“Алфа рисърч”: Малък е шансът за кабинет без ГЕРБ или БСП
Шест партии най-вероятно влизат в бъдещия парламент съгласно социологическо изследване на “Алфа рисърч ”. То е осъществено в интервала 15-21 декември и демонстрира, че кабинет без ГЕРБ и Българска социалистическа партия не е доста евентуален. Резултатите от изследването са на база 1017 интервюирани.
43 на 100 чакат, че изборите няма да излъчат безапелационен победител и ще е нужно съдружно ръководство. При подобен вид 27 на 100 биха желали коалиция с присъединяване на ГЕРБ. Също толкоз – коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия. За момента наподобява оскъдна вероятността за коалиция без присъединяване на една от двете водещи политически сили.
Високите градуси на публичното напрежение от това лято са почнали последователно да спадат поради втората вълна на COVID-19 и затихването на митингите.
В оценките за активността на държавното управление се следи лек растеж, само че на фона на продължаващ сериозен превес на отрицателните отзиви. Одобрението за работата на кабинета остава в границите на откритите през септември 14%, само че неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%, демонстрират данните на “Алфа рисърч”.
Парламентът остава най-слабо известната измежду обществото институция със 7% позитивни против 51% негативни оценки.
За пръв път през последното десетилетие се откроява наклонност към растеж на публичното доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към прокуратурата. До лятото на 2020г. и двете институции се употребиха с релативно идентични нива на утвърждение, със мощен превес на рецензията към тяхната работа. През последната половин година обаче, съдът получава по-висока поддръжка за работата си (16% против 10% -12% за основния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за основния прокурор против 35% за съда.
За президента Румен Радев годината завършва с позитивен баланс в публичното доверие. През последните три месеца утвърждението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%.
Под 50% изборна интензивност предвиждат от “Алфа рисърч” на идните парламентарни избори. 49.6% от участвалите в изследването жители считат да гласоподават, което е спад с към 10 на 100 по отношение на септември 2020. 28% се двоумят и 22% не имат намерение да гласоподават.
По-ниската изборна интензивност, от своя страна, води до електорални бонуси за огромните партии и отлив в поддръжката за по-малките и новите участници в изборите.
Ако изборите бяха през днешния ден, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа позиция болшинство и мъчно сформиране на управническа коалиция. През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред Българска социалистическа партия (21.9%) в желанията на твърдо решилите да гласоподават. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си.
Всички останали партии обаче повече или по-малко губят поддръжка. Парламентарно показаните – поради насъбраното неодобрение от статуквото, а извънпарламентарните – поради промяната в целите на публичното мнение с втората вълна от COVID-19.
43 на 100 чакат, че изборите няма да излъчат безапелационен победител и ще е нужно съдружно ръководство. При подобен вид 27 на 100 биха желали коалиция с присъединяване на ГЕРБ. Също толкоз – коалиция с присъединяване на Българска социалистическа партия. За момента наподобява оскъдна вероятността за коалиция без присъединяване на една от двете водещи политически сили.
Високите градуси на публичното напрежение от това лято са почнали последователно да спадат поради втората вълна на COVID-19 и затихването на митингите.
В оценките за активността на държавното управление се следи лек растеж, само че на фона на продължаващ сериозен превес на отрицателните отзиви. Одобрението за работата на кабинета остава в границите на откритите през септември 14%, само че неодобрението спада с 10 пункта от 60% до 50%, демонстрират данните на “Алфа рисърч”.
Парламентът остава най-слабо известната измежду обществото институция със 7% позитивни против 51% негативни оценки.
За пръв път през последното десетилетие се откроява наклонност към растеж на публичното доверие в съда и разтварянето на ножицата с доверието към прокуратурата. До лятото на 2020г. и двете институции се употребиха с релативно идентични нива на утвърждение, със мощен превес на рецензията към тяхната работа. През последната половин година обаче, съдът получава по-висока поддръжка за работата си (16% против 10% -12% за основния прокурор). Още по-сериозна е разликата в неодобрението: 52% за основния прокурор против 35% за съда.
За президента Румен Радев годината завършва с позитивен баланс в публичното доверие. През последните три месеца утвърждението за него нараства от 42% до 46%, а неодобрението спада от 29% до 24%.
Под 50% изборна интензивност предвиждат от “Алфа рисърч” на идните парламентарни избори. 49.6% от участвалите в изследването жители считат да гласоподават, което е спад с към 10 на 100 по отношение на септември 2020. 28% се двоумят и 22% не имат намерение да гласоподават.
По-ниската изборна интензивност, от своя страна, води до електорални бонуси за огромните партии и отлив в поддръжката за по-малките и новите участници в изборите.
Ако изборите бяха през днешния ден, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа позиция болшинство и мъчно сформиране на управническа коалиция. През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред Българска социалистическа партия (21.9%) в желанията на твърдо решилите да гласоподават. Лидерите и на двете водещи партии стабилизират позициите си.
Всички останали партии обаче повече или по-малко губят поддръжка. Парламентарно показаните – поради насъбраното неодобрение от статуквото, а извънпарламентарните – поради промяната в целите на публичното мнение с втората вълна от COVID-19.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ