Любо Огнянов с размазващ коментар: Радане, кажи си... Може и да те разберат
Ще стартира днешния си коментар с един дълъг откъс.
„ Един ден България може и да не се ръководи от тази партия, само че България постоянно би трябвало да се ръководи от законно определена власт на избори, посредством волята на българския народ.
България не може да се ръководи от нелегитимни политици, не дай Боже, от стопански групировки и ползи, които могат да трансформират радикално външнополитическите цели на страната и да срутен нейния престиж, който е построен с напъните на целия български народ до момента.
Корупцията е същински и сериозен проблем, само че не може вълната на антикорупционната изразителност да бъде яхвана от хора, зад които може да има доста пари, само че зад които няма отговорност за съдбините на България”. Може би ще се изненадате, че тези думи са произнесени тъкмо преди 20 години от президента Петър Стоянов.
Тогава България е към момента надалеч от Европейския съюз, само че явно и проблемите и апетитите към властта са били едни и същи. В четвъртък, Европейският парламент гласоподава резолюция ориентирана против България, откакто процедурата беше инициирана от Елена Йончева сякаш от Българска социалистическа партия и Радан Кънев от сякаш дясната ДСБ.
Миналата седмица задоволително дълго и нашироко разясних скандалните текстове от резолюцията. В последна сметка в окончателният текст остана записан апел към България да ратифицира Истанбулската спогодба и на процедура да признае македонско малцинство, с настояването да се записва сепаратистката ОМО „ Илинден”. И тук идва парадоксът.
Инициатор за тези текстове е лидерът на евролистата на Българска социалистическа партия, в лицето на Елена Йончева, чиято кандидатура беше персонално наложена от водача на социалистите Корнелия Нинова.
В същото време Българска социалистическа партия сякаш твърдо се опълчва на Истанбулската спогодба тук, в България. Да замаскираш джендърската агитация и легализацията на гей браковете зад битката с корупцията обаче е същия способ, както да прикриваш признаването на третия пол зад благопристойното предпочитание за премахване на насилието против дамите.
В политиката обаче е същото като на пазара.
На сергията виждаш прелестни лъснати домати, а политиците като амбулантни търговци ти пробутват изгнили зеленчуци. Затова закъснялата клетва на Нинова, че Българска социалистическа партия няма да поддържа концепцията за възкресение на Истанбулската спогодба и текстовете за сепаратистите от ОМО „ Илинден” провокира същинско трогване.
Къде беше водачът на социалистите, когато резолюцията авансово се гласуваше в комисията LIBE? Там текстовете за джендърите са били подкрепени освен от Елена Йончева, а и от ръководителя на делегацията на Българска социалистическа партия в Европарламента Петър Витанов. И в случай че за Елена Йончева може да приемем, че към този момент води открита война с някогашната си настойничка Нинова, по какъв начин можем да си разбираем държанието на Петър Витанов?
Нещо повече. При окончателното гласоподаване на измененията в текстовете на резолюцията цялата делегация на социалистите са дали своят вот против отпадането на текста, отварящ вратата за признание на македонско малцинство.
Как мислите са дали своят вот евродепутатите социалисти за текста, който приканва България да легализира гейбраковете? Изненада – подкрепили са го. А във връзка с Истанбулската спогодба евродепутатите социалисти са се въздържали. Що за двуличие се е настанило на „ Позитано” 20? Във фейсбук се изясняват, че сходни текстове са нездравословни, а техните представители в пакет ги поддържат.
Мисля, че е време, в случай че водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е поредна в дейностите си, в този момент да смъкна политическото доверие освен от Елена Йончева, а и от всички представители на Българска социалистическа партия, които работят против националните ползи.
По-комично обаче е същинското политическо дежа вю в държанието на Радан Кънев. Когато бяха в Реформаторския блок, розовите демократи към Радан Кънев хем бяха в съпротива, хем не пускаха кокала и си оставаха във властта. Днес Радан Кънев упреква ЕНП, че са съучастници на властта в България и се оплаква, че не му били дали думата на дебата. Защо тогава не напуща групата на Европейската национална партия и не се трансферира примерно при Зелените?
Така или другояче в „ Демократична България” остатъците от ДСБ са съдружни сътрудници със Зеленото придвижване и с демократичната „ Да, България”. Да не приказваме, че основният секретар на ДСБ седна на една маса с крайнолявата „ Възраждане” и „ Изправи се.БГ”, с цел да договаря дружно с тях националните въстания на жълтите павета.
И като споделих „ Изправи се.БГ” и се сетих за постния флашмоб на Христо Иванов и Велислав Минеков от Отровното трио пред Европарламента. От София и двамата потеглиха като аслани, а в Брюксел останаха... всеки знае края на поговорката. И в този ред на мисли, можеха да приложат челния опит на Мая Манолова. Нужно беше единствено да изискат да влязат в някоя от тоалетните и да се барикадират, до момента в който не ги одобряват в пленарната зала.
Минеков и Иванов даже имаха още по-голям избор, тъй като за разлика от българския парламент, където има мъжка и дамска тоалетна, в Брюксел има тоалетни и за третия пол. Въпрос на самоопределяне. И тук идва най-големият въпрос.
Дали самоопредящата се към този момент като дясна партия „ Демократи за мощна България” би трябвало да бъде част от ЕНП. Когато политическите ти дейности се припокриват със социалистите, крайната левица и зелените, единствено политическото двуличие ти пречи да направиш последната стъпка. Чудно какво би споделил Иван Костов на своите наследници в партията, която той сътвори.
И той ли би подкрепил апелът да ратифицираме Истанбулската спогодба и легализираме гей браковете? И той ли би седнал на една маса с „ Възраждане” и Мая Манолова?
И той ли споделя думите на Атанас Атанасов, че всичко, което Румен Радев споделя от началото на митингите е истина? Ще завърша още веднъж с откъс от онази тирада на президента Петър Стоянов: „ Аз желая от Иван Костов да прояви кураж и увереност, и самокритичност, и оптималната искреност към българските жители.
Иване, те ще те схванат. Ако сториш през днешния ден това, имаш всички шансове да запазиш освен личния си престиж, само че което е няколко пъти по-важно – имаш всички шансове да запазиш престижа и престижа, който ние всички дружно и с цената на големите ограничения на българските жители изградихме. “
Това беше преди 20 години. Оттогава престижът на тази десница към този момент е прекомерно девалвирал. А единствено Иван Костов знае какъв брой коства неговия личен престиж. Колко обаче коства достолепието на тези десни гласоподаватели, които са отдадени на концесия на зелените и розовите либерали. Иване, Радане кажете си. Може и да ви схванат.
„ Един ден България може и да не се ръководи от тази партия, само че България постоянно би трябвало да се ръководи от законно определена власт на избори, посредством волята на българския народ.
България не може да се ръководи от нелегитимни политици, не дай Боже, от стопански групировки и ползи, които могат да трансформират радикално външнополитическите цели на страната и да срутен нейния престиж, който е построен с напъните на целия български народ до момента.
Корупцията е същински и сериозен проблем, само че не може вълната на антикорупционната изразителност да бъде яхвана от хора, зад които може да има доста пари, само че зад които няма отговорност за съдбините на България”. Може би ще се изненадате, че тези думи са произнесени тъкмо преди 20 години от президента Петър Стоянов.
Тогава България е към момента надалеч от Европейския съюз, само че явно и проблемите и апетитите към властта са били едни и същи. В четвъртък, Европейският парламент гласоподава резолюция ориентирана против България, откакто процедурата беше инициирана от Елена Йончева сякаш от Българска социалистическа партия и Радан Кънев от сякаш дясната ДСБ.
Миналата седмица задоволително дълго и нашироко разясних скандалните текстове от резолюцията. В последна сметка в окончателният текст остана записан апел към България да ратифицира Истанбулската спогодба и на процедура да признае македонско малцинство, с настояването да се записва сепаратистката ОМО „ Илинден”. И тук идва парадоксът.
Инициатор за тези текстове е лидерът на евролистата на Българска социалистическа партия, в лицето на Елена Йончева, чиято кандидатура беше персонално наложена от водача на социалистите Корнелия Нинова.
В същото време Българска социалистическа партия сякаш твърдо се опълчва на Истанбулската спогодба тук, в България. Да замаскираш джендърската агитация и легализацията на гей браковете зад битката с корупцията обаче е същия способ, както да прикриваш признаването на третия пол зад благопристойното предпочитание за премахване на насилието против дамите.
В политиката обаче е същото като на пазара.
На сергията виждаш прелестни лъснати домати, а политиците като амбулантни търговци ти пробутват изгнили зеленчуци. Затова закъснялата клетва на Нинова, че Българска социалистическа партия няма да поддържа концепцията за възкресение на Истанбулската спогодба и текстовете за сепаратистите от ОМО „ Илинден” провокира същинско трогване.
Къде беше водачът на социалистите, когато резолюцията авансово се гласуваше в комисията LIBE? Там текстовете за джендърите са били подкрепени освен от Елена Йончева, а и от ръководителя на делегацията на Българска социалистическа партия в Европарламента Петър Витанов. И в случай че за Елена Йончева може да приемем, че към този момент води открита война с някогашната си настойничка Нинова, по какъв начин можем да си разбираем държанието на Петър Витанов?
Нещо повече. При окончателното гласоподаване на измененията в текстовете на резолюцията цялата делегация на социалистите са дали своят вот против отпадането на текста, отварящ вратата за признание на македонско малцинство.
Как мислите са дали своят вот евродепутатите социалисти за текста, който приканва България да легализира гейбраковете? Изненада – подкрепили са го. А във връзка с Истанбулската спогодба евродепутатите социалисти са се въздържали. Що за двуличие се е настанило на „ Позитано” 20? Във фейсбук се изясняват, че сходни текстове са нездравословни, а техните представители в пакет ги поддържат.
Мисля, че е време, в случай че водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е поредна в дейностите си, в този момент да смъкна политическото доверие освен от Елена Йончева, а и от всички представители на Българска социалистическа партия, които работят против националните ползи.
По-комично обаче е същинското политическо дежа вю в държанието на Радан Кънев. Когато бяха в Реформаторския блок, розовите демократи към Радан Кънев хем бяха в съпротива, хем не пускаха кокала и си оставаха във властта. Днес Радан Кънев упреква ЕНП, че са съучастници на властта в България и се оплаква, че не му били дали думата на дебата. Защо тогава не напуща групата на Европейската национална партия и не се трансферира примерно при Зелените?
Така или другояче в „ Демократична България” остатъците от ДСБ са съдружни сътрудници със Зеленото придвижване и с демократичната „ Да, България”. Да не приказваме, че основният секретар на ДСБ седна на една маса с крайнолявата „ Възраждане” и „ Изправи се.БГ”, с цел да договаря дружно с тях националните въстания на жълтите павета.
И като споделих „ Изправи се.БГ” и се сетих за постния флашмоб на Христо Иванов и Велислав Минеков от Отровното трио пред Европарламента. От София и двамата потеглиха като аслани, а в Брюксел останаха... всеки знае края на поговорката. И в този ред на мисли, можеха да приложат челния опит на Мая Манолова. Нужно беше единствено да изискат да влязат в някоя от тоалетните и да се барикадират, до момента в който не ги одобряват в пленарната зала.
Минеков и Иванов даже имаха още по-голям избор, тъй като за разлика от българския парламент, където има мъжка и дамска тоалетна, в Брюксел има тоалетни и за третия пол. Въпрос на самоопределяне. И тук идва най-големият въпрос.
Дали самоопредящата се към този момент като дясна партия „ Демократи за мощна България” би трябвало да бъде част от ЕНП. Когато политическите ти дейности се припокриват със социалистите, крайната левица и зелените, единствено политическото двуличие ти пречи да направиш последната стъпка. Чудно какво би споделил Иван Костов на своите наследници в партията, която той сътвори.
И той ли би подкрепил апелът да ратифицираме Истанбулската спогодба и легализираме гей браковете? И той ли би седнал на една маса с „ Възраждане” и Мая Манолова?
И той ли споделя думите на Атанас Атанасов, че всичко, което Румен Радев споделя от началото на митингите е истина? Ще завърша още веднъж с откъс от онази тирада на президента Петър Стоянов: „ Аз желая от Иван Костов да прояви кураж и увереност, и самокритичност, и оптималната искреност към българските жители.
Иване, те ще те схванат. Ако сториш през днешния ден това, имаш всички шансове да запазиш освен личния си престиж, само че което е няколко пъти по-важно – имаш всички шансове да запазиш престижа и престижа, който ние всички дружно и с цената на големите ограничения на българските жители изградихме. “
Това беше преди 20 години. Оттогава престижът на тази десница към този момент е прекомерно девалвирал. А единствено Иван Костов знае какъв брой коства неговия личен престиж. Колко обаче коства достолепието на тези десни гласоподаватели, които са отдадени на концесия на зелените и розовите либерали. Иване, Радане кажете си. Може и да ви схванат.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ