Китай бърза опасно много с разрешаването на кризата в жилищния сектор
Шули Рен е колумнист за Bloomberg Opinion и написа за азиатските пазари. Преди това е била създател в Barron`s, след кариера като капиталов банкер
Вземете за образец тази комплицирана обстановка: намирате се в сантиментална връзка, траяла дълго време. В началото е било ужасно, само че задачите ви са се трансформирали. Дали приключвате връзката с почитание и прям диалог, или просто спирате да отговаряте на позвъняванията на колегата си? Това е алтернативата, пред която е изправен Пекин в връзките си с задграничните вложители, които са обезпокоени, че ще изгубят всичко, в случай че Китай разреши на закъсалите строителни бизнесмени да се срутят прекомерно бързо.
Пекин има аргументи да затегне примката към имотните колоси. Те са натрупали толкоз доста дълг по време на избухливата си агресия — $2,5 трлн. единствено за най-големите обществени 50 от тях — че даже Федералният запас предизвести, че обстановката може да засегне и Съединени американски щати. След години на бясно строителство Китай се намира в обстановка на свръхпредлагане на жилища и цели призрачни градове на разнообразни места в страната, откакто търсенето отслабна.
Но строителите изиграха и значима обществена роля. През 1998 година, когато Китай даде начало на програмата за окуражаване на частната благосъстоятелност върху жилищата, имаше изострен дефицит на жилища в градските региони. Правителството даде тласъци и строителите се възползваха. В един миг Китай добавяше по 15 жилища на всеки 1 000 души — три пъти колкото в Съединени американски щати или Япония.
Строителният взрив способства за бързата урбанизация. До 2020 година 64% от популацията живее в градове, при 36% през 2000 година
С благословията на държавното управление колоси като Evergrande подхраниха този взрив с продажбите " на зелено ", където купувачите заплащат цялостната цена надалеч преди жилището да е готово. Практиката разрешава на фирмите да се развиват доста по-бързо. А най-агресивните от тях възприеха модела 3691 — първа копка след три месеца, продажби след шест, подготвени жилища след девет и връщане на парите на вложителите след година.
Но този бизнес модел пося и финансова неустойчивост, защото бизнесмените започваха планове, които не могат да завършат за толкоз малко време. Evergrande има 1,6 млн. към този момент платени, само че незавършени жилища, за които би трябвало да откри средства, с които да ги построи.
Междувременно раждаемостта в Китай се приближава до историческо дъно и няма такава потребност от голям брой нови жилища на пазара всяка година. През идващите пет години ще бъдат създавани по 6,9 млн. нови семейства годишно, при 8 млн. през 2010 година, съгласно Goldman Sachs Group.
Променящата се демография значи, че даже и секторът да не бе попаднал в усложнение, построяването на жилища последователно ще заема по-малък дял от стопанската система. Но Пекин наподобява бърза. С над 400 ограничения за ограничение на строителството тази година — от затегнат надзор върху отпущането на заеми до ограничаване на предварителните продажби — строителните компании, които щяха да устоят най-малко още няколко години, към този момент са на ръба на колапса. Големият въпрос в този момент е по какъв начин Китай ще се оправи с вложителите, които са заели десетки милиарди долари на тези строители и в този момент има риск да не си получат парите назад.
Ситуацията притегля интернационално внимание частично поради обстоятелството, че задграничните вложители са огромната част от облигационерите. С общо $12 милиарда, които би трябвало да бъдат платени, Kaisa Group Holdings да вземем за пример дължи едвам 27% от тях на локални банки. Инвеститорите явно се готвят за дефолт: дългът се продава за едвам 43 цента на $.
Пекин ще се радва да има по-малко колоси в бранша, както и да понижи експозицията на банките към него. Но какъв сигнал праща това на света? Следващият път, в който страна има потребност от капитал за различен бизнес — произвеждане на чипове или на част за електрически автомобили — дали непознатите вложители ще са подготвени още веднъж да оказват помощ?
Вземете за образец тази комплицирана обстановка: намирате се в сантиментална връзка, траяла дълго време. В началото е било ужасно, само че задачите ви са се трансформирали. Дали приключвате връзката с почитание и прям диалог, или просто спирате да отговаряте на позвъняванията на колегата си? Това е алтернативата, пред която е изправен Пекин в връзките си с задграничните вложители, които са обезпокоени, че ще изгубят всичко, в случай че Китай разреши на закъсалите строителни бизнесмени да се срутят прекомерно бързо.
Пекин има аргументи да затегне примката към имотните колоси. Те са натрупали толкоз доста дълг по време на избухливата си агресия — $2,5 трлн. единствено за най-големите обществени 50 от тях — че даже Федералният запас предизвести, че обстановката може да засегне и Съединени американски щати. След години на бясно строителство Китай се намира в обстановка на свръхпредлагане на жилища и цели призрачни градове на разнообразни места в страната, откакто търсенето отслабна.
Но строителите изиграха и значима обществена роля. През 1998 година, когато Китай даде начало на програмата за окуражаване на частната благосъстоятелност върху жилищата, имаше изострен дефицит на жилища в градските региони. Правителството даде тласъци и строителите се възползваха. В един миг Китай добавяше по 15 жилища на всеки 1 000 души — три пъти колкото в Съединени американски щати или Япония.
Строителният взрив способства за бързата урбанизация. До 2020 година 64% от популацията живее в градове, при 36% през 2000 година
С благословията на държавното управление колоси като Evergrande подхраниха този взрив с продажбите " на зелено ", където купувачите заплащат цялостната цена надалеч преди жилището да е готово. Практиката разрешава на фирмите да се развиват доста по-бързо. А най-агресивните от тях възприеха модела 3691 — първа копка след три месеца, продажби след шест, подготвени жилища след девет и връщане на парите на вложителите след година.
Но този бизнес модел пося и финансова неустойчивост, защото бизнесмените започваха планове, които не могат да завършат за толкоз малко време. Evergrande има 1,6 млн. към този момент платени, само че незавършени жилища, за които би трябвало да откри средства, с които да ги построи.
Междувременно раждаемостта в Китай се приближава до историческо дъно и няма такава потребност от голям брой нови жилища на пазара всяка година. През идващите пет години ще бъдат създавани по 6,9 млн. нови семейства годишно, при 8 млн. през 2010 година, съгласно Goldman Sachs Group.
Променящата се демография значи, че даже и секторът да не бе попаднал в усложнение, построяването на жилища последователно ще заема по-малък дял от стопанската система. Но Пекин наподобява бърза. С над 400 ограничения за ограничение на строителството тази година — от затегнат надзор върху отпущането на заеми до ограничаване на предварителните продажби — строителните компании, които щяха да устоят най-малко още няколко години, към този момент са на ръба на колапса. Големият въпрос в този момент е по какъв начин Китай ще се оправи с вложителите, които са заели десетки милиарди долари на тези строители и в този момент има риск да не си получат парите назад.
Ситуацията притегля интернационално внимание частично поради обстоятелството, че задграничните вложители са огромната част от облигационерите. С общо $12 милиарда, които би трябвало да бъдат платени, Kaisa Group Holdings да вземем за пример дължи едвам 27% от тях на локални банки. Инвеститорите явно се готвят за дефолт: дългът се продава за едвам 43 цента на $.
Пекин ще се радва да има по-малко колоси в бранша, както и да понижи експозицията на банките към него. Но какъв сигнал праща това на света? Следващият път, в който страна има потребност от капитал за различен бизнес — произвеждане на чипове или на част за електрически автомобили — дали непознатите вложители ще са подготвени още веднъж да оказват помощ?
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ