Ще има ли война в Залива?
" Ще има ли нова война в Залива? " е въпросът, който през днешния ден вълнува света и повече от всичко страните в Близкия изток. Новата действителност в района плашещо наподобява на тази от 2003 година, когато стартира войната против иранския комшия Ирак. Съединени американски щати интензивно търсят аргументи да ускоряват наличието и въздействието си в Близкия изток. Апетитът им е главно обвързван с контрола върху " черното злато ", което е основен източник на облага на страните от Персийския залив, а причина са изказванията на президента Доналд Тръмп, че Иран е опасност за американските ползи в района, и новото стягане на икономическите наказания против Ислямската република от края на април - началото на май тази година.
Антагонизмът сред Съединени американски щати и Иран се води по разпоредбите на силовата дипломация. Това е така наречен тактичност на " моркова и тоягата ". Съединени американски щати се пробват да показват мощ, посредством размахване на " тоягата " те целят да слагат Иран на колене и да трансфорат страната в следващия американски спътник в района. Пример за това е разполагането на спомагателна американска военна мощ в Персийския залив. Саудитска Арабия и някои други страни от Залива разрешиха на тяхна територия и акватория да бъдат ситуирани американски войски за въздържане на възможна военна експанзия от страна на Иран. Доналд Тръмп изпрати самолетоносач, бойна група кораби и стратегически бомбардировачи в Близкия изток.
Ако би трябвало да перифразираме Мохамед Ел Барадей, някогашен шеф на Международната организация за атомна сила, Иран не е " магаре ", което да се ръководи с " моркови и пръчки ". Това е районна мощ, която изисква от страна на Съединени американски щати унищожаване на глобите, опрощение и почитание. Според специалисти от района няма да се стигне до военна борба, тъй като Съединени американски щати се пробват да водят по-скоро психическа война против Иран. Но съгласно други има действителни условия за разразяването на боен спор. В формалните изказвания на държавните управления на двете страни се споделя, че никоя не желае започването на война. Действията на Съединени американски щати обаче стават все по-агресивни и целят директна провокация към Техеран. В сряда беше разпоредено евакуирането на някои чиновници от посолството на Съединени американски щати в Багдад и от консулството в Ербил в Северен Ирак поради " идни " закани от иракски въоръжени групи, подкрепяни от Иран.
На лов за съдружници
Както е известно, Иран е огромен геополитически състезател и в последните години съумя доста да разшири своето икономическо и политическо въздействие в района. Страната на аятоласите намерено поддържа мюсюлманските шиити в прилежащите страни, има и доказателства за иранска поддръжка към разнообразни радикални групировки в района, които работят на територията на Ирак, Сирия, Афганистан.
Съединени американски щати би трябвало да имат поради, че Иран не е Ирак. В четвъртък детонации раздрусаха столицата на Йемен, когато военни самолети, предвождани от Саудитска Арабия, нанасяха удари против бунтовниците хуси. Това бе отговорът на саудитите по отношение на офанзивата с дрон, развалила две помпени станции на значим саудитски нефтопровод, който транспортира недопечен нефт през пустинята от крайбрежията на Персийския залив до Червено море. Саудитските управляващи обявиха, че вредите са незначителни, само че краткотрайно са спрели тръбопровода, който може да доставя до 5 милиона барела дневно. Риад упрекна за нападението подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Северен Йемен.
Започнаха и политическите сондажи в Ирак, който е един от главните стопански сътрудници на Иран в петролния бранш. Освен това Иран е главният експортьор на електричество за Ирак. В момента американски представители в Багдад на процедура споделят на иракското държавно управление да избира сред Съединени американски щати или Иран и неведнъж дадоха да се разбере, че са подготвени да употребят военна мощ против всяко деяние, което може да се интерпретира като опасност за американските ползи в страната и района.
Основният противник на Иран в Близкия изток е Саудитска Арабия. Заедно с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел тя оформя главния съдружен дирек на Съединени американски щати против Техеран.
На фона на възходящото напрежение иранският външен министър Джавад Зариф беше в Ню Делхи предходната седмица, с цел да разиска с външния министър Сушма Сурадж поддръжката на Индия за продължаващата рецесия с Вашингтон. Индия е обяснила, че всяко решение за покупка на нефт от Иран ще би трябвало да изчака приключването на парламентарните избори, които се организират сега. Докато Зариф описваше диалозите си с Индия като " отлични " и обвиняваше Съединени американски щати за " ескалиране на обстановката в района ", Ню Делхи беше по-предпазлив във връзка с мненията. Индия престана да купува ирански нефт този месец, откакто Съединени американски щати отхвърлиха да отстранен глобите върху търговията с нефт с Иран. Индия е вторият максимален покупател на нефт от Иран, откакто износът към Китай е понижен до по-малко от 1 милион барела дневно и е евентуално да намалее този месец до най-ниските равнища от 500 000 барела дневно.
Вашингтон форсира икономическите наказания против Иран и се пробва да изтласка петролния му експорт до нула, с цел да дестабилизира районното въздействие на Техеран. Ако се стигне до война, тя сигурно ще бъде най-опустошителната, която Близкият изток е виждал.
Каква е позицията на Европа?
Европа също желае да има въздействие над Иран и да построи бъдещите си връзки с Ислямската република, само че върху основата на търговията и вложенията и в духа на Съвместния изчерпателен проект за деяние. Кризата с Иран извади на бял свят един разлъчен Запад. Подходите на Европа и Съединени американски щати към Иран се разграничават доста. Според администрацията на Доналд Тръмп Съвместният изчерпателен проект за деяние е " ужасна договорка ", контрактувана небрежно, с цел да служи като завещание на външната политика на президента Барак Обама, а не толкоз да подсигурява, че Иран няма да се снабди с нуклеарно оръжие. Eвропа обаче счита, че иранското нуклеарно съглашение, въпреки и да не е напълно, обезщетява ползите на всички страни по него. То подсигурява, че Иран няма да се трансформира в нуклеарна военна страна. Според американския президент, въпреки и договорката да е историческо достижение на многостранната дипломация, то не значи автоматизирано, че се " прави вярното нещо. "
Европейски Съюз възприема иранската нуклеарна договорка като неоспорим триумф на актуалната многостранна дипломация, което би могло да послужи като образец в бъдеще за неразпространение на нуклеарно и на други оръжия. Като се отдалечава от договорката и санкционира тези, които я съблюдават, администрацията на Тръмп отчуждава своите съдружници и предизвиква рискови трендове да се работи едностранно за отдръпване от значими интернационалните съглашения, които биха могли да имат нездравословни последствия за интернационалния мир и сигурност. Вашингтон счита Европейски Съюз за двуличен и обезсърчителен съдружник, който подлага на критика дейностите на Съединени американски щати, до момента в който се възползва от военната им отбрана. Той вижда европейската нерешителност като уязвимост: Америка работи, тъй като може, Европа се дистанцира, тъй като не може.
Брюксел се надява, че президентът Доналд Тръмп търси нова договорка, а не нова война. Тъй като Европа утвърждава своята световна роля основно посредством своята " мека мощ ", а Съединени американски щати отстъпват от световните си отговорности, като в същото време удвояват твърдата си мощ, пропастта в трансатлантическите връзки ще зейва още повече.
Испания отзова своя фрегата от Военноморските сили на Съединени американски щати в Персийския залив, а Германия и Холандия оповестиха, че ще спрат военните подготвителни интервенции в Ирак заради районното напрежение. Засега Китай и Русия - другите две страни, подписали съглашението, - единствено си трансферират топката, надявайки се, че другият сътрудник ще се опълчи на Съединени американски щати поради икономическите наказания и разполагането на военна мощ в Залива.
Антагонизмът сред Съединени американски щати и Иран се води по разпоредбите на силовата дипломация. Това е така наречен тактичност на " моркова и тоягата ". Съединени американски щати се пробват да показват мощ, посредством размахване на " тоягата " те целят да слагат Иран на колене и да трансфорат страната в следващия американски спътник в района. Пример за това е разполагането на спомагателна американска военна мощ в Персийския залив. Саудитска Арабия и някои други страни от Залива разрешиха на тяхна територия и акватория да бъдат ситуирани американски войски за въздържане на възможна военна експанзия от страна на Иран. Доналд Тръмп изпрати самолетоносач, бойна група кораби и стратегически бомбардировачи в Близкия изток.
Ако би трябвало да перифразираме Мохамед Ел Барадей, някогашен шеф на Международната организация за атомна сила, Иран не е " магаре ", което да се ръководи с " моркови и пръчки ". Това е районна мощ, която изисква от страна на Съединени американски щати унищожаване на глобите, опрощение и почитание. Според специалисти от района няма да се стигне до военна борба, тъй като Съединени американски щати се пробват да водят по-скоро психическа война против Иран. Но съгласно други има действителни условия за разразяването на боен спор. В формалните изказвания на държавните управления на двете страни се споделя, че никоя не желае започването на война. Действията на Съединени американски щати обаче стават все по-агресивни и целят директна провокация към Техеран. В сряда беше разпоредено евакуирането на някои чиновници от посолството на Съединени американски щати в Багдад и от консулството в Ербил в Северен Ирак поради " идни " закани от иракски въоръжени групи, подкрепяни от Иран.
На лов за съдружници
Както е известно, Иран е огромен геополитически състезател и в последните години съумя доста да разшири своето икономическо и политическо въздействие в района. Страната на аятоласите намерено поддържа мюсюлманските шиити в прилежащите страни, има и доказателства за иранска поддръжка към разнообразни радикални групировки в района, които работят на територията на Ирак, Сирия, Афганистан.
Съединени американски щати би трябвало да имат поради, че Иран не е Ирак. В четвъртък детонации раздрусаха столицата на Йемен, когато военни самолети, предвождани от Саудитска Арабия, нанасяха удари против бунтовниците хуси. Това бе отговорът на саудитите по отношение на офанзивата с дрон, развалила две помпени станции на значим саудитски нефтопровод, който транспортира недопечен нефт през пустинята от крайбрежията на Персийския залив до Червено море. Саудитските управляващи обявиха, че вредите са незначителни, само че краткотрайно са спрели тръбопровода, който може да доставя до 5 милиона барела дневно. Риад упрекна за нападението подкрепяните от Иран бунтовници хуси в Северен Йемен.
Започнаха и политическите сондажи в Ирак, който е един от главните стопански сътрудници на Иран в петролния бранш. Освен това Иран е главният експортьор на електричество за Ирак. В момента американски представители в Багдад на процедура споделят на иракското държавно управление да избира сред Съединени американски щати или Иран и неведнъж дадоха да се разбере, че са подготвени да употребят военна мощ против всяко деяние, което може да се интерпретира като опасност за американските ползи в страната и района.
Основният противник на Иран в Близкия изток е Саудитска Арабия. Заедно с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел тя оформя главния съдружен дирек на Съединени американски щати против Техеран.
На фона на възходящото напрежение иранският външен министър Джавад Зариф беше в Ню Делхи предходната седмица, с цел да разиска с външния министър Сушма Сурадж поддръжката на Индия за продължаващата рецесия с Вашингтон. Индия е обяснила, че всяко решение за покупка на нефт от Иран ще би трябвало да изчака приключването на парламентарните избори, които се организират сега. Докато Зариф описваше диалозите си с Индия като " отлични " и обвиняваше Съединени американски щати за " ескалиране на обстановката в района ", Ню Делхи беше по-предпазлив във връзка с мненията. Индия престана да купува ирански нефт този месец, откакто Съединени американски щати отхвърлиха да отстранен глобите върху търговията с нефт с Иран. Индия е вторият максимален покупател на нефт от Иран, откакто износът към Китай е понижен до по-малко от 1 милион барела дневно и е евентуално да намалее този месец до най-ниските равнища от 500 000 барела дневно.
Вашингтон форсира икономическите наказания против Иран и се пробва да изтласка петролния му експорт до нула, с цел да дестабилизира районното въздействие на Техеран. Ако се стигне до война, тя сигурно ще бъде най-опустошителната, която Близкият изток е виждал.
Каква е позицията на Европа?
Европа също желае да има въздействие над Иран и да построи бъдещите си връзки с Ислямската република, само че върху основата на търговията и вложенията и в духа на Съвместния изчерпателен проект за деяние. Кризата с Иран извади на бял свят един разлъчен Запад. Подходите на Европа и Съединени американски щати към Иран се разграничават доста. Според администрацията на Доналд Тръмп Съвместният изчерпателен проект за деяние е " ужасна договорка ", контрактувана небрежно, с цел да служи като завещание на външната политика на президента Барак Обама, а не толкоз да подсигурява, че Иран няма да се снабди с нуклеарно оръжие. Eвропа обаче счита, че иранското нуклеарно съглашение, въпреки и да не е напълно, обезщетява ползите на всички страни по него. То подсигурява, че Иран няма да се трансформира в нуклеарна военна страна. Според американския президент, въпреки и договорката да е историческо достижение на многостранната дипломация, то не значи автоматизирано, че се " прави вярното нещо. "
Европейски Съюз възприема иранската нуклеарна договорка като неоспорим триумф на актуалната многостранна дипломация, което би могло да послужи като образец в бъдеще за неразпространение на нуклеарно и на други оръжия. Като се отдалечава от договорката и санкционира тези, които я съблюдават, администрацията на Тръмп отчуждава своите съдружници и предизвиква рискови трендове да се работи едностранно за отдръпване от значими интернационалните съглашения, които биха могли да имат нездравословни последствия за интернационалния мир и сигурност. Вашингтон счита Европейски Съюз за двуличен и обезсърчителен съдружник, който подлага на критика дейностите на Съединени американски щати, до момента в който се възползва от военната им отбрана. Той вижда европейската нерешителност като уязвимост: Америка работи, тъй като може, Европа се дистанцира, тъй като не може.
Брюксел се надява, че президентът Доналд Тръмп търси нова договорка, а не нова война. Тъй като Европа утвърждава своята световна роля основно посредством своята " мека мощ ", а Съединени американски щати отстъпват от световните си отговорности, като в същото време удвояват твърдата си мощ, пропастта в трансатлантическите връзки ще зейва още повече.
Испания отзова своя фрегата от Военноморските сили на Съединени американски щати в Персийския залив, а Германия и Холандия оповестиха, че ще спрат военните подготвителни интервенции в Ирак заради районното напрежение. Засега Китай и Русия - другите две страни, подписали съглашението, - единствено си трансферират топката, надявайки се, че другият сътрудник ще се опълчи на Съединени американски щати поради икономическите наказания и разполагането на военна мощ в Залива.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ