От какво бяга Исус? - РУМИ
Синът на Мария, Исус, бърза по ската,
като че да го преследват
животни побеснели.
Някой, следвайки го, пита:
“Къде отиваш? Никой те не гони! ”
Исус продължава
без дума да пророни
през още две полета.
“Ти ли си този,
който думи над мъртъв изрича
и той в момент оживява? ”
Аз съм.
“Не направи ли ти
глинените птички да политнат? ”
Да.
“Кой тогава би могъл
да те накара в уплах да препускаш? ”
Исус забави крачка:
“Изричам великото име
на глухи и слепи и те оздравяват.
Над каменно било
и то мантията си раздира.
Над небитието
и то в съществуване се трансформира.
Но когато с часове и дни
приказвам любящо, на тези,
които подиграват се
на човешка топлина.
Щом на тях името изрека,
нищо се не случва.
Те си остават канара
или в пясък се трансформират,
където ни филиз
не може да израсне.
Другите заболявания метод са
благосклонност да влезе,
само че тази необщителност
безчувственост и принуждение храни към Бог.
Това е, от което тичам.
Както лека-полека
въздухът краде водата,
по този начин и възхвалата се пресушава,
и изчезва в глупавите хора,
които отхвърлят да се трансформират.
Като студения камък,
на който си седнал,
циникът краде
топлината на твоето тяло.
Той е безсърдечен към слънцето.
Исус в действителност не бягал от никакви хора,
той поучавал по собствен метод.
из „ Стани огледало “, Мевляна Джелаледин Руми
Превод: Здравко Станев
изображения: Leonardo da Vinci
