Между 16 и 26 август е решителната битка при Шипка
Шипченската борба на 9-14 / 21-26 август 1877 година е решителна в битката за Шипченския проход в хода на Руско-турската война (1877-1878 г.).
След боевете при Стара Загора, Нова Загора и с. Джуранлии (днес Калитиново), Централната османска войска (с пълководец Сюлейман паша) се насочва към прекосяване на Стара планина. Целта е евентуално сливане с частите при Плевен и четириъгълника Русе - Шумен - Варна - Силистра. Армията му включва 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 бойци. На 20 август, след концентриране, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони: първа, с пълководец Реджеб паша настава по линията с.Шипка - вр. Малък Бедек - вр. Свети Никола и нанася основния удар, втора, с пълководец Шакир паша настава по линията с. Шипка - вр. Свети Никола, нанася помощен удар, третата е общ запас. Планът за деяние планува насрещен удар против съветската защита.
За защита на Шипченския проход е образуван Шипченски отряд - войскова групировка с шеф, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 бойци и 27 оръдия. Той включва: част от Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински) - Тридесет и шести пехотен орловски полк, Българското опълчение (I,II,III,IV и V Опълченска дружина) и Тридесет и пети пехотен брянски полк (от 21 август).
Отбраната е разграничена на: предна позиция - южна (вр. Свети Никола - Орлово гнездо, с пълководец полковник Михаил Толстой), основна позиция на три бранша - източен, западен и северен (полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович), общ запас в седловината сред вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад - Централна, деветфунтова (Малката) и Стоманена батарея (пленена през м. юли при завладяването на вр. Шипка), от север - Кръглата батарея.
На 19 август е намерено съсредоточаването на Централната османска войска при Казанлък и дейности към град Елена. Силите на Южния Руски отряд (основно VIII-и Армейски корпус, с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки) са ориентирани за отбрана на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като евентуални за прекосяване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски план и изпраща на генерал-лейтенант Радецки тревожна депеша: "Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща против нас на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без пресилване, ще се пазиме до прекаленост, само че подкрепления са извънредно нужни ". Към Шипченския проход с интензивен марш са ориентирани подкрепления. За тяхното идване са нужни три дни. На идващия ден 21 август стартира героичната битка за Шипченския проход.
На 26 август приключва шестдневната битка за Шипченския проход.
На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един трети безрезултатен опит да превземе прохода.
Памет
В сраженията вземат участие и 1000 цивилни поданици на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният сътрудник на британския вестник Daily News Арчибалд Форбс пред съветския посланик граф Николай Игнатиев:
"Той е във екстаз от нашите бойци, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 поданици и деца габровци, разнасяли под град от патрони вода на нашите войски и дори на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с цялостна самопожертвователност. "
След боевете при Стара Загора, Нова Загора и с. Джуранлии (днес Калитиново), Централната османска войска (с пълководец Сюлейман паша) се насочва към прекосяване на Стара планина. Целта е евентуално сливане с частите при Плевен и четириъгълника Русе - Шумен - Варна - Силистра. Армията му включва 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 бойци. На 20 август, след концентриране, се насочва към Шипченския проход. Разделена е на три колони: първа, с пълководец Реджеб паша настава по линията с.Шипка - вр. Малък Бедек - вр. Свети Никола и нанася основния удар, втора, с пълководец Шакир паша настава по линията с. Шипка - вр. Свети Никола, нанася помощен удар, третата е общ запас. Планът за деяние планува насрещен удар против съветската защита.
За защита на Шипченския проход е образуван Шипченски отряд - войскова групировка с шеф, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов. Общо 7 500 бойци и 27 оръдия. Той включва: част от Габровския отряд (командир генерал-майор Валериан Дерожински) - Тридесет и шести пехотен орловски полк, Българското опълчение (I,II,III,IV и V Опълченска дружина) и Тридесет и пети пехотен брянски полк (от 21 август).
Отбраната е разграничена на: предна позиция - южна (вр. Свети Никола - Орлово гнездо, с пълководец полковник Михаил Толстой), основна позиция на три бранша - източен, западен и северен (полковник Вяземски и полковник Фьодор Де Прерадович), общ запас в седловината сред вр. Свети Никола и вр. Шипка. Артилерийската поддръжка е от четири батареи: от изток на запад - Централна, деветфунтова (Малката) и Стоманена батарея (пленена през м. юли при завладяването на вр. Шипка), от север - Кръглата батарея.
На 19 август е намерено съсредоточаването на Централната османска войска при Казанлък и дейности към град Елена. Силите на Южния Руски отряд (основно VIII-и Армейски корпус, с пълководец генерал-лейтенант Фьодор Радецки) са ориентирани за отбрана на Твърдишкия и Хайнкьойския проход, оценени като евентуални за прекосяване на османските сили. На 20 август генерал-майор Столетов открива действителния турски план и изпраща на генерал-лейтенант Радецки тревожна депеша: "Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща против нас на 8 версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без пресилване, ще се пазиме до прекаленост, само че подкрепления са извънредно нужни ". Към Шипченския проход с интензивен марш са ориентирани подкрепления. За тяхното идване са нужни три дни. На идващия ден 21 август стартира героичната битка за Шипченския проход.
На 26 август приключва шестдневната битка за Шипченския проход.
На 5/17 септември Сюлейман паша прави още един трети безрезултатен опит да превземе прохода.
Памет
В сраженията вземат участие и 1000 цивилни поданици на град Габрово, изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военният сътрудник на британския вестник Daily News Арчибалд Форбс пред съветския посланик граф Николай Игнатиев:
"Той е във екстаз от нашите бойци, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 поданици и деца габровци, разнасяли под град от патрони вода на нашите войски и дори на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с цялостна самопожертвователност. "
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ