Сергей Лазарев е световноизвестен руски учен, изследовател и лечител, основоположник

Сергей Лазарев е знаменит съветски академик, откривател и врач, учредител на известния в целия свят способ на лекуване „ Диагностика на кармата ". Истините, които той препредава в книгата си, са основополагащи за всяко духовно обучение. Преди няколко месеца ви запознахме с част от аксиомите на Лазарев, изведени от неговата процедура. Днес е време за още една порция от дръзките му хипотези.
Според Лазарев, съществуват 5 съществени спънки пред всеки от нас, с цел да живеем щастливо и радостно и да умрем свободни. Ако не работим върху тях, постигането на резултат и духовно израстване е невероятно, защото те са базисни.  Първа преграда - гневът и обидата, които таим през целия си живот към родителите си.  Всички искания ни пречат, даже и най-малките, като се стартира от най-ранно детство.Втора преграда – яд и засегнатост към близки и обичани хора. Трябва да се мине стотици пъти през всички мигове на обиди към обичани и близки хора, да им се елементарни, изключително в интервала на половото съзряване, първата обич, интервала на основаване на семейство и раждането на деца.Трета преграда - неодобрение от самия себе си, отчаяние, отвращение да живееш. Според Лазарев, в случай че не се преодолее тази преграда, при дамите програмата „ неодобрение от себе си “ се отразява доста мощно върху децата и внуците им. А неведнъж е доста по-трудно да простиш на самия себе си, в сравнение с някого другиго.Четвъртата преграда за превъзмогване са всички съжаления за предишното. Непрекъснато неодобрение, че животът ни не се е подредил както сме си представяли ние, или както ни го показват рекламите по малкия екран, в извънредно изострените си разновидности, води до съществени болести на физическо равнище. Петата преграда – това са всички страхове и упования за бъдещето, които имаме от родителите си, баба си и дядо си плюс насъбраните от нашия житейски опит, от изживяното и прочетеното.
Лазарев счита, че в случай че по пътя към духовното израстване, в душата ни е останал най-малко един от тези пет фрагмента, колкото и старания да поставяме за развиването си, на практика няма да можем да реализираме никакъв резултат.  
Най-важното е да извиним човешкото, да усетим в себе си Божественото и да тръгнем от него по тази нишка към света и хората. А с цел да усетим в себе си Божественото, би трябвало да се научим да не се отхвърляме от любовта, да не я потискаме и при всяка обстановка да се грижим да запазим любовта, написа в „ Диагностика на кармата “ Сергей Лазарев. Всичко друго идва по-късно.  
Как се преодоляват тези спънки ли? Ами с положителни каузи и с молитва. „ Обръщате се към Бог и се молите да запазите любовта, каквото и да стане, молите за амнистия за това, че сте се отричали от любовта, обиждали сте се, осъждали сте, изпитвали сте обезсърчение, страхове и съжаления. “, поучава Лазарев.
Според него, а и съгласно доста други създатели и духовни учители, с цел да помогнем на своите деца и внуци, е належащо да премахнем всичко, което пречи на любовта. Когато се обръщаме към Бог, и добре да Го помолим децата в никакъв случай да не се отхвърлят от любовта, да не потискат и дискредитират това възприятие. 
Нека си създадем текст на молитва, който да включва и молба децата да могат да запазят възприятието си на обич към Бог даже когато се разпада животът им, когато рухват желанията им, когато ориста им е жестока. „ Молете се постоянно и във всичко да могат да виждат Божествената воля и да умеят да простят на другите и на себе си “, написа в книгите си съветският откривател.„ Необходимо е изначало да изпиташ обич, по-късно да се опреш на нея, да живееш с нея, а след това да се откъснеш от всичко, което пречи на любовта, в това число и от това, което преди е било жизненонеобходимо. В този миг може и да загинеш, в случай че любовта е незадоволителна “ – добавя той.