Ще има твърди срокове, нови правила за избор на двата

Ще има твърди периоди, нови правила за избор на двата съвета и инспектората

Смесени сформира на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да гледат делата за състезанията на магистрати, Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети да могат да предлагат претенденти за членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) и на Висшия прокурорски съвет (ВПС) от парламентарната квота, които ще се изслушват от специфична комисия, в детайли регламентиране на отдалеченото електронно гласоподаване за членове на Висш съдебен съвет и ВПС от професионалната квота, общите събрания на съдиите и прокурорите да издигат претенденти за инспектори, „ орязани “ пълномощия на основния прокурор и прокурорите, въвеждане на периоди за осъществяване на състезанията и за командироването.

Това са част от предложенията в плана на нов Закон за правосъдната власт (ЗСВ), който беше оповестен за авансово публично разискване от Министерството на правораздаването (пълния текст на законопроекта виж ), осведоми. Той е разследване на промените в Конституцията от края на предходната година, с които беше закрит Пленумът на Висш съдебен съвет и бяха основани два обособени съвета.

Единият – Висш съдебен съвет, се състои от 15 членове, осем от които се избират от професионалната квота, петима от Народното събрание и двама – ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, са членове по право.

ВПС има 10 членове – основният прокурор е член по право, двама се избират от обвинителите, един от следователите, а останалите шестима – от Народното събрание, като измежду претендентите не може да има прокурори и следователи.

По някои въпроси ще се организира Общо заседание на двата съвета.

В плана на Закон за съдебната власт са написани разпоредбите за избор на двете квоти в кадровите органи (виж по-долу), а в преходните разпореждания е планувано, че в тримесечен период от влизането в действие на закона, би трябвало да се изберат новите сформира на Висш съдебен съвет и ВПС. Дали ще има нова система за отдалечено гласоподаване, ще зависи от това дали настоящите кадровици ще съумеят да одобрят и внедрят такава, която да подсигурява тайната на вота и свободното волеизявление.

Новоизбраните Висш съдебен съвет и ВПС ще се считат за конституирани, откакто са определени членове, които дружно с тези по право образуват две трети от състава им, плануват преходните разпореждания на законопроекта.

Предвидено е, че висящите състезания, атестации, каузи пред Върховен административен съд по тъжби на магистрати и дисциплинарни производства се довършват по досегашния ред.

А актуалните наредби и правилници ще се ползват, до приемането на нови. Новоизбраните Висш съдебен съвет и ВПС ще имат шест месеца, с цел да приведат подзаконовата нормативна уредба в сходство с новия правосъден закон.

Статут и избор на Висш съдебен съвет и ВПС

На процедура множеството правила за избор на членове на Висш съдебен съвет и ВПС от правосъдната квота се резервират. Голямата разлика е, че в плана доста в детайли е регламентирано отдалеченото електронно гласоподаване. Въведени са някои нови моменти при избора на парламентарната квота.

Както и в този момент, процедурата за избор на членове на двата съвета от професионалната квота се открива не по-рано от осем месеца и не по-късно от шест месеца преди приключването на мандата на Висш съдебен съвет и ВПС. Общото заседание на съдиите се привиква от ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, а тези на прокурорите и следователите – от основния прокурор. Свикването се обнародва в Държавен вестник и се разгласява на интернет страниците на двата съвета, дружно с хронограмата.

Мотивирани оферти за кадровици може да прави всеки магистрат не по-късно от два месеца преди вота. Кандидатите показват концепции в 14-дневен период след номинацията си. Както е и в този момент, двата съвета се произнасят по допустимостта и в случай че отхвърлят някой претендент, той може да апелира пред петчленен разбъркан състав от Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Новото в плана е, че оферти за членове на изборната комисия и изборните секции на Висш съдебен съвет и на ВПС могат да се вършат от всеки арбитър, прокурор или следовател не по-късно от един месец преди избора. Като е заложено, че броят на секциите се разисква с магистратите.

Предвидено е в последната събота преди датата на вота да се организира чуване на претендентите по азбучен ред.

Самото общо заседание пък се организира идната събота и неделя. Кворум е налице, в случай че участват повече от половината от включените в изборните описи. Ако са по-малко, началото се отсрочва с час, след което продължава с установяване на състава на изборната комисия и броя на секциите. След това се пристъпва към самото гласоподаване за членове на Висш съдебен съвет и ВПС. Изборите не престават до 20 часа.

Те ще са постоянни, в случай че са дали своят вот повече от половината съдии, надлежно прокурори или следователи, включени в изборните описи. Ако са по-малко, на идващия ден се организира ново гласоподаване, което ще е постоянно, в случай че в него са взели участие не по-малко от 33 на 100 от имащите право на глас.

За определени се одобряват претендентите, получили повече от половината от действителните гласове. При еднакъв брой гласове се тегли чоп.

Ако при гласуването не е определен съответният брой членове, изборът продължава на идващия ден. Ако при повторното гласоподаване още веднъж не е определен съответният брой членове с нужното болшинство, за определени се одобряват тези от тях, които са получили най-вече гласове.

Гласуването става с хартиени бюлетини или отдалечено електронно.

Не по-късно от 30 дни от датата на насрочване на изборите двата съвета би трябвало да разгласяват на уеб страницата си информация за отдалеченото електронно гласоподаване, както и опция за регистрация за такова. Така всеки магистрат, който желае да гласоподава електронно, ще може да се записва, като това ще става, откакто е направил сполучлива електронна идентификация не по-късно от два дни преди да упражни правото си на глас. Системата автоматизирано ревизира дали той дава отговор на изискванията за присъединяване в изборите.

При отдалеченото гласоподаване магистратът ще има право да промени вота си, като ще се зачита единствено последният подаден по време глас. Той ще се разпознава електронно със средство за електронна идентификация с равнище на осигуреност „ високо “ или с дипломиран електронен автограф. Гласуването ще се удостоверява с код, изпратен като малко известие на авансово посочен мобилен телефонен номер на магистрата. Няма да се позволява един и същи мобилен номер да бъде употребен от повече от един гласоподавател.

Вотът включва следните стадии: магистратът отваря обществената част на системата за електронно отдалечено гласуване; разпознава се електронно; след триумф, се пресъздава бюлетина, идентична с хартиената за съответния избор; след това гласоподавателят отбелязва по еднопосочен метод своя избор за желаните кандидати; откакто направи избора си, системата изисква потвърждаване; магистратът ще може трикратно да промени вота си преди да потвърди; откакто той бъде утвърден, гласът се записва и съхранява в електронна изборна кутия, която не разрешава откриване на самоличността на гласувалия и неговите предпочитания; след записване на гласа в кутията, магистратът получава известие за привършване на вота, а информацията за направения избор става недостъпна за последващи потребители; след това се заличава информацията за самоличността на съдията, прокурора или следователя и метода на гласоподаване.

На всеки стадий от изборите може да участват наблюдаващи, които авансово са регистрирани от Висш съдебен съвет и ВПС. Те ще имат право да участват в осведомителните центрове, обслужващи системата за отдалечено електронно гласоподаване, както и при броене на резултатите от отдалеченото електронно гласоподаване. Наблюдателите ще имат право да ревизират дали цифровият отпечатък на системата в осведомителните центрове дава отговор на обществено оповестения.

В над 30 точки са изброени условията, на които би трябвало да дава отговор системата за отдалечено гласоподаване. Сред тях са да обезпечава елементарен и понятен достъп до механизмите и методите за гласуване; да подсигурява тайната на гласуването; да обезпечава опция за подаване на глас за не повече от 5 минути; да подсигурява, че всеки магистрат подава единствено един глас и че всеки глас се съхранява и преброява единствено един път; да обезпечава оптималната надеждност против външни разстройства и забранен достъп, в това число против хакерски атаки; да не разрешава манипулирането на вота; да разрешава одит и проверка; да е с обществено наличен първоначален код и други.

Що се отнася до парламентарната квота, в Закон за съдебната власт е планувано, че изборът ѝ се реализира не по-късно от един месец преди приключването на мандата на Висш съдебен съвет и ВПС.

Предложенията се вършат не по-късно от два месеца преди вота от депутати, Висшия адвокатски съвет, както и от юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите учебни заведения, класирани на първите три места според рейтинговата система на висшите учебни заведения в България в професионално направление „ Право “ на Министерството на образованието и науката за съответната година. И неправителствени организации ще могат да вършат номинации, само че посредством депутат, в случай че той припознае претендента.

При всеки избор на членове на Висш съдебен съвет и ВПС се основава специфична номинационна комисия от петима членове – по един, препоръчан от Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Върховната прокуратура, Министерството на правораздаването и омбудсмана.

Тази комисия преглежда предложенията, прави подбора за допустимост и инспекция, както и организира общественото чуване. Накрая изготвя отчет, който показва на профилирана непрекъсната комисия на Народното събрание. Парламентът избира членове на двата съвета с две трети болшинство.

С измененията в Конституцията членовете на Висш съдебен съвет и ВПС резервират статута си на магистрати.

В тази връзка в Закон за съдебната власт се предлага те въпреки всичко да не гледат каузи и преписки, до момента в който са част от Висш съдебен съвет и ВПС. Такива може да им бъдат възлагани по изключение от кадровите органи.

Запазва се условието и към юристите, определени за членове на Висш съдебен съвет или ВПС да не упражняват специалността си през времето на мандата си. Изключение се позволява единствено за научна и преподавателска активност, както е и в този момент.

Предвидено е още в едномесечен период след приключване или предварително преустановяване на мандата им членовете на Висш съдебен съвет и на ВПС да получават оценка за активността си по методика, призната от двата съвета, като оценката става част от атестацията като магистрат за интервала преди встъпването като кадровик.

Правомощия на Висш съдебен съвет и ВПС

В плана са изброени и пълномощията на двата съвета. Освен, обвързваните с кадровите и дисциплинарните решения, определянето на броя на магистратите и чиновниците, правосъдните региони, прекратяването на командироването, правене на годишните отчети за активността на съдилищата и прокуратурите, определянето на възнагражденията, двата органа ще одобряват плановете на бюджетите на съдилищата и прокуратурите, ще провеждат и управляват осъществяването им и, когато това е планувано в закон, ще издават подзаконови нормативни актове.

Висш съдебен съвет ще дефинира и структурата на администрацията на НИП и ще утвърждава автоматизираните осведомителни системи за органите на правосъдната власт след координиране с министрите на правораздаването и на електронното ръководство. Съдебният съвет ще обезпечава систематичната им интеграция и оперативната им съгласуемост. А в случай че актовете в осъществяване на това пълномощие засягат активността на прокуратурата и следствените органи, ще се съгласуват с ВПС.

В плана написа още, че Висш съдебен съвет ръководи недвижимите парцели на правосъдната власт, а в ВПС взе участие в това ръководство, в съгласие със правосъдния съвет.

Наред с това Висш съдебен съвет може да разпорежда на ИВСС да прави инспекции, които са отвън годишната стратегия за активността му.

В характерните пълномощия на ВПС влизат назначение на арбитър за ad hoc прокурор, който да проверява обвинител №1 или негов заместител, избор на представител в Евроюст и асортимент на европейските делегирани прокурори.

И двата съвета ще могат да внасят за разискване от Общото заседание въпроси, свързани с независимостта на правосъдната система.

А пълномощията на Общото заседание са същите, като посочените в Конституцията – одобрява плана на бюджета на правосъдната власт по предложение на двата съвета; приема мнения по общи за правосъдната власт организационни въпроси и по въпроси, свързани с ръководството на недвижимите парцели на правосъдната власт; обсъжда и други общи за правосъдната власт въпроси, свързани с независимостта на правосъдната власт. Добавено е, че може да показва общата позиция на Висш съдебен съвет и ВПС по общи за правосъдната власт въпроси, свързани с независимостта на правосъдната власт.

Заседанията на Висш съдебен съвет се ръководят от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване – от шефа на Върховен административен съд. А за председателстващ съвещанията на ВПС се избира един от членовете му. Иначе двата съвета избират собствен представляващ.

Заседанията се организират, в случай че участват повече от половината членове на съвета. Присъствието е наложително, в случай че няма уважителни аргументи за неявяване.

Решенията се одобряват с нормално болшинство, с няколко изключение.

За избор на ръководител на Върховен касационен съд или Върховен административен съд и за предварително преустановяване на мандата на член на Висш съдебен съвет са нужни най-малко 10 гласа от 15-членния състав. За избор на основен прокурор, на шеф на Национална следствена служба и за предварително преустановяване на мандата на член на ВПС пък са нужни минимум 7 гласа от всичките 10 членове.

Освен това за назначение, повишение, пренасяне и освобождение на магистрати, административни ръководители и техни заместници, както и за приемане на атестационните оценки, за придобиване на статут на несменяемост и за налагане на санкции ще са нужни най-малко девет гласа във Висш съдебен съвет, а във ВПС – най-малко шест, като такова болшинство ще е нужно и за назначение на ad hoc прокурора и на арбитър от Наказателен кодекс на Върховен касационен съд, който да го управлява.

Новост има по отношение на обжалването на състезанията. Предвидено е в случаите на обжалване на конкурсна процедура, да се произнася разбъркан петчленен състав, състоящ се от трима съдии от Върховен касационен съд и двама от Върховен административен съд. В останалите случаи способен е единствено Върховен административен съд. Запазва се едноинстанционността на производството, единствено дисциплинарните решения и подзаконовите нормативни актове ще подлежат на обжалване пред петчленни сформира на Върховен административен съд.

Към двата съвета ще се основат бюджетни комисии, а към Висш съдебен съвет и такава за ръководство на собствеността.

Отделно към двата органа ще има и комисии по атестирането и състезанията, по дисциплинарната активност и по професионална нравственос. В двете КАК се резервира опцията за присъединяване на магистрати.

Запазва се уредбата КАК да се подкрепя от помощни атестационни комисии. Те се избират в съответните съдилища посредством инцидентен асортимент за всяко съответно атестиране, само че съгласно материята каузи, обсъждани от атестираните магистрати. При неспособност да се образува ПАК от съответния съд, съставът ѝ се добавя с членове от еднакъв по степен съд в съответния правосъден регион. Когато за присъединяване в конкурс за повишение или пренасяне за съдии е належащо провеждането на голям брой атестационни процедури, по предложение на КАК Висш съдебен съвет разпределя на инцидентен принцип провеждането на атестирането на съдиите сред ПАК към други окръжни съдилища, надлежно сред помощни атестационни комисии към други апелативни съдилища.

Инспекторат към Висш съдебен съвет – избор и връщане на работа в правосъдната система

Нови номиниращи и нови условия към претендентите за основен контрольор и инспектори към ИВСС са залегнали в плана за нов правосъден закон. В него има и разнообразни оферти за това по какъв начин въпреки всичко да се даде опция на инспекторите да се върнат на работа в правосъдната система, макар въведеното в Конституцията ограничаване две години след края на мандата им да не могат да бъдат магистрати.

Според предложенията за основен контрольор може да се избира единствено арбитър от Върховен касационен съд или Върховен административен съд, който има минимум 15 години юридически стаж, 12 от които като магистрат от окръжно равнище нагоре.

Кандидатите за инспектори пък би трябвало да имат минимум 12 години стаж, като за петима от тях той би трябвало да е най-малко 10 години като арбитър по цивилен, търговски и административни каузи, за двама – най-малко 10 като наказателни съдии и трима да са били най-малко 10 години прокурори или следователи.

Както е и в този момент, Народното събрание избира състава на ИВСС не по-рано от шест и не по-късно от два месеца преди приключването на мандата.

Предложения може да се вършат пред профилираната непрекъсната комисия на Народното събрание от депутати, общото заседание на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, както и от общите събрания на прокурорите от Върховната прокуратура и на следователите на Национална следствена служба.

Преди да насочи предложенията си до Народното събрание, Оценка за съвместимост на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ще приема номинации за състава на ИВСС от общите събрания на съдиите от окръжните, административните, апелативните и от двата пленума.

После общото заседание на Върховен касационен съд и Върховен административен съд ще показа на Народно събрание една кандидатура за основен контрольор и до седем за инспектори. Те ще са определени посредством скрито гласоподаване от всички номинирани.

Що се отнася до прокуратурата и следствието, то оферти до общите събрания на ВП и Национална следствена служба може да вършат прокурорите от окръжните, апелативните и висшата прокуратура, както и следователите от Национална следствена служба и следствените отдели.

Общото заседание на ВП и Национална следствена служба показва в Народното събрание до три кандидатури за контрольор.

Тази спецкомисия в Народно събрание ще изслушва всички претенденти, след това ще приготвя отчет за качествата на тези, които предлага да бъдат определени за членове на ИВСС.

Любопитни са препоръчаните текстове по отношение на бъдещето на инспекторите, след ИВСС.

Както към този момент стана ясно, съгласно Конституцията две години след края на мандата си те не могат да се върнат на работа в правосъдната система, може да се пенсионират.

В Закон за съдебната власт обаче е направена разлика сред завършек на мандат и предварителното му преустановяване.

В тази връзка се предлага, че при предварителното преустановяване на мандата заради подадена оставка, основният контрольор и инспекторите, след молба, да се възвръщат на работа в правосъдната система на длъжността, която са заемали преди този момент. Но в случай че тази оставка е подадена в последната година от мандата, тогава преди да се вземе решение те да бъдат върнати на работа като съдии и прокурори, Висш съдебен съвет, надлежно ВПС, ще би трябвало да извърши задълбочена преценка на аргументите, заради което е поискано предварително преустановяване на мандата и по изключение може да възвърне на служба съответния контрольор.

Иначе в плана е препоръчано две години след края на мандата си инспекторите да могат да се върнат на работа в правосъдната система, като за задачата би трябвало да подадат молба за това.

Главният контрольор или инспекторите, упражнили правото си на пенсия, не подлежат на възобновяване. Те ще имат право на пенсиониране след края на мандата без значение дали са навършили пенсионна възраст и без да приключват обезпечаването си другаде, ще имат право и на обезщетение по Кодекса на труда.

Прокуратура

В сходство с Конституцията в плана е отпаднало пълномощието на основния прокурор да реализира контрол за правда и методическо управление на активността на всички обвинители.

Според предложенията шефът на Националната следствена работа към този момент няма да е и зам. основен прокурор. Предвидено е, че в прокуратурите може да се основават административни отдели, само че при отчитане на степента на натовареност.

В плана са залегнали следните пълномощия на основния прокурор: съставлява прокуратурата, управлява, утвърждава структурата и провежда активността на Върховната прокуратура, както и на шефовете на прокуратури в страната, провежда и разпределя работата на заместниците си, назначава и освобождава чиновници в администрацията си, във ВП и в Национална следствена служба след координиране с шефа на следствието, взе участие в Съвета по отбрана по закона за отбрана на лица, застрашени по отношение на наказателно произвеждане, утвърждава общи методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи, издава писмени указания и инструкции за работата на обвинителите във ВП.

Освен това основният прокурор управлява контролната активност на ВП, която има за цел да обезпечи точното и еднообразно използване на законите от прокурорите и следователите и да обезпечи приемане на настояща информация за организационното положение на прокуратурите и за работата на обвинителите и следователите; да откри пропуски и нарушавания в активността и основанията за предприемане на съответни организационни и/или дисциплинарни мерки; да дефинира справедлива оценка за работата и предпоставки за поощрение; да откри положителни практики и за осъществяване на целите в активността на прокуратурата.

Предвидено е още основният прокурор, взаимно с министри, да може да основава профилирани междуведомствени звена за подкрепяне на следствието под процесуалното управление на избран от него прокурор, да издава взаимни указания за реда и индикаторите за даване на информация за следствията и други

В Закон за съдебната власт е записано, че общите методически правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурорите, следователите и другите проверяващи органи подлежат на обжалване пред Върховен административен съд.

Отпада пълномощието на основния прокурор и неговите заместници документално да анулират или променят прокурорски актове.

Както е известно, по закон по-горестоящ прокурор може да даде писмени инструкции, с които стопира, анулира или променя актове на собствен сътрудник от по-ниско равнище. Той на собствен ред, в случай че не е склонен, може да сериза още по-горестоящ прокурор. А обвинител №1 или оправомощен от него заместител може да реализират надзор за съблюдаване на законността на актовете по предходните алинеи, в случай че не са били прегледани по правосъден ред.

Наред с това в Закон за съдебната власт са написани и функционалностите, които извършва прокурорът по отношение на предварителните инспекции, като в тази връзка се предлага и допълнение на Наказателно-процесуален кодекс.

Според плана на Закон за съдебната власт прокурорът може да прави самичък или да разпорежда на способените органи предварителна инспекция при изискванията и по реда на Наказателно-процесуален кодекс, да оспори като незаконосъобразни актове пред съда в случаите, планувани в закон, с изключение на по наказателните каузи от общ темперамент, в плануваните със закон случаи да взе участие и в други каузи в отбрана на важен публичен интерес или в полза на лица, които се нуждаят от специфична протекция и да изпраща материалите на способния орган, когато откри, че има съображение за търсене на отговорност или за използване на насилствени административни ограничения, които не може да реализира персонално.

Избор на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основен прокурор

В плана се вкарват характерни условия, на които да дават отговор претендентите за шефове на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и за основен прокурор.

Те би трябвало да имат следните качества: да имат висока професионална подготвеност, т.е. да имат задълбочени познания в региона на правото, богат на практика опит в съответната област на правото, управителни и административни умения, изявени аналитични качества, дарба за придържане и налагане на висок етичен стандарт, изявена самостоятелност, воля за налагане на законността, увереност при осъществяване на служебните отговорности и с принос за одобряването на правовата страна, както и развити умения за работа в екип, за обосноваване на сътрудници, за търсене и носене на отговорност.

Процедурата за избор се открива в периодите, посочени и в този момент в Закон за съдебната власт, а точно не по-рано от шест месеца и не по-късно от четири месеца преди приключването на мандата. Нататък също няма смяна – най-малко трима от Висш съдебен съвет, министърът на правораздаването и пленумите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд може да издигат претенденти за шефове на двете висши съдилища. Минимум трима от ВПС и министърът пък може да предлагат основен прокурор.

След избора президентът има седем дни, с цел да подпише или да откаже да издаде декрет за назначението. Ако пропусне периода, тогава посоченият от Висш съдебен съвет или ВПС претендент се смята за избра. Ако откаже и няма наново предложение за същия утвърден, тогава се организира напълно нова процедура.

Тези, които издигнали претендентите за шефове на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и на основен прокурор пък може да предизвикват и процедурата за предварителното им освобождение от служба. Ако Пленумът на Върховен касационен съд или Върховен административен съд е изискал уволнението на ръководителя, той би трябвало да избере и кой да го съставлява пред Висш съдебен съвет.

Разписаните в плана правила за предварително преустановяване на мандата на някой от тримата огромни, се припокриват с тези, които бяха признати от Пленума на Висш съдебен съвет в процедурата по премахване на Иван Гешев.

Решението за освобождение на началник на Върховен касационен съд или Върховен административен съд се взема с най-малко 10 гласа „ за “ от Висш съдебен съвет, а за основния прокурор – най-малко със 7 гласа във ВПС.

За избора на останалите административни ръководители

Прави усещане, че с изключение на за съда, в закона се вкарва условието и общото заседание на прокурорите и на следователите да дава мнения по кандидатури за ръководители на прокуратури и по оферти за назначението на заместници.

Освен това отпада опцията за ръководител на съд да може да бъде определен прокурор или следовател и противоположното, както и се отстранява опцията магистрат от по-ниско равнище да оглави съд или прокуратура на по-високо.

Въвеждат се и критерии, които да бъдат регистрирани от членовете на Висш съдебен съвет и ВПС при избора на административни ръководители. Трябва да се преценят професионалната подготовка на претендентите въз основа на атестацията, управническата им подготвеност като началник,и за което пазят идея и нравствените качества въз основа на мнение на етичната комисия.

Решенията за избор може да се апелират пред Върховен административен съд, като срокът за изговаряне е един месец.

Атестиране

Друга оригиналност е обвързвана с атестирането, като в Закон за съдебната власт е отстранено предварителното, каквото се прави сега на третата година от встъпване в служба.

В плана са залегнали два типа атестиране – за придобиване на статут на несменяемост и от време на време – прави оценка се работата на магистратите за петте години след придобиването на несменяемостта. Ако магистрат взе участие в конкурс, в процедура за избор на началник или работата му трайно се е влошила, тогава също ще предстои на атестиране.

Не се планува смяна в общите и характерните критерии за оценка, както и в това кой прави атестацията, а точно помощните атестационни комисии.

Конкурси

С плана се вкарват периоди за оповестяване и осъществяване на състезанията за повишение и пренасяне в съдилища и прокуратури, като са планувани и по-специфични правила за повишение във Върховен касационен съд и Върховен административен съд.

Конкурсите за повишение и пренасяне във висшите съдилища, Върховната прокуратура и Национална следствена служба се афишират всяка година на 15 септември и завършват с решение за назначение до 15 декември на съответната година.

Конкурсите за апелативните равнища пък се афишират на 15 декември и завършват на 15 март идната година.

Тези за окръжните равнища пък се афишират на 15 март и завършват с назначението на магистратите до 15 юни.

И на последно място – състезанията за районните съдилища и прокуратури „ потеглят “ на 15 юни и свършват до 15 септември.

Намален е и броят на делата, които ревизират конкурсните комисии. В момента те са шест – три показва претендентът и три избира комисията. Сега се предлага да са по два акта и от двете страни, т.е. общо четири. Те би трябвало да са завършили и да са минали инстанционен надзор.

В плана обаче е заложено „ завръщането “ на събеседването в състезанията за повишение и пренасяне. Идеята е комисията на първо време да оцени професионалните качества на претендентите съгласно последното атестиране и инспекции от по-горестоящите органи и ИВСС, данните от кадровото дело, преценка на четирите акта. На база на тези данни комисията прави оценка професионалните качества на претендентите. И в случай че те получат най-малко „ 4.50 “, ще бъдат позволени до събеседване. То ще се организира по на практика правни въпроси не по-рано от седем дни от оповестението на оценките.

Ако арбитър желае да стане прокурор или назад, тогава той първо ще се яви на писмен изпит по конспект, а след това ще има и събеседване.

За състезанията за висшите равнища се предлага откакто конкурсната комисия оцени претендентите, да дефинира най-добре представилите се, като техният брой да е до три пъти по-голям от броя на оповестените местата. След това комисията внася подредените по азбучен ред претенденти в Общото заседание на съответната гилдия на Върховен касационен съд и Върховен административен съд. В тридневен период по-късно претендентите показват по още два акта.

Общото заседание посредством скрито гласоподаване дефинира реда, по който претендентите да бъдат препоръчани за назначение, въз основа на данните от последното атестиране, от кадровите каузи, осъществените инспекции от горестоящите органи на правосъдната власт и от ИВСС, както и въз основа на актовете, определени от комисията и показани от претендентите.

Съставя се протокол от гласуването и претекстове за класирането, след което документите се изпращат на Висш съдебен съвет. А той на собствен ред утвърждава претендентите съгласно поредността на класирането до попълване на местата.

По отношение на състезанията за младши магистрати и за в началото назначение, няма особена разлика със настоящия ред. Предвидено е единствено в комисиите по състезанията за младши съдии да влезе по един висш магистрат от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, което е оригиналност, както и двама окръжни съдии съгласно материята – цивилен или углавен.

Освен това е заложена възбрана и за зам.-председателите на съдилища да вземат участие в комисиите. До момента такава за тях нямаше, не беше разрешено членове на съвета и ръководители на съдилища да вземат участие в съставите.

С плана се прави опит да се спре практиката най-много на Съдийската гилдия да назначава младши съдии за редови там, където те желаят, без значение какво гласи законът.

В тази връзка в този момент се предлага следното. След сполучливо показване на състезанието и при образованието в НИП, младшият магистрат се назначава за период от две години на длъжността, която е избрана от Висш съдебен съвет, надлежно ВПС. След приключването на този срок младшият арбитър се назначава за редови в районен съд в региона на същия областен съд, в който е бил „ на стаж “. Същото условие се вкарва и за младшите прокурори. Ако в съответния правосъден регион няма свободна служба, на младшия магистрат се предлага място в различен правосъден регион в региона на апелативния съд, надлежно региона на апелативната прокуратура, гласи друго предложение.

Въвежда се и по-подробна наредба на преместването на магистрати без конкурс (сегашния член 194).

Предвижда се в случаи на закриване на съдилища и прокуратури двата съвета да разкриват длъжности в еднакъв по степен орган по опция в същия апелативен регион и да преназначат там без конкурс магистратите.

Когато Висш съдебен съвет и ВПС понижават числеността на заетите длъжности в съдилища и прокуратури с ниска натовареност, реалокират магистратите във високо натоварени органи, още веднъж по опция в същия апелативен регион. Ако в този регион няма съд или прокуратура със същата натовареност, тогава се разкриват места в най-близкия вероятен апелативен регион, като се следи за поредност при избора му предвид на териториална непосредственост до седалището на закрития съд и прокуратура или служба.

Преди да преназначат магистратите, Висш съдебен съвет и ВПС би трябвало да се допитат до тях. А в случай че се тръгне към закриване на съд или прокуратура, тогава двата съвета би трябвало да уведомят магистратите за това решение.

Всеки, който желае да бъде изместен, подава заявление в седемдневен период пред Висш съдебен съвет или ВПС. Ако искащите са повече от местата, тогава двата съвета вземат решение съгласно оценката от атестирането, продължителността на стажа и значимостта на персоналните претекстове на претендентите.

Командироване

С плана още веднъж се прави опит да се вкара оптимален период за командироването. За съдиите той е 12 месеца, а за прокурорите и следователите – 6 месеца.

Предвижда се след приключването на оптималния период, магистратите да не могат да бъдат наново командировани в същия орган в идващите две години.

Без единодушието на съдията, прокурора и следователя, срокът за командироване е три месеца. Бременните и майките с дребни деца не може да се командироват без тяхно единодушие.

Ако арбитър или прокурор е командирован повече от 12 месеца, Висш съдебен съвет и ВПС го връща на „ остарялата “ служба.

Предвидено е за всяко командироване да се издава заповед с претекстове за съществуване на служебна нужда и за установяване на съответния арбитър. За да бъде командирован някой арбитър, той би трябвало да има нужния за новата служба сан. Ще получава и по-висока заплата, само че тя ще се заплаща от органа, в който е титуляр.

Командироването ще се съгласува с директния началник и с отделението на съда, в което е командирован. Когато няма образувани отделения, тогава командироването се съгласува с общото заседание.

Командированите съдии ще могат да вземат участие с право на глас в общите събрания на съда, от който са командировани, само че не и в общото заседание на съда, в който са командировани, в това число в общите събрания при постановяване на тълкувателни решения. За да бъде командирован арбитър във Върховен касационен съд или Върховен административен съд, той би трябвало да има минимум 12 години юридически стаж.

В Закон за съдебната власт е въведена опцията ръководителят на Върховен административен съд да командирова в административни съдилища освен районни магистрати, както е в този момент, само че и окръжни такива. Това би трябвало да стане след координиране с шефа на Върховен касационен съд.

В преходните разпореждания е посочено, че след влизането в действие на Закон за съдебната власт, двата съвета ще би трябвало да прекратят командироването на магистрати, което продължава повече от 12 месеца.

Дисциплинарна отговорност

Промени има и в частта за дисциплинарната отговорност. Предвижда се за накърняване на престижа на правосъдната власт, избирателен член на Висш съдебен съвет и ВПС, който е подал оставка, да носи дисциплинарна отговорност, в случай че се е върнал на работа като арбитър, прокурор или следовател.

В плана е заложено още, че наред с прокурорите и следователите, и административните ръководители носят дисциплинарна отговорност, в случай че не са осъществили надзор за съблюдаване на периодите за осъществяване на следствието, на инспекциите и на периодите за ограниченията за процесуална насила по НПК.

Отпада опцията административните ръководители да постановат наказване „ забележка “. Предвижда се всички санкции да се дефинират от Висш съдебен съвет и ВПС.

Въвеждат се и периоди за изговаряне на Върховен административен съд при тъжба по отношение на дисциплинарните производства. Както първата инстанция, по този начин и касацията ще имат два месеца от постъпването на жалбата, с цел да се произнесат по нея.

За сезирането на Конституционен съд и правото на неявяване на юристите и страните 

В плана за нов Закон за съдебната власт се преповтаря въведената в Конституцията опция всеки съд по искане на страна по делото или по своя самодейност да може да сезира Конституционния съд с искане за определяне на противоречие сред закон, използван по съответното дело, и Конституцията.

Предвидено е и правило (сходно на това в сегашния член 15 ЗСВ), че когато реши, че закон опонира на Конституцията (очевидно не става дума за използван по делото закон), както и че е належащо нейното пояснение, съдът да уведомява Върховен касационен съд или Върховен административен съд, а прокурорите и следователите – основния прокурор.

С плана за нов Закон за съдебната власт се оферират и промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Като най-същественото от тях е опцията всяко физическо лице (т.е. и юрист, и страна по дело), записано в Единния портал за електронно правораздаване или в Системата за несъмнено електронно връчване, да може да съобщи по електронен път, интервали, в които ще отсъства и няма да приема известия. Тези интервали могат да са с дълготрайност от не повече от 40 дни в границите на една календарна година.

В Граждански процесуален кодекс се планува и че по същия метод ще може да се декларира неявяване заради краткотрайна нетрудоспособност, като ще се ползва и съответният документ за нея.