Сигурност | Несигурност Много е измамно и в същото време

Сигурност | Несигурност

Много е лъжливо и в това време примамливо да стоиш на едно място, без да напредваш – с други думи, да разчиташ на това, което притежаваш, тъй като знаеш, че го имаш. Това ни кара да се усещаме в цялостна сигурност Затова се боим да прекрачим в незнайното и заобикаляме да го вършим. Наистина крачката може да не се окаже рискована, след като сме я създали, но преди да я създадем, неизвестността ни плаши с възможните опасности, които крие. Само остарялото и изпитаното е безвредно или най-малко по този начин ни се коства. Във всяка нова крачка е заложена заплахата от крах и това е една от аргументите, заради които хората толкоз доста се опасяват от свободата.

На всеки стадий от живота „ остарялото и привичното “ се възприема друго. Като пеленачета имаме само тялото си и майчината гръд (която в началото не диференцираме). После започваме да се ориентираме в света, като се опитваме да намерим своето място в него. У нас се заражда желанието да притежаваме различни неща: ние имаме майка си, татко си, сестричките и братчетата си, играчките си. По-късно придобиваме знания, работа, публично състояние, брачен партньор или брачна половинка, деца и дори си осигуряваме „ живот след живота “, като си купуваме място за гроб, сключваме застраховка „ Живот “ и изготвяме своето наследство.

И въпреки всичко, макар сигурността, която дава на хората притежанието, те се възхищават на тези, които имат очи за новото, които проправят пътища, които имат смелостта да вървят напред. Тази форма на битие в митологията е показана алегорично посредством героите. Герои са тези, които имат куража да оставят всичко, което имат – земя, семейство, благосъстоятелност, – и да поемат напред, надделявайки страха. В будистката традиция Буда е героят, който се отхвърля от всичко, което има, от цялата сигурност, която се съдържа в индуистката теология – от сана и фамилията си, – и заживява, без каквато и да е обязаност Авраам и Мойсей са такива герои в юдейската традиция. И християнският воин Иисус Христос не има нищо и в очите на света е нищо, само че е надвишаващ с обич към всички хора. Древните гърци имат своите всемирски герои, чиято цел е успеха, задоволяването на гордостта, подвига. Въпреки това, също както религиозните герои, Херкулес и Одисеи поемат към неизвестността, без да се опасяват от заплахите, които ги чакат Такива са и доста от персонажите в националните приказки.

Ние се възхищаваме от героите, тъй като надълбоко в душата си всеки от нас би желал да бъде подобен. Но тъй като се опасяваме да рискуваме, считаме, че единствено малко на брой определени са способни на героични действия, и последователно ги трансформираме в идоли, в които са въплътени нашите лични желания, а ние цялостен живот оставаме там, където сме – „ просто тъй като не ни е обещано да бъдем герои “.

От казаното дотук на човек може да му се стори, че въпреки и да е опияняващо да се превърнеш в воин, въпреки това, е демонстрация на лековерие и опонира на личните ти ползи. Но това напълно не е по този начин. Предпазливите, насочените към владеене хора се уповават на сигурността и все пак се усещат прекомерно несигурни. Те напълно зависят от това, което имат: пари, авторитет, имидж – т.е. от нещо отвън тях. Какво става с тези хора, в случай че го изгубят? Защото, каквото и да има, в един миг човек може да го загуби. Най-лесно може да се елементарни с недвижимата и движимата си благосъстоятелност, а дружно с тях с ситуацията и приятелите си, даже с живота си.

Ако аз съм това, което имам, ако го изгубя, кой съм тогава? Един съкрушен, унищожен човек – жалък образец за неправилен метод на живот Само защото има някаква вероятност да изгубя това, което владея, аз по нужда се безпокоя, че ще го изгубя. Боя се от крадци, от стопански промени, от революции, от заболявания, от смърт; багра се от любовта, от свободата, от развиването, от смяната, от неизвестността. Така че непрекъснато се безпокоя, пострадвам от хронична меланхолия, багра се освен да не изгубя здравето си, само че и всичко, което владея. Ставам внимателен, непреклонен, недоверчив, уединен, движен само от опустошителната пристрастеност да получавам повече, с цел да се усещам по-защитен. Ибсен дава прелестно изложение на такава егоцентрична персона в „ Пер Гинт “. Героят е напълно обхванат от себе си и в безграничния си нарцисизъм е уверен, че остава правилен на себе си само в случай че задоволява своите стремежи, а самият той е „ кълбо от стремежи “. Едва в края на живота си той осъзнава, че заради безграничната си лакомия и нарцисизъм по този начин и не му се е удало да бъде самият себе си, че е като куха глава лук – един неосъществен човек.

Тревожността и несигурността, които поражда заплахата да изгубиш това, което имаш, биват отстранени, в случай че човек е предпочел да бъде, вместо да има. Ако аз съм това, което съм, а не това, което имам, никой не може да заплаши сигурността ми и да ме лиши от възприятие за еднаквост. Центърът на моето създание е в мен самия, способността ми да бъда и да осъществявам същностните си сили е част от моя темперамент и зависи само от мен. Това важи, при изискване че животът ми протича обикновено, само че не и, несъмнено, при изключителни условия като болест, отнемаща трудоспособността, тествания или други случаи на негативни външни въздействия.

Докато притежанието, което се основава на нещо, което с използването понижава, битието натрупва духовни стойности. (Библейският знак на този абсурд е „ неизгарящата къпина “). Силата на разсъдъка, на любовта, на художественото и интелектуалното творчество – всички съществени качества – се развиват в процеса на проявлението им. Следователно губи се не това, което се изразходва, а противоположното — това, което се пази. Единствената опасност за сигурността ми при битийната ориентировка се корени вътре в мен самия: в неналичието на религия в виталните и креативните ми качества, в регресивни трендове, в духовна леност и в примирението други да направляват живота ми. Но всички тези закани не са вътрешно присъщи на битието в този смисъл, в който заплахата от загуба е присъща на притежанието.

От „ Да имаш или да бъдеш ”, (To have or to Be, 1976), изд.Кибеа 
Снимки: globallightminds.com, cominsitu.wordpress.com