Ще кажете, че е носталгия по миналото, по онова минало,

...
Ще кажете, че е носталгия по миналото, по онова минало,
Коментари Харесай

Спомени за времето, когато билет за самолет София – Бургас в края на 80-те струваше скромните 22 лева

Ще кажете, че е носталгия по предишното, по това минало, в което всичко е на ниска цена, само че съвсем нищо няма – без бургери и пици, без – о смут – нямаше молове, нямаше Долче и Габана и Виктория сикрет, да не приказваме за Мазерати.
Това е обаче нашето минало или на тези, които са задоволително пораснали, а на тези, които не са несъмнено ще прозвучи като време, което е просто част от историята, написа socbg.com.
Та в същото време цените се определяха от Комитет по цените, затворен през 1988 година – година преди режимът да падне. По времето на комунизма цените се водеха национални. Ето го типичният национален магазин с национални цени – вижте видеото от кино лентата „ Момчето си отива “.

Кифлата беше 15 стотинки, баничката със сирене друго – от 15 до 20 ст.
Бозата – 6-15-30 ст. съгласно шишето.
Виното също беше по джоба на всеки. Бялото – 97 ст. Червеното – и то беше толкоз.
Коняк „ Златна котва “ беше 3,90 бутилката. Ракия плодова – 3,90, сливова – 4,90-5,10 (все по стандарт от 700 грама).Лимонада 330ml (газирана напитка с оцветител и мирис на лимон) – 5 стотинки.
Оранжада 330ml (газирана напитка с портокалов сироп) – 9 стотинки.
Минерална вода – Газирана минерална вода, най-често от Горна Баня или Хисаря – 8 ст.
Швепс 330ml (Schweppes) – 15 стотинки.

Кока Кола 330ml (Coca Cola) – 15 стотинки.
През последните 5-6 години до 1990-а прясното мляко беше по 30 ст., киселото – по 18 ст. без бурканчето, 22 с бурканче или в кофичка. Краве сиренето беше 2,60. Минималната заплата фактически беше 120 лв., само че през 1989 година я направиха 140.
Рибната консерва „ Копърка “ да вземем за пример, която бе знак на студентската бедност, струваше 28 стотинки. Имахме народен рибарски флот, който по-късно беше разпродаден или нарязан за скрап, по тази причина и замразената скумрия беше 1,20-1,60 съгласно размера. Имаше и ценови рядкости от плановата стопанска система, несъмнено. Консервата скумрия в личен сос беше 36 ст., а скумрия консерва в язвен сос – 38 ст. Беше деликатес и мъчно се намираше обаче консервата „ Ропотамо “. Тя беше към този момент цели 55 стотинки.

Преди 1989 година Държавно стопанско обединение ”Родопа ” е единствената държавна компания, осигурявала снабдяването на популацията с месо и месни артикули. Месокомбинатът има клонове във всеки областен град, както и доста цехове, пръснати в разнообразни кътчета на страната.

Наденицата македонка, известна като „ Кучешка наслада “, беше 3,30 или 3,60.

Родните колела „ Балкан “ – и сгъваеми, и с цяла рамка, всичките бяха по 85 лева Батерийките бяха единствено „ Никопол “ – 13 ст. дребната, а 4,5 V – 48 ст.

Цената на бензина и по време на социализма също беше променлива и зависеше от положението на интернационалните петролни пазари.

През 1969 година цената на бензина у нас беше:

А-66 – 6 ст.

А-72 – 7 ст.

А-76 – 7,5 ст.

АИ-93 – 9,5 ст.

АИ-98 – 10 ст.

През 1988 година литър бензин в България коства 80 ст. – импорт от Съюз на съветските социалистически републики по линия на Съвет за икономическа взаимопомощ.
Цената на билет за градския превоз в столицата и огромните градове на страната до 1973 год. да вземем за пример беше 4 ст. От началото на 80-те цената на билетчето за рейс, тролейбус или трамвай стана 6 ст.
Билет за аероплан София – Бургас в края на 80-те струваше 22 лв..

Бананите и портокалите идваха у нас единствено по Нова година, а за всяка дефицитна стока се чакаше на опашка.
Цени на някои първокласни артикули: До средата на 1980-те кутия с 20 цигари българско произвеждане струваше 50 ст. Кутия с 20 цигари импорт от Съединени американски щати – 1,70 лв.. В края на 80-те цените на цигари българско произвеждане съвсем се удвоиха.

Културните мероприятия също имаха национална цена.
Билет за кино струваше 0,25 лева (20 стотинки на първи ред, 35 ст. в ложите). Входът за спектакъл беше 1 лева

И тъй като трудът краси индивида по времето на комунизма имаше планова стопанска система, всичко се залагаше да се извърши в период от 5 години. Най-хубавото беше, че множеството от апелите бяха да се преизпълни проекта преди петилетката. Както се споделя: „ Икономиката икономична-дело на всеки! или „ С всички сили пет за четири “- сиреч да преизпълним проекта:).

Отново да напомня, че публикацията не е да сравнявате днешните с цените от преди години, не е да си кажете, че е било хубаво по комунизма. Тя е да си спомните предишното, то не е било единствено на ниска цена.

Инфо: Петел

Източник: vijti.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР