Кузман Илиев: Сега се решава дали ще победим идващата криза или тя нас
Сега се взема решение дали ще победим идващата рецесия или тя нас. Това написа във Фейсбук икономистът Кузман Илиев.
Ето цялостния текст на разбора му:
Сега се взема решение дали ще победим идващата рецесия или тя нас.
Важно е да обезвредим бомбата със закъснител в държавните финанси. Тук и в този момент. Независимо от политическата безтегловност. За първото тримесечие на тази година бюджетното салдо се е влошило с 1 млдр. лв. по отношение на година по-рано. Просто приходите порастват с 18 %, а разноските - с 27 на 100 в резултат на раздутите обществени разноски и заплати в обществения бранш. Този недостиг се финансира с дълг, който става все по-скъп.
Външната обстановка се утежнява. Високите лихви охлаждат задлъжнелите до козирката държавни управления, семейства и бизнес - нашите външни сътрудници. Това ще натисне износа и растежа ни неизбежно. Дупката в хазната не би трябвало да се цялостни под паника с конфискационни налози или анулиране на данъчни преференции, а със крепко улавяне на юздите на разноските. И рязане на непродуктивните такива - на всички места. Не “затягане на колана ", а влизане във форма и висок имунитет пред лицето на идната рецесия. И елиминиране на риска пред борда и бизнес средата от неустойчивото задлъжняване и съпътстващото го повдигане на налозите.
Много е значимо “победите " да не ни вършат тъпи. Топлата зима не трябва да заблуждава нито нас, нито поляци и германци, че може да имаме промишленост и напредък на приходите без енергиен потенциал. Реалността: въглеродни квоти над 100 евро за мегаватчас са нещо стопански отвратително за въглищните централи в Европа. Междувременно германците затвориха последните си три нуклеарни централи, ние ще забележим нов блок и нуклеарни мощности едвам след десетилетие, може би две - откакто почтително затворихме 4, без даже да знаем за какво. Енергийната сигурност изисква повече енергоизточници, не по-малко.
Енергийни помощи плащахме, тъй като имахме потенциал, с който да се образуват свръхпечалби. Това беше противоотровата против умопомрачителния скок при тока и газа.
Логиката е: да сътворяваме нови мощности, да реинвестираме в поддръжка на съществуващите. Да сме ходове напред. А освен да затваряме и да живеем назаем. Да знаем и да можем да ловим рибата, не някой да ни хвърля огризки през плеяда от “европейски фондове ", правейки ни подвластни и апатични.
