”Аljazeera”: Силата на олигархията в България трябва да бъде подкопана отдолу, от основите
Силата на олигархията би трябвало да бъде подкопана освен „ от горната страна “, т.е. посредством по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, само че и изпод, от основите. България също по този начин се нуждае де е по-стабилна обществена страна, която да може да направи работещите хора по-малко подвластни за препитанието си от олигарсите.
Това са два от изводите, които прави Жана Цонева в собствен разбор на събитията в България, оповестен в най-популярното изданието в свят " ".
" В продължение на два месеца българите стачкуват против скандално държавно управление, което отхвърля да подаде оставка. ", се споделя в коментара озаглавен " Какво се случва с българските митинги? "
В разбора в детайли се показват свадите и събитията, които ги последват в България от началото на годината. Снимките и записите с премиера Бойко Борисов, акцията на Христо Иванов в „ Росенец “, митингите и полицейското принуждение по време на митинга на 2 септември.
Ето изводите на създателя за това какво следва:
Тези събития слагат на тестване нормалното схващане за страната като безпристрастен съдия. Българският хайлайф е надълбоко разграничен и воюващите фракции разполагат с властта си над страната като оръжие против съперниците си.
Тези конфликти от време на време се предизвикват от „ задкулисието “ и стигат до нас посредством непрекъснатия поток от корупционни кавги, изтекли фотоси и записи, изненадващи арести на предприемачи, които попадат в недружелюбност, и даже национализация на частния бизнес. Но насилствената промяна на позиции в ръководещия хайлайф и елиминирането на съперниците разяжда страната.
Въпреки тласъка, който демократичната коалиция на Христо Иванов получи от митингите, е малко евентуално партията да реши този проблем в тясната рамка на правна промяна, която предлага (съдебна промяна и деполитизиране на държавното обвинение).
Силата на олигархията би трябвало да бъде подкопана освен „ от горната страна “, т.е. посредством по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, само че и изпод, от основите. Парите са власт и колкото повече благосъстояние се натрупва частно, толкоз по-голяма е тяхната притегателна мощ, деформацията и деформиране на обществената сфера и политическия живот в интерес на притежаващите ги.
Следователно тяхната власт би трябвало да бъде подкопана и от стопански промени, като от дълго време закъснялото унищожаване на режима на плосък налог, въведен от държавното управление на БСП-ДПС през 2008 година, който насочва парите изпод нагоре, концентрирайки икономическата мощност в ръцете на няколко бизнес кръга.
България също по този начин се нуждае де е по-стабилна обществена страна, която да може да направи работещите хора по-малко подвластни за препитанието си от олигарсите. Заради това е добра вест, че левите сили също са част от митинга. Колкото и слаб да е техният глас, въпреки всичко е значимо да продължим да настояваме за " обществени " решения на корупцията и ръководството на мафията.
Войната против корупцията също би трябвало да бъде борба за дефинициите. Без концепцията за обществена правдивост, която да добавя демократичните хрумвания за върховенството на закона и правосъдната промяна, високите апели за правдивост, водещи митинга, имат по-малък късмет да получат отзив в по-голямата част от българското население, чиято съществена грижа е социално-икономическото оцеляване.
Това са два от изводите, които прави Жана Цонева в собствен разбор на събитията в България, оповестен в най-популярното изданието в свят " ".
" В продължение на два месеца българите стачкуват против скандално държавно управление, което отхвърля да подаде оставка. ", се споделя в коментара озаглавен " Какво се случва с българските митинги? "
В разбора в детайли се показват свадите и събитията, които ги последват в България от началото на годината. Снимките и записите с премиера Бойко Борисов, акцията на Христо Иванов в „ Росенец “, митингите и полицейското принуждение по време на митинга на 2 септември.
Ето изводите на създателя за това какво следва:
Тези събития слагат на тестване нормалното схващане за страната като безпристрастен съдия. Българският хайлайф е надълбоко разграничен и воюващите фракции разполагат с властта си над страната като оръжие против съперниците си.
Тези конфликти от време на време се предизвикват от „ задкулисието “ и стигат до нас посредством непрекъснатия поток от корупционни кавги, изтекли фотоси и записи, изненадващи арести на предприемачи, които попадат в недружелюбност, и даже национализация на частния бизнес. Но насилствената промяна на позиции в ръководещия хайлайф и елиминирането на съперниците разяжда страната.
Въпреки тласъка, който демократичната коалиция на Христо Иванов получи от митингите, е малко евентуално партията да реши този проблем в тясната рамка на правна промяна, която предлага (съдебна промяна и деполитизиране на държавното обвинение).
Силата на олигархията би трябвало да бъде подкопана освен „ от горната страна “, т.е. посредством по-строго наказателно и антикорупционно законодателство, само че и изпод, от основите. Парите са власт и колкото повече благосъстояние се натрупва частно, толкоз по-голяма е тяхната притегателна мощ, деформацията и деформиране на обществената сфера и политическия живот в интерес на притежаващите ги.
Следователно тяхната власт би трябвало да бъде подкопана и от стопански промени, като от дълго време закъснялото унищожаване на режима на плосък налог, въведен от държавното управление на БСП-ДПС през 2008 година, който насочва парите изпод нагоре, концентрирайки икономическата мощност в ръцете на няколко бизнес кръга.
България също по този начин се нуждае де е по-стабилна обществена страна, която да може да направи работещите хора по-малко подвластни за препитанието си от олигарсите. Заради това е добра вест, че левите сили също са част от митинга. Колкото и слаб да е техният глас, въпреки всичко е значимо да продължим да настояваме за " обществени " решения на корупцията и ръководството на мафията.
Войната против корупцията също би трябвало да бъде борба за дефинициите. Без концепцията за обществена правдивост, която да добавя демократичните хрумвания за върховенството на закона и правосъдната промяна, високите апели за правдивост, водещи митинга, имат по-малък късмет да получат отзив в по-голямата част от българското население, чиято съществена грижа е социално-икономическото оцеляване.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ