Без нова АЕЦ, замяна на въглищните с газови централи и много ВЕИ
Сега конфигурираните енергийни мощности в България са изцяло задоволителни за покриването на потреблението й, няма никаква нужда от нова нуклеарна централа, а въглищните централи би трябвало да се заменят от слънчеви, вятърни и малцина газови централи, които да се употребяват като преходни към постигането на задачите на Европейска комисия за понижаване на парниковите излъчвания с над 97 на 100 до 2050 година
Около тези заключения се сплотиха участниците в полемика, на която бяха показани три сюжета за енергийното бъдеще на страната, създадени от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) с финансовата помощ на фондация " Кондард Аденауер ". Препоръките на специалистите от центъра са за по-агресивен курс към вложения във възобновими енергийни източници (ВЕИ) на пазарен принцип, защото цените на такива централи са паднали и след 2021 година тяхната сила ще е изцяло съперника на пазара. И още: увеличение на енергийната успеваемост и на електромобилността в композиция с цялостното освобождение на енергийния пазар у нас.
Тези експертни оценки и рекомендации идват в сензитивен миг, защото държавното управление се чака да разгласи заключенията на Българска академия на науките по въпроса да се стори или не втора нуклеарна централа. Обяснението на кабинета за възлагането на отчета е, че на тази база ще вземе решение дали да бъде обновен спреният план АЕЦ " Белене ", чието създаване Русия е подготвена да финансира. Според енергийния министър Теменужка Петкова от Българска академия на науките предвиждат, че до 2035 година ще има недостиг на нови мощности освен в България, а в целия район.
Токът нараства двойно до 2050 година
От ЦИД показаха закостенял базов сюжет за развиване на енергетиката ни без никакви промени в сегашните политики; междинен сюжет с промени и внезапен завий към ВЕИ и енергийна ефективност; и упорит сюжет, съгласно който 53-54 на 100 от мощности в страната ще са слънчеви, вятърни или водни.
Последният вид е и най-скъпият с вложения от към 16.5 милиарда евро в идващите 33 години, от които 4 милиарда евро ще са държавната помощ.
И трите сюжета изключват разновидността за градеж на АЕЦ " Белене ", който държавното управление на ГЕРБ се пробва да възроди с претекста да се оползотворят направените към този момент 3 милиарда лева вложения в нуклеарния план. Според Мартин Владимиров от ЦИД, АЕЦ " Белене " е нестабилен финансово план, защото е доходоносен единствено при цена на тока над 80 евро за мегаватчас, а всички разбори сочат, че към 2050 година междинната стойност на електрическата енергия ще е 74 евро/МВтч. Ръстът на разноските за ток на домакинство на процедура ще е повече от двоен при настоящи цени от 35 евро/МВтч, само че даже и тогава АЕЦ " Белене " не се вписва в пазара. Според анализаторите обаче удвояването на цените на тока няма да е толкоз трагично за потребителите, защото се чака в идващите години икономическият растеж да докара до доста нарастване на сегашните приходи.
Дори АЕЦ " Козлодуй " би трябвало да работи по-малко
Владимиров означи, че освен няма да има потребност от нова нуклеарно мощ, само че и даже съществуващата АЕЦ " Козлодуй " ще би трябвало да понижи своето натоварване с 10 на 100 поради смяната в енергийния микс на страната. Експертът счита още, че въглищните електроцентрали също нямат бъдеще поради новите екоизисквания на Еврокомисията и през 2030 година те ще би трябвало да спрат работа, защото цената за екологизацията им ще е прекомерно висока, както и ще се покачват цените на парниковите излъчвания, които въглищните централи би трябвало да купуват, с цел да имат правото да замърсяват въздуха до поставените им граници.
Тези Топлоелектрическа централа може да бъдат сменени с газови централи, само че единствено като балансиращи мощности на слънчевите и вятърните при пикове или спадове на потреблението. Според ЦИД природният газ няма място в българската енергетика, акцентирайки върху това, че самият Европейски Съюз го изключва от енергийния си микс, считайки, че синьото гориво също изхвърля парникови газове, въпреки и по-малко. Вероятно обаче концепцията е да се понижи съветското газово въздействие на европейския енергиен пазар.
След три десетилетия ще внасяме над 10% от нужната сила
Вариант за покриването на възможен дефицит на силата в моменти на високо ползване ще е вносът, който по изчисленията на ЦИД до 2050 година ще съставлява 10-12 на 100 от вътрешната консумация.
Според Владимиров " не би трябвало да е учудващо превръщането на България от чист експортьор на електрическа енергия в района в чист вносител, защото европейската политика е точно за интеграция на районните пазари в общ европейски ".
За доста от сегашните енергийни специалисти обаче е кощунствена концепцията за импорт на ток, в случай, че сега България е измежду огромните експортьори на електрическа енергия в района.
От центъра предлагат на страната да сътвори удобна данъчна и регулаторна среда, с цел да подтиква компаниите да създадат високите, първични разноски във ВЕИ в подмяна на ниски разноски за употреба и поддръжка в бъдеще.
Иван Иванов: Сегашните ТЕЦ-ове би трябвало да работят допустимо най-дълго
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов също изрази тезата, че страната ни няма потребност от нови енергийни мощности, в случай че не са заместващи на мястото на остарели технологии. Той обаче отбрани тезата на държавното управление, на енергийния и минния отрасъл, че сегашните топлоелектроцентрали би трябвало да работят допустимо най-дълго, защото с изключение на икономическо, имат и обществено значение за страната. Регулаторният началник също по този начин счита, че нарастването на цената на тока до 2050 година няма да е толкоз огромно, колкото пресмятат от ЦИД. Също по този начин би трябвало да се регистрира демографският срив в страната, означи Иван Иванов, акцентирайки, че средногодишно над 40 хиляди българи напущат страната и това води до понижаване на потреблението на сила както в семействата, по този начин и в промишлеността.
Добрев: Просто да следваме пазара
" Какъв ще е енергийният микс към 2050 година никой не може да каже ", разяснява ръководителят на парламентарната енергийна комисия и някогашен министър на енергетиката Делян Добрев. Според него с идентична доза възможност има верни и неправилни пътища за реализиране на екоцелите в енергетиката.
" Да не се обзалагаме за разновидности, а да следваме правилата на пазара и конкуренцията. Ако се придържаме към тях, няма да сгрешим. Всички направени неточности в енергетиката са, тъй като са следвани политически или геополитически цели, а не стопански ", добави Добрев.
У нас обаче към момента електроенергийният пазар не е изцяло освободен и даже и да се осъществя по най-бързия метод обявената от години постепенна либерализация, ще отнеме най-малко пет години, до момента в който енергийният регулатор спре да дефинира цените на електрическата сила, а прави това единствено за мрежовите такси.
Санирането прави непотребен един блок на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Добрев още веднъж се спря на опциите за икономисване на сила от санираните здания и съобщи, че с планувания все още финансов запас по националната стратегия за саниране ще се икономисват годишно по 1 млн. мегаватчаса сила, което се равнява на конфигурирана мощ от 140 МВ. Като се има поради, че най-големият резултат от санирането е през зимата и лятото, то тази мощ може да удвои и на процедура е един блок в Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", уточни депутатът. Той не пропусна и обичаната си теза, че личният рандеман на природен газ ще промени радикално енергийните сюжети пред България.
Бившият народен представител Мартин Димитров на собствен ред уточни, че в сюжетите за бъдещето на българската енергетика би трябвало да се вземе поради и развиването на умните мрежи и съхранението на сила, които ще изгладят пиковете на потреблението на ток. Той означи, че трябват гъвкави решение вместо мегаломански планове като АЕЦ " Белене " за съответното развиване на енергетиката ни.
Председателят на България енергиен и минен конгрес Иван Хиновски означи, че сюжетите за развиването на българската енергетика би трябвало да отчетат и растежа на битовата газификация и потреблението на биомаса и на изгарянето на битови боклуци за отопление на градовете.
Около тези заключения се сплотиха участниците в полемика, на която бяха показани три сюжета за енергийното бъдеще на страната, създадени от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) с финансовата помощ на фондация " Кондард Аденауер ". Препоръките на специалистите от центъра са за по-агресивен курс към вложения във възобновими енергийни източници (ВЕИ) на пазарен принцип, защото цените на такива централи са паднали и след 2021 година тяхната сила ще е изцяло съперника на пазара. И още: увеличение на енергийната успеваемост и на електромобилността в композиция с цялостното освобождение на енергийния пазар у нас.
Тези експертни оценки и рекомендации идват в сензитивен миг, защото държавното управление се чака да разгласи заключенията на Българска академия на науките по въпроса да се стори или не втора нуклеарна централа. Обяснението на кабинета за възлагането на отчета е, че на тази база ще вземе решение дали да бъде обновен спреният план АЕЦ " Белене ", чието създаване Русия е подготвена да финансира. Според енергийния министър Теменужка Петкова от Българска академия на науките предвиждат, че до 2035 година ще има недостиг на нови мощности освен в България, а в целия район.
Токът нараства двойно до 2050 година
От ЦИД показаха закостенял базов сюжет за развиване на енергетиката ни без никакви промени в сегашните политики; междинен сюжет с промени и внезапен завий към ВЕИ и енергийна ефективност; и упорит сюжет, съгласно който 53-54 на 100 от мощности в страната ще са слънчеви, вятърни или водни.
Последният вид е и най-скъпият с вложения от към 16.5 милиарда евро в идващите 33 години, от които 4 милиарда евро ще са държавната помощ.
И трите сюжета изключват разновидността за градеж на АЕЦ " Белене ", който държавното управление на ГЕРБ се пробва да възроди с претекста да се оползотворят направените към този момент 3 милиарда лева вложения в нуклеарния план. Според Мартин Владимиров от ЦИД, АЕЦ " Белене " е нестабилен финансово план, защото е доходоносен единствено при цена на тока над 80 евро за мегаватчас, а всички разбори сочат, че към 2050 година междинната стойност на електрическата енергия ще е 74 евро/МВтч. Ръстът на разноските за ток на домакинство на процедура ще е повече от двоен при настоящи цени от 35 евро/МВтч, само че даже и тогава АЕЦ " Белене " не се вписва в пазара. Според анализаторите обаче удвояването на цените на тока няма да е толкоз трагично за потребителите, защото се чака в идващите години икономическият растеж да докара до доста нарастване на сегашните приходи.
Дори АЕЦ " Козлодуй " би трябвало да работи по-малко
Владимиров означи, че освен няма да има потребност от нова нуклеарно мощ, само че и даже съществуващата АЕЦ " Козлодуй " ще би трябвало да понижи своето натоварване с 10 на 100 поради смяната в енергийния микс на страната. Експертът счита още, че въглищните електроцентрали също нямат бъдеще поради новите екоизисквания на Еврокомисията и през 2030 година те ще би трябвало да спрат работа, защото цената за екологизацията им ще е прекомерно висока, както и ще се покачват цените на парниковите излъчвания, които въглищните централи би трябвало да купуват, с цел да имат правото да замърсяват въздуха до поставените им граници.
Тези Топлоелектрическа централа може да бъдат сменени с газови централи, само че единствено като балансиращи мощности на слънчевите и вятърните при пикове или спадове на потреблението. Според ЦИД природният газ няма място в българската енергетика, акцентирайки върху това, че самият Европейски Съюз го изключва от енергийния си микс, считайки, че синьото гориво също изхвърля парникови газове, въпреки и по-малко. Вероятно обаче концепцията е да се понижи съветското газово въздействие на европейския енергиен пазар.
След три десетилетия ще внасяме над 10% от нужната сила
Вариант за покриването на възможен дефицит на силата в моменти на високо ползване ще е вносът, който по изчисленията на ЦИД до 2050 година ще съставлява 10-12 на 100 от вътрешната консумация.
Според Владимиров " не би трябвало да е учудващо превръщането на България от чист експортьор на електрическа енергия в района в чист вносител, защото европейската политика е точно за интеграция на районните пазари в общ европейски ".
За доста от сегашните енергийни специалисти обаче е кощунствена концепцията за импорт на ток, в случай, че сега България е измежду огромните експортьори на електрическа енергия в района.
От центъра предлагат на страната да сътвори удобна данъчна и регулаторна среда, с цел да подтиква компаниите да създадат високите, първични разноски във ВЕИ в подмяна на ниски разноски за употреба и поддръжка в бъдеще.
Иван Иванов: Сегашните ТЕЦ-ове би трябвало да работят допустимо най-дълго
Председателят на Комисията за енергийно и водно контролиране Иван Иванов също изрази тезата, че страната ни няма потребност от нови енергийни мощности, в случай че не са заместващи на мястото на остарели технологии. Той обаче отбрани тезата на държавното управление, на енергийния и минния отрасъл, че сегашните топлоелектроцентрали би трябвало да работят допустимо най-дълго, защото с изключение на икономическо, имат и обществено значение за страната. Регулаторният началник също по този начин счита, че нарастването на цената на тока до 2050 година няма да е толкоз огромно, колкото пресмятат от ЦИД. Също по този начин би трябвало да се регистрира демографският срив в страната, означи Иван Иванов, акцентирайки, че средногодишно над 40 хиляди българи напущат страната и това води до понижаване на потреблението на сила както в семействата, по този начин и в промишлеността.
Добрев: Просто да следваме пазара
" Какъв ще е енергийният микс към 2050 година никой не може да каже ", разяснява ръководителят на парламентарната енергийна комисия и някогашен министър на енергетиката Делян Добрев. Според него с идентична доза възможност има верни и неправилни пътища за реализиране на екоцелите в енергетиката.
" Да не се обзалагаме за разновидности, а да следваме правилата на пазара и конкуренцията. Ако се придържаме към тях, няма да сгрешим. Всички направени неточности в енергетиката са, тъй като са следвани политически или геополитически цели, а не стопански ", добави Добрев.
У нас обаче към момента електроенергийният пазар не е изцяло освободен и даже и да се осъществя по най-бързия метод обявената от години постепенна либерализация, ще отнеме най-малко пет години, до момента в който енергийният регулатор спре да дефинира цените на електрическата сила, а прави това единствено за мрежовите такси.
Санирането прави непотребен един блок на Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 "
Добрев още веднъж се спря на опциите за икономисване на сила от санираните здания и съобщи, че с планувания все още финансов запас по националната стратегия за саниране ще се икономисват годишно по 1 млн. мегаватчаса сила, което се равнява на конфигурирана мощ от 140 МВ. Като се има поради, че най-големият резултат от санирането е през зимата и лятото, то тази мощ може да удвои и на процедура е един блок в Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ", уточни депутатът. Той не пропусна и обичаната си теза, че личният рандеман на природен газ ще промени радикално енергийните сюжети пред България.
Бившият народен представител Мартин Димитров на собствен ред уточни, че в сюжетите за бъдещето на българската енергетика би трябвало да се вземе поради и развиването на умните мрежи и съхранението на сила, които ще изгладят пиковете на потреблението на ток. Той означи, че трябват гъвкави решение вместо мегаломански планове като АЕЦ " Белене " за съответното развиване на енергетиката ни.
Председателят на България енергиен и минен конгрес Иван Хиновски означи, че сюжетите за развиването на българската енергетика би трябвало да отчетат и растежа на битовата газификация и потреблението на биомаса и на изгарянето на битови боклуци за отопление на градовете.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ