Когато започнеш да критикуваш себе си, тогава си пораснал
Съзряването не е въпрос на години. Не е значимо по кое време ще вземеш шофьорската си брошура, по кое време ще ти разрешат да гласуваш, по кое време ще можеш да изпиеш първата си чаша вино в бар. Всичко това са права, обвързани с цифри. Числата сами по себе си не значат нищо, в случай че не са подплатени със смисъл, опит, израстване.
Много е елементарно да подлагаме на критика другите и да мислим, че знаем повече от тях.
Хората са споделили, че мъдрият се учи цялостен живот, а единствено на простака всичко му е ясно.
Постоянната рецензия на близките не е симптом на житейска мъдрост и опит, а по-скоро на тесногръдство, преднамереност или духовна беднотия. Не съдете преждевременно, преди да сте поживели на мястото на другия. Всеки дава отговор за своите действия съгласно своите разбирания и благоприятни условия.
Израстваме тогава, когато обърнем взор към себе си. Когато спрем да подлагаме на критика другите и стартираме да подлагаме на критика себе си. Когато стартираме да пожелаваме повече от нас самите, вярвайки, че можем повече и заслужаваме повече. Истинското съзряване настава тогава, когато поемем отговорност за живота си. Постъпките ни, решенията ни, грешките ни са наша отговорност. Важно е да вършим това, което е вярно, а не това, което се чака от нас. Мнението на хората за нас си е тяхна отговорност. Решенията, изборите и следствията от делата ни са наша отговорност.
Цветелина Велчева
