Силна държавна политика и 5 % от БВП за образование

Силна държавна политика и 5 % от Брутният вътрешен продукт за обучение – без това България няма бъдеще.

За това се приканва в декларация от името на Българска социалистическа партия, която прочете от парламентарната естрада зам.-председателят на партията Ирена Анастасова.

Вместо промени за качествено обучение, се правеха промени, обслужващи ползи – партийни, стопански, частни, сривът вървеше редовно и българският възпитаник се оказа жертвата, се показва в документа.

Ако не се обединим, в случай че не сложим образованието като първи народен приоритет, с цел да се оправим действително с този проблем – с нищо друго в страната няма да се оправим, се споделя още в него.

Ето и цялостния текст на декларацията на ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “:

В последните дни, по всички медии, учудващо, сред свадите в Народното събрание, свадите сред сътрудниците в ръководещата коалиция и подкрепящите ги, сред „ велики ” народни представители и „ велики ” министри, сред убийства, произшествия и кражби, внезапно проби новината за следващата интернационална оценка на качеството на българското приблизително обучение – отчайващите за България резултати от следващото проучване на програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA).

Това е един от най-важните източници на информация за положението на българското обучение. Още повече, че не съм чула да се оповестяват резултати от вътрешни проучвания. Ще попитате – какви? Коя е националната институция, която би трябвало да следи и прави оценка образованието у нас след закриването на НИО да вземем за пример, преди доста години? Може би Центърът за оценяване в предучилищното и учебното обучение, който би трябвало да дава на МОН периодически отчети за качеството на учебното обучение, а отдел „ Международни проучвания в образованието и разбори “ да приготвя тематични проучвания за качеството на учебното обучение на национално равнище. Дали го вършат – не знам, само че в случай че го вършат или в случай че са го правили до момента – за какво би трябвало да чакаме ПИЗА, с цел да прогледнем? Защо не са алармирали какво се случва с качеството на образованието у нас или в случай че са алармирали – какви са следствията?

В последна сметка, тъй като очевидно ние или не вършим проучвания или в случай че ги вършим – нищо не следва, е добре, че имаме резултатите от това интернационално проучване. А те с две думи са, както писаха медиите - фрапантен срив! Само не знам за кого това е шокиращо, тъй като за работещите в системата – това е пореден срив в последните 20-тина години – години, в които бяха направени две по-мащабни промени, или най-малко прокламирани като такива, в системата и които в огромна степен доведоха до този фрапантен срив! И това е по този начин, тъй като тези промени бяха направени не с мисъл за съвременно и качествено обучение, а за да се обслужат ползи – партийни, идеологически, стопански – от частните издателства на учебници до Неправителствени организации – още веднъж с частни ползи! И по този начин ученикът е център на системата единствено на думи. Всъщност той е жертвата! Всъщност огромната жертва на тези брутално некадърни промени са тъкмо децата ни, много от които към този момент не са деца и по техните познания, умения и реализация виждаме неуспеха на системата и на всички управлявали България в тези години!

И по този начин - просветителната промяна, прокламирана и с признатия през 2015 година ЗПУО се провали. 54% от българските деветокласници са под сериозния най-малко на познания и умения по математика, 53% от тях нямат обикновени четивни умения, а 48% от тях са с фрапантни дефицити по естествени науки. Сривът в резултатите на нашите възпитаници е фрапантен - достиженията им са измежду най-слабите, следени в миналото и при трите предмета. По математика те са последни в Европейски Съюз, а по четене - предпоследни. Важно е да се знае, че това са възпитаници, които от 5 клас учат по нови образователни стратегии, влезнали в действие след сякаш огромната смяна в образованието през 2016 година и сякаш ориентирани към образуването на умения, т.е. пагубните резултати през днешния ден са задоволително ясна оценка за просветителната промяна.
Седем години от влизането в действие на този закон. А не бяха нужни чак седем години. Бяхме наясно какво се случва след първите 2-3. И какво от това? Като промяната през 2001г. – 22 години работим по образователните стратегии и наличие оттогава /с някои козметични промени/ и до през днешния ден!

За тези, които са отвън системата ще кажа, че не от 7 години, а на всеки три години, от 2001-ва насам, при издание на следващите резултати от въпросното проучване, чуваме, че половината от българските възпитаници нямат умения като аналитично и критическо мислене, правене на логичен взаимовръзки, четене с схващане, осмисляне на събития, аргументиране, решение на ежедневни проблеми; че България е измежду страните с най-големи просветителни неравенства в света – достиженията на учениците зависят от финансовото положение на родителите им, от мястото, където живеят, от типа учебно заведение, в което учат. Ножицата сред децата, които учат в по този начин наречените елитни учебни заведения в огромните градове и идват от фамилии с по-висок стопански статус, и връстниците им от учебни заведения в по-малки обитаеми места и от непривилегировани социално-икономически пластове е голяма. Ние сме една от десетте страни в цялото проучване, което обгръща над 80 страни, в които минимум 50% от разликата в достиженията на учениците се изяснява с разликите сред учебните заведения. Тази ножица се потвърждава всяка година и от националните ни изпити, само че ние не поставяме никакви старания за затварянето й.

Защо изреждам всичко това? Защото не желая това да остане следващото изброяване, следващото вайкане! Защото тези резултати са моя болежка, болежка на всички, които влизат в час във всяко българско учебно заведение, болежка -години наред! Искам, обаче, това да е болежка на всички нас, на цялото общество! Искам ясно да се разбере, че нямаме бъдеще, в случай че продължаваме по този метод и че всички високопарни изрази за високи технологии, за привличане на вложения ще останат мираж! Бъдещето не ни оставя време да продължаваме по този начин!
И да го кажа за следващ път и с елементарни думи какво ни би трябвало, не наукообразно и с съвременен пиарски език и без детайлите, несъмнено:
Нови образователни проекти, стратегии и образователно наличие, ориентирани както към придобиване на фундаментални познания, поднесени по подобаващ метод и с подобаващи средства на децата, по този начин и към практическо приложение на знанията;
Нов модел на базисна и продължаваща подготовка на учителите;
Нова, модерна учебна среда във всяка детска градина и учебно заведение в страната;
5% от Брутният вътрешен продукт за обучение.
Трябва да е ясно – в случай че желаеме друго бъдеще за нацията – образованието би трябвало да е първи народен приоритет!
Реален приоритет, а не на думи! За всички партии – без значение, леви или десни. Ние сме длъжни да реализираме народен, надпартиен консенсус за развиване на образованието ни и всичките ни дейности да са подчинени на разбирането, че това е изключителна държавна отговорност и не може действия, подчинени на този приоритет да се дават на откуп на каквито и да било организации!

Ако не се оправим с този проблем, няма да се оправим с никой различен! Ако не го създадем, значи не сме за тук – нито като парламент, нито като болшинство /каквото и да е то/, нито като изпълнителна власт!