Ралица Паскалева: Учителю, сбогом. Ще бъдеш с любимата си Мария
Септември 2008г. Изпитите НАТФИЗ Всички, които бяхме останали след първи кръг стояхме строени и чакахме реда си. Сцената беше огряна в толкоз мощна светлина, че не виждах кой е в публиката.
Докато споделях името на материала, който ще показва, видях пламъче на цигара, а след това и очертанията на голяма достолепна фигура, която приближавайки се към мен изплува от мрака.
Тогава застанах очи в очи със Стефан Данаилов.
Той ми сподели “Здравей, мойто момиче! Как си?”.
Това негово “Здравей, мойто момиче! Как си?” постави началото на години обич, почитание и обвързаност.
Бях едно от 5те девойки определени от него да бъдат в класа му измежду стотици други претенденти.
И по този начин стартира всичко.
Започнаха 4 години без почивен ден, 4 години в безчет занимания, смях, сълзи, превъзмогване, подготовки. Репетиции в НАТФИЗ, подготовки в дома му, подготовки в Народния Театър, подготовки в Министерството на културата даже. Той ни водеше на всички места със себе си. Ние бяхме не просто негови студенти, ние бяхме негови деца.
Той знаеше всичко за всеки. Винаги. Той скрито плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти, той поръчваше пица за всички на рождените ни дни, той водеше всеки болен за ръка до доктор и чакаше с него в коридора. Той беше нашият Мастър.
Винаги отбелязваше празниците си в нашата компания. Събирахме се всички негови студенти през годините и се веселяхме. Един от пътите се прожектираше филм изработен за него. Осъзнах, че пред нас се прожектираше неговия живот. Ние виждахме на екрана всички стадии от живота му. Видяхме го на 20, на 30, на 45, на 55..
Разплаках се. Беше толкоз вълнуващо, а той стоеше безмълвно и гледаше. Чудех се какво ли си мисли?! Какво ли е било възприятието да изгледаш живота си до този миг на лента?!
Това е Стефан. Стефан е Симовлът на българското кино в цялостния смисъл и ще продължи да бъде подобен макар, че си отиде.
Да, отиде си, само че не безусловно. Той е още измежду нас. Повярвайте ми. Ще ви се усмихне от “Дами канят”, ще ви развесели с “Топло”, ще можете да го видите отново и отново в “На всеки километър, “Сватбите на Йоан Асен”, “Черните ангели”.., в случай че ви липсва както на мен, просто си пуснете някоя от безбройните му функции. Няма да ви омръзне, давам обещание.
Случваше се да му отивам на посетители или просто да му се обадя без причина, ей по този начин да го чуя по какъв начин е. Той макар многото си задължения постоянно намираше време за едно кафе и постоянно вдигаше и ми споделяше “Здравей, мойто момиче! Как си?”. Това ще ми липсва.
Имам безчет доста мемоари с него и ще го помня подобен.
Добър, обективен, подигравателен и постоянно подготвен да помогне на всеки.
Учителю, довиждане. Благодаря ти от сърце за всичко!
Ще бъдеш с обичаната си Мария. Тя те чака.
Актрисата Ралица Паскалева, Facebook
Докато споделях името на материала, който ще показва, видях пламъче на цигара, а след това и очертанията на голяма достолепна фигура, която приближавайки се към мен изплува от мрака.
Тогава застанах очи в очи със Стефан Данаилов.
Той ми сподели “Здравей, мойто момиче! Как си?”.
Това негово “Здравей, мойто момиче! Как си?” постави началото на години обич, почитание и обвързаност.
Бях едно от 5те девойки определени от него да бъдат в класа му измежду стотици други претенденти.
И по този начин стартира всичко.
Започнаха 4 години без почивен ден, 4 години в безчет занимания, смях, сълзи, превъзмогване, подготовки. Репетиции в НАТФИЗ, подготовки в дома му, подготовки в Народния Театър, подготовки в Министерството на културата даже. Той ни водеше на всички места със себе си. Ние бяхме не просто негови студенти, ние бяхме негови деца.
Той знаеше всичко за всеки. Винаги. Той скрито плащаше семестриалните такси на закъснелите студенти, той поръчваше пица за всички на рождените ни дни, той водеше всеки болен за ръка до доктор и чакаше с него в коридора. Той беше нашият Мастър.
Винаги отбелязваше празниците си в нашата компания. Събирахме се всички негови студенти през годините и се веселяхме. Един от пътите се прожектираше филм изработен за него. Осъзнах, че пред нас се прожектираше неговия живот. Ние виждахме на екрана всички стадии от живота му. Видяхме го на 20, на 30, на 45, на 55..
Разплаках се. Беше толкоз вълнуващо, а той стоеше безмълвно и гледаше. Чудех се какво ли си мисли?! Какво ли е било възприятието да изгледаш живота си до този миг на лента?!
Това е Стефан. Стефан е Симовлът на българското кино в цялостния смисъл и ще продължи да бъде подобен макар, че си отиде.
Да, отиде си, само че не безусловно. Той е още измежду нас. Повярвайте ми. Ще ви се усмихне от “Дами канят”, ще ви развесели с “Топло”, ще можете да го видите отново и отново в “На всеки километър, “Сватбите на Йоан Асен”, “Черните ангели”.., в случай че ви липсва както на мен, просто си пуснете някоя от безбройните му функции. Няма да ви омръзне, давам обещание.
Случваше се да му отивам на посетители или просто да му се обадя без причина, ей по този начин да го чуя по какъв начин е. Той макар многото си задължения постоянно намираше време за едно кафе и постоянно вдигаше и ми споделяше “Здравей, мойто момиче! Как си?”. Това ще ми липсва.
Имам безчет доста мемоари с него и ще го помня подобен.
Добър, обективен, подигравателен и постоянно подготвен да помогне на всеки.
Учителю, довиждане. Благодаря ти от сърце за всичко!
Ще бъдеш с обичаната си Мария. Тя те чака.
Актрисата Ралица Паскалева, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ