Илинден! Крушевската република съществува само 10 дни
Щабът на крушевските въстаници. Седнали отляво надясно: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев
--> Всички документи на македонските революционни организации до 1944 година са писани на книжовен български език Предводителите й с трагична орис, ария възпява славния челник Питу Гули
Днес се навършват 120-годишни от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание, считано за връх в битката за избавление на останалите под турска власт български земи след Берлинския контракт. Десетки години стремежът за единство със свободната българска страна е единствената вяра на стотици хиляди сънародници останали да живеят в гърчещата се в политически и стопански конвулсии Османска империя. Като най-ярки
проявления на свободолюбивия български дух
в хода на въстанието може да се каже, че са оповестяването на Крушевската и Странджански републики.
В началото на 1903 година се организира Солунският общ конгрес на ВМОРО, на който е взето решение за повдигане на въстание. По-късно то е наречено Илинденско, само че в случай че би трябвало да се съблюдава историческата истина е най-правилно да се посочва Илинденско-Преображенско-Кръстовденско. Отделните революционни окръзи вземат решение по кое време да стартира протестът в дадените територии. Така на Смилевския конгрес на Битолски окръг е решено въстанието да стартира на 20 юли (2 август), Илинден. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) Преображение Господне. По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 14 септември (27 септември) Кръстовден. В хода на въстанието е провъзгласена
първата република на Балканите
- Крушевската, въпреки и просъществувала единствено 10 дни. За ръководители на протеста в Битолско са определени Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев. Крушовският челник Никола Карев, който е избран за член на Крушевското горско шефство ще стане след това първият уредник и началник на Крушевската република. За него в спомените си, отдадени на македонските битки, Христо Силянов ще написа: " Още на 22 юли слезе в града Горското шефство, отпред с учителя Никола Карев - една благородна фигура, най-светлата персона в Крушевското въстание ".
Крушево е център на едноименна община в северната част на Северна Македония и през 1903 година е обитаемо най-вече с българи и власи, има известно количество гъркомани (българи и власи) и немного роми. По това време в града има няколко учебни заведения и прогимназия. Крушево е освободено след координирано нахлуване върху казармата, пощата и общината. След завладяването му в града се открива въстаническият щаб на региона: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, към които след това се причисляват Петър Ацев, Тодор Павлов, Антиноген Хаджов и други. Общо в Крушево се събират към 750 въстаници, които са разграничени в осем отряда. Републиката е
оповестена в фамилния дом на фамилия Томалевски
в който през днешния ден се обитава " Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република ", като експозицията подчертава на чисто македонския темперамент на събитията.
За читателите ще напомня, че тримата братя Наум, Георги и Димитър Томалевски, които взимат ефективно присъединяване в събитията и в освободителното придвижване, прекарват остатъка от живота си в България. Сред забавните " артефакти " в експозицията е знамето на Крушевската република, на което на " македонски " е написано " Смрт или независимост ", до момента в който на оригинала, разказан от четници, е пишело " Смърт или независимост ". Друга забавна имитация е така наречен " Крушевски манифест ", също написан на " македонски ", въпреки в 1903 година този език още да не е бил кодифициран. Като текст въпросният манифест се появява двадесет години по-късно в издаденото в София произведение на Никола Киров-Майски " Илинден - Драма в пет действия; Картини из великото македонско въстание през 1903 год. " Още в предговора създателят споделя, че творбата е
написано на " крушевски диалект "
И въпреки да твърди, че подобен манифест е имало и той е един от създателите му, би трябвало да се означи, че всички публични документи на македонските революционни организации до 1944 година са писани САМО на книжовен български език. Въпросният текст е адресиран към турското население, на което се заявява че въстанието не е ориентирано против хората, имуществото и фамилиите им, а против турската страна, която е и техен противник. Всяка година на честванията в Крушево този манифест се цитира от формалните лица като образец за етническа и религиозна приемливост на Северна Македония, само че постоянно се пропуща значимата детайлност, че оригинал на този текст няма, доста от участниците не си спомнят за него и че се появява две десетилетия по-късно в живописен, а не исторически труд.
Една от първите работи е да се избере Привременно държавно управление, а също по този начин е призован и Съвет на републиката от 60 члена - по 20 от всяка етно-религиозна общественост - българска, влашка и гъркоманска. Правителството било формирано от 6 души - ръководител и завеждащ правосъдното ведомство, касиер и завеждащ финансите, секретар и отговорник по реквизициите, градоначалник и началник на полицията, завеждащ прехраната и производството и завеждащ здравните грижи.
Управата се настанила в едно от градските учебни заведения
над което незабавно било издигнато кървавочервеното знаме на въстаниците. Организирана била болница с двама лекари, както и боеприпас за корекция на оръжията и леярна за патрони.
Но насладата от свободата не трае дълго - на 12 август 15-хилядна турска армия, предвождана от Бахтияр паша, наближава Крушево. Въстаниците напущат града по разпореждане на Главния щаб на въстанието за опазване на силите им за продължителна битка. Единствено влахът Питу Гули с отряда си не се подчинява на нареждането да изоставен позициите си и с думите " Няма ли независимост, има гибел! " повежда въстаниците си към местността Мечкин камен. По това време в прохода Слива настъпващите турски елементи застигат едно поделение от четиридесетима въстаници, най-вече юноши от отряда на Тодор Христов. За да завоюват време останалите да се отдръпват, те одобряват сражението. Въпреки увещанията на турските офицери да се предадат с аргумента, че са още съвсем деца, те се бият до последния човек. Пред тази храброст и жертвоготовност турският лидер Бахтияр паша заповядва на аскера си да им отдаде почит и позволява на околните им да погребат телата по християнския бит без да бъдат поругавани. Когато завършвал техният героизъм, започвал различен - този на
бранителите на Мечкин камен
Мястото съставлява скалисто плато, част от Баба планина. Да пазят мястото са останали 240 въстаници, 70 от които невъоръжени. Турските елементи настъпват от три страни и към 19 часа на 12 август твърдината е обкръжена от турски войник и башибозук. Питу Гули държи пламенна тирада, в която заповядва да се пестят мунициите и да се стреля чак когато врагът наближи. Един след различен падат знаменосецът Георги Димев и заместника му Нове Смугрев. Питу Гули също е прострелян смъртоносно в гърдите. Последните му думи са " Не бойте се, момчета! Турция ке падне! Приберете ми пушката! ".
Започва ръкопашен пердах и в паниката войводите съумяват да насочат въстаниците към Дълбока река и да се укрият в гората. На Мечкин камен умират 40 въстаници. След сражението турците вилнеят няколко дни в Крушево като убиват 117 мирни поданици, измежду които 15 дами и 11 деца. Стотици девойки са изнасилени и близо 400 здания и постройки са опожарени.
Известната ария " Море пиле, славей пиле ", в чийто трети куплет се пее " Там се бие прочут левент,/ прочут левент, Питу Гули ", се ражда малко след героичната гибел на войводата, като импровизиран израз на национална признателност към подвига на този влах, обичал безумно до последния си мирис България. Тримата му сина отрасват в сиропиталище в Битоля и като татко си посвещават живота си на революционната битка. Шула Гули умира през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение по време на Междусъюзническата война. Лакя Гули става един от най-приближените помощници на Тодор Александров във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация, само че през 1923 година е хванат от югославската полиция и на идната година е
погубен след изтезания в белградския затвор
Третият наследник Стерю Гули е кмет на село Алданци при българското ръководство във Вардарска Македония по време на Втората международна война. При завземането от комунистите на Крушево при започване на октомври 1944 година се самоубива с думите " Нима отново ще ни мачка сръбски ботуш? " Не по-различна е и ориста на ръководителя на Крушевската република Никола Карев. След погрома на въстанието съумява да се изтегли към свободна България, където продължава революционната си активност. През март 1905 година, предвождащ чета дружно с различен прочут деятел на ВМОРО Петър Ацев, още веднъж навлизат в Македония, само че скоро са подгонени от турски войник и на 14 април умира в стълкновение край село Райчани. Тялото му е заровено в селото, само че скопските управляващи го изравят през 1953 година и придвижват в Крушево, а през 1990 година тленните му остатъци още веднъж са препогребани в нова гробница.
Трагична е и ориста на двамата му братя - Георги и Петър. Георги взима ефективно присъединяване в Илинденското въстание и след потушаването му продължава революционната си активност. Участва във войните за национално обединяване, неколкократно е задържан и измъчван от турските, а по-късно и от сръбските управляващи. По време на българското ръководство на Вардарска Македония 1941-44 година е кмет на Крушево. След войната е задържан и наказан като фашист и колаборационист и дружно с племенника си е хвърлен в зандана Идризово, където е погубен от сърбомани.
Петър Карев има аналогична орис - отдава се революционна активност, за която лежи неведнъж в пандиза, а след 1944 година е
наказан поради етническата си принадлежност
в скърпен развой и след това съгласно едни умира в пандиза, а съгласно други малко откакто излиза на независимост. Но, всичко горенаписано не пречи на скопските управляващи всяка година по време на честванията на Илинденското въстание " да ровят костите " и оскверняват паметта на тези почтени българи с новоизфабрикуваната си история.
--> Всички документи на македонските революционни организации до 1944 година са писани на книжовен български език Предводителите й с трагична орис, ария възпява славния челник Питу Гули
Днес се навършват 120-годишни от Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание, считано за връх в битката за избавление на останалите под турска власт български земи след Берлинския контракт. Десетки години стремежът за единство със свободната българска страна е единствената вяра на стотици хиляди сънародници останали да живеят в гърчещата се в политически и стопански конвулсии Османска империя. Като най-ярки
проявления на свободолюбивия български дух
в хода на въстанието може да се каже, че са оповестяването на Крушевската и Странджански републики.
В началото на 1903 година се организира Солунският общ конгрес на ВМОРО, на който е взето решение за повдигане на въстание. По-късно то е наречено Илинденско, само че в случай че би трябвало да се съблюдава историческата истина е най-правилно да се посочва Илинденско-Преображенско-Кръстовденско. Отделните революционни окръзи вземат решение по кое време да стартира протестът в дадените територии. Така на Смилевския конгрес на Битолски окръг е решено въстанието да стартира на 20 юли (2 август), Илинден. Началото на бойните дейности в Одрински революционен окръг се дефинира на Конреса на Петрова равнища за 6 август (19 август) Преображение Господне. По-късно Серският окръг взема решение да се вдигне на 14 септември (27 септември) Кръстовден. В хода на въстанието е провъзгласена
първата република на Балканите
- Крушевската, въпреки и просъществувала единствено 10 дни. За ръководители на протеста в Битолско са определени Даме Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев. Крушовският челник Никола Карев, който е избран за член на Крушевското горско шефство ще стане след това първият уредник и началник на Крушевската република. За него в спомените си, отдадени на македонските битки, Христо Силянов ще написа: " Още на 22 юли слезе в града Горското шефство, отпред с учителя Никола Карев - една благородна фигура, най-светлата персона в Крушевското въстание ".
Крушево е център на едноименна община в северната част на Северна Македония и през 1903 година е обитаемо най-вече с българи и власи, има известно количество гъркомани (българи и власи) и немного роми. По това време в града има няколко учебни заведения и прогимназия. Крушево е освободено след координирано нахлуване върху казармата, пощата и общината. След завладяването му в града се открива въстаническият щаб на региона: Никола Карев, Никола Русински, Велко Марков, Гюрчин Наумов и Йордан Пиперката, към които след това се причисляват Петър Ацев, Тодор Павлов, Антиноген Хаджов и други. Общо в Крушево се събират към 750 въстаници, които са разграничени в осем отряда. Републиката е
оповестена в фамилния дом на фамилия Томалевски
в който през днешния ден се обитава " Музеят на Илинденското въстание и Крушевската република ", като експозицията подчертава на чисто македонския темперамент на събитията.
За читателите ще напомня, че тримата братя Наум, Георги и Димитър Томалевски, които взимат ефективно присъединяване в събитията и в освободителното придвижване, прекарват остатъка от живота си в България. Сред забавните " артефакти " в експозицията е знамето на Крушевската република, на което на " македонски " е написано " Смрт или независимост ", до момента в който на оригинала, разказан от четници, е пишело " Смърт или независимост ". Друга забавна имитация е така наречен " Крушевски манифест ", също написан на " македонски ", въпреки в 1903 година този език още да не е бил кодифициран. Като текст въпросният манифест се появява двадесет години по-късно в издаденото в София произведение на Никола Киров-Майски " Илинден - Драма в пет действия; Картини из великото македонско въстание през 1903 год. " Още в предговора създателят споделя, че творбата е
написано на " крушевски диалект "
И въпреки да твърди, че подобен манифест е имало и той е един от създателите му, би трябвало да се означи, че всички публични документи на македонските революционни организации до 1944 година са писани САМО на книжовен български език. Въпросният текст е адресиран към турското население, на което се заявява че въстанието не е ориентирано против хората, имуществото и фамилиите им, а против турската страна, която е и техен противник. Всяка година на честванията в Крушево този манифест се цитира от формалните лица като образец за етническа и религиозна приемливост на Северна Македония, само че постоянно се пропуща значимата детайлност, че оригинал на този текст няма, доста от участниците не си спомнят за него и че се появява две десетилетия по-късно в живописен, а не исторически труд.
Една от първите работи е да се избере Привременно държавно управление, а също по този начин е призован и Съвет на републиката от 60 члена - по 20 от всяка етно-религиозна общественост - българска, влашка и гъркоманска. Правителството било формирано от 6 души - ръководител и завеждащ правосъдното ведомство, касиер и завеждащ финансите, секретар и отговорник по реквизициите, градоначалник и началник на полицията, завеждащ прехраната и производството и завеждащ здравните грижи.
Управата се настанила в едно от градските учебни заведения
над което незабавно било издигнато кървавочервеното знаме на въстаниците. Организирана била болница с двама лекари, както и боеприпас за корекция на оръжията и леярна за патрони.
Но насладата от свободата не трае дълго - на 12 август 15-хилядна турска армия, предвождана от Бахтияр паша, наближава Крушево. Въстаниците напущат града по разпореждане на Главния щаб на въстанието за опазване на силите им за продължителна битка. Единствено влахът Питу Гули с отряда си не се подчинява на нареждането да изоставен позициите си и с думите " Няма ли независимост, има гибел! " повежда въстаниците си към местността Мечкин камен. По това време в прохода Слива настъпващите турски елементи застигат едно поделение от четиридесетима въстаници, най-вече юноши от отряда на Тодор Христов. За да завоюват време останалите да се отдръпват, те одобряват сражението. Въпреки увещанията на турските офицери да се предадат с аргумента, че са още съвсем деца, те се бият до последния човек. Пред тази храброст и жертвоготовност турският лидер Бахтияр паша заповядва на аскера си да им отдаде почит и позволява на околните им да погребат телата по християнския бит без да бъдат поругавани. Когато завършвал техният героизъм, започвал различен - този на
бранителите на Мечкин камен
Мястото съставлява скалисто плато, част от Баба планина. Да пазят мястото са останали 240 въстаници, 70 от които невъоръжени. Турските елементи настъпват от три страни и към 19 часа на 12 август твърдината е обкръжена от турски войник и башибозук. Питу Гули държи пламенна тирада, в която заповядва да се пестят мунициите и да се стреля чак когато врагът наближи. Един след различен падат знаменосецът Георги Димев и заместника му Нове Смугрев. Питу Гули също е прострелян смъртоносно в гърдите. Последните му думи са " Не бойте се, момчета! Турция ке падне! Приберете ми пушката! ".
Започва ръкопашен пердах и в паниката войводите съумяват да насочат въстаниците към Дълбока река и да се укрият в гората. На Мечкин камен умират 40 въстаници. След сражението турците вилнеят няколко дни в Крушево като убиват 117 мирни поданици, измежду които 15 дами и 11 деца. Стотици девойки са изнасилени и близо 400 здания и постройки са опожарени.
Известната ария " Море пиле, славей пиле ", в чийто трети куплет се пее " Там се бие прочут левент,/ прочут левент, Питу Гули ", се ражда малко след героичната гибел на войводата, като импровизиран израз на национална признателност към подвига на този влах, обичал безумно до последния си мирис България. Тримата му сина отрасват в сиропиталище в Битоля и като татко си посвещават живота си на революционната битка. Шула Гули умира през 1913 година в редовете на Македоно-одринското опълчение по време на Междусъюзническата война. Лакя Гули става един от най-приближените помощници на Тодор Александров във възобновяване на Вътрешна македонска революционна организация, само че през 1923 година е хванат от югославската полиция и на идната година е
погубен след изтезания в белградския затвор
Третият наследник Стерю Гули е кмет на село Алданци при българското ръководство във Вардарска Македония по време на Втората международна война. При завземането от комунистите на Крушево при започване на октомври 1944 година се самоубива с думите " Нима отново ще ни мачка сръбски ботуш? " Не по-различна е и ориста на ръководителя на Крушевската република Никола Карев. След погрома на въстанието съумява да се изтегли към свободна България, където продължава революционната си активност. През март 1905 година, предвождащ чета дружно с различен прочут деятел на ВМОРО Петър Ацев, още веднъж навлизат в Македония, само че скоро са подгонени от турски войник и на 14 април умира в стълкновение край село Райчани. Тялото му е заровено в селото, само че скопските управляващи го изравят през 1953 година и придвижват в Крушево, а през 1990 година тленните му остатъци още веднъж са препогребани в нова гробница.
Трагична е и ориста на двамата му братя - Георги и Петър. Георги взима ефективно присъединяване в Илинденското въстание и след потушаването му продължава революционната си активност. Участва във войните за национално обединяване, неколкократно е задържан и измъчван от турските, а по-късно и от сръбските управляващи. По време на българското ръководство на Вардарска Македония 1941-44 година е кмет на Крушево. След войната е задържан и наказан като фашист и колаборационист и дружно с племенника си е хвърлен в зандана Идризово, където е погубен от сърбомани.
Петър Карев има аналогична орис - отдава се революционна активност, за която лежи неведнъж в пандиза, а след 1944 година е
наказан поради етническата си принадлежност
в скърпен развой и след това съгласно едни умира в пандиза, а съгласно други малко откакто излиза на независимост. Но, всичко горенаписано не пречи на скопските управляващи всяка година по време на честванията на Илинденското въстание " да ровят костите " и оскверняват паметта на тези почтени българи с новоизфабрикуваната си история.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ