Иван Николов: На сърбите никога няма да им стигнат българските земи
Щом няма сърби в България, няма и българи в Сърбия!
Това може да бъде логичност на Мечо Пух, само че не и логичност на министър на страна кандидатка за участие в Европейския съюз. Само че за смут на сръбския външен министър Дачич, българи в Сърбия към момента има, а сърби в България в никакъв случай не е имало.
Въпреки че от 2014 година Сърбия официално води договаряния за участие в Европейски Съюз, нейните най-висши държавни представители не са създали една стъпка в тази посока и не престават да бълват антиевропейски, включително и антибългарски послания от времето на Първата международна война и юго-комунизма, нямащи нищо общо с европейската ценностна система, написа в коментар за БГНЕС Иван Николов от КИЦ-Босилеград.
Списъкът с антибългарските изявления и провокации става все по-дълъг, езикът на омразата против българите и България става все по-остър, а формалните български реакция против сходни сръбски провокации, в случай че въобще се появят, нормално са написани внимателно и с последна дипломатическа изисканост.
В края на юни сръбският президент Александър Вучич пред държавната телевизия съобщи: „ Ако бяхме въвели наказания против Русия, на другия ден щяха да изискат да предадем Косово – да създадем и едното и другото. А по-късно щяха да ни кажат да арестуваме още 500 души в Сърбия, с цел да минем през катарзиса и да бъдем част от Обединена Европа. Ако осъществим всичко това, тогава ще ни кажат, че не сме напечатали задоволително учебници на български език и че ще бъде добре да въведем един по-особен акцент в югоизточна Сърбия “!?
В края на юли сръбският външен министър Ивица Дачич (и някогашен представител на Милошевич) за следващ път се възмути от България, че не признавала национални малцинства, само че по тази причина толкоз доста протестирала за неприятното състояние на българите в Сърбия. „...Но когато ние им споделяме, а сърбите в България, тогава те дават отговор: няма сърби в България. А това значи ние да кажем няма българи в Сърбия. Тогава няма проблеми и с българско национално малцинство. Навсякъде, където има разнообразни етноси, има войни, спорове и рецесии “!?
Странна логичност. Трябва да ли да се избият другите етноси, с цел да няма войни, спорове и рецесии? Ами кой сътвори българското малцинство, в случай че не ненаситните сръбски ламтежи за български територии?
На друго място пък беше споделил, че българите в Сърбия били надменно малко, само че България на всяка среща на Европейския съвет поставяла въпроса за правата на българското национално малцинство!?
С други думи, външният министър на Сърбия приказва за правата на малцинствата като че ли води договаряния за замяна на военнопленници: „ дайте ни нашите сърби, да ви дадем българите “!? Жалко, че в България няма сърби. Но даже и да ги имаше, договорката отново нямаше да стане. Защото него не го интересуват нито сърби, нито българи, а единствено териториите – колкото повече, толкоз по-добре.
Подобен вид политическо говорене е, меко казано, неприемлив в връзката сред народите и страните, изключително пък такива, които съгласно Вучич, „ нямат отворени въпроси “.
Нека да напомним, че единствено през последните летни месеци се случиха и други провокации. На Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Олтоманци-Рибарци “ бе спряна фотодокументална галерия за Босилеградския разгром или по-точно за закононарушенията на сръбския четнически челник Коста Печанац против цивилното българско население в Босилеград и близките села на 15-16 май 1917 година.
Малко по-късно, бе спрян пакет с книги на известния български стихотворец, публицист и посланик Едвин Сугарев.
След това на 12 юли, Сърбия анулира българското наличие на тристранния междуграничен събор в местността Голеш и съборът стана двустранен – единствено от представители на Северна Македония и Сърбия.
Затова пък на 2 август президентите на Сърбия Александър Вучич и на Северна Македония Стево Пендаровски, на сръбска територия, в манастира „ Св. Прохор Пчински “ дружно честваха Илинден, или по-точно, първото съвещание на АСНОМ, когато на 2 август 1944 година на сръбска територия, е конституирана югославската Народна Република Македония.
По този мотив Вучич сподели доста благи думи за другарство, приятелство, сестринство и любов към македонците и македонския език. Тия иронични подмятания още веднъж бяха за сметка на България, която с настояването за съблюдаване на правата на македонските българи и нов прочит на българската история в Македония, била „ блокирала “ договарянията за участието на Северна Македония в Европейския съюз!?
Югоносталгичните управници в Македония към момента не желаят да схванат, че с настояванията за съблюдаване на правата на българите и нов прочит на формалната юго-версия на историята на Македония, България цели европеизацията на Македония и трайно стабилизиране на българо-македонските връзки. Като членка на Европейски Съюз България няма никакъв интерес от „ блокирането “ на македонското еврочленство. Напротив. Но и няма да си разреши да вкара в Европа един тленен балкански проблем който да я взриви от вътрешната страна.
Сърбия, която съзнателно протака личното си еврочленство и се заиграва с най-тоталитарните страни в света – Русия и Китай, няма никакъв интерес от участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Чрез своите конфигурирани структури в държавния уред и просръбските политически партии, сдружения и медии, тя прави всичко допустимо да блокира или най-малко съществено да забави македонското еврочленство. Перспективата Северна Македония да изпревари Сърбия и да стане външна граница на Европейски Съюз, е напряко кошмарна за актуалните сръбски управници.
Що се отнася до антибългарските филипики на Вучич и Дачич от вида „ щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия “, те единствено демонстрират безсилието и злобата на великосръбския национализъм, несъмнено, за ония, които умеят да четат. Сърби в България няма, тъй като България не е окупирала нито един квадратен метър сръбска територия, а квази-научните теории за „ сърбо-шопите “ и „ торлаците “, които се били простирали до към половината България, от дълго време са издишали. Сърбия е окупирала български територии и както всеки поробител, се старае етнически да ги очисти.
Това към този момент е сериозен проблем който един век обременява българо-сръбските връзки, проблем, който визира човешките и малцинствените права на българите в Западните околности и проблем, който не разрешава на Сърбия да стане членка на Европейския съюз. Просто тъй като това е неприемливо за европейската ценностна система.
И вместо да подмятат бомбички против България по утринните стратегии и среднощните риалити стратегии по сръбските малките екрани или националистическите сборища по всякакви мотиви, сръбските политици и медии би трябвало доста деликатно да прочетат и разясняват Резолюцията на Европейския парламент от 10 май 2023г. по отношение на отчета на Комисията за Сърбия за 2022г.
Примерно, в глава „ Ангажимент за присъединение към Европейски Съюз “, точка 6, Европейският парламент: „ показва страдание по отношение на продължаващите тесни връзки и партньорство на Сърбия с Русия, което повдига въпроси по отношение на стратегическата посока на Сърбия и попречва икономическото и политическото развитие; показва угриженост по отношение на степента, в която длъжностни лица от Русия оказват въздействие върху някои решения на сръбските държавни институции; осъжда акцията от страна на държавни чиновници и авторитетни медии в опит за подкопаване на процеса на интеграция в ЕС;
В глава „ Демокрация и правова страна “, в точка 59, Европейският парламент: „ приканва Сърбия да подсигурява спазването на правата на националните малцинства, в това число достъп до обучение, информация и религиозни услуги на малцинствени езици, както и уместно посланичество в обществената администрация в сходство с използваните европейски стандарти; приканва Сърбия да пази и предизвиква културното завещание и обичаи на своите национални малцинства, и по-специално да сътвори позитивна атмосфера за обучение на малцинствени езици, и показва страдание по отношение на нарушаването на правата на малцинствата в тази област… “
Или в глава „ Помирение и добросъседски връзки “, точка 77, Екологичен потенциал: „ приканва за историческо помиряване и за превъзмогване на дискриминирането и предразсъдъците от комунистическото минало; още веднъж приканва органите да извърнат внимание на наследството на някогашните комунистически секрети служби, като създадат техните досиета налични за обществеността, по-специално тези на някогашната югославска загадка работа (УДБА) и на Службата за контраразузнаване на Югославската национална войска (КОС); приканва тези архиви да бъдат върнати на съответните държавни управления на страните правоприемници, в случай че те са отправили такова искане “.
Ето тия и голям брой други рекомендации на Европейския парламент, трябваше да са на дневния ред на сръбското общество. По тия тематики трябваше да се водят полемики по медиите и в Скупщината на Сърбия. Ако не за друго, то най-малко поради това че: „...Сърбия е най огромният бенефициент на предприсъединителната помощ от Европейски Съюз в Западните Балкани, възлизаща в размер на 1,404 милиарда евро в границите на финансирането по линия на ИПП II от 2014 година насам “ и „ че Европейски Съюз е най-големият вложител, търговски сътрудник и основен донор за Сърбия със сумата от 1,85 милиарда евро в директни вложения през 2021 година
Вместо задълбочени диалози за европейското бъдеще на Сърбия, сръбските жители, в това число и тия от български генезис, са принудени да слушат бръщолевенето на надълбоко изкомплексирания сръбски политик Ивица Дачич и да живеят не като свободни европейски жители, а със страховете, че тъкмо поради шерването на европейските полезности, може да ги сполети ориста на Славко Чурувия, Дада Вуязинович, Ана Политковская, Зоран Джинджич, Алексей Навални, Борис Немцов и доста, доста други. Само поради това, че все пак, някои от тях към момента имат куража да се опълчват на ония на които в никакъв случай няма да им стигнат войни и български територии.
Това е същинска причина за безпокойство на българските политици. Защото предните постове на тази политика към този момент са в България – послушайте сръбската чалга в дребните места в Западна България, вижте до каква степен стига сигнала на сръбските малките екрани, които непрекъснато бълват излъчвания за „ сърбо-шопите “ в България и съветската агитация против Украйна. Вижте димящите „ сръбски скари “ и се замислете какво им е сръбското. /БГНЕС
Това може да бъде логичност на Мечо Пух, само че не и логичност на министър на страна кандидатка за участие в Европейския съюз. Само че за смут на сръбския външен министър Дачич, българи в Сърбия към момента има, а сърби в България в никакъв случай не е имало.
Въпреки че от 2014 година Сърбия официално води договаряния за участие в Европейски Съюз, нейните най-висши държавни представители не са създали една стъпка в тази посока и не престават да бълват антиевропейски, включително и антибългарски послания от времето на Първата международна война и юго-комунизма, нямащи нищо общо с европейската ценностна система, написа в коментар за БГНЕС Иван Николов от КИЦ-Босилеград.
Списъкът с антибългарските изявления и провокации става все по-дълъг, езикът на омразата против българите и България става все по-остър, а формалните български реакция против сходни сръбски провокации, в случай че въобще се появят, нормално са написани внимателно и с последна дипломатическа изисканост.
В края на юни сръбският президент Александър Вучич пред държавната телевизия съобщи: „ Ако бяхме въвели наказания против Русия, на другия ден щяха да изискат да предадем Косово – да създадем и едното и другото. А по-късно щяха да ни кажат да арестуваме още 500 души в Сърбия, с цел да минем през катарзиса и да бъдем част от Обединена Европа. Ако осъществим всичко това, тогава ще ни кажат, че не сме напечатали задоволително учебници на български език и че ще бъде добре да въведем един по-особен акцент в югоизточна Сърбия “!?
В края на юли сръбският външен министър Ивица Дачич (и някогашен представител на Милошевич) за следващ път се възмути от България, че не признавала национални малцинства, само че по тази причина толкоз доста протестирала за неприятното състояние на българите в Сърбия. „...Но когато ние им споделяме, а сърбите в България, тогава те дават отговор: няма сърби в България. А това значи ние да кажем няма българи в Сърбия. Тогава няма проблеми и с българско национално малцинство. Навсякъде, където има разнообразни етноси, има войни, спорове и рецесии “!?
Странна логичност. Трябва да ли да се избият другите етноси, с цел да няма войни, спорове и рецесии? Ами кой сътвори българското малцинство, в случай че не ненаситните сръбски ламтежи за български територии?
На друго място пък беше споделил, че българите в Сърбия били надменно малко, само че България на всяка среща на Европейския съвет поставяла въпроса за правата на българското национално малцинство!?
С други думи, външният министър на Сърбия приказва за правата на малцинствата като че ли води договаряния за замяна на военнопленници: „ дайте ни нашите сърби, да ви дадем българите “!? Жалко, че в България няма сърби. Но даже и да ги имаше, договорката отново нямаше да стане. Защото него не го интересуват нито сърби, нито българи, а единствено териториите – колкото повече, толкоз по-добре.
Подобен вид политическо говорене е, меко казано, неприемлив в връзката сред народите и страните, изключително пък такива, които съгласно Вучич, „ нямат отворени въпроси “.
Нека да напомним, че единствено през последните летни месеци се случиха и други провокации. На Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Олтоманци-Рибарци “ бе спряна фотодокументална галерия за Босилеградския разгром или по-точно за закононарушенията на сръбския четнически челник Коста Печанац против цивилното българско население в Босилеград и близките села на 15-16 май 1917 година.
Малко по-късно, бе спрян пакет с книги на известния български стихотворец, публицист и посланик Едвин Сугарев.
След това на 12 юли, Сърбия анулира българското наличие на тристранния междуграничен събор в местността Голеш и съборът стана двустранен – единствено от представители на Северна Македония и Сърбия.
Затова пък на 2 август президентите на Сърбия Александър Вучич и на Северна Македония Стево Пендаровски, на сръбска територия, в манастира „ Св. Прохор Пчински “ дружно честваха Илинден, или по-точно, първото съвещание на АСНОМ, когато на 2 август 1944 година на сръбска територия, е конституирана югославската Народна Република Македония.
По този мотив Вучич сподели доста благи думи за другарство, приятелство, сестринство и любов към македонците и македонския език. Тия иронични подмятания още веднъж бяха за сметка на България, която с настояването за съблюдаване на правата на македонските българи и нов прочит на българската история в Македония, била „ блокирала “ договарянията за участието на Северна Македония в Европейския съюз!?
Югоносталгичните управници в Македония към момента не желаят да схванат, че с настояванията за съблюдаване на правата на българите и нов прочит на формалната юго-версия на историята на Македония, България цели европеизацията на Македония и трайно стабилизиране на българо-македонските връзки. Като членка на Европейски Съюз България няма никакъв интерес от „ блокирането “ на македонското еврочленство. Напротив. Но и няма да си разреши да вкара в Европа един тленен балкански проблем който да я взриви от вътрешната страна.
Сърбия, която съзнателно протака личното си еврочленство и се заиграва с най-тоталитарните страни в света – Русия и Китай, няма никакъв интерес от участието на Северна Македония в Европейски Съюз. Чрез своите конфигурирани структури в държавния уред и просръбските политически партии, сдружения и медии, тя прави всичко допустимо да блокира или най-малко съществено да забави македонското еврочленство. Перспективата Северна Македония да изпревари Сърбия и да стане външна граница на Европейски Съюз, е напряко кошмарна за актуалните сръбски управници.
Що се отнася до антибългарските филипики на Вучич и Дачич от вида „ щом няма сърби в България, няма да има и българи в Сърбия “, те единствено демонстрират безсилието и злобата на великосръбския национализъм, несъмнено, за ония, които умеят да четат. Сърби в България няма, тъй като България не е окупирала нито един квадратен метър сръбска територия, а квази-научните теории за „ сърбо-шопите “ и „ торлаците “, които се били простирали до към половината България, от дълго време са издишали. Сърбия е окупирала български територии и както всеки поробител, се старае етнически да ги очисти.
Това към този момент е сериозен проблем който един век обременява българо-сръбските връзки, проблем, който визира човешките и малцинствените права на българите в Западните околности и проблем, който не разрешава на Сърбия да стане членка на Европейския съюз. Просто тъй като това е неприемливо за европейската ценностна система.
И вместо да подмятат бомбички против България по утринните стратегии и среднощните риалити стратегии по сръбските малките екрани или националистическите сборища по всякакви мотиви, сръбските политици и медии би трябвало доста деликатно да прочетат и разясняват Резолюцията на Европейския парламент от 10 май 2023г. по отношение на отчета на Комисията за Сърбия за 2022г.
Примерно, в глава „ Ангажимент за присъединение към Европейски Съюз “, точка 6, Европейският парламент: „ показва страдание по отношение на продължаващите тесни връзки и партньорство на Сърбия с Русия, което повдига въпроси по отношение на стратегическата посока на Сърбия и попречва икономическото и политическото развитие; показва угриженост по отношение на степента, в която длъжностни лица от Русия оказват въздействие върху някои решения на сръбските държавни институции; осъжда акцията от страна на държавни чиновници и авторитетни медии в опит за подкопаване на процеса на интеграция в ЕС;
В глава „ Демокрация и правова страна “, в точка 59, Европейският парламент: „ приканва Сърбия да подсигурява спазването на правата на националните малцинства, в това число достъп до обучение, информация и религиозни услуги на малцинствени езици, както и уместно посланичество в обществената администрация в сходство с използваните европейски стандарти; приканва Сърбия да пази и предизвиква културното завещание и обичаи на своите национални малцинства, и по-специално да сътвори позитивна атмосфера за обучение на малцинствени езици, и показва страдание по отношение на нарушаването на правата на малцинствата в тази област… “
Или в глава „ Помирение и добросъседски връзки “, точка 77, Екологичен потенциал: „ приканва за историческо помиряване и за превъзмогване на дискриминирането и предразсъдъците от комунистическото минало; още веднъж приканва органите да извърнат внимание на наследството на някогашните комунистически секрети служби, като създадат техните досиета налични за обществеността, по-специално тези на някогашната югославска загадка работа (УДБА) и на Службата за контраразузнаване на Югославската национална войска (КОС); приканва тези архиви да бъдат върнати на съответните държавни управления на страните правоприемници, в случай че те са отправили такова искане “.
Ето тия и голям брой други рекомендации на Европейския парламент, трябваше да са на дневния ред на сръбското общество. По тия тематики трябваше да се водят полемики по медиите и в Скупщината на Сърбия. Ако не за друго, то най-малко поради това че: „...Сърбия е най огромният бенефициент на предприсъединителната помощ от Европейски Съюз в Западните Балкани, възлизаща в размер на 1,404 милиарда евро в границите на финансирането по линия на ИПП II от 2014 година насам “ и „ че Европейски Съюз е най-големият вложител, търговски сътрудник и основен донор за Сърбия със сумата от 1,85 милиарда евро в директни вложения през 2021 година
Вместо задълбочени диалози за европейското бъдеще на Сърбия, сръбските жители, в това число и тия от български генезис, са принудени да слушат бръщолевенето на надълбоко изкомплексирания сръбски политик Ивица Дачич и да живеят не като свободни европейски жители, а със страховете, че тъкмо поради шерването на европейските полезности, може да ги сполети ориста на Славко Чурувия, Дада Вуязинович, Ана Политковская, Зоран Джинджич, Алексей Навални, Борис Немцов и доста, доста други. Само поради това, че все пак, някои от тях към момента имат куража да се опълчват на ония на които в никакъв случай няма да им стигнат войни и български територии.
Това е същинска причина за безпокойство на българските политици. Защото предните постове на тази политика към този момент са в България – послушайте сръбската чалга в дребните места в Западна България, вижте до каква степен стига сигнала на сръбските малките екрани, които непрекъснато бълват излъчвания за „ сърбо-шопите “ в България и съветската агитация против Украйна. Вижте димящите „ сръбски скари “ и се замислете какво им е сръбското. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ