Каспаров: За света смъртта на Навални може да е капката, която да прелее чашата на търпението към Путин
Сега най-големият въпрос, който би трябвало да решат в Кремъл е къде ще погребат Навални, над него си блъскат главите
Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия, предсказва известният опозиционер
Интервю на екипа на Каспаров.ru
- Гари Кимович, какви последици ще има гибелта на Навални за Русия, за съветския режим, за Путин и за целия свят?
- За страдание тази трагична вест се удостоверява. Защото да се има вяра на това, което споделя властта в Русия, просто би било неуместно. Дали е естествена гибел или някак са я ускорили – напълно явно е едно: убивали са го постепенно.
Независимо от това, каква е съответната причина за гибелта, фактът, че изпращат зад полярния кръг през зимата извънредно отпаднал човек, след толкоз престои в наказателния изолатор – това демонстрира, че режимът на Путин не е бил изключително заинтригуван Алексей да възвърне здравето си. И въпреки всичко не трябва да изключваме това да е била целенасочена акция. Отново не можем нищо да кажем за жалост, тъй като всичко ставащо в путинова Русия е покрито с непроницаема завеса.
Показват ни единствено това, което желаят да забележим. Можем единствено да гадаем. Ясно е, че тази гибел, тази трагична новина, несъмнено ще провокира оживление у Запада. Но, за жалост знаем, че този интерес ще трае 2-3 дни, а след това може още веднъж да угасне.
Пиша в Туитър за това, което споделяше президентът Байдън, че Путин скъпо ще си заплати в случай че нещо се случи с Алексей. И какво ще заплати Путин? Защото толкоз пъти сме слушали тези изказвания, че Путин ще си заплати в случай че нападне Украйна. Той към този момент извърши толкоз закононарушения и нещо не виждам решителност в Запада да го накаже за тези закононарушения.
А най-важното е да се разбере, че до момента в който той е там закононарушенията няма да се прекратят. Всичко, което обсъждаме в този момент, става на фона на продължаващата война в Украйна. Путин ускорява натиска. За страдание от другата страна виждаме обилие от думи, даже на тази конференция (Мюнхенската конференция по сигурността – б.р.). Вместо думи са нужни снаряди. Те имат проблеми със снарядите. И вместо да се гордеят, че брутният артикул на натовските страни е 25 пъти или колкото там повече от този на Русия и нейните съдружници, би трябвало да обяснят за какво в този случай Русия има 5 пъти повече снаряди, в случай че не и 10 пъти повече.
Мисля, че ще се случат някакви събития, само че не можем нищо да кажем, тъй като през днешния ден е прекомерно нежна системата на тези салда и противотежести в западното общество. Не знаем какво ще стане в Америка. Защото историята с пакета от помощи за Украйна е във висящо състояние поради вътрешни несъгласия. Не разбираме до каква степен е обвързвано с чисто вътрешни несъгласия и до каква степен с това, че там работи мощно путинско лоби. Основно, несъмнено, в дясната част – републиканската, само че въпреки всичко го има и в лявата. Затова в този момент можем единствено да изчакваме и още веднъж да кажем, че режимът на Путин е непрекъснат низ от закононарушения.
След като тази гибел се удостоверява, и Западът би трябвало да записва обстоятелството, че най-видният конкурент на Путин, живеещ в Русия, в действителност беше премахнат – още веднъж пред очите на целия свят! Има ли политическа воля на Запад или не? Моментът на истината настава. Бих желал да имам вяра, че на Запад ще се появи политическа воля най-сетне да заговорят за съществени промени в Русия, само че бих се боял да предсказвам.
– Как смятате, дали това ще подтикне към по-решителни дейности хората, които се нареждат като съветска съпротива на режима на Путин? Същото се отнася и за съветския народ. Гибелта на стотици хиляди бойци, които Путин изпрати на война, всъщност не докара до никакви действителни всеобщи митинги, а дали има късмет това събитие да изведе хората на улиците или да ги стимулира за някакви други форми на митинг?
– Затруднявам се да отговоря утвърдително на този въпрос тъй като имаме работа с огромен брой незнайни.
Що се отнася до опозицията, допускам, че трагичното овакантяване на политическата сцена от Алексей – тъй като даже в пандиза той беше знак на битката и беше фактор, с който всички трябваше да се преценяват – неизбежно ще тласка опозицията в по-радикална посока. Това са законите на политическата битка, законите на живота. Кръвта постоянно води до радикализация. Виждаме по какъв начин стана това в Украйна. Този развой не се поддава на надзор.
Но е напълно явно, че такава гибел на подобен човек, от подобен мащаб, отмества политическата структура към по-голям радикализъм. Какво ще стане в Русия е мъчно да се каже. Днес не виждаме там митинг, само че е напълно явно, че латентно назрява неодобрение.
– Тоест това не е ли изпепелено поле? Всички са наплашени, изхвърлиха обособени хора, някои изпратиха в пандиза.
– Да, всички са наплашени, изхвърляха хората, изпращаха ги в пандиза, убиваха ги. И въпреки всичко има 140 милиона души. Знаем, че по този начин или другояче там 15% бяха срещу войната по морални съображения. Бяха. Ето го същият този кримски консенсус 86/14. Видяхме го почти на демонстрациите през първите две седмици след пълномащабното навлизане (в Украйна) преди две години. Тоест това количество хора в действителност го има в Русия. Част от тях отпътуваха, друга част бяха принудени да се върнат. Но въпреки всичко обществото не е безнадеждно.
Съвсем явно е, че към днешна дата няма капацитет за събаряне на режима – доста сме надалеч от това. Но такива събития може да водят към нещо. Сега, коства ми се, най-големият въпрос, който би трябвало да решат в Кремъл е къде ще погребат Навални. Това в действителност е въпросът, над който си блъскат главите в Кремъл.
По личните им закони те са длъжни да го докарат и да го предадат на роднините. Тоест, както допускам – на родителите му в Москва. А ето тук може да се случи всичко. Работата е там, че тези събития също не са под безстопанствен надзор. Не се колебая, че в случай че се организира траурна гала в Москва, ще можем да забележим подобен брой хора, който ще надвиши всички упования. Затова не е изключено те да търсят други способи, още веднъж противозаконни.
Сянката на Навални е опасност без значение от всичко. И е напълно явно, че те ще се борят с нея даже след гибелта му. Ща се отнася и до Русия, и до Запада, породи нова обстановка, в която всички ще би трябвало да вземат някакви решения. Нашата позиция е неизменима: режимът е незаконен, само че събаряне на режима е допустимо единствено след украинска победа. Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия. Затова не се трансформира нищо в моята позиция, нито в тази на сътрудниците ми. Отделен въпрос е, че не е изключено, тази трагична новина да усили броя на последователите ни.
– Навремето много остро критикувахте методите на Алексей Навални. Но като какъв съгласно Вас ще влезе Навални в историята на Русия и до каква степен ще е значимо мястото му в тази история?
– Не знаем по какъв начин нашите каузи ще отекнат в историята. Имал съм обилни различия с Алексей по доста въпроси, въпреки че сме работили и дружно преди доста години до момента в който още бях в Русия, взели участие сме в огромни демонстрации.
Цялата тази рецензия през днешния ден става незначителна на фона на тази покруса. Човекът почина, освен това разбирайки какъв риск поема с връщането си в Русия. Когато са ме питали мога ли да разясня решението му да се върне след несполучливия опит на путиновия режим да го ликвидира, постоянно съм казвал, че има политически детайл в това решение. И може да не съм склонен с него.
Струва ми се, това не беше най-хубавото решение. Но не може да се разяснява акт на подвиг. Актът на персонален подвиг стои над всевъзможни политически сметки. Навални пое риск. Плати за това най-високата цена – своя живот. Затова, коства ми се, през днешния ден всички стрели на рецензиите, насочвани към Навални, просто не доближават задачата.
Той към този момент е над цялата тази рецензия. И желая да повторя, че даже сянката на Навални е страшна опасност за режима. Това е, с което режимът може и да не успее да се оправи, тъй като той към този момент е отвън тяхната власт. Но това, което той провокира със своя живот и със своята гибел, може да е последната капка, която ще препълни чашата на търпението на планетата във връзка с путинските закононарушения.
Превод: Faktor.bg
Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия, предсказва известният опозиционер
Интервю на екипа на Каспаров.ru
- Гари Кимович, какви последици ще има гибелта на Навални за Русия, за съветския режим, за Путин и за целия свят?
- За страдание тази трагична вест се удостоверява. Защото да се има вяра на това, което споделя властта в Русия, просто би било неуместно. Дали е естествена гибел или някак са я ускорили – напълно явно е едно: убивали са го постепенно.
Независимо от това, каква е съответната причина за гибелта, фактът, че изпращат зад полярния кръг през зимата извънредно отпаднал човек, след толкоз престои в наказателния изолатор – това демонстрира, че режимът на Путин не е бил изключително заинтригуван Алексей да възвърне здравето си. И въпреки всичко не трябва да изключваме това да е била целенасочена акция. Отново не можем нищо да кажем за жалост, тъй като всичко ставащо в путинова Русия е покрито с непроницаема завеса.
Показват ни единствено това, което желаят да забележим. Можем единствено да гадаем. Ясно е, че тази гибел, тази трагична новина, несъмнено ще провокира оживление у Запада. Но, за жалост знаем, че този интерес ще трае 2-3 дни, а след това може още веднъж да угасне.
Пиша в Туитър за това, което споделяше президентът Байдън, че Путин скъпо ще си заплати в случай че нещо се случи с Алексей. И какво ще заплати Путин? Защото толкоз пъти сме слушали тези изказвания, че Путин ще си заплати в случай че нападне Украйна. Той към този момент извърши толкоз закононарушения и нещо не виждам решителност в Запада да го накаже за тези закононарушения.
А най-важното е да се разбере, че до момента в който той е там закононарушенията няма да се прекратят. Всичко, което обсъждаме в този момент, става на фона на продължаващата война в Украйна. Путин ускорява натиска. За страдание от другата страна виждаме обилие от думи, даже на тази конференция (Мюнхенската конференция по сигурността – б.р.). Вместо думи са нужни снаряди. Те имат проблеми със снарядите. И вместо да се гордеят, че брутният артикул на натовските страни е 25 пъти или колкото там повече от този на Русия и нейните съдружници, би трябвало да обяснят за какво в този случай Русия има 5 пъти повече снаряди, в случай че не и 10 пъти повече.
Мисля, че ще се случат някакви събития, само че не можем нищо да кажем, тъй като през днешния ден е прекомерно нежна системата на тези салда и противотежести в западното общество. Не знаем какво ще стане в Америка. Защото историята с пакета от помощи за Украйна е във висящо състояние поради вътрешни несъгласия. Не разбираме до каква степен е обвързвано с чисто вътрешни несъгласия и до каква степен с това, че там работи мощно путинско лоби. Основно, несъмнено, в дясната част – републиканската, само че въпреки всичко го има и в лявата. Затова в този момент можем единствено да изчакваме и още веднъж да кажем, че режимът на Путин е непрекъснат низ от закононарушения.
След като тази гибел се удостоверява, и Западът би трябвало да записва обстоятелството, че най-видният конкурент на Путин, живеещ в Русия, в действителност беше премахнат – още веднъж пред очите на целия свят! Има ли политическа воля на Запад или не? Моментът на истината настава. Бих желал да имам вяра, че на Запад ще се появи политическа воля най-сетне да заговорят за съществени промени в Русия, само че бих се боял да предсказвам.
– Как смятате, дали това ще подтикне към по-решителни дейности хората, които се нареждат като съветска съпротива на режима на Путин? Същото се отнася и за съветския народ. Гибелта на стотици хиляди бойци, които Путин изпрати на война, всъщност не докара до никакви действителни всеобщи митинги, а дали има късмет това събитие да изведе хората на улиците или да ги стимулира за някакви други форми на митинг?
– Затруднявам се да отговоря утвърдително на този въпрос тъй като имаме работа с огромен брой незнайни.
Що се отнася до опозицията, допускам, че трагичното овакантяване на политическата сцена от Алексей – тъй като даже в пандиза той беше знак на битката и беше фактор, с който всички трябваше да се преценяват – неизбежно ще тласка опозицията в по-радикална посока. Това са законите на политическата битка, законите на живота. Кръвта постоянно води до радикализация. Виждаме по какъв начин стана това в Украйна. Този развой не се поддава на надзор.
Но е напълно явно, че такава гибел на подобен човек, от подобен мащаб, отмества политическата структура към по-голям радикализъм. Какво ще стане в Русия е мъчно да се каже. Днес не виждаме там митинг, само че е напълно явно, че латентно назрява неодобрение.
– Тоест това не е ли изпепелено поле? Всички са наплашени, изхвърлиха обособени хора, някои изпратиха в пандиза.
– Да, всички са наплашени, изхвърляха хората, изпращаха ги в пандиза, убиваха ги. И въпреки всичко има 140 милиона души. Знаем, че по този начин или другояче там 15% бяха срещу войната по морални съображения. Бяха. Ето го същият този кримски консенсус 86/14. Видяхме го почти на демонстрациите през първите две седмици след пълномащабното навлизане (в Украйна) преди две години. Тоест това количество хора в действителност го има в Русия. Част от тях отпътуваха, друга част бяха принудени да се върнат. Но въпреки всичко обществото не е безнадеждно.
Съвсем явно е, че към днешна дата няма капацитет за събаряне на режима – доста сме надалеч от това. Но такива събития може да водят към нещо. Сега, коства ми се, най-големият въпрос, който би трябвало да решат в Кремъл е къде ще погребат Навални. Това в действителност е въпросът, над който си блъскат главите в Кремъл.
По личните им закони те са длъжни да го докарат и да го предадат на роднините. Тоест, както допускам – на родителите му в Москва. А ето тук може да се случи всичко. Работата е там, че тези събития също не са под безстопанствен надзор. Не се колебая, че в случай че се организира траурна гала в Москва, ще можем да забележим подобен брой хора, който ще надвиши всички упования. Затова не е изключено те да търсят други способи, още веднъж противозаконни.
Сянката на Навални е опасност без значение от всичко. И е напълно явно, че те ще се борят с нея даже след гибелта му. Ща се отнася и до Русия, и до Запада, породи нова обстановка, в която всички ще би трябвало да вземат някакви решения. Нашата позиция е неизменима: режимът е незаконен, само че събаряне на режима е допустимо единствено след украинска победа. Победата на Украйна е крачка към свободата на Русия. Затова не се трансформира нищо в моята позиция, нито в тази на сътрудниците ми. Отделен въпрос е, че не е изключено, тази трагична новина да усили броя на последователите ни.
– Навремето много остро критикувахте методите на Алексей Навални. Но като какъв съгласно Вас ще влезе Навални в историята на Русия и до каква степен ще е значимо мястото му в тази история?
– Не знаем по какъв начин нашите каузи ще отекнат в историята. Имал съм обилни различия с Алексей по доста въпроси, въпреки че сме работили и дружно преди доста години до момента в който още бях в Русия, взели участие сме в огромни демонстрации.
Цялата тази рецензия през днешния ден става незначителна на фона на тази покруса. Човекът почина, освен това разбирайки какъв риск поема с връщането си в Русия. Когато са ме питали мога ли да разясня решението му да се върне след несполучливия опит на путиновия режим да го ликвидира, постоянно съм казвал, че има политически детайл в това решение. И може да не съм склонен с него.
Струва ми се, това не беше най-хубавото решение. Но не може да се разяснява акт на подвиг. Актът на персонален подвиг стои над всевъзможни политически сметки. Навални пое риск. Плати за това най-високата цена – своя живот. Затова, коства ми се, през днешния ден всички стрели на рецензиите, насочвани към Навални, просто не доближават задачата.
Той към този момент е над цялата тази рецензия. И желая да повторя, че даже сянката на Навални е страшна опасност за режима. Това е, с което режимът може и да не успее да се оправи, тъй като той към този момент е отвън тяхната власт. Но това, което той провокира със своя живот и със своята гибел, може да е последната капка, която ще препълни чашата на търпението на планетата във връзка с путинските закононарушения.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ