Севлиево отбелязва 90 години от кончината на легендарния генерал Никола Генев
Севлиево ще се поклони пред паметта на героя от войните ген. Никола Генев, от чиято кончина се навършват 90 години.
Роден е на 18 януари 1856 година в Севлиево, в една от къщите на улицата, която през днешния ден носи неговото име и където предходната година беше открит негов бюст-паметник.
Параскева и Гено Колчеви кръщават първородния си наследник Никола, на името на дядо му, съгласно обичая. Семейството е относително заможно, само че бащата се разболява тежко, а майката мъчно изхранва четирите си деца. Това е една от аргументите Никола Генев да я назовава „ моята майка светица “.
Като максимален от децата, Никола е заставен доста рано да стартира работа и самичък да се образова. Неговите старания били оценени и още ненавършил 16 година, той е назначен от севлиевските първенци като най-младият преподавател в Хаджистояновото учебно заведение. Никола бил непосредствен с младежите в града, привлечени от концепциите за избавление, а дружно със Стефан Пешев, ръководител на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли скрито в града и в които били разказани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на комитета, младият преподавател провел изработването на въстаническо знаме.
След разгрома на въстанието, знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самия той е задържан и грубо малтретиран. Скоро по-късно емигрира в Румъния и се влива в редовете на лългарското опълчение. На Шипка демонстрира храброст и мощен темперамент, създаден е в чин подофицер и е награден с медал за смелост. Следва покачване и втори медал в боевете при Шейново.
Завършва с първият випуск на новосформираното военно учебно заведение, а през 1883 година и Петербургската офицерска школа с отлична тапия. В Сръбско-българската война през 1885 година капитан Генев е подложен отпред на Трънския отряд и на плещите му пада голяма отговорност. Сръбската войска е командвана от опитни генерали, против тях, с голяма воля и предпочитание за победа, се изправят българските капитани. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби е позиция Врабча, командвана от капитан Генев.
Войната приключва бързо, тъй като „ Българите се бият като лъвове “. За героичната опозиция, която оказва с отряда си, капитан Генев още веднъж е отличен с медал „ За смелост “. За него се знае, че постоянно е имал свое мнение за политиката в българската войска и през 1904 година подава оставка с чин военачалник.
Много скоро още веднъж е свикан под бойните флагове. При експлоадирането на Балканската война е назначен за пълководец на Македоно-одринското опълчение, което достигнало 17 000 души. Лично кралица Елеонора подарила основното знаме на опълчението, то било осветено на церемониален молебен и повело опълчението към бойната популярност. Участват в едни от най-тежките сражения по време на Балканската война. В началото на ноември 1912 година, след успехите си при Лозенград и Бунархисар, основните сили на българската войска доближават подстъпите на Цариград.
Главното командване поверява на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му подрежда да настъпи към Дедеагач - територии, отбранявани от османския корпус отпред с Явер паша. След тежка борба за прохода Балкан Тореси (днес прохода Маказа), турските позиции са завладени и на идващия ден командваните от военачалник Генев елементи влизат в Гюмюрджина. Следва сложен преход през Източните Родопи.
Капитулацията на корпуса на Явер паша под натиска на отряда на ген. Генев е акт е от голямо значение. Победата на българското оръжие осигурило тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджа и Одрин. В плен попаднали към 10 000 османски бойци и офицери. Ген. Генев, с доблестен жест върнал сабята на Явер паша. Този популярен и прочут момент за генерала е засенчен от вестта, че при град Фере е погубен синът му Никифор - доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с голямо хладнокръвие и мощ ген. Генев изрича: „ Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви! "
През февруари 1913 година, под командването на генерала е отритнат към морето осем хиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и ловко водене на всички тези сражения, военачалник Никола Генев остава вечно в българската военна история като „ Освободителят на Източните Родопи ”. След края на Междусъюзническата война излиза в ресурс. Той е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и оповестили се срещу присъединяване на България в Първата международна война на страната на Тройния съюз.
Ген. Никола Генев умира в София на 12 април 1934 година В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци - негови бойни приятели и очевидци на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.
Роден е на 18 януари 1856 година в Севлиево, в една от къщите на улицата, която през днешния ден носи неговото име и където предходната година беше открит негов бюст-паметник.
Параскева и Гено Колчеви кръщават първородния си наследник Никола, на името на дядо му, съгласно обичая. Семейството е относително заможно, само че бащата се разболява тежко, а майката мъчно изхранва четирите си деца. Това е една от аргументите Никола Генев да я назовава „ моята майка светица “.
Като максимален от децата, Никола е заставен доста рано да стартира работа и самичък да се образова. Неговите старания били оценени и още ненавършил 16 година, той е назначен от севлиевските първенци като най-младият преподавател в Хаджистояновото учебно заведение. Никола бил непосредствен с младежите в града, привлечени от концепциите за избавление, а дружно със Стефан Пешев, ръководител на революционния комитет, подготвяли ръкописни вестници, които разлепяли скрито в града и в които били разказани безчинствата над беззащитното българско население. Като член на комитета, младият преподавател провел изработването на въстаническо знаме.
След разгрома на въстанието, знамето известно време е укривано от майката на Никола Генев, а самия той е задържан и грубо малтретиран. Скоро по-късно емигрира в Румъния и се влива в редовете на лългарското опълчение. На Шипка демонстрира храброст и мощен темперамент, създаден е в чин подофицер и е награден с медал за смелост. Следва покачване и втори медал в боевете при Шейново.
Завършва с първият випуск на новосформираното военно учебно заведение, а през 1883 година и Петербургската офицерска школа с отлична тапия. В Сръбско-българската война през 1885 година капитан Генев е подложен отпред на Трънския отряд и на плещите му пада голяма отговорност. Сръбската войска е командвана от опитни генерали, против тях, с голяма воля и предпочитание за победа, се изправят българските капитани. Първата линия, на която се дава отпор на настъпващите сърби е позиция Врабча, командвана от капитан Генев.
Войната приключва бързо, тъй като „ Българите се бият като лъвове “. За героичната опозиция, която оказва с отряда си, капитан Генев още веднъж е отличен с медал „ За смелост “. За него се знае, че постоянно е имал свое мнение за политиката в българската войска и през 1904 година подава оставка с чин военачалник.
Много скоро още веднъж е свикан под бойните флагове. При експлоадирането на Балканската война е назначен за пълководец на Македоно-одринското опълчение, което достигнало 17 000 души. Лично кралица Елеонора подарила основното знаме на опълчението, то било осветено на церемониален молебен и повело опълчението към бойната популярност. Участват в едни от най-тежките сражения по време на Балканската война. В началото на ноември 1912 година, след успехите си при Лозенград и Бунархисар, основните сили на българската войска доближават подстъпите на Цариград.
Главното командване поверява на ген. Генев Кърджалийския отряд, като му подрежда да настъпи към Дедеагач - територии, отбранявани от османския корпус отпред с Явер паша. След тежка борба за прохода Балкан Тореси (днес прохода Маказа), турските позиции са завладени и на идващия ден командваните от военачалник Генев елементи влизат в Гюмюрджина. Следва сложен преход през Източните Родопи.
Капитулацията на корпуса на Явер паша под натиска на отряда на ген. Генев е акт е от голямо значение. Победата на българското оръжие осигурило тила на българските армии към подстъпите на Цариград при Чаталджа и Одрин. В плен попаднали към 10 000 османски бойци и офицери. Ген. Генев, с доблестен жест върнал сабята на Явер паша. Този популярен и прочут момент за генерала е засенчен от вестта, че при град Фере е погубен синът му Никифор - доброволец във войната. Пред офицера, който му докладвал за трагичното събитие, с голямо хладнокръвие и мощ ген. Генев изрича: „ Освобождението на тези свети наши земи изисква жертви! "
През февруари 1913 година, под командването на генерала е отритнат към морето осем хиляден турски десант при Шаркьой. Заради решителното и ловко водене на всички тези сражения, военачалник Никола Генев остава вечно в българската военна история като „ Освободителят на Източните Родопи ”. След края на Междусъюзническата война излиза в ресурс. Той е един от българските офицери, подписали протестно писмо до цар Фердинанд и оповестили се срещу присъединяване на България в Първата международна война на страната на Тройния съюз.
Ген. Никола Генев умира в София на 12 април 1934 година В последния си път той е изпратен с военни почести. Ковчегът му е носен на ръце от останалите живи опълченци - негови бойни приятели и очевидци на славните победи, с които името му се записва в златните страници на българската военна история.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ