Ето как протекоха вотовете на недоверие в най-новата ни история
Ще оцелее ли държавното управление след вота на съмнение е главният въпрос тази седмица. Досега в най-новата ни история няма сполучлив избор на съмнение - всички държавни управления са оцелявали, колкото и пъти да се е опитвала да ги събори опозицията.
Дали и кабинетът Петков ще успее да събере поддръжката на задоволително депутати, с цел да остане на власт, ще стане ясно най-вероятно в сряда, когато се чака да е гласуването на вота на съмнение - най-малко 24 часа след края на дебатите по него.
Правителството с най-вече импортирани вотове на съмнение е това на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев - общо 7.
Първият - импортиран по-малко от година след началото на мандата - е за несправянето с следствията от наводненията през 2005 година и 2006 година Последният е импортиран няколко месеца преди изборите за цялостната политика на Тройната коалиция.
Шест са вотовете на съмнение против кабинета на Симеон Сакскобургготски, внасяни поредно от ОДС и " Коалиция за България ". Последният избор е от февруари 2005 година, пожелан от десницата, левицата и отцепниците от " Новото време " - поради неуспех в приватизацията, образованието, опазването на здравето, обществената политика и неспособността на кабинета да подсигурява националната сигурност. По време на дебатите обаче " Новото време " отдръпват подписите си, с цел да не може президентът Георги Първанов да назначи служебно държавно управление. Така кабинетът " Сакскобургготски " изкарва цялостния си мандат.
По 5 вота на съмнение са импортирани против първия и третия кабинет " Борисов " и против държавното управление на Пламен Орешарски. Под четвъртия избор на съмнение против първото държавно управление на Бойко Борисов в началото се подписват " Коалиция за България " и " Атака " - поради прекъсването на построяването на АЕЦ " Белене ". " Атака " обаче отдръпват подписите си и избор няма.
Най-често атакувано е държавното управление на Пламен Орешарски - единствено за 1 година против кабинета са импортирани общо 5 вота на съмнение. Дебатите по първия от тях, парадоксално, са в отсъствието на вносителите от ГЕРБ, които отхвърлят да се записват и да вземат участие в съвещанието. Дебатите обаче се организират, а кабинетът оцелява. Следващите 4 опита за събаряне на държавното управление са също несполучливи, Пламен Орешарски самичък подава оставката на държавното управление си. Срещу втория кабинет на Бойко Борисов има импортиран единствено един избор.
Всъщност единственото държавно управление в най-новата ни история, което пада след гласоподаване на пленарната зала, е това на Филип Димитров - при поискания от него избор на доверие. Против поискания от премиера избор на доверие гласоподават Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и 12 народни представители от Съюз на демократичните сили. Така държавното управление пада от власт единствено 13 месеца, откакто Съюз на демократичните сили печели изборите, напомня Българска национална телевизия.
Дали и кабинетът Петков ще успее да събере поддръжката на задоволително депутати, с цел да остане на власт, ще стане ясно най-вероятно в сряда, когато се чака да е гласуването на вота на съмнение - най-малко 24 часа след края на дебатите по него.
Правителството с най-вече импортирани вотове на съмнение е това на Тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев - общо 7.
Първият - импортиран по-малко от година след началото на мандата - е за несправянето с следствията от наводненията през 2005 година и 2006 година Последният е импортиран няколко месеца преди изборите за цялостната политика на Тройната коалиция.
Шест са вотовете на съмнение против кабинета на Симеон Сакскобургготски, внасяни поредно от ОДС и " Коалиция за България ". Последният избор е от февруари 2005 година, пожелан от десницата, левицата и отцепниците от " Новото време " - поради неуспех в приватизацията, образованието, опазването на здравето, обществената политика и неспособността на кабинета да подсигурява националната сигурност. По време на дебатите обаче " Новото време " отдръпват подписите си, с цел да не може президентът Георги Първанов да назначи служебно държавно управление. Така кабинетът " Сакскобургготски " изкарва цялостния си мандат.
По 5 вота на съмнение са импортирани против първия и третия кабинет " Борисов " и против държавното управление на Пламен Орешарски. Под четвъртия избор на съмнение против първото държавно управление на Бойко Борисов в началото се подписват " Коалиция за България " и " Атака " - поради прекъсването на построяването на АЕЦ " Белене ". " Атака " обаче отдръпват подписите си и избор няма.
Най-често атакувано е държавното управление на Пламен Орешарски - единствено за 1 година против кабинета са импортирани общо 5 вота на съмнение. Дебатите по първия от тях, парадоксално, са в отсъствието на вносителите от ГЕРБ, които отхвърлят да се записват и да вземат участие в съвещанието. Дебатите обаче се организират, а кабинетът оцелява. Следващите 4 опита за събаряне на държавното управление са също несполучливи, Пламен Орешарски самичък подава оставката на държавното управление си. Срещу втория кабинет на Бойко Борисов има импортиран единствено един избор.
Всъщност единственото държавно управление в най-новата ни история, което пада след гласоподаване на пленарната зала, е това на Филип Димитров - при поискания от него избор на доверие. Против поискания от премиера избор на доверие гласоподават Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и 12 народни представители от Съюз на демократичните сили. Така държавното управление пада от власт единствено 13 месеца, откакто Съюз на демократичните сили печели изборите, напомня Българска национална телевизия.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ