[Shutterstock] Още по темата Защо Брюксел вдигна ръце от България

[Shutterstock] Още по тематиката
Защо Брюксел подвигна ръце от България

Основната причина за неуспеха на мониторинга е, че Европейска комисия просто нямаше задоволително пълномощия да наложи измененията.
16 ное 2018
Ще удържи ли Борисов властта

ГЕРБ няма да се откажат елементарно от ръководството - през 2019г. се разпределят планове за над 10 милиарда лева и се избира идващият основен прокурор
16 ное 2018
Борисов + Пеевски + Цацаров = Ние, страната

Премиерът призна обществено, че дружно с основния прокурор и мощния човек в Движение за права и свободи нападат хора и медии
14 ное 2018 Всеки път през последните години, когато хората излязат да стачкуват по улиците, властта наподобява същински сюрпризирана. Първоначалното удивление бързо се сменя със боязън и след това идва убеждението, че митингите са платени, че ги провежда другата партия или има интернационална интрига на Сорос/ " руснаците ". Обяснението за това е просто.

Властта, от ден на ден през последните години, живее в особена ехо-стая. В нея животът е прекрасен, проблеми няма и съвсем от самото начало се чува единствено по какъв начин одобрително отекват личните думи на ръководещите. Причината за това е, че сериозно огромна част от медиите са под контрола на властта. Другите партии или са на хранилката, или са разрушени. Изглежда, че контролът е цялостен. През множеството време това има изгоди за политиците, само че има и един огромен проблем.

Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Нормалните медии по принцип правят работа в две направления. Те, от една страна, изясняват на хората какво прави властта, а, от друга, демонстрират какво мислят хората. Така политиците могат да схванат какво се случва в страната и да усетят напрежението доста преди то да изкипи в улични митинги. Конкуренцията сред партиите разрешава да се чуят други хрумвания и настроения.

В България този механизъм е строшен. Когато опозицията е разрушена, а медиите смачкани, хората стават съпротива и разсъждават вместо медиите. Задача на огромна част от медиите е да не задават неуместни въпроси и да не споделят нищо неприятно против властта. Това затваря вратата на ехо-стаята - на открито не се чува какво прави властта, а вътре не се долавя даже и шепот на неодобрение извън.

На казуса с медиите тази година за пръв път обърна внимание и европейската комисия. В постоянния й отчет за правосъдните промени (или по-скоро неналичието им) и битката с корупцията (или по-скоро неналичието й) тя особено означи, че проблем и за двете е натискът върху медиите. (Вижте коментар за реакцията на Борисов тук.)

Доскоро отчетите на Брюксел влизаха шумно в ехо-стаята на властта и говореха непосредствено за проблеми в правосъдната система и държавното управление. Тази година обаче се случи нещо друго. За наслада на ръководството отчетът (с изключение на частта за медиите) звучеше бодро и жизнерадостно. Причините за това са разнообразни (вижте обясненията тук), само че изводът е един. Доскоро доста хора в България разчитаха Европейският съюз да бъде моторът на измененията и ускорителят на промените тук (и това от време на време се случваше), само че отчетът на комисията сподели, че в Брюксел към този момент няма никаква сила за това.

Проблемът за властта е, че както рецензиите от Европейски Съюз не свършиха съвсем никаква работа, по този начин и неналичието им в този момент не може да се употребява, с цел да смекчи виковете на протестиращите. Опитите отчетът да бъде показан като триумф бяха изцяло заглушени от блокираните автомагистрали.

Корицата на новия брой на " Капитал "

Увеличаване

Корицата на новия брой на " Капитал "

Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
В сегашната обстановка има и един необикновен абсурд. Зад митингите в този момент може и в действителност да има втори проект - върху гърба на достоверно възмутените хора да се качват организации, които имат интерес да го ускоряват, с цел да клатят властта. Някой, с цел да я смъкна, само че множеството, с цел да се наместят по-близо до рекордното асимилиране на пари, което се задава през идната година (вижте сметка какъв брой пари ще се изхарчат следващата година и кой провежда митингите в тематиката на броя). Парадоксът в тази ситуация е, че в случай че имаше повече самостоятелни медии, те евентуално щяха да покажат ясно това. Ако хората не бяха изгубили доверие към публицистите поради годините на тонове плоски неистини, в този момент можеха да бъдат уверени посредством тях, че държавното управление няма отношение към цените на бензина. Че налозите за старите коли би трябвало да нарастнат, с цел да дишаме по-чист въздух и да живеем повече.

Сега обаче това е невероятно. На властта й остават единствено учудването от митингите, страхът и съмненията кой седи зад тях.

В броя ще видите още:

ЕЦБ разгласи кои български банки ще ревизира
Новата постройка на Брендо
Заем с равни или намаляващи вноски