Как влияят икономическите центрове на периферните общини?
Сближават ли се равнищата на икономическо развиване в границите на икономическите центрове? На този въпрос се пробва да отговори новото проучване на Института за пазарна стопанска система. To се основава на разбора „ Икономическите центрове в България “, като си слага за цел да изясни процесите, които протичат в обособените центрове.
В най-общ проект, проучването си слага три цели: да откри какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развиване на общините в и отвън икономическите центрове, да оцени капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините в границите на обособените стопански центрове и най-после да ревизира дали това доближаване към този момент е реалност.
В стопански проект, проучването откри, че по съществени стопански индикатори (произведена продукция на глава от популацията, задгранични вложения и разноски за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове наподобяват повече на тези отвън центровете, в сравнение с ядрата. Въпреки това, разликите сред общините в периферията на икономическите центрове и тези отвън центровете са осезаеми, което от своя страна значи, че няма подозрение в позитивния резултат от присъединяване в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията, картината надалеч не е толкоз ясна. В главните индикатори за динамичността на популацията, сензитивна и еднопосочна разлика сред общините в и отвън икономическите центрове се следи само при механичния приръст. В общините отвън икономическите центрове се следи забележителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – сдържан, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от опциите за ежедневна трудова миграция, които оферират периферните общини към ядрата, където са съсредоточени множеството и по-добре заплатените работни места. С други думи, опцията хората всекидневно да пътуват за работа до близка община със мощна стопанска система значи, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и стопански изостанали обитаеми места, които са част от периферията на мощни стопански центрове. Самата конструкция на стопанските системи на огромните групи общини е друга, най-много от позиция на салдото сред селско стопанство, промишленост и технологии. Докато общините отвън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро промишлен. Високотехнологичните действия пък са съвсем извънредно в ядрата, и отсъстват от другите общини.
Оценката на капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините отговори на упованията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които при започване на обсъждания интервал сред 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, порастват по-бързо от тези, които навлизат в интервала с по-развити стопански системи. Интересно е, че този извод важи с по-голяма мощ за общините отвън икономическите центрове, в сравнение с за тези в тях.
Що се отнася до процеса на доближаване, в някои стопански центрове в действителност се следи доближаване на равнището на икономическо развиване, т.е. стопяване на разликите сред периферията и ядрото. За това съдим по изменението в общоприетото отклоняване на създадената продукция на глава от популацията и коефициента на безработица. В множеството центрове има релативно равно систематизиране на периферните общини сред такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в доста центрове, изключително по-големите, се оформят два „ кръга “ на външна страна – един, чиито ритъм на икономическо развиване изпреварва този на ядрото и надлежно се доближава последователно към него, и различен, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните разрешават разбор на нивата на приходите, междинните приходи в периферните общини последователно се приближават до тези в ядрата им. Това е още едно удостоверение на тезата, че бидейки част от мощен стопански център е късмет за по-слабите стопански общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с релативно положителни приходи.
Редактор: Деница Райкова
В най-общ проект, проучването си слага три цели: да откри какви са фундаменталните разлики в демографското и икономическото развиване на общините в и отвън икономическите центрове, да оцени капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините в границите на обособените стопански центрове и най-после да ревизира дали това доближаване към този момент е реалност.
В стопански проект, проучването откри, че по съществени стопански индикатори (произведена продукция на глава от популацията, задгранични вложения и разноски за дълготрайни активи, безработица и заплати) общините в перифериите на икономическите центрове наподобяват повече на тези отвън центровете, в сравнение с ядрата. Въпреки това, разликите сред общините в периферията на икономическите центрове и тези отвън центровете са осезаеми, което от своя страна значи, че няма подозрение в позитивния резултат от присъединяване в икономическите центрове върху перифериите.
От гледна точна на демографията, картината надалеч не е толкоз ясна. В главните индикатори за динамичността на популацията, сензитивна и еднопосочна разлика сред общините в и отвън икономическите центрове се следи само при механичния приръст. В общините отвън икономическите центрове се следи забележителен превес на трайното изселване над заселването, а перифериите на икономическите центрове – сдържан, а в ядрата заселващите се са повече от изследващите се. Това е резултат от опциите за ежедневна трудова миграция, които оферират периферните общини към ядрата, където са съсредоточени множеството и по-добре заплатените работни места. С други думи, опцията хората всекидневно да пътуват за работа до близка община със мощна стопанска система значи, че и те по-трудно вземат решение за трайно изселване. Това, от своя страна, поддържа живи по-малки и стопански изостанали обитаеми места, които са част от периферията на мощни стопански центрове. Самата конструкция на стопанските системи на огромните групи общини е друга, най-много от позиция на салдото сред селско стопанство, промишленост и технологии. Докато общините отвън центровете и тези в перифериите имат по-голям дял на селското стопанство, то профилът на ядрата е по-скоро промишлен. Високотехнологичните действия пък са съвсем извънредно в ядрата, и отсъстват от другите общини.
Оценката на капацитета за доближаване на икономическото развиване на общините отговори на упованията на анализаторите от ИПИ. Тези общини, които при започване на обсъждания интервал сред 2011 и 2015 г.са по-слаборазвити, порастват по-бързо от тези, които навлизат в интервала с по-развити стопански системи. Интересно е, че този извод важи с по-голяма мощ за общините отвън икономическите центрове, в сравнение с за тези в тях.
Що се отнася до процеса на доближаване, в някои стопански центрове в действителност се следи доближаване на равнището на икономическо развиване, т.е. стопяване на разликите сред периферията и ядрото. За това съдим по изменението в общоприетото отклоняване на създадената продукция на глава от популацията и коефициента на безработица. В множеството центрове има релативно равно систематизиране на периферните общини сред такива, които настигат ядрата на своите центрове и такива, които изостават. С други думи, в доста центрове, изключително по-големите, се оформят два „ кръга “ на външна страна – един, чиито ритъм на икономическо развиване изпреварва този на ядрото и надлежно се доближава последователно към него, и различен, който изостава.
Най-позитивният извод е, че в центровете, където данните разрешават разбор на нивата на приходите, междинните приходи в периферните общини последователно се приближават до тези в ядрата им. Това е още едно удостоверение на тезата, че бидейки част от мощен стопански център е късмет за по-слабите стопански общини да се развиват по-бързо, а тяхното население да разполага с релативно положителни приходи.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ