Стара Загора отбелязва 125-годишнината от рождението на Васил Тодоров с изложба
Ще бъдат показани 32 живописни творби на художника, обхващащи творчеството му сред 1922 и 1975 година. Изложбата е взаимна изява на художествените галерии в Стара Загора и Казанлък и на наследниците на художника.
Животът на Васил Тодоров минава сред Казанлък и Стара Загора, сред ателието и учебните стаи. Живописта му е отдадена на пейзажа и портрета. Организира 14 независими изложения и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.
Изложбата се открива на 11 декември от 18:00 часа в Художествена изложба - Стара Загора.
Васил Тодоров е роден през на 1893 година в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение, откъдето е увлечението му по рисуването, подкрепено от художниците Димитър Радойков (1879-1940) и Захари Желев (1868-1942). В юношеството стартира и другарството му с Димитър Чорбаджийски-Чудомир (1890-1967) и Марко Шивачев (1892-1946). През 1915-а приключва педагогическото учебно заведение, само че войната отсрочва кандидатстването в Софийската художествена академия. През 1919 година постъпва в Академията и учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършването през 1924 година в началото е стажант гимназиален учител в Казанлък, а есента на същата година открива в родния град първата си независима галерия. Следващата година е назначен за постоянен учител по изобразително изкуство в гимназията на Станимака (Асеновград). Природата към града и Родопите ускоряват интереса му към пейзажа. През 1928 година към този момент е преподавател по изобразяване в старозагорската гимназия. Следващите 15 години са наситени с изобразяване и участия в групови изложения, прави и няколко независими. За най-значима Васил Тодоров счита тази от 1943 година, която демонстрира в Стара Загора и Габрово. През идващите 10 години рисува малко и рядко излага свои творби. Автопортрет, който рисува през 1953-та, разсънва още веднъж младежките му упоритости за творчество и слага начало на третия му интервал, определян от самия него като “стремеж за синтезиране на формата и ободряване на колорита”.
Пенсионира се през 1957-ма, а през 1961 година приготвя и показва последната си независима галерия. Творческата му сила е забележителна - единствено през 1964 година основава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Навлизайки в 80-годишнината си, Васил Тодоров поддържа креативния си темп. През 1972-ра рисува поредност от пейзажи, отдадени на Стара Загора, Созопол и Рига, както и една непредвидена за публиката серия от натюрморти. През 1975-а за финален път излага свои платна в обичайна годишна галерия на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 година в Стара Загора. Основната част от творчеството на Тодоров е владеене на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.
Животът на Васил Тодоров минава сред Казанлък и Стара Загора, сред ателието и учебните стаи. Живописта му е отдадена на пейзажа и портрета. Организира 14 независими изложения и пет десетилетия е неотменна част от културния живот на Стара Загора.
Изложбата се открива на 11 декември от 18:00 часа в Художествена изложба - Стара Загора.
Васил Тодоров е роден през на 1893 година в Казанлък. Образованието си получава в Казанлъшкото педагогическо учебно заведение, откъдето е увлечението му по рисуването, подкрепено от художниците Димитър Радойков (1879-1940) и Захари Желев (1868-1942). В юношеството стартира и другарството му с Димитър Чорбаджийски-Чудомир (1890-1967) и Марко Шивачев (1892-1946). През 1915-а приключва педагогическото учебно заведение, само че войната отсрочва кандидатстването в Софийската художествена академия. През 1919 година постъпва в Академията и учи живопис при професорите Стефан Иванов и Харалампи Тачев, а пластика – при проф. Иван Лазаров. След завършването през 1924 година в началото е стажант гимназиален учител в Казанлък, а есента на същата година открива в родния град първата си независима галерия. Следващата година е назначен за постоянен учител по изобразително изкуство в гимназията на Станимака (Асеновград). Природата към града и Родопите ускоряват интереса му към пейзажа. През 1928 година към този момент е преподавател по изобразяване в старозагорската гимназия. Следващите 15 години са наситени с изобразяване и участия в групови изложения, прави и няколко независими. За най-значима Васил Тодоров счита тази от 1943 година, която демонстрира в Стара Загора и Габрово. През идващите 10 години рисува малко и рядко излага свои творби. Автопортрет, който рисува през 1953-та, разсънва още веднъж младежките му упоритости за творчество и слага начало на третия му интервал, определян от самия него като “стремеж за синтезиране на формата и ободряване на колорита”.
Пенсионира се през 1957-ма, а през 1961 година приготвя и показва последната си независима галерия. Творческата му сила е забележителна - единствено през 1964 година основава десетки пейзажи от Стара Загора и Черноморието. Навлизайки в 80-годишнината си, Васил Тодоров поддържа креативния си темп. През 1972-ра рисува поредност от пейзажи, отдадени на Стара Загора, Созопол и Рига, както и една непредвидена за публиката серия от натюрморти. През 1975-а за финален път излага свои платна в обичайна годишна галерия на старозагорските художници. Умира на 8 октомври 1977 година в Стара Загора. Основната част от творчеството на Тодоров е владеене на художествените галерии в Стара Загора, Казанлък, Пловдив и наследниците на живописеца.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ