Всичко, което получавате в живота си, е взето назаем - СИЛВИ ВАРТАН
Силви Вартан е певица от унгаро-българо-арменски генезис и е една от първите рок певици във Франция.
Родена е на 15 август 1944 година в софийското село Искрец – най-близкото място с медицински център наоколо до Лакатник, където татко ѝ, Жорж Вартанян , изтегля фамилията си (жена, деца и родители) заради бомбардировките на София.
Неговата майка е българка, а татко му – арменец. Майката на Силви , Илона , е щерка на архитекта Рудолф Майер , потомък на маджарски евреи, който след Първата международна война идва да работи в София.
Семейството „ съкратява “ фамилното име от Вартанян на Вартан , което звучи по-френски. Семейството идва в Париж на 24 декември 1952 година и седемгодишната Силви остава заслепена от френската столица. „ Всичко беше толкоз празнично украсено, спрямо мрачната София, Париж блестеше по този начин, че ми се завиваше свят от всичките гирлянди и елхи “.
Силви Вартан развива дейна благотворителна активност в родната си България. През 2014 година Вартан получава знака почетен жител на София.
На 25 април 2014 година Силви е наградена с „ Медал за великодушие “ на БЧК за извънреден принос към филантропичните дела на организацията.
Силви Вартан има десетки албуми и взе участие в доста филми. Издадени са и три нейни автобиографии.
Разбира се, в мисълта на всеки първата дума е глаголът „ обичам “, който свързваме със пристрастеността, с нежността, с всички усеща. Да обичаш е огнено, мощно, кръвно, само че се отнася и до дълговечността и дълбочината на възприятията. Наистина любовта би трябвало да бъде поддържана, само че не трябва това да се трансформира в повинност! Ако са нужни старания, нищо не се получава.
Противоположните темпераменти могат да си влияят, да се притеглят, само че същинска обич изпитваме само в случай че сме от едно тесто.
Любовта е като цигара. Като изгасне, можеш да запалиш друга. Но би трябвало да се откри положителната цигара, с цел да не се трансформира сърцето в пепел.
Отсъствието е отвратително, грубо е за тези, които остават. Във всекидневието то е най-тежко. Когато човек обича едни хора, изпитва нужда те да са до него.
Привързвам се. И като се привържа, е доста мощно. Това е разследване от любовта и в същото време – раздвояващо възприятие, защото лимитира свободата. Човек се привързва заради потребността от самоотбрана, с цел да отхвърли края на живота, с цел да не страда повече.
Първият ми музикален спомен е особеният тон на дядовия акордеон – това беше инструментът на мъжете в рода ни, татко ми и брат ми също свиреха. Всеки път, когато нашите канеха другари, татко ми пееше и свиреше на акордеона. Затова ставам доста сантиментална, когато чуя акордеон.
В моето битие животните постоянно са заемали значимо място. Имала съм доста! Канарче, менат, заек, рибка, костенурка, котки и кучета. Винаги съм гледала на тях като на членове на фамилията и съм буйна защитница на техните права.
Във всеки един ден от живота ми „ да узнавам “ е било наслада, тъй като в научаването участва визията за препредаване: научаваш за себе си и с цел да предадеш. Обичам да препредавам. Давам си сметка какъв брой доста са ми предали моите родители, какви превъзходни блага са ми оставили. Никога не съм имала спорове с тях, юношеството ми не беше бунтарско. Днес около моята щерка узнавам какво нещо е юношеството! Моето персонално юношество беше сензитивно и идеалистично, без рецесии. Днешните девойки са като чистокръвни коне, човек се пита по какъв начин да ги закриля и да ги учи да плуват из този свят, в който всичко се мени по този начин бързо.
Моите родители ми внушаваха уважението и смелостта, без да се не помни щедростта. Това е, което и аз съм се стремила да предам на децата си.
При всяко състояние да отгледаш деца е мъчно, без значение дали човек има пари, или не. Родителите ми се трудеха непрекъснато за мизерни заплати, обаче понякога майка ми, с цел да ми достави наслаждение, си позволяваше излишество.
Каква е нашата комплицирана и двусмислена връзка с парите? Те са фактор за независимост, това е несъмнено, и въпреки всичко са източник на измамнически комбинации и на обществено неравноправие.
Парите не са полезност, те са средство. Всичко, което получавате в живота си, е взето назаем. Нищо не е несъмнено и от през днешния ден за на следващия ден всичко може да отлети.
Още като дете постоянно съм си мечтала да стана артистка; от най-ранните години растях с тази фантазия, без да мисля за известността и за парите. Когато започнах да пея, осъзнах този различен аспект на занаята: известността и следствията.
Славата е блестящият печал на щастието.
Шумният триумфът не е безусловно нужен. Успехът е вътрешно чувство, което те изпълва, когато сбъднеш фантазиите си. Успех е да научиш децата си да бъдат щастливи, да бъдат положителни, да трансформират неприятните неща в красиви. Да знаят какво желаят от живота и какво в него не одобряват. Да имат лично мнение и без съмнение да го отстояват.
Изкуството е най-чудесният метод човек да резервира детския дух. Артистите, които ми влияят, са тези, които съумяват да не помнят сами себе си, както това става при децата. Да играеш – това е да се откъснеш от сегашното, да се отдръпнеш обратно, нагоре. Да бъдеш някой различен и да си бъдеш самичък себе си: една невероятна залъгалка, на която са способни само децата!
За мен да съм на сцена и на екран е наслаждение, което открих, когато бях на 6 години, откогато се снимах във кино лентата „ Под игото “ в България. В България се научих да обичам всичко, което обичам и до момента.
Комунистите бяха ужасни. Веднъж един от тях зашлеви пестник на майка ми тъй като не ръкопляскала задоволително мощно на някакъв оратор.
Никога не си мисля за цената, която би трябвало да платя за някое свое решение. Винаги чувам моя инстинкт и сърцето си. Това е мярката за цената на това, което върша. Така предпочитам хората, приятелите си, песните си. За всичките си решения чувам интуицията. Никога не мисля дълго, върша това, което ми диктува сърцето. Това са най-бързите и най-верни решения. И в двата случая – и когато одобрявам и когато не одобрявам, изборът е подбуден от сърцето.
