерието на гибелта на Руската империя, почнала с влизането й в Първата международна война, упоменатите земи са проведени в Кавказкия край и в Средноазиатските владения, цялостното наименование на които е " Степни и средноазиатски области ". Странното е, че и названието " Кавказки край " и " Степни и средноазиатски области " нямат официално юридическо значение, само че са се употребявали извънредно необятно, като участват съществено както в публични документи, по този начин даже и в статистиката на Руската империя. (Виж в: Статистический ежегодник России 1913 година, Центральный статистический комитет МВД, СПб, 1914г.).
В състава на Кавказкия край са влизали седем (7) губернии - Бакинска, Елисаветполска, Кутаиска, Ставрополска, Тифлиска, Черноморска и Ериванска; както и пет (5) области - Батумска, Дагестанска, Карска, Кубанска и Терска; дружно с два окръга - Сухумски и Закаталски.
В географско отношение, Терска и Кубанска област, дружно със Ставрополска и Черноморска губерния са отнасяни към Северен Кавказ, до момента в който останалите области са отнасяни към Закавказието. Към Закавказието е отнасяна и Дагестанска област, въпреки че тя очевидно не принадлежи на Закавказието - Южен Кавказ.
Град Баку е бил настрана " градоначалство ". Всички изброени райони - области, губернии и окръзи, са влизали в състава на Кавказкото наместничество, като се изключи град Баку и на Ставрополска губрения. Последната е единствената от Кавказкия край, която не се е отличавала по метода си на ръководство от губерниите в Европейска Русия.
Кавказкото наместничество е претърпяло друга организация в разнообразни граници в разнообразни времеви интервали. Първото наместничество е било в интервала 1785 - 1796 година.
Второто наместничество съществува от 1844 до 1883 година. Всъщност то действително е преобразувано в Кавказка администрация още през 1881 година. Фактически по време на Кавказката администрация, наместникът от прокурист на Царя се трансформира напряко в Господ за Кавказкия край, тъй като той съчетава функционалностите на " главноначалстващ гражданската част ", главнокомандващ и на " наказной атаман " на казашките войски.
Много любопитен факт е това, че първият " главноначалстващ " на Кавказката администрация от 1 януари 1882 до 3 юни 1890 година е самият княз Александър Михайлович Дондуков - Корсаков, добре прочут ни като началник на краткотрайното съветско ръководство в България, директно след Руско-турската война от 1877-1878 година.
Дейността на Кавказката администрация е прекъсната на 26 февруари 1905 година и Кавказ се връща към наместничеството. Третото кавказко наместничество в състав от шест губернии, пет области и два окръга (всичките изброени по-горе) ще просъществува до Февруарската гражданска война през 1917 година, когато Временното държавно управление сглобява от депутатите от 4-тата Държавна дума по този начин наречения Особен Закавказки комитет - ОЗАКОМ.
Наместникът на съветския император в Кавказ е имал доста съществени компетенции. Неговият статут е удивително подобен с този на испанските вицекрале в Латинска Америка и с английския вицекрал на Индия. Наместникът е можел да взема решение всички въпроси, които не са претендирали издаване на нови закони. (Такава е терминологията - в Руската империя законите не са се приемали, а са се издавали). Той е бил безспорен стопанин на служителите и е решавал даже въпросите на пенсионирането им. Извън юрисдикцията му са били единствено служителите от Държавния надзор, Държавната банка и съдът. При изключителни условия той е имал право да анулира постановления на управите на губерниите и областите. Съветът при наместника е бил консултативен орган, в който са влизали две особено назначени от императора лица, представители на министерствата на вътрешните работи и финансите, на Главното ръководство по земеустройството и земеделието, старши ръководителят на Тифлиската правосъдна палата и шефът на канцеларията на Наместника.
Все отново правата на наместника са били по-ограничени от тези на " главноначалстващия " Кавказката администрация преди него. По внимателен метод, намесата му в полицейските каузи е била лимитирана в някаква степен - с височайши императорски декрет на 22 май 1905 година е била учредена длъжността на Завеждащия полицията в Кавказ, който е имал статут на асистент на Наместника по полицейската част.
Последният кавказки Наместник е самият Велик княз - Николай Николаевич Младши.
В състава на Средноазиатските владения - " Степните и Средноазиатските области " са влизали девет (9) области - Акмолинска, Закаспийска, Самаркандска, Семипалатинска, Семиреченска, Сър-Даринска, Тургайска, Уралска и Ферганска. Част от областите са били обединени в генерал-губернаторства: Туркестанско, включващо Закаспийска, Самаркандска, Семиреченска, Сър-Даринска и Ферганска област, дружно със Степното генерал-губернаторство, което е включвало Акмолинска и Семипалатинска област.
Генерал-губернаторството е административно-териториална единица в Руската империя, въведена през 1775 година и ликвидирана през 1917 година. Тя е включвала няколко, най-често три погранични губернии или области. Генерал-губернаторът е бил военно-административен началник на съответния край. Той е направлявал активността на подчинените му губернии, само че не се е намесвал директно и оперативно в ръководството им. Естествено всички генерал-губернатори са висши военни.
Кратката демократизация, донесена от Февруарската гражданска война е сменена с ново стягане на режима след Октомврийския прелом. Единствено изключителното късогледство на водачите на " белите ", включително на адмирал Колчак и военачалник Деникин, които не стопират да пледират за " единна и неделима Русия ", разрешава на болшевиките да употребяват националните придвижвания на доста места в своя полза.
Ленин фактически е ненавиждал остарелия ред в Руската империя и е бил извънредно находчив в лансирането на федералния модел и на другите културни автономии. Но без значение от това, след основаването на Съветския съюз, в който другите републики претърпяват разнообразни трансформации и на статута си и на границите си, ситуацията на народите от Южен Кавказ и от Средна Азия остава някъде сред това на колония и правата на доминион.
Всъщност и по време на Империята и в руско време на територията на Южен Кавказ, именуван тогава Закавказие, и в Средна Азия се прави масирано заселване на руснаци - колонисти. Прословутото " разораване на целините " стартира още по времето на Столипин - то е част от опита му да сътвори фермерско земеделие в Руската империя. " Разораването " е съпроводено с огромно преселване на съветско население. Този развой продължава и в руско време, с цел да се стигне до ситуацията при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики руснаците в Казахстан да се почти колкото казахите.
Разбира се, доминионите на Британската империя имат несравнимо по-големи права в съпоставяне със руските републики. На мирната конференция в Париж след Първата международна война доминионите вземат участие със лични делегации, техните министър-председатели (като Ян Смътс примерно) взимат ефективно присъединяване в съставянето на мирните контракти и впрочем.
Съветските републики са надалеч от тези права и автономия. Едва след Втората международна война Украинската ССР и Беларуската ССР се " издигат в служба ", като стават членове на Организация на обединените нации дружно с Съюз на съветските социалистически републики като цяло и се изравняват с доминиони като Канада, Австралийския съюз, Южноафриканския съюз и Нова Зеландия.
За останалите руски републики въобще не може да се приказва за сходен разкош. И в навечерието на колапса на Съюз на съветските социалистически републики, не Сталин или Берия, а реформаторът Михаил Сергеевич Горбачов се опитваше по лично убеждение да смени първия секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в Казахстан. На 16 декември 1986 година, в границите на рекордно къс пленум на Централен комитет на Комунистическата партия на Казахстан, траял едвам 18 минути, казахът Динмухамед Кунаев е свален от поста първи секретар на КП на Казахстан и на негово място е определен руснакът Генадий Колбин - първи секретар на Уляновския регионален комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, персонално протеже на Горбачов. Този ход довежда до всеобщи вълнения, влезнали в историята на страната под името " Желтоксан ", казахската дума за " декември ".
Пак по време на Перестройката, а не на сталиновата робия, московското управление подрежда на руската войска да щурмува столицата на Азербайджанската ССР, уплашено, че може да загуби първите полусвободни избори, които предстоят. Във връзка с тази " нерешителност " 20 януари 1990 година става прочут като " Черният януари ", а посред Баку се появява напълно ново гробище, в което са заровени жертви на умиротворителна задача на руските солдати.
Деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия - изтъкана от естествени и форсмажорни събития и процеси
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики става причина за започването на развой на деколонизация в обсъжданите земи. Бавно, само че праволинейно Закавказието стартира да става Южен Кавказ. Грузия въобще отхвърля да взе участие в основаването на по този начин наречената Организация на самостоятелните страни, която, съгласно съглашението от Беловежката гора, е трябвало да размени разпуснатия Съюз на съветските социалистически републики. Първоначално Азербайджан също се въздържа от сходно присъединяване, тъй като спомените от " Черния януари са прекомерно пресни ", само че неудачите в ръководството на Народния фронт довеждат до присъединението му към Оперативно-наблюдателно дело. Това обаче става чак през 1993 година.
Страните от Средна Азия се причисляват към Оперативно-наблюдателно дело, само че и при тях се следи сдържаност. На 13 декември 1991 година, на срещата си в Ашхабад Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан намерено слагат условия за включването си в основаната от държавните глави на Русия, Украйна и Беларус Организация на самостоятелните страни. Те желаят равнопоставеност, а алтернативата за техен обособен съюз е изцяло действителна и е препоръчана от водача на Туркменистан - Ниязов.
Несъмнено разпадането на Съюз на съветските социалистически републики дава мощен подтик на деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия, въпреки че по изцяло естествени аргументи някогашните руски републики остават в голяма степен в икономическа орбита към Москва. Тук ролята на локомотив на деколонизацията изиграва Азербайджан, където президентът Хайдар Алиев безкомпромисно преориентира нефтодобивната и газодобивната индустрия на страната към международните нефтени компании. Това става напълно намерено и публично с по този начин наречения " Договор на столетието ", подписан през 1994 година с интернационален консорциум на водещите нефто-газови компании наименуван Aserbaidschan International Operating Company (AIOC). Сделката довежда в Азербайджан най-модерните модерни технологии за търсене и рандеман на въглеводороди и обезпечава на страната 80% от общата чиста облага.
Несъмнено, описваният развой на равноправност, който в Средна Азия е доста по-бавен, би останал еволюционен и доста " равномерен ", в случай че Владимир Путин не беше основал невижданата форсмажорна обстановка с ескалацията на войната в Украйна. С един размах той ликвидира целия северен маршрут за транспорт на артикули сред Европа и Китай, минаващ през Русия и стана причина за начертаването на напълно нова карта на интернационалната логистика.
Наложените наказания и отводът на застрахователните компании да застраховат и най-много да не презастраховат кораби излизащи от съветски пристанища, изправи страните от Средна Азия и преди всичко Казахстан пред избор или да отворят нови направления. Казахстан естествено избра второто и по този метод по този начин нареченият " междинен " или " промеждутъчен " маршрут се трансформира за броени дни от спомагателно трасе в главен търговски път по оста Изток - Запад.
Страните от Средна Азия бяха безусловно хвърлени да плуват в дълбокото и те се оправиха с това в съдействие със страните от Южен Кавказ - Азербайджан и Грузия. Оста Казахстан - Азербайджан стартира доста бързо да се трансформира в гръбнак на един нов транспортен ред по маршрута Изток - Запад. Оста Азербайджан - Туркменистан се оформя, въпреки и по-предпазливо, като газова опция на спрелите да постъпват в Европа съветски въглеводороди.
И тук поражда въпросът за ролята и вероятността на взаимоотношенията сред Европейския съюз и Азербайджан, както и за мястото на България в тези взаимоотношения. Можем да обобщим, че съдействието с Азербайджан има най-малко пет стратегически посоки, които са от основно значение:
I . Доставките на природен газ, най-много тези по Южния газов кулоар, чийто европейски клон е Трансадриатическият газопровод (TAP) и от който се отклонява интерконекторът " Гърция-България " (IGB). Тук преди всичко задачата е да се реализира удвояване на доставките на азербайджански газ за страните от ЕС;
II . Азербайджан като производител и снабдител на " зелен " водород. Ключово е оползотворяването на капацитета на вятърната сила от Каспийско море за произвеждане на водород благодарение на електролиза без нездравословни излъчвания. Пак от доста значимо значение е въпросът за използваемостта на съществуващата инфраструктура за транспорт на природен газ, за доставки и на водород;
III . Абсолютно в същия подтекст е и въпросът за Азербайджан като производител и снабдител на " зелена " електрическа енергия. Ключово значение тук има готовността на водещите софтуерни компании да сътрудничат с Азербайджан за производството на електрическа енергия от вятъра в региона на Каспийско море, както и от слънчева сила в освободените региони на Карабах, където примерно компанията " Бритиш Петролеум " към този момент строи първия фотоволтаичен парк в региона на град Джебраил. Впрочем, както би споделил Цезар - " жребият е хвърлен ". Вече е реалност договорът сред Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за транспорт на зелена електрическа енергия по кабел с високо напрежение по дъното на Черно море.
IV . Ако се върнем към въпроса за доставките на въглеводороди, ролята на Азербайджан нараства освен като страна, която добива петрол и го доставя на редица демократични страни. (Страната е най-големият снабдител на петрол за Израел и това е повода за непрекъснати гневни филипики от страна на режима в Техеран). В сегашната обстановка внезапно нараства ролята на Азербайджан и като преносител на казахстанския петрол със личната си инфраструктура. Преносът на казахстански петрол по нефтопровода до Новоросийск през съветската територия е повече от проблематично и Казахстан към този момент разчита в голяма степен на нефтопроводите, по които се транспортира азербайджанският петрол - тръбопроводите " Баку - Джейхан " (до брега на Средиземно море) и " Баку - Супса " (до грузинския сектор от брега на Черно море).
V . На последно, само че не по значение, място в този лист е ролята, която Азербайджан играе при обслужването на " междинния " или " промеждутъчен " кулоар в преноса на артикули и товари по маршрута " Изток - Запад ". Азербайджан към този момент е транспортен хъб - на негова територия се пресичат коридорите " Изток-Запад " и " Север-Юг ". Ескалацията на войната в Украйна направи " междинния " кулоар не вторичен, спомагателен и " поддържащ ", а главен маршрут.
От геополитическа и геоикономическа позиция, оста Азербайджан - Казахстан придобива огромно значение. Всъщност, синергията сред Азербайджан и Казахстан може да бъде наречена " локомотив на деколонизацията " в Средна Азия и Южен Кавказ.
Перспективата на връзките Европейски Съюз - Азербайджан и надлежно на връзките България - Азербайджан
Да разгледаме смисъла на връзките Европейски Съюз - Азербайджан, както и на българо-азербайджанските връзки, систематизирани в изброените нагоре пет направления:
Удвояването на доставките на природен газ и ролята в този развой на Южния газов кулоар, Трансадриатическия газопровод и интерконектора IGB.
Благодарение на дълготрайната тактика на Азербайджанската република в региона на енергоносителите, като и на цялостната държавна политика на Баку, беше построена впечатляваща верига от газопроводи от брега на Каспийско море до адриатическия бряг на Италия. Създаденият по този метод Южен газов кулоар
Само през януари 2023 година, по данни на Евростат, Италия е закупила от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP) природен газ на стойност 842 722 785 евро. Износът на природен газ от Азербайджан за Италия през месец януари на 2023 година възлиза на 732 675 000 кубически метра.
Общите разноски на страните от Европейски Съюз за импорт на азербайджански газ за обсъждания интервал са възлезли на 1 006 939 047 евро, а размерът на доставките е.
Всъщност, Азербайджан стартира доставките на природен газ в Европа по Южния газов кулоар на 31 декември 2020 година. По Трансадриатическия газопровод (TAP), който е европейският сектор на Южния газов кулоар от началото на комерсиалната му употреба са били доставени 22 милиарда кубически метра природен газ. През тази година, Азербайджан възнамерява да изнесе в Европа 12 милиарда кубически метра природен газ.
В момента България задоволява към този момент над половината от потребностите си благодарение на природния газ от Азербайджан, приближаващ по Южния газов кулоар, включително по Трансадриатическия газопровод и през интерконектора " Гърция - България " (IGB). Интерконекторът има задоволително механически запаси, с цел да може това количество да се удвои и даже да се утрои.
През месец април 2023 година цената на природния газ в България се намали с 8%, като Комисията за енергийно и водно контролиране утвърди цена на природния газ в размер на 98,16 лв. за един мегаватчас без в допълнение възнаграждение, против цена от 106,74 лв. за мегаватчас през месец март. Причината за понижението е казана ясно в известието на ДКЕВР:
" При изчисляването на цената на газовия микс е включена цената на азербайджанския газ, който се доставя по интерконектора " Гърция-България ". Тези размери покриват 51,9% от потреблението на страната и имат основно значение за реализиране на удобни цени на природния газ ".
България стартира импорт на природен газ от Азербайджан по интерконектора " Гърция-България " (IGB), който влезе в употреба на 01 октомври 2022 година. Обемът на контрактуваните доставки на природен газ възлиза на 1 милиард кубически метра газ годишно. Общата пропускателна дарба на IGB възлиза на 3 милиарда кубически метра годишно с опция за нарастване до 5 милиарда кубически метра годишно.
Отделен въпрос е, че даже и най-верните съветски съдружници в Европа - Сърбия и Унгария, прибързано диверсифицират и маршрутите и източниците си на доставка на природен газ. Тези доставки ще минават през България, като доставките за Сърбия се чака да стартират по интерконектора " София - Ниш " в най-близко време.
Едновременно с това България, Румъния и Унгария към този момент се споразумяха да си сътрудничат в обезпечаването на доставката на 100 милиона кубически метра азербайджански газ за Унгария през актуалната година. Външният министър на Унгария - Петер Сийярто огласи, че: " По-късно страните ще подпишат дълготраен контракт за доставката на към две милиарда кубически метра природен газ годишно. Газът ще се доставя директно през Турция и съответните компании разискват детайлностите сега.... За нас диверсификацията значи опция да се купуват енергоносители от оптимално вероятното количество източници и по оптимално вероятния брой направления. Енергийната сигурност на Унгария не може да бъде обезпечена без присъединяване на тюркските страни ". Разбира се, належащо е известно развиване на инфраструктурата за транспорт на природен газ в Югоизточна Европа, за което Унгария е обединила напъните си с България и Румъния. Споразумението по всички тези въпроси се чака да бъде подписано в края на април.
Според последните данни през първото тримесечие на 2023 година добивът на природен газ в Азербайджан е повишен с три % и е достигнал до 12,2 милиарда кубически метра. Повече от половината, или 6,5 милиарда кубически метра природен газ, страната е изнесла на външните пазари.
През първото тримесечие на 2023 година, добивът на петрол в Азербайджан (заедно с кондензата) е възлязъл на 7,7 милиона тона, а на природен газ - на 12,2 милиарда кубически метра 1осъществявайки по този метод растеж от три процента). На експорта се е паднал дял от 6,5 милиарда кубически метра природен газ.
От януари до март 2023 година, Азербайджан е изнесъл природен газ в Европа (2,9 милиарда кубически метра), в Турция (2,7 милиарда кубически метра) и в Грузия (0,9 милиарда кубически метра). През обсъждания интервал 1,4 милиарда кубически метра природен газ са били изнесени в Турция по газопровода TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline - Трансанадолският водопровод за естествен газ).
В последна сметка, на равнище Европейски Съюз - Азербайджан към този момент е реализирано необратимо съглашение, че доставките на азербайджански природен газ за страните от Европейския съюз ще бъдат удвоени. Това поражда нуждата от нови вложения в преносната инфраструктура, въпреки че по принцип мениджърите на Трансадриатическия газопровод, който съставлява европейската част на Южния газов кулоар, считат, че е допустимо това да бъде осъществено без да се изглажда спомагателна тръба на TAP.
Според ръководещия шеф на TAP - Лека Скиепати от 2026 година, по Трансадриатическия газопровод ще се придвижват в допълнение по 1,2 милиарда кубически метра природен газ годишно. По време на Европейската газова конференция тази година той съобщи:
" Неотдавна консорциумът TAP даде ход на първия стадий от разширението на мощностите си. Транспортирането на 1,2 миларда кубически метра природен газ от 2026 година ще стане първичната фаза на процеса на разширение и на увеличение на пропускателната дарба на газопровода до 20 милиарда кубически метра природен газ годишно ".
В момента по ТАР годишно се доставят осем милиарда кубически метра природен газ в Италия и по един милиард кубически метра природен газ в Гърция и в България. Ясно е, че без значение от обстоятелството, че Европейски Съюз преглежда природения газ като " преходно гориво ", съдействието сред Брюксел и Баку, респективно сред София и Баку в тази област занапред ще се задълбочава и би трябвало да бъде оптимално усъвършенствано и усъвършенствано в интерес и на двете страни. Още повече, че природния газ е освен преходно гориво, само че и най-много суровина за химическата индустрия. Впрочем, в България смисъла на природния газ като суровина не отстъпва на смисъла му като гориво.
Консорциумът на Трансадриатическия газопровод (TAP), по който в Гърция, Италия и България се доставя азербайджански природен газ, се занимава към този момент няколко години с техническите благоприятни условия на TAP за транспорт както на природен газ, по този начин и на водород. Заявките за оповестяване на предварителни резултати от проучванията върху опциите за транспорт на водород по този газопровод датират още от 2021 година, когато се очакваше предварителната картина да бъде оповестена до края на същата година. Такова беше и желанието, декларирано от ръководителя на отдела за външни връзки в TAP - Вугар Вейсалов:
" Намираме се в процесна оценка на степента, до която TAP може да се приспособи механически с цел да транспортира примес от природен газ и водород. В момента консорциумът TAP учи условията към структурата на новото съоръжение за превозване на водород. Сега се организира в началото изследване и предварителните резултати се чакат към края на годината ", декларира още през 2021 година Вугар Вейсалов.
Азербайджан с упоритост да доставя и нисковъглероден водород на Европейски Съюз
Нисковъглеродният водород е иновационна опция за намаление на въглеродните излъчвания
По-рано през същата година, вицепрезидентът на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) по вложенията и маркетинга - Елшад Насиров съобщи, че двадесет % от пропускателната спосолност на Трансанадолския газопровод (TANAP) могат да бъдат употребявани за превозване на водород в Европа, без да се вършат спомагателни вложения. Това стана по време на среща, извършена от Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет на тематика: " Енергийната дипломация и трансатлантическото съдействие: стартирането н употреба на Южния газов кулоар ". Той:
" Нефтогазовите компании би трябвало да се приспособяват към изменящата се енергийна среда. Водородът, който може да се създава от възобновими източници, с потребление на нуклеарна сила и посредством други енергийни източници, може да се транспортира като природния газ по тръбопроводи. От тук нататък ние би трябвало да мислим доста бързо. Ние обсъждаме водородните технологии с " Бритиш петролеум " (bp), а също и с немски и японски компании... В този подтекст, като SOCAR, ние завършихме някои проучвания и разбор на [възможностите] за превоза на водород без никакви спомагателни инвестициии ".
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) също работи над изясняване параметрите на пазара на азербайджанската ниско въглеродна атомна стопанска система. Европейска банка за възстановяване и развитие поддържа и развиването на " зелената " стопанска система в Азербайджан, като финансира бранша на възобновимите енергийни източници и повишението на енергийната успеваемост. Според управлението на офиса на Европейска банка за възстановяване и развитие в Баку банката оказва помощ на държавното управление на Азербайджан за оценяването на капацитета на страната за произвеждане на водород.
През януари 2023 година, ръководителката на представителството на Европейска банка за възстановяване и развитие в Азербайджан - Камола Махмудова заяви, че банката приготвя доклад за резултатите от проучване на пазара на азербайджанския нисковъглероден водород. Тя осведоми публиката, че: " В момента се приготвя доклад и ние чакаме, че той ще бъде приключен през идните месеци. "
Всъщност, към този момент не може да има подозрение в желанията и упоритостите на Азербайджан във връзка с заемането на място в международното разпределние на труда в региона на зелената енергетика, включително и при производството на " зелен " водород. Тези планове бяха ясно артикулирани от министъра на енергетиката на страната - Парвиз Шахбазов, който съобщи обществено и в прав текст: " В близко бъдеще Азербайджан ще стане значим снабдител на зелена сила и водород за Европа ". Освен това, какво е споделил министърът, доста значимо е и къде го е споделил. Заявлението е направено пред министерското съвещание на Консултативния съвет на Южния газов кулоар в Баку при започване на месец февруари 2023 година. Южният газов кулоар е план за доставка на фосилно гориво, без значение, че природният газ е източник на доста по-малко парникови излъчвания спрямо въглищата. Въпреки това, навръх този конгрес министърът особено подчертава, че паралелно с природния газ, зелената енергетика е основен приоритет за Азербайджан.
Според Парвиз Шахбазов, настоящата 2023 година е решаваща за напъните на Азербайджан както за внезапното увеличение на доставките по Южния газов кулоар, по този начин и за насочването на каспийската зелена сила към европейските консуматори. Създаването на кулоар за зелена сила от Азербайджан към Европа е оповестено за стратегически приоритет. В тази тенденция към този момент са подхванати доста значими стъпки:
" Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария направиха историческа крачка през декември 2022 година и се договориха да съединят Каспийско море с Европа с кулоар за зелена сила. През втория стадий се възнамерява доставянето на 3 - 4 гигавата зелена сила по този маршрут, който ще стане коридорът за зелена сила на 21-ия век. Нашето съдействие с задграничните енергийни компании по планове в областта на зелената енергетика с мощ повече от 25 гигавата, разрешава на Азербайджан да стане значим и благонадежден сътрудник, доставящ зелена сила и водород в Европа ",.
Искам да подчертая, че тук не става дума за някакви идеологически заклинания или агитация. Става дума за разбор на фактически протичащи процеси. Ако се върнем един век обратно в историята, ще забележим, че при започване на двадесетия век, Русия е една напълно същинска колониална империя. Тя владее големи територии, на които живее напълно неруско население, което по никакъв метод и по никакъв мотив не е заявявало предпочитание да бъде сложено под владението на " Третия Рим ", още повече, че голямата част от това население не е християнско, още по-малко - православно. Едни от публикуваните пропагандни клишета са " Русия няма нищо общо с колониализма ", " В Русия не е имало колониализъм ", " в Русия не е имало расизъм " и други сходни. Тези клишета са мощно публикувани, само че изцяло погрешни.
Русия като колониална империя
Русия е колониална страна " пар екселанс ". Колониалната й политика е изключително отчетлива и изключително кръвожадна в Средна Азия, само че не по-малко последна е и в Северен Кавказ, Закавказието и Сибир. Впрочем, " занимателен " факт в днешния подтекст е, че един от върховете на позора в съветския колониализъм и империализъм е присъединяване на Русия във всеобщото плячкосване на Китай в края на ХІХ-ия век, което тя прави и като завземане на територии и безусловно - по време на потушаването на въстанието на " ихетуаните ", известно и като " въстанието на боксьорите ", съветските войски опустошават императорския замък в Пекин. Но това са дреболии.
Много по-сериозен е въпросът с упоритостите на Русия за преодоляване на Далечния изток, които в началото довеждат до присъединяване на империята в потушаването на " боксьорското въстание " в Китай, а по-късно до съперничеството с Япония в Манчжурия и Корея, което довежда до Руско-японската война (1904-1905) и Първата съветска гражданска война от 1905 година
Световно известна е карикатурата на Анри Мейер от 1898 година, на която Китай е изобразен като баница, която разделят кралица Виктория (Обединено кралство), император Вилхелм Втори (Германия), император Николай Втори (Русия) и император Мейдзи (Япония). Зад рамото на Николай Втори, който прочее заема централно място, свенливо само че делово наднича Мариана - националният знак на Франция. Зад всички искащи да сграбчен парче от баницата размахва ръце безсилният Ли Хунчжан - един от най-влиятелните и одиозни сановници в китайската империя Цин.
Преди години главният въпрос, с който руските пропагандисти " забиваха " американските си съперници беше: " А Вие за какво биете негрите "? Днес, този въпрос се е трансформирал в: " А за какво американците са изтребили индианците "?
Вярно е, че американците са воювали с индианците, изтребили са огромна част от тях, а друга част са изпратили в по този начин наречените " резервати ". (Впрочем, най-вече коренни поданици на Америка умират от епидемиите от непознати до този миг заболявания, пристигнали с европейците - най-много от другите шарки. (За " баланс " в Европа има опустошителна и смъртоносна зараза от сифилис, донесена от Америка). Само че никой не се вълнува от обстоятелството, че Русия си има своята " индианска война " или по-точно непрекъсната поредност от индиански войни и тя напълно не е за занемаряване.
В мига, в който руснаците влизат в прикосновение с коренните нации в Аляска, стартира изтребителна война. Местните се бият гневно и въобще не желаят да бъдат цивилизовани (в днешно време терминът несъмнено би бил " денацифицирани " ) от съветските пришълци, само че последните държат да им окажат братска помощ.
Парадоксално е, само че локалното население в Аляска придобива някакви права чак след пазаруването й от Съединени американски щати.
Става дума за по този начин наречената " Руско-тлинкитска " война в Аляска, която " де юре " и " де факто " продължава към 200 години. Началото й е страховитата " Битка за Ситка ", която взима формата на същинско етническо пречистване. Тази борба " разчиства " терена за построяването на столицата на Руска Аляска. Преброяването от 1880 година в Аляска, показваq че след съветската цивилизационна задача в Аляска са останали цели четиридесет и трима (43) тлинкити по поречието на Индианската река и в региона на обичайния летен риболовен лагер на този народ. (Виж: История Русской Америки (1732-1867) в 3-х томах, под редакцией Н. Н. Болховитинова, т. 3,М., 1999, стр. 59-74, стр. 93-94. Също по този начин и в: Зорин, Александр Васильевич, Битва за Ситку 1802-1804, М., Изд.: Русские витязи, 2016 година, ISBN 978-5-9907714-5-1).
Средна Азия и Южен Кавказ като съветски колонии
Ако се върнем в Средна Азия и Южен Кавказ, там политиката на Руската империя е искрено колониална, а самите завладени територии са проведени административно прекомерно друго от земите в Европейска Русия. Нищо чудно - Европейска Русия е метрополия, а Южен Кавкаp и Средна Азия са колониални владения.
През 1914 година, т.е. в навечерието на гибелта на Руската империя, почнала с влизането й в Първата международна война, упоменатите земи са проведени в Кавказкия край и в Средноазиатските владения, цялостното наименование на които е " Степни и средноазиатски области ". Странното е, че и названието " Кавказки край " и " Степни и средноазиатски области " нямат официално юридическо значение, само че са се употребявали извънредно необятно, като участват съществено както в публични документи, по този начин даже и в статистиката на Руската империя. (Виж в: Статистический ежегодник России 1913 година, Центральный статистический комитет МВД, СПб, 1914г.).
В състава на Кавказкия край са влизали седем (7) губернии - Бакинска, Елисаветполска, Кутаиска, Ставрополска, Тифлиска, Черноморска и Ериванска; както и пет (5) области - Батумска, Дагестанска, Карска, Кубанска и Терска; дружно с два окръга - Сухумски и Закаталски.
В географско отношение, Терска и Кубанска област, дружно със Ставрополска и Черноморска губерния са отнасяни към Северен Кавказ, до момента в който останалите области са отнасяни към Закавказието. Към Закавказието е отнасяна и Дагестанска област, въпреки че тя очевидно не принадлежи на Закавказието - Южен Кавказ.
Град Баку е бил настрана " градоначалство ". Всички изброени райони - области, губернии и окръзи, са влизали в състава на Кавказкото наместничество, като се изключи град Баку и на Ставрополска губрения. Последната е единствената от Кавказкия край, която не се е отличавала по метода си на ръководство от губерниите в Европейска Русия.
Кавказкото наместничество е претърпяло друга организация в разнообразни граници в разнообразни времеви интервали. Първото наместничество е било в интервала 1785 - 1796 година.
Второто наместничество съществува от 1844 до 1883 година. Всъщност то действително е преобразувано в Кавказка администрация още през 1881 година. Фактически по време на Кавказката администрация, наместникът от прокурист на Царя се трансформира напряко в Господ за Кавказкия край, тъй като той съчетава функционалностите на " главноначалстващ гражданската част ", главнокомандващ и на " наказной атаман " на казашките войски.
Много любопитен факт е това, че първият " главноначалстващ " на Кавказката администрация от 1 януари 1882 до 3 юни 1890 година е самият княз Александър Михайлович Дондуков - Корсаков, добре прочут ни като началник на краткотрайното съветско ръководство в България, директно след Руско-турската война от 1877-1878 година.
Дейността на Кавказката администрация е прекъсната на 26 февруари 1905 година и Кавказ се връща към наместничеството. Третото кавказко наместничество в състав от шест губернии, пет области и два окръга (всичките изброени по-горе) ще просъществува до Февруарската гражданска война през 1917 година, когато Временното държавно управление сглобява от депутатите от 4-тата Държавна дума по този начин наречения Особен Закавказки комитет - ОЗАКОМ.
Наместникът на съветския император в Кавказ е имал доста съществени компетенции. Неговият статут е удивително подобен с този на испанските вицекрале в Латинска Америка и с английския вицекрал на Индия. Наместникът е можел да взема решение всички въпроси, които не са претендирали издаване на нови закони. (Такава е терминологията - в Руската империя законите не са се приемали, а са се издавали). Той е бил безспорен стопанин на служителите и е решавал даже въпросите на пенсионирането им. Извън юрисдикцията му са били единствено служителите от Държавния надзор, Държавната банка и съдът. При изключителни условия той е имал право да анулира постановления на управите на губерниите и областите. Съветът при наместника е бил консултативен орган, в който са влизали две особено назначени от императора лица, представители на министерствата на вътрешните работи и финансите, на Главното ръководство по земеустройството и земеделието, старши ръководителят на Тифлиската правосъдна палата и шефът на канцеларията на Наместника.
Все отново правата на наместника са били по-ограничени от тези на " главноначалстващия " Кавказката администрация преди него. По внимателен метод, намесата му в полицейските каузи е била лимитирана в някаква степен - с височайши императорски декрет на 22 май 1905 година е била учредена длъжността на Завеждащия полицията в Кавказ, който е имал статут на асистент на Наместника по полицейската част.
Последният кавказки Наместник е самият Велик княз - Николай Николаевич Младши.
В състава на Средноазиатските владения - " Степните и Средноазиатските области " са влизали девет (9) области - Акмолинска, Закаспийска, Самаркандска, Семипалатинска, Семиреченска, Сър-Даринска, Тургайска, Уралска и Ферганска. Част от областите са били обединени в генерал-губернаторства: Туркестанско, включващо Закаспийска, Самаркандска, Семиреченска, Сър-Даринска и Ферганска област, дружно със Степното генерал-губернаторство, което е включвало Акмолинска и Семипалатинска област.
Генерал-губернаторството е административно-териториална единица в Руската империя, въведена през 1775 година и ликвидирана през 1917 година. Тя е включвала няколко, най-често три погранични губернии или области. Генерал-губернаторът е бил военно-административен началник на съответния край. Той е направлявал активността на подчинените му губернии, само че не се е намесвал директно и оперативно в ръководството им. Естествено всички генерал-губернатори са висши военни.
Кратката демократизация, донесена от Февруарската гражданска война е сменена с ново стягане на режима след Октомврийския прелом. Единствено изключителното късогледство на водачите на " белите ", включително на адмирал Колчак и военачалник Деникин, които не стопират да пледират за " единна и неделима Русия ", разрешава на болшевиките да употребяват националните придвижвания на доста места в своя полза.
Ленин фактически е ненавиждал остарелия ред в Руската империя и е бил извънредно находчив в лансирането на федералния модел и на другите културни автономии. Но без значение от това, след основаването на Съветския съюз, в който другите републики претърпяват разнообразни трансформации и на статута си и на границите си, ситуацията на народите от Южен Кавказ и от Средна Азия остава някъде сред това на колония и правата на доминион.
Всъщност и по време на Империята и в руско време на територията на Южен Кавказ, именуван тогава Закавказие, и в Средна Азия се прави масирано заселване на руснаци - колонисти. Прословутото " разораване на целините " стартира още по времето на Столипин - то е част от опита му да сътвори фермерско земеделие в Руската империя. " Разораването " е съпроводено с огромно преселване на съветско население. Този развой продължава и в руско време, с цел да се стигне до ситуацията при разпадането на Съюз на съветските социалистически републики руснаците в Казахстан да се почти колкото казахите.
Разбира се, доминионите на Британската империя имат несравнимо по-големи права в съпоставяне със руските републики. На мирната конференция в Париж след Първата международна война доминионите вземат участие със лични делегации, техните министър-председатели (като Ян Смътс примерно) взимат ефективно присъединяване в съставянето на мирните контракти и впрочем.
Съветските републики са надалеч от тези права и автономия. Едва след Втората международна война Украинската ССР и Беларуската ССР се " издигат в служба ", като стават членове на Организация на обединените нации дружно с Съюз на съветските социалистически републики като цяло и се изравняват с доминиони като Канада, Австралийския съюз, Южноафриканския съюз и Нова Зеландия.
За останалите руски републики въобще не може да се приказва за сходен разкош. И в навечерието на колапса на Съюз на съветските социалистически републики, не Сталин или Берия, а реформаторът Михаил Сергеевич Горбачов се опитваше по лично убеждение да смени първия секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз в Казахстан. На 16 декември 1986 година, в границите на рекордно къс пленум на Централен комитет на Комунистическата партия на Казахстан, траял едвам 18 минути, казахът Динмухамед Кунаев е свален от поста първи секретар на КП на Казахстан и на негово място е определен руснакът Генадий Колбин - първи секретар на Уляновския регионален комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, персонално протеже на Горбачов. Този ход довежда до всеобщи вълнения, влезнали в историята на страната под името " Желтоксан ", казахската дума за " декември ".
Пак по време на Перестройката, а не на сталиновата робия, московското управление подрежда на руската войска да щурмува столицата на Азербайджанската ССР, уплашено, че може да загуби първите полусвободни избори, които предстоят. Във връзка с тази " нерешителност " 20 януари 1990 година става прочут като " Черният януари ", а посред Баку се появява напълно ново гробище, в което са заровени жертви на умиротворителна задача на руските солдати.
Деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия - изтъкана от естествени и форсмажорни събития и процеси
Разпадането на Съюз на съветските социалистически републики става причина за започването на развой на деколонизация в обсъжданите земи. Бавно, само че праволинейно Закавказието стартира да става Южен Кавказ. Грузия въобще отхвърля да взе участие в основаването на по този начин наречената Организация на самостоятелните страни, която, съгласно съглашението от Беловежката гора, е трябвало да размени разпуснатия Съюз на съветските социалистически републики. Първоначално Азербайджан също се въздържа от сходно присъединяване, тъй като спомените от " Черния януари са прекомерно пресни ", само че неудачите в ръководството на Народния фронт довеждат до присъединението му към Оперативно-наблюдателно дело. Това обаче става чак през 1993 година.
Страните от Средна Азия се причисляват към Оперативно-наблюдателно дело, само че и при тях се следи сдържаност. На 13 декември 1991 година, на срещата си в Ашхабад Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Узбекистан намерено слагат условия за включването си в основаната от държавните глави на Русия, Украйна и Беларус Организация на самостоятелните страни. Те желаят равнопоставеност, а алтернативата за техен обособен съюз е изцяло действителна и е препоръчана от водача на Туркменистан - Ниязов.
Несъмнено разпадането на Съюз на съветските социалистически републики дава мощен подтик на деколонизацията на Южен Кавказ и Средна Азия, въпреки че по изцяло естествени аргументи някогашните руски републики остават в голяма степен в икономическа орбита към Москва. Тук ролята на локомотив на деколонизацията изиграва Азербайджан, където президентът Хайдар Алиев безкомпромисно преориентира нефтодобивната и газодобивната индустрия на страната към международните нефтени компании. Това става напълно намерено и публично с по този начин наречения " Договор на столетието ", подписан през 1994 година с интернационален консорциум на водещите нефто-газови компании наименуван Aserbaidschan International Operating Company (AIOC). Сделката довежда в Азербайджан най-модерните модерни технологии за търсене и рандеман на въглеводороди и обезпечава на страната 80% от общата чиста облага.
Несъмнено, описваният развой на равноправност, който в Средна Азия е доста по-бавен, би останал еволюционен и доста " равномерен ", в случай че Владимир Путин не беше основал невижданата форсмажорна обстановка с ескалацията на войната в Украйна. С един размах той ликвидира целия северен маршрут за транспорт на артикули сред Европа и Китай, минаващ през Русия и стана причина за начертаването на напълно нова карта на интернационалната логистика.
Наложените наказания и отводът на застрахователните компании да застраховат и най-много да не презастраховат кораби излизащи от съветски пристанища, изправи страните от Средна Азия и преди всичко Казахстан пред избор или да отворят нови направления. Казахстан естествено избра второто и по този метод по този начин нареченият " междинен " или " промеждутъчен " маршрут се трансформира за броени дни от спомагателно трасе в главен търговски път по оста Изток - Запад.
Страните от Средна Азия бяха безусловно хвърлени да плуват в дълбокото и те се оправиха с това в съдействие със страните от Южен Кавказ - Азербайджан и Грузия. Оста Казахстан - Азербайджан стартира доста бързо да се трансформира в гръбнак на един нов транспортен ред по маршрута Изток - Запад. Оста Азербайджан - Туркменистан се оформя, въпреки и по-предпазливо, като газова опция на спрелите да постъпват в Европа съветски въглеводороди.
И тук поражда въпросът за ролята и вероятността на взаимоотношенията сред Европейския съюз и Азербайджан, както и за мястото на България в тези взаимоотношения. Можем да обобщим, че съдействието с Азербайджан има най-малко пет стратегически посоки, които са от основно значение:
I . Доставките на природен газ, най-много тези по Южния газов кулоар, чийто европейски клон е Трансадриатическият газопровод (TAP) и от който се отклонява интерконекторът " Гърция-България " (IGB). Тук преди всичко задачата е да се реализира удвояване на доставките на азербайджански газ за страните от ЕС;
II . Азербайджан като производител и снабдител на " зелен " водород. Ключово е оползотворяването на капацитета на вятърната сила от Каспийско море за произвеждане на водород благодарение на електролиза без нездравословни излъчвания. Пак от доста значимо значение е въпросът за използваемостта на съществуващата инфраструктура за транспорт на природен газ, за доставки и на водород;
III . Абсолютно в същия подтекст е и въпросът за Азербайджан като производител и снабдител на " зелена " електрическа енергия. Ключово значение тук има готовността на водещите софтуерни компании да сътрудничат с Азербайджан за производството на електрическа енергия от вятъра в региона на Каспийско море, както и от слънчева сила в освободените региони на Карабах, където примерно компанията " Бритиш Петролеум " към този момент строи първия фотоволтаичен парк в региона на град Джебраил. Впрочем, както би споделил Цезар - " жребият е хвърлен ". Вече е реалност договорът сред Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария за транспорт на зелена електрическа енергия по кабел с високо напрежение по дъното на Черно море.
IV . Ако се върнем към въпроса за доставките на въглеводороди, ролята на Азербайджан нараства освен като страна, която добива петрол и го доставя на редица демократични страни. (Страната е най-големият снабдител на петрол за Израел и това е повода за непрекъснати гневни филипики от страна на режима в Техеран). В сегашната обстановка внезапно нараства ролята на Азербайджан и като преносител на казахстанския петрол със личната си инфраструктура. Преносът на казахстански петрол по нефтопровода до Новоросийск през съветската територия е повече от проблематично и Казахстан към този момент разчита в голяма степен на нефтопроводите, по които се транспортира азербайджанският петрол - тръбопроводите " Баку - Джейхан " (до брега на Средиземно море) и " Баку - Супса " (до грузинския сектор от брега на Черно море).
V . На последно, само че не по значение, място в този лист е ролята, която Азербайджан играе при обслужването на " междинния " или " промеждутъчен " кулоар в преноса на артикули и товари по маршрута " Изток - Запад ". Азербайджан към този момент е транспортен хъб - на негова територия се пресичат коридорите " Изток-Запад " и " Север-Юг ". Ескалацията на войната в Украйна направи " междинния " кулоар не вторичен, спомагателен и " поддържащ ", а главен маршрут.
От геополитическа и геоикономическа позиция, оста Азербайджан - Казахстан придобива огромно значение. Всъщност, синергията сред Азербайджан и Казахстан може да бъде наречена " локомотив на деколонизацията " в Средна Азия и Южен Кавказ.
Перспективата на връзките Европейски Съюз - Азербайджан и надлежно на връзките България - Азербайджан
Да разгледаме смисъла на връзките Европейски Съюз - Азербайджан, както и на българо-азербайджанските връзки, систематизирани в изброените нагоре пет направления:
Удвояването на доставките на природен газ и ролята в този развой на Южния газов кулоар, Трансадриатическия газопровод и интерконектора IGB.
Благодарение на дълготрайната тактика на Азербайджанската република в региона на енергоносителите, като и на цялостната държавна политика на Баку, беше построена впечатляваща верига от газопроводи от брега на Каспийско море до адриатическия бряг на Италия. Създаденият по този метод Южен газов кулоар
Само през януари 2023 година, по данни на Евростат, Италия е закупила от Азербайджан по Трансадриатическия газопровод (TAP) природен газ на стойност 842 722 785 евро. Износът на природен газ от Азербайджан за Италия през месец януари на 2023 година възлиза на 732 675 000 кубически метра.
Общите разноски на страните от Европейски Съюз за импорт на азербайджански газ за обсъждания интервал са възлезли на 1 006 939 047 евро, а размерът на доставките е.
Всъщност, Азербайджан стартира доставките на природен газ в Европа по Южния газов кулоар на 31 декември 2020 година. По Трансадриатическия газопровод (TAP), който е европейският сектор на Южния газов кулоар от началото на комерсиалната му употреба са били доставени 22 милиарда кубически метра природен газ. През тази година, Азербайджан възнамерява да изнесе в Европа 12 милиарда кубически метра природен газ.
В момента България задоволява към този момент над половината от потребностите си благодарение на природния газ от Азербайджан, приближаващ по Южния газов кулоар, включително по Трансадриатическия газопровод и през интерконектора " Гърция - България " (IGB). Интерконекторът има задоволително механически запаси, с цел да може това количество да се удвои и даже да се утрои.
През месец април 2023 година цената на природния газ в България се намали с 8%, като Комисията за енергийно и водно контролиране утвърди цена на природния газ в размер на 98,16 лв. за един мегаватчас без в допълнение възнаграждение, против цена от 106,74 лв. за мегаватчас през месец март. Причината за понижението е казана ясно в известието на ДКЕВР:
" При изчисляването на цената на газовия микс е включена цената на азербайджанския газ, който се доставя по интерконектора " Гърция-България ". Тези размери покриват 51,9% от потреблението на страната и имат основно значение за реализиране на удобни цени на природния газ ".
България стартира импорт на природен газ от Азербайджан по интерконектора " Гърция-България " (IGB), който влезе в употреба на 01 октомври 2022 година. Обемът на контрактуваните доставки на природен газ възлиза на 1 милиард кубически метра газ годишно. Общата пропускателна дарба на IGB възлиза на 3 милиарда кубически метра годишно с опция за нарастване до 5 милиарда кубически метра годишно.
Отделен въпрос е, че даже и най-верните съветски съдружници в Европа - Сърбия и Унгария, прибързано диверсифицират и маршрутите и източниците си на доставка на природен газ. Тези доставки ще минават през България, като доставките за Сърбия се чака да стартират по интерконектора " София - Ниш " в най-близко време.
Едновременно с това България, Румъния и Унгария към този момент се споразумяха да си сътрудничат в обезпечаването на доставката на 100 милиона кубически метра азербайджански газ за Унгария през актуалната година. Външният министър на Унгария - Петер Сийярто огласи, че: " По-късно страните ще подпишат дълготраен контракт за доставката на към две милиарда кубически метра природен газ годишно. Газът ще се доставя директно през Турция и съответните компании разискват детайлностите сега.... За нас диверсификацията значи опция да се купуват енергоносители от оптимално вероятното количество източници и по оптимално вероятния брой направления. Енергийната сигурност на Унгария не може да бъде обезпечена без присъединяване на тюркските страни ". Разбира се, належащо е известно развиване на инфраструктурата за транспорт на природен газ в Югоизточна Европа, за което Унгария е обединила напъните си с България и Румъния. Споразумението по всички тези въпроси се чака да бъде подписано в края на април.
Според последните данни през първото тримесечие на 2023 година добивът на природен газ в Азербайджан е повишен с три % и е достигнал до 12,2 милиарда кубически метра. Повече от половината, или 6,5 милиарда кубически метра природен газ, страната е изнесла на външните пазари.
През първото тримесечие на 2023 година, добивът на петрол в Азербайджан (заедно с кондензата) е възлязъл на 7,7 милиона тона, а на природен газ - на 12,2 милиарда кубически метра 1осъществявайки по този метод растеж от три процента). На експорта се е паднал дял от 6,5 милиарда кубически метра природен газ.
От януари до март 2023 година, Азербайджан е изнесъл природен газ в Европа (2,9 милиарда кубически метра), в Турция (2,7 милиарда кубически метра) и в Грузия (0,9 милиарда кубически метра). През обсъждания интервал 1,4 милиарда кубически метра природен газ са били изнесени в Турция по газопровода TANAP (Trans-Anatolian Natural Gas Pipeline - Трансанадолският водопровод за естествен газ).
В последна сметка, на равнище Европейски Съюз - Азербайджан към този момент е реализирано необратимо съглашение, че доставките на азербайджански природен газ за страните от Европейския съюз ще бъдат удвоени. Това поражда нуждата от нови вложения в преносната инфраструктура, въпреки че по принцип мениджърите на Трансадриатическия газопровод, който съставлява европейската част на Южния газов кулоар, считат, че е допустимо това да бъде осъществено без да се изглажда спомагателна тръба на TAP.
Според ръководещия шеф на TAP - Лека Скиепати от 2026 година, по Трансадриатическия газопровод ще се придвижват в допълнение по 1,2 милиарда кубически метра природен газ годишно. По време на Европейската газова конференция тази година той съобщи:
" Неотдавна консорциумът TAP даде ход на първия стадий от разширението на мощностите си. Транспортирането на 1,2 миларда кубически метра природен газ от 2026 година ще стане първичната фаза на процеса на разширение и на увеличение на пропускателната дарба на газопровода до 20 милиарда кубически метра природен газ годишно ".
В момента по ТАР годишно се доставят осем милиарда кубически метра природен газ в Италия и по един милиард кубически метра природен газ в Гърция и в България. Ясно е, че без значение от обстоятелството, че Европейски Съюз преглежда природения газ като " преходно гориво ", съдействието сред Брюксел и Баку, респективно сред София и Баку в тази област занапред ще се задълбочава и би трябвало да бъде оптимално усъвършенствано и усъвършенствано в интерес и на двете страни. Още повече, че природния газ е освен преходно гориво, само че и най-много суровина за химическата индустрия. Впрочем, в България смисъла на природния газ като суровина не отстъпва на смисъла му като гориво.
Консорциумът на Трансадриатическия газопровод (TAP), по който в Гърция, Италия и България се доставя азербайджански природен газ, се занимава към този момент няколко години с техническите благоприятни условия на TAP за транспорт както на природен газ, по този начин и на водород. Заявките за оповестяване на предварителни резултати от проучванията върху опциите за транспорт на водород по този газопровод датират още от 2021 година, когато се очакваше предварителната картина да бъде оповестена до края на същата година. Такова беше и желанието, декларирано от ръководителя на отдела за външни връзки в TAP - Вугар Вейсалов:
" Намираме се в процесна оценка на степента, до която TAP може да се приспособи механически с цел да транспортира примес от природен газ и водород. В момента консорциумът TAP учи условията към структурата на новото съоръжение за превозване на водород. Сега се организира в началото изследване и предварителните резултати се чакат към края на годината ", декларира още през 2021 година Вугар Вейсалов.
Азербайджан с упоритост да доставя и нисковъглероден водород на Европейски Съюз
Нисковъглеродният водород е иновационна опция за намаление на въглеродните излъчвания
По-рано през същата година, вицепрезидентът на Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR) по вложенията и маркетинга - Елшад Насиров съобщи, че двадесет % от пропускателната спосолност на Трансанадолския газопровод (TANAP) могат да бъдат употребявани за превозване на водород в Европа, без да се вършат спомагателни вложения. Това стана по време на среща, извършена от Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет на тематика: " Енергийната дипломация и трансатлантическото съдействие: стартирането н употреба на Южния газов кулоар ". Той:
" Нефтогазовите компании би трябвало да се приспособяват към изменящата се енергийна среда. Водородът, който може да се създава от възобновими източници, с потребление на нуклеарна сила и посредством други енергийни източници, може да се транспортира като природния газ по тръбопроводи. От тук нататък ние би трябвало да мислим доста бързо. Ние обсъждаме водородните технологии с " Бритиш петролеум " (bp), а също и с немски и японски компании... В този подтекст, като SOCAR, ние завършихме някои проучвания и разбор на [възможностите] за превоза на водород без никакви спомагателни инвестициии ".
Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) също работи над изясняване параметрите на пазара на азербайджанската ниско въглеродна атомна стопанска система. Европейска банка за възстановяване и развитие поддържа и развиването на " зелената " стопанска система в Азербайджан, като финансира бранша на възобновимите енергийни източници и повишението на енергийната успеваемост. Според управлението на офиса на Европейска банка за възстановяване и развитие в Баку банката оказва помощ на държавното управление на Азербайджан за оценяването на капацитета на страната за произвеждане на водород.
През януари 2023 година, ръководителката на представителството на Европейска банка за възстановяване и развитие в Азербайджан - Камола Махмудова заяви, че банката приготвя доклад за резултатите от проучване на пазара на азербайджанския нисковъглероден водород. Тя осведоми публиката, че: " В момента се приготвя доклад и ние чакаме, че той ще бъде приключен през идните месеци. "
Всъщност, към този момент не може да има подозрение в желанията и упоритостите на Азербайджан във връзка с заемането на място в международното разпределние на труда в региона на зелената енергетика, включително и при производството на " зелен " водород. Тези планове бяха ясно артикулирани от министъра на енергетиката на страната - Парвиз Шахбазов, който съобщи обществено и в прав текст: " В близко бъдеще Азербайджан ще стане значим снабдител на зелена сила и водород за Европа ". Освен това, какво е споделил министърът, доста значимо е и къде го е споделил. Заявлението е направено пред министерското съвещание на Консултативния съвет на Южния газов кулоар в Баку при започване на месец февруари 2023 година. Южният газов кулоар е план за доставка на фосилно гориво, без значение, че природният газ е източник на доста по-малко парникови излъчвания спрямо въглищата. Въпреки това, навръх този конгрес министърът особено подчертава, че паралелно с природния газ, зелената енергетика е основен приоритет за Азербайджан.
Според Парвиз Шахбазов, настоящата 2023 година е решаваща за напъните на Азербайджан както за внезапното увеличение на доставките по Южния газов кулоар, по този начин и за насочването на каспийската зелена сила към европейските консуматори. Създаването на кулоар за зелена сила от Азербайджан към Европа е оповестено за стратегически приоритет. В тази тенденция към този момент са подхванати доста значими стъпки:
" Азербайджан, Грузия, Румъния и Унгария направиха историческа крачка през декември 2022 година и се договориха да съединят Каспийско море с Европа с кулоар за зелена сила. През втория стадий се възнамерява доставянето на 3 - 4 гигавата зелена сила по този маршрут, който ще стане коридорът за зелена сила на 21-ия век. Нашето съдействие с задграничните енергийни компании по планове в областта на зелената енергетика с мощ повече от 25 гигавата, разрешава на Азербайджан да стане значим и благонадежден сътрудник, доставящ зелена сила и водород в Европа ",.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ