Музика за всички
" Създаването на компания за мен е повече фантазия и пристрастеност или решение на даден проблем - постоянно това ме е стимулирало ", споделя Джефри Смит
© Цветелина Белутова Визитка
Джефри Смит е американски бизнесмен, основан в Сан Франциско. Основател и изпълнителен шеф на музикалния стартъп Smule. Смит стартира кариерата си като разработчик в научния център на IBM, изпълнявал е разнообразни мениджърски функции в софтуерни компании като Frame Technology, Ashton-Tate и Hewlett-Packard. В началото на 90-те основава първия си стартъп за издание в електронна среда, който след това продава на Novell/WordPerfect. Втората му компания - Tumbleweed Communications, се занимава с криптиране на електронните връзки и сигурен трансфер на данни за държавни и корпоративни клиенти. Компанията е имала офис с разработчици и в София, а измежду клиентите й са Datek Online Holdings, UPS, Pitney Bowes, Chase Manhattan Bank и други Листвана е на Nasdaq. Третата му компания - Simplify Media, е купена от Гугъл, след което Смит взема решение да се занимава с музика и се връща в " Станфорд ", с цел да получи докторска степен. Тогава по стичане на събитията основава и сегашната си компания Smule. Държи над 27 патента в разнообразни области. Смит беше посетител на време на софтуерната конференция Digitalk 2019, проведена от " Капитал " и фондовете LAUNCHub Ventures и NEVEQ. Компанията
Smule e американски разработчик на мобилни приложения в региона на основаването на музика. Сред другите й приложения са Sing! Karaoke, Magic Piano, AutoRap и Guitar!, употребявани от десетки милиони консуматори в целия свят, които си партнират в основаването на музика. Компанията е учредена в Пало Алто от Смит и преподавателя в " Станфорд " Гъ Уан през 2008 година През предходната година компанията отвори офис в София с разработчици и експерти в региона на музиката и маркетинга, който към този момент е над 85 души. Той се управлява от Ерик Дюма, който е работил със Смит и в Tumbleweed. Дюма е и софтуерен шеф на Smule. Приходите на Smule за 2017 година са достигнали 130 млн. $. Около 90% от тях идват от абонамент 8-9 $ на месец, а останалата част идва от реклами, съгласно Смит.Ако можехте да върнете времето обратно, бихте ли трансформирали нещо в кариерата си като бизнесмен, управител и инженер?
Бих дал всичко на времето като се изключи това, което самият аз съм държал. Така че не. Ще запазя всичко. Но дали имаше доста неточности по пътя? Да. Научих ли доста уроци? Абсолютно. Но помня, че когато стартирах първата си компания, таман се бях оженил и купихме къща в Сан Франциско. Беше с цената на големи заеми. И къщата се разпадаше, тъй че трябваше да я ремонтираме, само че не разполагахме с доста благоприятни условия. И ядяхме единствено паста. Два месеца по-късно се прибрах вкъщи и попитах жена си: " Скъпа, дали здравната ти застраховка покрива и мен? Защото просто напуснах работата си. Стартирам моя компания и ми хрумна, че нямам здравна застраховка. " А тя попита: " И по какъв начин искаш да плащаме ипотеката? "
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Дали е било рационално решение? Ако се върна обратно, бих ли да го трансформирал? Вероятно не. Но успяхме да намерим метод да плащаме ипотеката. Новата ми компания стартира да генерира доходи след няколко месеца. Така че всичко се получи ок. Но не мисля, че пътят ми е безусловно определен от мен. Беше по-скоро интервенция на ориста, която продиктува поредност от стъпки, които аз самият бях колеблив да последвам. Един другар преди време ми сподели: На 35 години съм и към момента не съм стартирал лична компания, а ти към този момент имаш три. Трябва ли да основа стартъп? И моят отговор беше: Боже, не е ли това малоумен метод да разсъждаваш. Може би би трябвало да започнеш компания, тъй като имаш пристрастеност и фантазии, или по-вероятно си и малко вманиачен. Не мисля, че би трябвало да го правиш тъй като просто се чувстваш задължен. В моя случай просто се случи.
Какви бяха първите няколко месеца след започването на първата компания?
Неспокойни, луди, само че вдъхновяващи. С някогашния ми сътрудник Жан Кристоф програмирахме по цели нощи, а по-късно денем аз продавах продуктите ни. Работехме от къщата ми. След време наехме и шеф бизнес развиване и с него седяхме в една стая - аз пишех код, а той продаваше по телефона. И кучето ми влизаше в стаята, грабваше телефона от ръцете му и бягаше на открито. Което затрудняваше продажбите ни, само че пък беше част от целия развой. Беше 1992 година, а компанията ни се занимаваше с издание в електронна среда.
Трудно и прочувствено ли е да продадете компании, които сте стартирали и развили?
Не желая да опонирам на общото схващане в Долината, само че за мен в никакъв случай не е опирало до продажбата и излизането ми от дадена компания (еxit на англ.). Може би това значи, че не съм най-хубавият бизнесмен. Създаването на компания за мен е повече фантазия и пристрастеност или решение на даден проблем - постоянно това ме е стимулирало. Ако в последна сметка създадем компанията обществена или някой желае да я купи и това има смисъл за всички, тогава ОК. Но в никакъв случай това не е било крайната ми цел. През 1992 година казусът, който взехме решение, беше, че хората не можеха да споделят наличие между тях - тогава всяка компания имаше лични формати, още преди световната мрежа. Така създадохме артикул, сходен на PDF, още преди Adobe да пусне Acrobat. И го лицензирахме на доста компании, и получихме забележителен пазарен дял. В идната ни компания искахме да се съсредоточим върху стандартите за сигурност на електронната поща, защото тогава не можеше да изпращате информация несъмнено през социална мрежа, защото съществуваше голям риск за поверителността й. Така изградихме доста от стандартите за криптиране на електронната поща. Защото вярвахме, че става дума за значим проблем за решение.
А и не мисля за тях просто като поредност от компании. За мен Smule в действителност взема решение значим проблем - дава опция на доста хора да основават музика, а не просто да слушат музика. И мнозина питат: " Но какъв брой хора изобщо желаят да основават музика? " И отговорът е: доста повече, в сравнение с някой осъзнава. Чувствам, че това е значима задача и нещо, към което изпитвам по-голяма пристрастеност от всичко, което до момента съм правил в живота си. Затова не мисля доста за излизане на борсата, макар че имаме акционери и желаеме те да бъдат сполучливи с вложенията си. Но с цел да ги създадем сполучливи, би трябвало да следваме визията си.
Откъде идва пристрастеността ви към музиката и къде е пресечната точка сред музиката и технологиите?
Завърших бакалавърска степен по компютърни науки в " Станфорд ", а доста години по-късно получих и докторска степен по музика в " Станфорд ". Семейството ми е доста музикално, майка ми беше преподавател по музика. Родителите ми се срещнали в танцова група, в която непрекъснато са свирели. Правилата в нашия дом гласяха, че още на четири започваш да свириш на пиано, а в случай че искаш вечеря, би трябвало непрекъснато да се упражняваш. Когато навършиш 13 години, можеш да избереш да спреш. Но множеството от нас по този начин и не спираха. Продължих да изсвирвам, изнасях концерти на пиано на всеки три месеца. Учих музикознание, музикална история, изнасях и концерти. Дори когато създавах първия си стартъп, продължавах да отивам на уроци по пиано. Така че музиката постоянно е била част от мен. Но постоянно съм считал, че музиката е доста човешка и персонална, до момента в който компютрите и бизнесът не са. И се дърпах да събера тези два свята, в действителност виждах доста повече стойност в разделянето им. Да напусна света на бизнеса и компютрите, с цел да се потопя в света на изкуството, пристигна съвсем като бягство и опция за проучване на един друг свят. Трябваше да се откажа от компютрите, когато се върнах в " Станфорд ", с цел да получа докторска степен по музика. Но още веднъж всички най-хубави проекти се трансформираха в придвижване, защото срещнах човек, основал нов аудиоезик за програмиране. Двамата открихме метод да го пренесем на iPhone, създадохме оркестър, където хората извършват музика на своите iРhone и преносими компютри. Започнахме да осъзнаваме, че хората са подготвени да основават музика доста по-лесно през телефон един с различен, свързани през мрежа, в сравнение с сами вкъщи си. Заедно с другия съосновател Гъ Уан, който е професор по компютърна музика в " Станфорд ", осъзнахме, че има опция да върнем музиката назад към нейните корени. Но в началото ми беше нужно време, с цел да схвана, че можеш да свържеш музиката с компютрите и бизнеса. В последна сметка видях по какъв начин даваме опция на хора, които не могат да свирят на пиано или на китара и се опасяват да пеят, да стартират да основават музика.
Как рекламирахте на пазара подобен нетрадиционен артикул?
Изградихме артикул, който хората просто биха желали да споделят. От самото начало мислехме по какъв начин някой ще го употребява, с цел да показа опита си с различен. Затова създадохме и видеоматериали, които споделяхме. Ключовите ни индикатори са да измерим какъв брой евентуално е хората да споделят прекарването от продукта с други, физически или виртуално. Знаехме, че мобилните устройства ще разрешават пряк видеоконтакт, а не толкоз виртуален. Това в този момент наподобява явно, само че не беше по този начин преди 10 години.
Всичко се свежда до съществуването на достоверен опит, който създавате и споделяте. На пазара има доста маркетинг акции, които са полирани и професионални, само че не резонират толкоз с потребителите. Защото младежите не имат вяра на толкоз доста неща и задават от ден на ден въпроси. Докато при нас става дума за предаване на достоверно прекарване с всичките негови недостатъци. Животът не е идеален, артистите не са съвършени. И това го прави неповторим. Става дума за прославяне на несъвършенствата на нашия свят.
Беше ли вторият ви престой в " Станфорд " изцяло друг от първия?
Завърших бакалавърската си степен през 1989 година, а докторската през 2013 година Аз самият като човек бях напълно друг, само че и учебното заведение се беше трансформирало доста. Вече бях възрастен с деца, открит в живота, с доста повече мнение за нещата. Като студент бях безпаричен, борещ се да оцелея, ужасяващ какво ще ми донесе бъдещето. За мен това беше напълно друг стадий от живота и по тази причина втория път се потопих и по-добре се възползвах от него. Докато първия път не разбирах изцяло опциите пред мен. Най-смешното е, че бях в първия випуск по компютърни науки в " Станфорд " завършихме 17 души. Днес в " Станфорд " приключват хиляди експерти по компютърни науки. И " Станфорд " се е трансформирал много - за положително или неприятно се дава доста повече акцент върху технологиите. И университетът разполага с доста повече запаси, с цел да поддържа студентите.
Бихте ли насърчили други да продължат образованието си в университета, даже на по-късен стадий от кариерата си?
Да, безусловно. Винаги съм желал да получа тапия по музика и за мен тя пристигна по-късно, само че затова беше и надалеч по-значима. Има толкоз доста стойност да продължиш да учиш и се развиваш във всеки стадий от живота си. Да, беше извънредно да се върна и получа докторска степен по музика на над 40-годишна възраст. Но може би по този начин би трябвало да бъде, може би би трябвало да насърчаваме сходни неща в обществото.
А и по този начин стигнахте до новата си компания?
Но не подобен беше проектът. Планът беше да стана академични учител по музика.
Къде виждате Smule след пет години?
Имаме цел - общественост от 1 милиарда създатели. Искаме да имаме един милиард души, които основават музика посредством нашата платформа. Това е много амбициозно, само че задачите в живота би трябвало да са амбициозни. Но по какъв начин да привлечете разнообразни хора без опит да вземат участие в сходно музикално прекарване? Може би, като използваме богатия опит на други в платформата - това разбиране за преподаване и предаване на опита е от огромно значение за платформата Smule. Имаме това ядро от опитни музикални създатели, които композират и вършат музикален аранжимент, а те пък дават опция на хората без такива умения да дойдат и извършват тези песни.
Музикантите ни харесват, тъй като им плащаме. Някои други платформи не го вършат, само че ние го вършим. Плащаме на всеки, който написа музика. Това е доста привлекателна платформа за изпълнителите, тъй като получават ангажираност от почитателите, която на други места не срещат.
Защо избрахте София за вашия R&D офис?
Защото имахме подобен огромен опит да изградим бизнес тук дружно с Ерик Дюма (мениджър на българския офис - бел. ред.), който беше водач тук и сътвори офиса ни. Бившата ни компания Tumbleweed имаше офис в Редууд сити, в Бангалор и в София. И тогава открихме (за което заслугата е и на Ерик), че тук съществува просвета на инженерни науки и познание, която беше интегрирана в целия ни офис. И хората се гордееха с равнището и уменията си. Разбрахме, че е извънредно скъпо за нас да използваме тази просвета и този сегмент от обществото. Нямахме същия опит в Индия, а даже и в Редууд сити. Така че беше доста естествено да желаеме да се върнем и да увеличим още повече тези умения и продуктовите нововъведения.
Само за 10 месеца стигнахме до 85 души екип. Ерик е основен софтуерен шеф на цялата компания и е основан в София, което приказва доста за упоритостите ни. Смятаме, че е неповторимо място, и имаме намерение да пренесем част от нашите благоприятни условия от Сан Франциско в региона на потребителския маркетинг и разбора на данни в нашия съответен пазарен сегмент, с цел да го интегрираме в центъра ни в София, и по този начин да растем дружно. Голяма част от нашите съществени разработки към този момент се вършат отсам, а към една трета от маркетинговия ни бюджет също се ръководи от София.
Интервюто взе Константин Николов
© Цветелина Белутова Визитка
Джефри Смит е американски бизнесмен, основан в Сан Франциско. Основател и изпълнителен шеф на музикалния стартъп Smule. Смит стартира кариерата си като разработчик в научния център на IBM, изпълнявал е разнообразни мениджърски функции в софтуерни компании като Frame Technology, Ashton-Tate и Hewlett-Packard. В началото на 90-те основава първия си стартъп за издание в електронна среда, който след това продава на Novell/WordPerfect. Втората му компания - Tumbleweed Communications, се занимава с криптиране на електронните връзки и сигурен трансфер на данни за държавни и корпоративни клиенти. Компанията е имала офис с разработчици и в София, а измежду клиентите й са Datek Online Holdings, UPS, Pitney Bowes, Chase Manhattan Bank и други Листвана е на Nasdaq. Третата му компания - Simplify Media, е купена от Гугъл, след което Смит взема решение да се занимава с музика и се връща в " Станфорд ", с цел да получи докторска степен. Тогава по стичане на събитията основава и сегашната си компания Smule. Държи над 27 патента в разнообразни области. Смит беше посетител на време на софтуерната конференция Digitalk 2019, проведена от " Капитал " и фондовете LAUNCHub Ventures и NEVEQ. Компанията
Smule e американски разработчик на мобилни приложения в региона на основаването на музика. Сред другите й приложения са Sing! Karaoke, Magic Piano, AutoRap и Guitar!, употребявани от десетки милиони консуматори в целия свят, които си партнират в основаването на музика. Компанията е учредена в Пало Алто от Смит и преподавателя в " Станфорд " Гъ Уан през 2008 година През предходната година компанията отвори офис в София с разработчици и експерти в региона на музиката и маркетинга, който към този момент е над 85 души. Той се управлява от Ерик Дюма, който е работил със Смит и в Tumbleweed. Дюма е и софтуерен шеф на Smule. Приходите на Smule за 2017 година са достигнали 130 млн. $. Около 90% от тях идват от абонамент 8-9 $ на месец, а останалата част идва от реклами, съгласно Смит.Ако можехте да върнете времето обратно, бихте ли трансформирали нещо в кариерата си като бизнесмен, управител и инженер?
Бих дал всичко на времето като се изключи това, което самият аз съм държал. Така че не. Ще запазя всичко. Но дали имаше доста неточности по пътя? Да. Научих ли доста уроци? Абсолютно. Но помня, че когато стартирах първата си компания, таман се бях оженил и купихме къща в Сан Франциско. Беше с цената на големи заеми. И къщата се разпадаше, тъй че трябваше да я ремонтираме, само че не разполагахме с доста благоприятни условия. И ядяхме единствено паста. Два месеца по-късно се прибрах вкъщи и попитах жена си: " Скъпа, дали здравната ти застраховка покрива и мен? Защото просто напуснах работата си. Стартирам моя компания и ми хрумна, че нямам здравна застраховка. " А тя попита: " И по какъв начин искаш да плащаме ипотеката? "
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Дали е било рационално решение? Ако се върна обратно, бих ли да го трансформирал? Вероятно не. Но успяхме да намерим метод да плащаме ипотеката. Новата ми компания стартира да генерира доходи след няколко месеца. Така че всичко се получи ок. Но не мисля, че пътят ми е безусловно определен от мен. Беше по-скоро интервенция на ориста, която продиктува поредност от стъпки, които аз самият бях колеблив да последвам. Един другар преди време ми сподели: На 35 години съм и към момента не съм стартирал лична компания, а ти към този момент имаш три. Трябва ли да основа стартъп? И моят отговор беше: Боже, не е ли това малоумен метод да разсъждаваш. Може би би трябвало да започнеш компания, тъй като имаш пристрастеност и фантазии, или по-вероятно си и малко вманиачен. Не мисля, че би трябвало да го правиш тъй като просто се чувстваш задължен. В моя случай просто се случи.
Какви бяха първите няколко месеца след започването на първата компания?
Неспокойни, луди, само че вдъхновяващи. С някогашния ми сътрудник Жан Кристоф програмирахме по цели нощи, а по-късно денем аз продавах продуктите ни. Работехме от къщата ми. След време наехме и шеф бизнес развиване и с него седяхме в една стая - аз пишех код, а той продаваше по телефона. И кучето ми влизаше в стаята, грабваше телефона от ръцете му и бягаше на открито. Което затрудняваше продажбите ни, само че пък беше част от целия развой. Беше 1992 година, а компанията ни се занимаваше с издание в електронна среда.
Трудно и прочувствено ли е да продадете компании, които сте стартирали и развили?
Не желая да опонирам на общото схващане в Долината, само че за мен в никакъв случай не е опирало до продажбата и излизането ми от дадена компания (еxit на англ.). Може би това значи, че не съм най-хубавият бизнесмен. Създаването на компания за мен е повече фантазия и пристрастеност или решение на даден проблем - постоянно това ме е стимулирало. Ако в последна сметка създадем компанията обществена или някой желае да я купи и това има смисъл за всички, тогава ОК. Но в никакъв случай това не е било крайната ми цел. През 1992 година казусът, който взехме решение, беше, че хората не можеха да споделят наличие между тях - тогава всяка компания имаше лични формати, още преди световната мрежа. Така създадохме артикул, сходен на PDF, още преди Adobe да пусне Acrobat. И го лицензирахме на доста компании, и получихме забележителен пазарен дял. В идната ни компания искахме да се съсредоточим върху стандартите за сигурност на електронната поща, защото тогава не можеше да изпращате информация несъмнено през социална мрежа, защото съществуваше голям риск за поверителността й. Така изградихме доста от стандартите за криптиране на електронната поща. Защото вярвахме, че става дума за значим проблем за решение.
А и не мисля за тях просто като поредност от компании. За мен Smule в действителност взема решение значим проблем - дава опция на доста хора да основават музика, а не просто да слушат музика. И мнозина питат: " Но какъв брой хора изобщо желаят да основават музика? " И отговорът е: доста повече, в сравнение с някой осъзнава. Чувствам, че това е значима задача и нещо, към което изпитвам по-голяма пристрастеност от всичко, което до момента съм правил в живота си. Затова не мисля доста за излизане на борсата, макар че имаме акционери и желаеме те да бъдат сполучливи с вложенията си. Но с цел да ги създадем сполучливи, би трябвало да следваме визията си.
Откъде идва пристрастеността ви към музиката и къде е пресечната точка сред музиката и технологиите?
Завърших бакалавърска степен по компютърни науки в " Станфорд ", а доста години по-късно получих и докторска степен по музика в " Станфорд ". Семейството ми е доста музикално, майка ми беше преподавател по музика. Родителите ми се срещнали в танцова група, в която непрекъснато са свирели. Правилата в нашия дом гласяха, че още на четири започваш да свириш на пиано, а в случай че искаш вечеря, би трябвало непрекъснато да се упражняваш. Когато навършиш 13 години, можеш да избереш да спреш. Но множеството от нас по този начин и не спираха. Продължих да изсвирвам, изнасях концерти на пиано на всеки три месеца. Учих музикознание, музикална история, изнасях и концерти. Дори когато създавах първия си стартъп, продължавах да отивам на уроци по пиано. Така че музиката постоянно е била част от мен. Но постоянно съм считал, че музиката е доста човешка и персонална, до момента в който компютрите и бизнесът не са. И се дърпах да събера тези два свята, в действителност виждах доста повече стойност в разделянето им. Да напусна света на бизнеса и компютрите, с цел да се потопя в света на изкуството, пристигна съвсем като бягство и опция за проучване на един друг свят. Трябваше да се откажа от компютрите, когато се върнах в " Станфорд ", с цел да получа докторска степен по музика. Но още веднъж всички най-хубави проекти се трансформираха в придвижване, защото срещнах човек, основал нов аудиоезик за програмиране. Двамата открихме метод да го пренесем на iPhone, създадохме оркестър, където хората извършват музика на своите iРhone и преносими компютри. Започнахме да осъзнаваме, че хората са подготвени да основават музика доста по-лесно през телефон един с различен, свързани през мрежа, в сравнение с сами вкъщи си. Заедно с другия съосновател Гъ Уан, който е професор по компютърна музика в " Станфорд ", осъзнахме, че има опция да върнем музиката назад към нейните корени. Но в началото ми беше нужно време, с цел да схвана, че можеш да свържеш музиката с компютрите и бизнеса. В последна сметка видях по какъв начин даваме опция на хора, които не могат да свирят на пиано или на китара и се опасяват да пеят, да стартират да основават музика.
Как рекламирахте на пазара подобен нетрадиционен артикул?
Изградихме артикул, който хората просто биха желали да споделят. От самото начало мислехме по какъв начин някой ще го употребява, с цел да показа опита си с различен. Затова създадохме и видеоматериали, които споделяхме. Ключовите ни индикатори са да измерим какъв брой евентуално е хората да споделят прекарването от продукта с други, физически или виртуално. Знаехме, че мобилните устройства ще разрешават пряк видеоконтакт, а не толкоз виртуален. Това в този момент наподобява явно, само че не беше по този начин преди 10 години.
Всичко се свежда до съществуването на достоверен опит, който създавате и споделяте. На пазара има доста маркетинг акции, които са полирани и професионални, само че не резонират толкоз с потребителите. Защото младежите не имат вяра на толкоз доста неща и задават от ден на ден въпроси. Докато при нас става дума за предаване на достоверно прекарване с всичките негови недостатъци. Животът не е идеален, артистите не са съвършени. И това го прави неповторим. Става дума за прославяне на несъвършенствата на нашия свят.
Беше ли вторият ви престой в " Станфорд " изцяло друг от първия?
Завърших бакалавърската си степен през 1989 година, а докторската през 2013 година Аз самият като човек бях напълно друг, само че и учебното заведение се беше трансформирало доста. Вече бях възрастен с деца, открит в живота, с доста повече мнение за нещата. Като студент бях безпаричен, борещ се да оцелея, ужасяващ какво ще ми донесе бъдещето. За мен това беше напълно друг стадий от живота и по тази причина втория път се потопих и по-добре се възползвах от него. Докато първия път не разбирах изцяло опциите пред мен. Най-смешното е, че бях в първия випуск по компютърни науки в " Станфорд " завършихме 17 души. Днес в " Станфорд " приключват хиляди експерти по компютърни науки. И " Станфорд " се е трансформирал много - за положително или неприятно се дава доста повече акцент върху технологиите. И университетът разполага с доста повече запаси, с цел да поддържа студентите.
Бихте ли насърчили други да продължат образованието си в университета, даже на по-късен стадий от кариерата си?
Да, безусловно. Винаги съм желал да получа тапия по музика и за мен тя пристигна по-късно, само че затова беше и надалеч по-значима. Има толкоз доста стойност да продължиш да учиш и се развиваш във всеки стадий от живота си. Да, беше извънредно да се върна и получа докторска степен по музика на над 40-годишна възраст. Но може би по този начин би трябвало да бъде, може би би трябвало да насърчаваме сходни неща в обществото.
А и по този начин стигнахте до новата си компания?
Но не подобен беше проектът. Планът беше да стана академични учител по музика.
Къде виждате Smule след пет години?
Имаме цел - общественост от 1 милиарда създатели. Искаме да имаме един милиард души, които основават музика посредством нашата платформа. Това е много амбициозно, само че задачите в живота би трябвало да са амбициозни. Но по какъв начин да привлечете разнообразни хора без опит да вземат участие в сходно музикално прекарване? Може би, като използваме богатия опит на други в платформата - това разбиране за преподаване и предаване на опита е от огромно значение за платформата Smule. Имаме това ядро от опитни музикални създатели, които композират и вършат музикален аранжимент, а те пък дават опция на хората без такива умения да дойдат и извършват тези песни.
Музикантите ни харесват, тъй като им плащаме. Някои други платформи не го вършат, само че ние го вършим. Плащаме на всеки, който написа музика. Това е доста привлекателна платформа за изпълнителите, тъй като получават ангажираност от почитателите, която на други места не срещат.
Защо избрахте София за вашия R&D офис?
Защото имахме подобен огромен опит да изградим бизнес тук дружно с Ерик Дюма (мениджър на българския офис - бел. ред.), който беше водач тук и сътвори офиса ни. Бившата ни компания Tumbleweed имаше офис в Редууд сити, в Бангалор и в София. И тогава открихме (за което заслугата е и на Ерик), че тук съществува просвета на инженерни науки и познание, която беше интегрирана в целия ни офис. И хората се гордееха с равнището и уменията си. Разбрахме, че е извънредно скъпо за нас да използваме тази просвета и този сегмент от обществото. Нямахме същия опит в Индия, а даже и в Редууд сити. Така че беше доста естествено да желаеме да се върнем и да увеличим още повече тези умения и продуктовите нововъведения.
Само за 10 месеца стигнахме до 85 души екип. Ерик е основен софтуерен шеф на цялата компания и е основан в София, което приказва доста за упоритостите ни. Смятаме, че е неповторимо място, и имаме намерение да пренесем част от нашите благоприятни условия от Сан Франциско в региона на потребителския маркетинг и разбора на данни в нашия съответен пазарен сегмент, с цел да го интегрираме в центъра ни в София, и по този начин да растем дружно. Голяма част от нашите съществени разработки към този момент се вършат отсам, а към една трета от маркетинговия ни бюджет също се ръководи от София.
Интервюто взе Константин Николов
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ