Телескопът „Джеймс Уеб“ открива огромни далечни галактики, които не би трябвало да съществуват
Шест далечни галактики, открити в ранните изображения на галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “, наподобяват изненадващо огромни за възрастта си. Тези шест галактики принуждават астрономите да пренапишат учебниците по космология.
Галактики, солидни съвсем колкото Млечния път и цялостни със зрели червени звезди, са разпръснати в изображения с надълбоко поле, получени от галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (Webb или JWST) по време на ранните му наблюдения. Тези фотоси основават главоболия на астрономите. Галактиките, разказани в ново изследване, основано на първите известия от Webb, са толкоз надалеч, че наподобяват единствено като дребни червеникави точки за мощния телескоп. Анализирайки светлината, предавана от тези галактики, астрономите откриха, че са ги следили в ранната детска възраст на нашата Вселена единствено 500 до 700 милиона години след Големия гърмеж.
Досега астрономите смятаха, че първите звездни купове са се появили малко откакто Вселената излязла от по този начин наречените тъмни епохи – първите 400 милиона години от съществуването й, когато единствено гъста мъгла от водородни атоми е прониквала в пространството. Но галактиките, открити в изображенията на Webb, изглеждали шокиращо огромни, а звездите в тях – прекомерно остарели. Новите открития опонират на съществуващите тези за това по какъв начин е изглеждала и се е развивала Вселената в ранните години и не съответстват с по-ранните наблюдения, направени от не толкоз мощния предходник на Webb, галактическия телескоп „ Хъбъл “.
„ Например, звездите в ранната Вселена може да излъчват светлина по екзотични способи заради неналичието на тежки детайли и може би ние не ги включваме в нашите модели “, изяснява Леджа. „ Или различно, може би нашето схващане за това по какъв начин звездите се образуват локално, да вземем за пример какъв брой звезди се образуват от газ като функционалност на масата на звездите, е изцяло неприложимо в ранната Вселена. Тези неща също биха били вълнуващи за разкриване и също биха преобърнали нашето схващане за образуването на звезди в ранната Вселена – просто по доста друг метод. "
Изследването е оповестено в Nature.
Галактики, солидни съвсем колкото Млечния път и цялостни със зрели червени звезди, са разпръснати в изображения с надълбоко поле, получени от галактическия телескоп „ Джеймс Уеб “ (Webb или JWST) по време на ранните му наблюдения. Тези фотоси основават главоболия на астрономите. Галактиките, разказани в ново изследване, основано на първите известия от Webb, са толкоз надалеч, че наподобяват единствено като дребни червеникави точки за мощния телескоп. Анализирайки светлината, предавана от тези галактики, астрономите откриха, че са ги следили в ранната детска възраст на нашата Вселена единствено 500 до 700 милиона години след Големия гърмеж.
Досега астрономите смятаха, че първите звездни купове са се появили малко откакто Вселената излязла от по този начин наречените тъмни епохи – първите 400 милиона години от съществуването й, когато единствено гъста мъгла от водородни атоми е прониквала в пространството. Но галактиките, открити в изображенията на Webb, изглеждали шокиращо огромни, а звездите в тях – прекомерно остарели. Новите открития опонират на съществуващите тези за това по какъв начин е изглеждала и се е развивала Вселената в ранните години и не съответстват с по-ранните наблюдения, направени от не толкоз мощния предходник на Webb, галактическия телескоп „ Хъбъл “.
„ Имахме характерни упования за вида галактики, които живеят в ранната Вселена: те са млади и дребни “, сподели Джоел Леджа, помощник по астрономия и астрофизика в Penn State и един от създателите на проучването, пред Space.com. „ Предишни проучвания на ранната галактика с „ Хъбъл “ и други принадлежности откриват дребни, сини, детски галактики в ранни времена: обекти, които напълно неотдавна са се образували от първичната галактическа чорба и сами построяват своите ранни звезди и структури. “Младите звезди нормално блестят в блестящо синьо. С възрастта те получават по-червен искра, до момента в който изгарят горивото си и се охлаждат. В античните галактики, които Webb е основан да фиксира, астрономите не са очаквали да видят остарели червени звезди. Те също не са очаквали да намерят галактики, по-масивни от милиард слънца.
„ Смята се, че най-масивните галактики в нашата извадка имат маса два до четири пъти по-малка от тази на Млечния път. А в този момент откриваме нещо изумително – претенденти за галактики, солидни колкото нашата лична вселена, когато Вселената е била на 3% от сегашната си възраст “, изяснява Леджа.Преди астрономите да стартират да пренаписват космологичните теории, с цел да обяснят по какъв начин тези галактики са се събрали толкоз бързо след Големия гърмеж, те ще би трябвало да се уверят, че странните червени точки не са нещо друго. Повечето от различните пояснения обаче също изискват напълно нови концепции.
„ Например, звездите в ранната Вселена може да излъчват светлина по екзотични способи заради неналичието на тежки детайли и може би ние не ги включваме в нашите модели “, изяснява Леджа. „ Или различно, може би нашето схващане за това по какъв начин звездите се образуват локално, да вземем за пример какъв брой звезди се образуват от газ като функционалност на масата на звездите, е изцяло неприложимо в ранната Вселена. Тези неща също биха били вълнуващи за разкриване и също биха преобърнали нашето схващане за образуването на звезди в ранната Вселена – просто по доста друг метод. "
Изследването е оповестено в Nature.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ