Швейцарският физик Карл Александър Мюлер, който през 1987 г. печели

...
Швейцарският физик Карл Александър Мюлер, който през 1987 г. печели
Коментари Харесай

Почина швейцарски Нобелов лауреат


Швейцарският физик Карл Александър Мюлер, който през 1987 година печели Нобеловата премия за работата си върху високотемпературната свръхпроводимост, е умрял на 95-годишна възраст, съобщи Франс прес.

Той е умрял на 9 януари съгласно известие на неговите близки и изследователската му лаборатория, представено от швейцарската организация А Те Ес (ATS).

Изследователят, който е роден в Базел и е преподавал в Цюрихския университет, " заспа умерено, откакто изживя последния си откъслек от живота си с неизменност и оптимизъм ", написа фамилията.

Карл Александър Мюлер е почетен с Нобелова премия за физика през 1987 година дружно с германеца Георг Беднорц, с който работи в изследователската лаборатория " Ай Би Ем Рисърч " (IBM Research) в Цюрих, " за значимия им пробив в откриването на свръхпроводимостта в керамичните материали ".

Едно от най-впечатляващите феномени във физиката, свръхпроводимостта - способността да се организира електрически ток без никакво противодействие, е известна от 1911 година Тогава нидерландският физик Хейке Камерлинг Онес открива, че живачна нишка, охладена в течен хелий, организира ток безпределно по-добре при температура към -270 градуса Целзий.

Първоначално лимитирана до температури под -250 градуса Целзий, свръхпроводимостта придобива нов подтик с откриването през 1986 година от Мюлер и Беднорц на нови материали, медни оксиди или купрати, които са свръхпроводими при -238 градуса Целзий. Именно този пробив им носи Нобелова премия за физика единствено една година по-късно.

" 1986 година беше вълнуваща година за науката в Цюрих. Всичко стартира с една на пръв взор пресилена концепция, която Мюлер, тогава откривател в Ай Би Ем и професор в Цюрихския университет, предложи на конференция в Сицилия ", споделиха от образователното заведение на уеб страницата си след известието за гибелта му.

Днес свръхпроводимостта има многочислени приложения: влакове с магнитна левитация, магнитно-резонансна томография, ускорители на частици, електроцентрали и други, написа Българска телеграфна агенция.
Източник: novini.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР