[Shutterstock] Въплътените в американската конституция идеали за равноправие и свобода

[Shutterstock] Въплътените в американската конституция идеали за пълноправие и независимост рефлектират и върху метода към финансовите отговорности на частни лица. Още в член 1 на конституцията (параграф 8) е посочена законодателната роля на Конгреса при споразумяване на разпоредбите и процедурите за банкрут. За разлика от Европа, където персоналният банкрут е възприеман като необратимо проваляне на индивида - освен финансово, само че и морално, публичното отношение към персоналния банкрут в Съединени американски щати е по-либерално и освободено от стигма. Томас Джеферсън, Джеймc Монро, Абрахам Линкълн (на 5-доларовата банкнота) и Юлисис Грант (на 50-доларовата банкнота) са американските президенти, които са разгласявали или са били близо до оповестяването на персонален банкрут, без това по какъвто и да било метод да се е отразило на репутацията им.

В американското законодателство е общопризнат правилото за " новия късмет " (fresh start), който би трябвало да се даде на попадналия в съществено финансово задължение човек. Нещо повече - всеки американски жител има право на подобен " нов старт " един път на всеки 10 години. Законът за персонален банкрут се регламентира от Конгреса на федерално равнище и заради това се ползва по еднакъв метод във всички щати. Правилата за систематизиране на собствеността при банкрут обаче варират от щат в щат. Съвременният закон за персонален банкрут е признат през 1978 година, а последната му значима редакция беше направена през 2005 година за да се предотвратят злоупотребите при използването му. Независимо от стягането на гайките през последните десетилетия законът за персонален банкрут в Съединени американски щати дава един относително елементарен, наличен (разноските по процедурата за персонален банкрут са към 300-400 $ без юрист и 1200 с адвокат) и финален метод за избавянето на физически лица от непостижими финансови отговорности.

Двете най-често прилагани процедури при персонален банкрут са така наречен параграф 7 (Chapter 7) и параграф 11 (Chapter 11). Параграф 7 е желан метод, защото при него всички финансови отговорности на длъжника окончателно се отстраняват. Това е същинският " нов старт ", защото след приключването на процедурата лицето е напълно освободено от посочените в молбата за персонален банкрут отговорности. При параграф 11 съдът може да реши, че длъжникът има опция да върне най-малко част от задълженията си, и го задължава да направи това на разсрочени платежи в избран период, най-често 5 години. Някои финансови отговорности, да вземем за пример студентски заеми, отпуснати от федерална или щатска институция, не могат да бъдат изчистени при персонален банкрут или това се позволява единствено когато индивидът може да потвърди пред съда, че тези отговорности ще доведат до тежки материални и други усложнения за него и фамилията му. Това е причина стотици хиляди в случай че не и милиони американци, наближаващи пенсионна възраст, да не престават да изплащат студентските си заеми, взети 30 или 40 години по-рано.

Основните фактори, водещи до персонален банкрут в Съединени американски щати, са натрупването на задължения по кредитни карти, непредвидените медицински разноски и спекулациите с недвижими парцели и на фондовия пазар. Спукването на интернет балона през 2000 година беше образец за всеобща нечиста сделка на фондовия пазар, което докара до вълна от милиони персонални банкрути и до модификацията на закона през 2005 година Финансовият провал през 2008 година беше в най-голяма степен обвързван с балона от спекулации с недвижими парцели, което също докара до нова вълна от персонални банкрути. Някои финансови анализатори считат, че в близко бъдеще следва нова вълна от банкрути, обвързвана със спекулациите в така наречен криптовалути.

Законът планува, че длъжникът има право да резервира персоналното си жилище/къща, средства, с които да може да устоя себе си и фамилията, предметите за персонално прилагане (кола, тв приемник, компютър, мебели, обзавеждане), както и пенсионните натрупвания по член 401К. Средната сума, подлежаща на изчистване при персонален банкрут в Съединени американски щати, е под 30 хиляди $. В някои щати длъжникът обаче може да резервира персонално жилище на стойност до 2.5 милиона $, което в някои случаи води до злоупотреби и до потреблението на персоналния банкрут от човеци, които и след процедурата си остават милионери.

Самата процедура е относително елементарна. Длъжникът, самичък или благодарение на юрист, подава молба в съда за банкрут, където следва да уточни всички свои кредитори, както и отговорностите си към тях. От момента, в който молбата е подадена, кредиторите нямат право повече да безпокоят длъжника. Те имат разполагаем два месеца да подадат възражения. Ако такива възражения не постъпят, съдът назначава дата за разглеждане на молбата. Личното наличие на длъжника е наложително. Молбата се преглежда от тричленен съд и решението се взима незабавно. В повече от 80 % от случаите молбата е задоволена, а ръководителят на съда пожелава на преди малко освободения от задължения жител триумф в новия му старт.