Дяволско гърло – мистерията на Родопите
Сгушена в полите на Западните Родопи, на към 1150 м надморска височина, наоколо до Ягодинската пещера и едвам на 1,5 км от Триград, се намира една от най-загадъчните пещери на Балканите – " Дяволско гърло “. Определяме я като такава, защото за разлика от другите пещери, тя не впечатлява своите гости с превъзходните си формирания, а с историята и мистериозните събития, които се крият зад нейните стени и от хилядолетия подхранват човешкото въображение.
" Дяволско гърло “ се образува в резултат на проваляне на земните пластове. Причината, заради която в нея липсват формирания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст към 175 000 години, което я прави относително млада. За нас хората това може да звучи като извънредно " напреднала “ възраст, само че в случай че приравним тези години в човешки, то тогава може да се каже, че образуванието сега е огромно колкото 7-8-годишно дете.
За страдание обаче към момента не се знае кой и по кое време открива " Дяволското гърло “. Въпреки това ни е известно, че първото навлизане в нея е осъществено през 1961 година от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които са последвани от доста други авантюристи.
В днешни дни пещерата е част от Стоте национални туристически обекта и заради обстоятелството, че е обичана дестинация, са осъществени промени, улесняващи посетителите и осигуряващи проходимостта на 350 м от общо 1,5 км. Естественият ѝ вход (сега излаз, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е сменен с изкуствено прокопан 100 и петдесет метров тунел. Именно по него минава туристическата пътека, по чието продължение могат да се видят три релефа – дяволска глава, изсечена покрай входа за посетители; фигура на мъж в цялостен растеж, в древен стил; малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица. Преданието гласи, че намисляйки си предпочитание тук, то ще се сбъдне. Последните два можете да откриете точно в основната и най-интересната част на " Дяволското гърло “ – Бучащата зала.
Прословутата зала е формирана в резултат на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е разгласен за най-високият под земята водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ѝ е 11 метра, а височината – 35 м, което значи, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът " Александър Невски “. Това я прави втората по величина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера. Наименованието " Бучащата зала “ пък произлиза от оглушителния тътнеж, разнасящ се от водопада, чиито води се губят в сифон с дължина над 150 м. След това следва 60 метрова изложба, през която реката напуща пещерата и още веднъж се демонстрира на повърхността.
Именно сифонът и мистериозното изгубване на реката в скалите внасят загадъчността и многочислените въпроси без отговор в историята на пещерата " Дяволско гърло “. В предишното тя носи името с турски генезис " Ахорлакимето “, което безусловно значи " клокотник “. Що се отнася до съвременното ѝ название, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезне в нея, в никакъв случай не излиза. Малцина са чували за събитията, които го потвърждават. Няколкократно при значителни превалявания и наводнения Триградската река повлича по течението си десетки кубици дървен материал. Според локални те са завлечени в пещерата, само че на мястото, където реката се появява още веднъж, няма даже трескичка от тях.
Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията. През 1970 година двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, само че за жалост в никакъв случай повече не излизат на повърхността. След случая техните тела не са открити, а опитите за проучване на сифона от хора са прекратени. Опитите не престават с оцветяване на водите, като по този метод специалистите целят да схванат дали в действителност от изхода извира една и съща река. Те с изненада откриват, че оцветената вода излиза, само че чак след час. Така стигат до заключението, че водата минава през извънредно дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.
Загадъчността, която витае към пещерата, дава началото на многочислени митове още от далечното минало, когато траките са владетели на тези земи. Те считат, че " Дяволско гърло “ е портал към отвъдното и хвърлят тук умрелите си вождове и войни, с цел да им обезпечат величие.
Освен това " Дяволско гърло “ се свързва с прословутата легенда за Орфей. Според нея точно тук митичният музикант се пробва да върне обичаната си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си ария той съумява да доближи до Хадес и да се контракти с него. За да избави душата на своята жена, Орфей би трябвало да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика.
Условието е артистът да не се обръща и да не поглежда обичаната си, тъй като в противоположен случай тя още веднъж ще се върне при Хадес. Изходът към този момент се вижда, когато мощен тътнеж (смята се, че местоположението на тази преживелица е точно Бучащата зала) заглушава стъпките на дамата, Орфей, обезпокоен, не помни всичко и се обръща, с цел да ревизира дали тя не се е изгубила. Протяга се към нея, само че сянката ѝ стартира да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно.
На това място бликва извор, а през днешния ден се намира олтарът с фигурата на Богородица, който споменахме по-рано в текста. Според легендата Орфей остава правилен на жена си, даже четири години след гибелта ѝ. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, раздират тялото му, а душата му отива в подземното царство, където обичаната му Евридика го чака. От този миг те в никакъв случай повече не се разделят.
Пещерата " Дяволското гърло “ е дом на няколко типа прилепи, сред които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В езерото може да се забележи завлечена от реката пъстърва, чието зрение е изцяло закърняло заради непрекъснатия мрак.
Пещерата надалеч не е единствената забележителност, която може да се види в региона. На към 500 м от нейния излаз се намира Музеят на мечката в Триград. От пещерата стартира дългото към 7 км Триградско ждрело. Неговото формиране стартира през неогена, а водите на Триградската река, дълбаещи планинските глъбини, образуват невероятни карстови форми, които се разкриват по тесния път, сврян сред планинските хълмове.
Препоръчваме да си отделите най-малко един ден, с цел да можете да се разноските умерено и да се насладите на величествените пейзажи от вековни гори и скални формирания, които тази част на Родопите дава. Приятно превозване.
Източник: bulgarianhistory.org
" Дяволско гърло “ се образува в резултат на проваляне на земните пластове. Причината, заради която в нея липсват формирания като сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст към 175 000 години, което я прави относително млада. За нас хората това може да звучи като извънредно " напреднала “ възраст, само че в случай че приравним тези години в човешки, то тогава може да се каже, че образуванието сега е огромно колкото 7-8-годишно дете.
За страдание обаче към момента не се знае кой и по кое време открива " Дяволското гърло “. Въпреки това ни е известно, че първото навлизане в нея е осъществено през 1961 година от алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които са последвани от доста други авантюристи.
В днешни дни пещерата е част от Стоте национални туристически обекта и заради обстоятелството, че е обичана дестинация, са осъществени промени, улесняващи посетителите и осигуряващи проходимостта на 350 м от общо 1,5 км. Естественият ѝ вход (сега излаз, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е сменен с изкуствено прокопан 100 и петдесет метров тунел. Именно по него минава туристическата пътека, по чието продължение могат да се видят три релефа – дяволска глава, изсечена покрай входа за посетители; фигура на мъж в цялостен растеж, в древен стил; малко изворче с лечебна вода, където се намира лика на Богородица. Преданието гласи, че намисляйки си предпочитание тук, то ще се сбъдне. Последните два можете да откриете точно в основната и най-интересната част на " Дяволското гърло “ – Бучащата зала.
Прословутата зала е формирана в резултат на пропадането на Триградската река в пещерата. Резултат от това е и каскадата от 18 водопада – най-големият, от които (42 м) е разгласен за най-високият под земята водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ѝ е 11 метра, а височината – 35 м, което значи, че в нея без проблеми може да бъде поместен храм-паметникът " Александър Невски “. Това я прави втората по величина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера. Наименованието " Бучащата зала “ пък произлиза от оглушителния тътнеж, разнасящ се от водопада, чиито води се губят в сифон с дължина над 150 м. След това следва 60 метрова изложба, през която реката напуща пещерата и още веднъж се демонстрира на повърхността.
Именно сифонът и мистериозното изгубване на реката в скалите внасят загадъчността и многочислените въпроси без отговор в историята на пещерата " Дяволско гърло “. В предишното тя носи името с турски генезис " Ахорлакимето “, което безусловно значи " клокотник “. Що се отнася до съвременното ѝ название, една от версиите е, че то произлиза от формата на изхода ѝ, наподобяващ дяволска глава. Повечето от нас обаче най-вероятно свързват името ѝ с вярването, че каквото влезне в нея, в никакъв случай не излиза. Малцина са чували за събитията, които го потвърждават. Няколкократно при значителни превалявания и наводнения Триградската река повлича по течението си десетки кубици дървен материал. Според локални те са завлечени в пещерата, само че на мястото, където реката се появява още веднъж, няма даже трескичка от тях.
Разбира се, правени са и опити за разгадаване на мистерията. През 1970 година двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, само че за жалост в никакъв случай повече не излизат на повърхността. След случая техните тела не са открити, а опитите за проучване на сифона от хора са прекратени. Опитите не престават с оцветяване на водите, като по този метод специалистите целят да схванат дали в действителност от изхода извира една и съща река. Те с изненада откриват, че оцветената вода излиза, само че чак след час. Така стигат до заключението, че водата минава през извънредно дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.
Загадъчността, която витае към пещерата, дава началото на многочислени митове още от далечното минало, когато траките са владетели на тези земи. Те считат, че " Дяволско гърло “ е портал към отвъдното и хвърлят тук умрелите си вождове и войни, с цел да им обезпечат величие.
Освен това " Дяволско гърло “ се свързва с прословутата легенда за Орфей. Според нея точно тук митичният музикант се пробва да върне обичаната си Евридика от царството на мъртвите. Благодарение на своята лира и невероятната си ария той съумява да доближи до Хадес и да се контракти с него. За да избави душата на своята жена, Орфей би трябвало да следва Хермес до изхода на подземното царство, а след него да върви Евридика.
Условието е артистът да не се обръща и да не поглежда обичаната си, тъй като в противоположен случай тя още веднъж ще се върне при Хадес. Изходът към този момент се вижда, когато мощен тътнеж (смята се, че местоположението на тази преживелица е точно Бучащата зала) заглушава стъпките на дамата, Орфей, обезпокоен, не помни всичко и се обръща, с цел да ревизира дали тя не се е изгубила. Протяга се към нея, само че сянката ѝ стартира да се отдалечава. Певецът се вцепенява. Седем дни роптае и плаче безутешно.
На това място бликва извор, а през днешния ден се намира олтарът с фигурата на Богородица, който споменахме по-рано в текста. Според легендата Орфей остава правилен на жена си, даже четири години след гибелта ѝ. Това му навлича гнева на вакханките. Те го убиват с камъни, раздират тялото му, а душата му отива в подземното царство, където обичаната му Евридика го чака. От този миг те в никакъв случай повече не се разделят.
Пещерата " Дяволското гърло “ е дом на няколко типа прилепи, сред които и на най-голямата на Балканите колония на пещерен дългокрил прилеп. В езерото може да се забележи завлечена от реката пъстърва, чието зрение е изцяло закърняло заради непрекъснатия мрак.
Пещерата надалеч не е единствената забележителност, която може да се види в региона. На към 500 м от нейния излаз се намира Музеят на мечката в Триград. От пещерата стартира дългото към 7 км Триградско ждрело. Неговото формиране стартира през неогена, а водите на Триградската река, дълбаещи планинските глъбини, образуват невероятни карстови форми, които се разкриват по тесния път, сврян сред планинските хълмове.
Препоръчваме да си отделите най-малко един ден, с цел да можете да се разноските умерено и да се насладите на величествените пейзажи от вековни гори и скални формирания, които тази част на Родопите дава. Приятно превозване.
Източник: bulgarianhistory.org
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ