Светослав Иванов: Старият свят си отива
Силен коментар направи водещият на " 120 минути " Светослав Иванова.
" Светът е цялостен със символи, които съпътстват огромните и дребните събития през житейския ни път. Но символика, уви, има и в смъртта. Краят на живота на кралица Елизабет II е точно това. Символ, че старият свят - този, който познавахме, пазехме, обичахме и мразехме, растяхме и мечтаехме, боготворяхме и презирахме - си отива окончателно.
Пред очите ни се отваря нова страница и навлизаме в нов исторически цикъл. С различен вид общества, разнообразни водачи с друго мислене, цели и ценностна система. Не можем да кажем, че този свят е противен, тъй като във всяка младост има хубост и във всяко детство има обаяние. Но това, което сигурно всички усещаме, е, че този свят е много бърз и все по-безпаметен.
С оглед на събитията през днешния ден виждаме, че нашият свят забравя какво е войната, тъй като поколението, което помнеше и беше изстрадало огромните международни спорове, беше минало през лишенията и знаеше какво е в действителност да нямаш, безшумно си отива. Поколението на разрушените страни, което просто запретна ръкави и ги построи още веднъж. През това време някои изгубиха свободата си, с цел да стартират още веднъж да се борят за нея. Защото свободата и мирът в никакъв случай не са били даденост.
Това беше поколението на търпеливите, диалогичните, хората, които споделяха " Аз послужвам ", а не " Аз взимам ". Защото в британския език думата за " министър " и " духовник " е една и съща. С това потомство водачи като че ли си потегля и споменът, който държи света и човечеството нащрек - че има неща, които в никакъв случай не би трябвало да се повтарят.
Много малко останаха личностите, които сплотяват. В момента обществата наподобяват разграничени, истерични, податливи на внушения и популизъм. Повечето политици през днешния ден се занимават главно с три неща - атакуват се, оплакват се, оправдават се. Или вършат опит да подменят действителността.
Ако разсъждавате каква е цената на персони като кралица Елизабет II за съвременниците, се замислете, че каквото и да се случваше в света през миналите 70 години, тя беше на своето място. През целия живот на нашите родители, на нашите баби и дядовци. Каквото и да ставаше в огромната политика, при изгрева и залеза на съдбовните събития, през които рухваха режими, случваха се катаклизми - тя беше там, на мястото си.
Това е безусловно неразбираемо за днешния парадоксален свят. Уж мислим за бъдещето, само че е все по-често с взор в предишното, с цел да оправдаем своя яд в сегашното. Време на разпадащи се престижи, в което " аз " е доста по-силно от " ние ".
И тук идва историческата подигравка - светът в никакъв случай не е бил по-богат. Никога не е имало по-задоволено материално потомство от настоящето, изключително тук, в Европа. Дори и да си мислим, че нямаме, имаме доста повече, в сравнение с са имали хората преди нас - тези, които е трябвало да строят страните си от пепелта. Никога не е имало по-голямо многообразие и даже остатък от храна, артикули, артикули. Сега цените на всичко скачат, само че не тъй като храната и стоките свършват, а поради страха, че те ще намалеят. Страх, че може би идва краят на епохата на остатъците. А по-възрастните гледат с неразбиране и си спомнят за това време, в което хората са живели с доста по-малко, само че много по-щастливо.
Затова сходни събития ни припомнят какъв брой мощно се нуждаем от малко по-спокоен взор върху света през днешния ден. Сред целия този звук на разделяне и заклинания, лозунги и обети по подправени пророци. Ние сме длъжни да назоваваме нещата с същинските им имена - войната е война, по този начин както смъртта е смърт, а животът - живот. Той продължава, напред към новия свят. "
" Светът е цялостен със символи, които съпътстват огромните и дребните събития през житейския ни път. Но символика, уви, има и в смъртта. Краят на живота на кралица Елизабет II е точно това. Символ, че старият свят - този, който познавахме, пазехме, обичахме и мразехме, растяхме и мечтаехме, боготворяхме и презирахме - си отива окончателно.
Пред очите ни се отваря нова страница и навлизаме в нов исторически цикъл. С различен вид общества, разнообразни водачи с друго мислене, цели и ценностна система. Не можем да кажем, че този свят е противен, тъй като във всяка младост има хубост и във всяко детство има обаяние. Но това, което сигурно всички усещаме, е, че този свят е много бърз и все по-безпаметен.
С оглед на събитията през днешния ден виждаме, че нашият свят забравя какво е войната, тъй като поколението, което помнеше и беше изстрадало огромните международни спорове, беше минало през лишенията и знаеше какво е в действителност да нямаш, безшумно си отива. Поколението на разрушените страни, което просто запретна ръкави и ги построи още веднъж. През това време някои изгубиха свободата си, с цел да стартират още веднъж да се борят за нея. Защото свободата и мирът в никакъв случай не са били даденост.
Това беше поколението на търпеливите, диалогичните, хората, които споделяха " Аз послужвам ", а не " Аз взимам ". Защото в британския език думата за " министър " и " духовник " е една и съща. С това потомство водачи като че ли си потегля и споменът, който държи света и човечеството нащрек - че има неща, които в никакъв случай не би трябвало да се повтарят.
Много малко останаха личностите, които сплотяват. В момента обществата наподобяват разграничени, истерични, податливи на внушения и популизъм. Повечето политици през днешния ден се занимават главно с три неща - атакуват се, оплакват се, оправдават се. Или вършат опит да подменят действителността.
Ако разсъждавате каква е цената на персони като кралица Елизабет II за съвременниците, се замислете, че каквото и да се случваше в света през миналите 70 години, тя беше на своето място. През целия живот на нашите родители, на нашите баби и дядовци. Каквото и да ставаше в огромната политика, при изгрева и залеза на съдбовните събития, през които рухваха режими, случваха се катаклизми - тя беше там, на мястото си.
Това е безусловно неразбираемо за днешния парадоксален свят. Уж мислим за бъдещето, само че е все по-често с взор в предишното, с цел да оправдаем своя яд в сегашното. Време на разпадащи се престижи, в което " аз " е доста по-силно от " ние ".
И тук идва историческата подигравка - светът в никакъв случай не е бил по-богат. Никога не е имало по-задоволено материално потомство от настоящето, изключително тук, в Европа. Дори и да си мислим, че нямаме, имаме доста повече, в сравнение с са имали хората преди нас - тези, които е трябвало да строят страните си от пепелта. Никога не е имало по-голямо многообразие и даже остатък от храна, артикули, артикули. Сега цените на всичко скачат, само че не тъй като храната и стоките свършват, а поради страха, че те ще намалеят. Страх, че може би идва краят на епохата на остатъците. А по-възрастните гледат с неразбиране и си спомнят за това време, в което хората са живели с доста по-малко, само че много по-щастливо.
Затова сходни събития ни припомнят какъв брой мощно се нуждаем от малко по-спокоен взор върху света през днешния ден. Сред целия този звук на разделяне и заклинания, лозунги и обети по подправени пророци. Ние сме длъжни да назоваваме нещата с същинските им имена - войната е война, по този начин както смъртта е смърт, а животът - живот. Той продължава, напред към новия свят. "
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ