Ирландският протокол“ като европейски компромис
Сериалът " Последствията на Брекзит " продължава с нови и нови сезони, като от време на време, въпреки и не непрекъснато, е в челото на най-гледаните от европейската, а и международната публика. Така е и в този момент - (макар и случил се не в Ълстър, а в Уиндзор) се обрисува като хитов, и то в конкуренцията на " Една година война в Украйна ".
За какво иде тирада?
Брекзит самичък по себе си бе казус (за първи път страна членка напусна ЕС), само че остави след себе си и една отворена рана, раздираща о-в Ирландия - до момента в който Република Ирландия е част от Евросъюза, то североизточната част на острова (Северна Ирландия, известна и като Ълстър), като част от Обединеното кралство към този момент е отвън Европейски Съюз. Или най-малко би следвало да бъде, тъй като статутът ѝ се оказва много забавен - хем не е част от Обединена Европа, но наподобява като да е (или най-малко отчасти). Или, с единия крайник вътре, с другия - извън. А границата сред двете Ирландии, в случай че и да се води външна за Европейския съюз, действа повече като вътрешна. Положение, което е, в случай че не неповторимо за Европа (границата сред Италия и Сан Марино да вземем за пример, също е много " фриволна " ), то предизвикващо много въпроси.
За да разберем спецификата на проблема, е належащо да създадем една къса историческа ретроспекция на " ирландския въпрос ".
Разделението на Ирландия датира от доскоро повече от век, когато напъните на ирландските националисти да откъснат острова от опеката на английската корона се увенчават с (частичен) триумф. Англо-ирландският контракт от 1921 година узаконява съществуването на Ирландската свободна страна (от 1948 година Република Ирландия) на територията на 26 от съществуващите на острова 32 графства. Споразумението обаче дава опция на останалите 6 графства, обитаеми най-вече с лоялни на Короната поданици, да останат в границите на империята под формата на Северна Ирландия. Така островът се оказва разграничен. Следват десетилетия на напрежение в Ълстър сред ирландските националисти католици и протестантите юнионисти (самоопределящи се като британци) - първите мълчешком подпомагани от събратята си в Ирландската република.
Конфликтът ескалира през 60-те години на предишния век ( " Смутните времена " ), когато католиците подемат акция за цивилен права против налаганата от юнионисткото болшинство дискриминация (по отношение на жилища, работни места и т.н.). Сблъсъците зачестяват, а след 1969 година английското държавно управление прибягва до потреблението на боен контингент за обезпечаване на реда в района. Макар че " ред " е прекомерно условно казано - на процедура Ълстър е отвън надзор. Католическите общности ускоряват поддръжката си за Ирландската републиканска войска, която води партизанска война за разединение на района от Великобритания; от своя страна ълстърските юнионистки формирования дават отговор с взаимен гнет, постоянно и без да се преценяват с централната власт. Дори присъединението на Англия и Ирландия към Европейската икономическа общественост (предхождаща ЕС) през 1973 година не уталожва пристрастеностите.
" Кървавата баня " завършва през 1998 година със Споразумението от Разпети петък, което поставя завършек на въоръжения спор и " омекотява " опълчването в политически рамки. За известно време наподобява, че католици и протестанти могат да съжителстват спокойно в размирната територия, само че Брекзит дава нов мотив за терзания. Всички, родени в Северна Ирландия, имат право и на ирландско поданство, т.е. на поданство на Европейски Съюз. На самия референдум, по-голямата част от популацията там, гласоподава за оставане в Евросъюза.
" Ирландският проблем " е основна част от договарянията сред Лондон и Брюксел за фактическото използване на Брекзит. В последна сметка, постанова недопускане на " твърда " граница сред двете елементи на острова и подсигурява спазването на разпоредбите на единния пазар на Европейски Съюз. Тоест, без да е номинално част от Евросъюза, Северна Ирландия би следвало да се употребява от правата на страна членка. От друга страна, Ълстър не е обособена страна, а интегрална част от Обединеното кралство - страна, която не просто не е член на Европейски Съюз, ами непринудено го е напуснала.
Всичко това провокира сериозен безпорядък в регулирането на комерсиалния продан сред Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство. И по-конкретно опцията Лондон да злоупотребява с привилегиите на Белфаст, с цел да транзитира артикули към единния европейски пазар. Казусът има и политически измерения, защото неприемането (към момента) на протокола от страна на Демократичната юнионистка партия води и до политическа рецесия в Северна Ирландия. Така че постигането на договорка сред Лондон и Брюксел е незадоволително изискване, в случай че в уравнението не се включи и Белфаст.
За Европейския съюз това обаче е единствено едната страна на казуса. С " ирландския протокол " Брюксел към този момент направи невиждан компромис - както на страна членка (Ирландия), по този начин и на трета страна (Северна Ирландия). А за какво с сходни привилегии да не се употребяват и други? Например, Румъния и Молдова, чиито исторически проблем е в случай че не на 100% като ирландския, то много подобен. Молдова води съществуването си от Молдовската руска социалистическа република, образувана през 1940 година след прекосяването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния към Съюз на съветските социалистически републики. При оповестяването на самостоятелност обаче, с изключение на налагането на румънския език за формален, множеството молдованци желаят страната да се сплоти с Румъния.
Един народ, разграничен в две страни, едната от които е вътре в Европейски Съюз, а другата - директно отвън него. Защо и те да не се радват на същите митнически облекчения?
А в случай че връзките ни със Северна Македония не бяха на днешното отчайващо равнище, можехме и ние да желаяме от Брюксел сходен статут на общата ни граница...
Разбира се, едно е да поискаш, напълно друго е да получиш. Ирландският остров е част от огромния залог в връзките сред Европейски Съюз и Англия (друга част от този залог са шотландските стремления към независимост) и някак естествено получава бонуси от това. Което още един път демонстрира, че в интернационалните връзки няма правила, а единствено ползи. Колкото и да ни убеждават в противното.
За какво иде тирада?
Брекзит самичък по себе си бе казус (за първи път страна членка напусна ЕС), само че остави след себе си и една отворена рана, раздираща о-в Ирландия - до момента в който Република Ирландия е част от Евросъюза, то североизточната част на острова (Северна Ирландия, известна и като Ълстър), като част от Обединеното кралство към този момент е отвън Европейски Съюз. Или най-малко би следвало да бъде, тъй като статутът ѝ се оказва много забавен - хем не е част от Обединена Европа, но наподобява като да е (или най-малко отчасти). Или, с единия крайник вътре, с другия - извън. А границата сред двете Ирландии, в случай че и да се води външна за Европейския съюз, действа повече като вътрешна. Положение, което е, в случай че не неповторимо за Европа (границата сред Италия и Сан Марино да вземем за пример, също е много " фриволна " ), то предизвикващо много въпроси.
За да разберем спецификата на проблема, е належащо да създадем една къса историческа ретроспекция на " ирландския въпрос ".
Разделението на Ирландия датира от доскоро повече от век, когато напъните на ирландските националисти да откъснат острова от опеката на английската корона се увенчават с (частичен) триумф. Англо-ирландският контракт от 1921 година узаконява съществуването на Ирландската свободна страна (от 1948 година Република Ирландия) на територията на 26 от съществуващите на острова 32 графства. Споразумението обаче дава опция на останалите 6 графства, обитаеми най-вече с лоялни на Короната поданици, да останат в границите на империята под формата на Северна Ирландия. Така островът се оказва разграничен. Следват десетилетия на напрежение в Ълстър сред ирландските националисти католици и протестантите юнионисти (самоопределящи се като британци) - първите мълчешком подпомагани от събратята си в Ирландската република.
Конфликтът ескалира през 60-те години на предишния век ( " Смутните времена " ), когато католиците подемат акция за цивилен права против налаганата от юнионисткото болшинство дискриминация (по отношение на жилища, работни места и т.н.). Сблъсъците зачестяват, а след 1969 година английското държавно управление прибягва до потреблението на боен контингент за обезпечаване на реда в района. Макар че " ред " е прекомерно условно казано - на процедура Ълстър е отвън надзор. Католическите общности ускоряват поддръжката си за Ирландската републиканска войска, която води партизанска война за разединение на района от Великобритания; от своя страна ълстърските юнионистки формирования дават отговор с взаимен гнет, постоянно и без да се преценяват с централната власт. Дори присъединението на Англия и Ирландия към Европейската икономическа общественост (предхождаща ЕС) през 1973 година не уталожва пристрастеностите.
" Кървавата баня " завършва през 1998 година със Споразумението от Разпети петък, което поставя завършек на въоръжения спор и " омекотява " опълчването в политически рамки. За известно време наподобява, че католици и протестанти могат да съжителстват спокойно в размирната територия, само че Брекзит дава нов мотив за терзания. Всички, родени в Северна Ирландия, имат право и на ирландско поданство, т.е. на поданство на Европейски Съюз. На самия референдум, по-голямата част от популацията там, гласоподава за оставане в Евросъюза.
" Ирландският проблем " е основна част от договарянията сред Лондон и Брюксел за фактическото използване на Брекзит. В последна сметка, постанова недопускане на " твърда " граница сред двете елементи на острова и подсигурява спазването на разпоредбите на единния пазар на Европейски Съюз. Тоест, без да е номинално част от Евросъюза, Северна Ирландия би следвало да се употребява от правата на страна членка. От друга страна, Ълстър не е обособена страна, а интегрална част от Обединеното кралство - страна, която не просто не е член на Европейски Съюз, ами непринудено го е напуснала.
Всичко това провокира сериозен безпорядък в регулирането на комерсиалния продан сред Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство. И по-конкретно опцията Лондон да злоупотребява с привилегиите на Белфаст, с цел да транзитира артикули към единния европейски пазар. Казусът има и политически измерения, защото неприемането (към момента) на протокола от страна на Демократичната юнионистка партия води и до политическа рецесия в Северна Ирландия. Така че постигането на договорка сред Лондон и Брюксел е незадоволително изискване, в случай че в уравнението не се включи и Белфаст.
За Европейския съюз това обаче е единствено едната страна на казуса. С " ирландския протокол " Брюксел към този момент направи невиждан компромис - както на страна членка (Ирландия), по този начин и на трета страна (Северна Ирландия). А за какво с сходни привилегии да не се употребяват и други? Например, Румъния и Молдова, чиито исторически проблем е в случай че не на 100% като ирландския, то много подобен. Молдова води съществуването си от Молдовската руска социалистическа република, образувана през 1940 година след прекосяването на Бесарабия и Северна Буковина от Румъния към Съюз на съветските социалистически републики. При оповестяването на самостоятелност обаче, с изключение на налагането на румънския език за формален, множеството молдованци желаят страната да се сплоти с Румъния.
Един народ, разграничен в две страни, едната от които е вътре в Европейски Съюз, а другата - директно отвън него. Защо и те да не се радват на същите митнически облекчения?
А в случай че връзките ни със Северна Македония не бяха на днешното отчайващо равнище, можехме и ние да желаяме от Брюксел сходен статут на общата ни граница...
Разбира се, едно е да поискаш, напълно друго е да получиш. Ирландският остров е част от огромния залог в връзките сред Европейски Съюз и Англия (друга част от този залог са шотландските стремления към независимост) и някак естествено получава бонуси от това. Което още един път демонстрира, че в интернационалните връзки няма правила, а единствено ползи. Колкото и да ни убеждават в противното.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ