Момчил юнак - Родопският цар
Съюзът на василевса с Умур бег трансформирал войводата от васал в именитият покровител на българите от османцитеЙоан VІ Кантакузин плакал над посеченото тяло на достойния си съперник
Митичната Родопа планина е родила голям брой митове, песни и истории за митични артисти, чудни самодиви, страховити чудовища и безстрашни юнаци. Но, една от тях оставя ярка следа в летописа на този край, преодолявайки вековете – историята за севастократор Момчил, един от първите българи, изправили се против османските нашественици.
Предполага се, че Момчил е роден през 1305 година Няма сведения за произхода и фамилията му. Но се знае, че бил близо 2 метра висок, тъй като съгласно преданието бозал 5 години майчино мляко. Турският стихотворец Енвери написа за него: „ Приличаше на минаре! ".
Притежавал великанска мощ
– на двадесет години можел да прекърши 10-годишно дърво. Лъкът му бил изработен от ясеново дърво, дебело колкото ръката му, а тетивата била от биволски ремък. С този лък Момчил пробивал щит на разстояние 300 разкрача. Като млад имал избухлив манталитет, а по това време пограничните области на България и Византия били много отслабени. Младият мъж се възползвал и почнал да се занимава с злодейство, за което бил преследван от управляващите. Около 1340 година византийския император Андроник ІІІ Палеолог му предложил да стане стратиот – прониар т.е. да получи аграрен парцел, против което се задължавал да служи в императорската армия. Така Андроник се е надявал че Момчил ще приключи разбойничеството, само че това не се случило и юнакът избягал в Сърбия. Там бил притеглен на работа от крал Стефан Душан и управлявал като васал Пирот и околната област дружно със своите 2000 бойци.
В същото време във Византийската империя избухнала революция. На престола бил малолетният Йоан V Палеолог и страната се управлявала от трима регенти:
императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Но Анна заподозряла, че Кантакузин желае да завземе престола и го оповестила за зложелател на империята. Така през 1341 година в крепостта Димотика Йоан Кантакузин бил коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин, с което се отприщила революция, траяла цели 6 години. Околните владетели, измежду които е и българският цар Иван Александър, несъмнено, се опитвали да се възползват от спора.
Към 1343 година
военните дейности от ден на ден се концентрирали в Родопите
и Йоан VІ Кантакузин решил да притегли Момчил левент за собствен съдружник. Още повече, че по същото време при василевса пристигнали пратеници от Родопите, които му декларирали че ще му се покорят, в случай че Момчил стане техен шеф. Така войводата бил назначен за шеф на региона Меропа, включваща Западните и Средни Родопи, както и елементи от Беломорието. По това време юнакът към този момент имал солидна войска – 300 конници и 5000 пехотинци. Скоро по-късно Момчил се отправил на юг и завзел Ксанти, където открил своя замък. Вече разполагал с 4-хилядна кавалерия, с която подпомагал Кантакузин в битката му с Анна Савойска. През 1344 година василевсът го провъзгласил за севастократор. Скоро обаче Момчил развалил връзките си с Кантакузин, тъй като византиецът се съюзил с турските орди на Умур бег. За да се отблагодари на турците, василевсът им разрешил да плячкосват българските земи, което, несъмнено, вбесило Момчил. Така от васал, войводата станал независим държател на Беломорието и Родопа, бранител на мирното българско и гръцко население. Споменът за основаното от него държавно образувание е толкоз огромен, че епохи наред
столицата му Ксанти е наричана Царево
Същата година Момчил нападнал и победил турците в борбата при Порто Лагос, като запалил част от вражеския флот. През юли пък изненадал византийските войски при Минеспол. В сражението Кантакузин бил ранен и едвам съумял да се избави с бягство.
В началото на идната година Момчил се оженил за болярка от Търновското царство на име Рада или Видосава и по този начин войводата станал съдружник на цар Иван Александър.
През май 1345 година Умур бег бил извикан от Йоан VІ Кантакузин и след продължителна подготовка двамата се отправили против Момчиловите владения, търсейки реванш за претърпените провали. Силите единствено на турците наброявали 20 000 души. Срещу тях Момчил разполагал едвам с 5000 конници. Войводата обаче разчитал да се изтегли в мощната цитадела Перитор (Боруград), близо до Ксанти и Бяло море. Но, в последния миг управниците на града затворили вратите пред Момчил, приютявайки единствено брачната половинка му и братовчед му Райко. Така войводата решил да одобри борбата с превъзхождащия го зложелател и разгърнал войските си пред стените на крепостта. На 7 юли 1345 година отрядът на Момчил бил нападнат от турските орди, които отхвърлили българите, уверени в успеха си. Часове по-късно бойците на войводата контраатакували съперника, само че численото предимство оказало своето въздействие. Постепенно българските сили били изтласкани към стените на Боруград, където Момчиловата кавалерия не можела да се разгърне. Войводата
слязъл от коня си и персонално повел бойците си
в офанзива. Боят бил нескончаем и яростен, само че българите не отстъпили, до момента в който Момчил не паднал героичен в борбата.
Храбростта на Момчил остава вечно в националните песни и предания. Кантакузин плакал над посеченото тяло на достойния си съперник. Не единствено пуснал гладко дамата на Момчил и братовчед му Райко, само че и ги ескортирал до границите на Търновското царство.
Според някои предания Райко дружно с оживели бойци от Момчиловия отряд основал село Райково – през днешния ден част от град Смолян.
За потомци на Момчил се сочат последния държател на Добруджанското деспотство – Вълко Добруджански, а по-късно и Стефан Караджа, и бележитият македонски комита Кръстьо Асенов. Безспорно
най-интересната роднинска връзка е с именития Вълчан челник
За неговото имане се приказва и до ден сегашен. Според преданията в него има и съкровища от времето на Момчил.
Много са свидетелствата за почитта на родопчани към живота и делото на Момчил челник. Един от методите името му да остане вечно са географските названия. В негова чест е наименуван град Момчилград, село Момчиловци и хижа " Момчил левент ". Връх Свобода и през днешния ден импровизирано се назовава връх Момчил от локалното население.
Вдигат монумент край Златоград
Двама професори потеглят по стъпките му
Паметник на Момчил левент - Родопският цар, ще се извиси следващата година на граничния пункт за Гърция край Златоград. Монументът ще бъде открит на 7 юли 2020 година, когато се навършват 675 години от гибелта на войводата. Средствата се събират с дарения. А 2020 година оповестена за година на Момчил левент – Родопският цар. Начело на инициативния комитет за честванията е ръководителят на Народно събрание Цвета Караянчева. Участват още зам.-министърът на културата Румен Димитров, кметът на Златоград Мирослав Янчев, проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, основателят на музея на Делю челник и ареалния комплекс в Златоград инж. Александър Митушев и други
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов пък стартират научна експедиция по стъпките на Момчил левент. Двамата учени ще посетят местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Те ще търсят лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград. Според нашето разузнаване и през днешния ден част от нейните стени са непокътнати много високо, само че са погълнати от гъста гора.
Митичната Родопа планина е родила голям брой митове, песни и истории за митични артисти, чудни самодиви, страховити чудовища и безстрашни юнаци. Но, една от тях оставя ярка следа в летописа на този край, преодолявайки вековете – историята за севастократор Момчил, един от първите българи, изправили се против османските нашественици.
Предполага се, че Момчил е роден през 1305 година Няма сведения за произхода и фамилията му. Но се знае, че бил близо 2 метра висок, тъй като съгласно преданието бозал 5 години майчино мляко. Турският стихотворец Енвери написа за него: „ Приличаше на минаре! ".
Притежавал великанска мощ
– на двадесет години можел да прекърши 10-годишно дърво. Лъкът му бил изработен от ясеново дърво, дебело колкото ръката му, а тетивата била от биволски ремък. С този лък Момчил пробивал щит на разстояние 300 разкрача. Като млад имал избухлив манталитет, а по това време пограничните области на България и Византия били много отслабени. Младият мъж се възползвал и почнал да се занимава с злодейство, за което бил преследван от управляващите. Около 1340 година византийския император Андроник ІІІ Палеолог му предложил да стане стратиот – прониар т.е. да получи аграрен парцел, против което се задължавал да служи в императорската армия. Така Андроник се е надявал че Момчил ще приключи разбойничеството, само че това не се случило и юнакът избягал в Сърбия. Там бил притеглен на работа от крал Стефан Душан и управлявал като васал Пирот и околната област дружно със своите 2000 бойци.
В същото време във Византийската империя избухнала революция. На престола бил малолетният Йоан V Палеолог и страната се управлявала от трима регенти:
императрицата-майка Анна Савойска и военачалниците Йоан Кантакузин и Алексий Апокавк. Но Анна заподозряла, че Кантакузин желае да завземе престола и го оповестила за зложелател на империята. Така през 1341 година в крепостта Димотика Йоан Кантакузин бил коронясан за император под името Йоан VI Кантакузин, с което се отприщила революция, траяла цели 6 години. Околните владетели, измежду които е и българският цар Иван Александър, несъмнено, се опитвали да се възползват от спора.
Към 1343 година
военните дейности от ден на ден се концентрирали в Родопите
и Йоан VІ Кантакузин решил да притегли Момчил левент за собствен съдружник. Още повече, че по същото време при василевса пристигнали пратеници от Родопите, които му декларирали че ще му се покорят, в случай че Момчил стане техен шеф. Така войводата бил назначен за шеф на региона Меропа, включваща Западните и Средни Родопи, както и елементи от Беломорието. По това време юнакът към този момент имал солидна войска – 300 конници и 5000 пехотинци. Скоро по-късно Момчил се отправил на юг и завзел Ксанти, където открил своя замък. Вече разполагал с 4-хилядна кавалерия, с която подпомагал Кантакузин в битката му с Анна Савойска. През 1344 година василевсът го провъзгласил за севастократор. Скоро обаче Момчил развалил връзките си с Кантакузин, тъй като византиецът се съюзил с турските орди на Умур бег. За да се отблагодари на турците, василевсът им разрешил да плячкосват българските земи, което, несъмнено, вбесило Момчил. Така от васал, войводата станал независим държател на Беломорието и Родопа, бранител на мирното българско и гръцко население. Споменът за основаното от него държавно образувание е толкоз огромен, че епохи наред
столицата му Ксанти е наричана Царево
Същата година Момчил нападнал и победил турците в борбата при Порто Лагос, като запалил част от вражеския флот. През юли пък изненадал византийските войски при Минеспол. В сражението Кантакузин бил ранен и едвам съумял да се избави с бягство.
В началото на идната година Момчил се оженил за болярка от Търновското царство на име Рада или Видосава и по този начин войводата станал съдружник на цар Иван Александър.
През май 1345 година Умур бег бил извикан от Йоан VІ Кантакузин и след продължителна подготовка двамата се отправили против Момчиловите владения, търсейки реванш за претърпените провали. Силите единствено на турците наброявали 20 000 души. Срещу тях Момчил разполагал едвам с 5000 конници. Войводата обаче разчитал да се изтегли в мощната цитадела Перитор (Боруград), близо до Ксанти и Бяло море. Но, в последния миг управниците на града затворили вратите пред Момчил, приютявайки единствено брачната половинка му и братовчед му Райко. Така войводата решил да одобри борбата с превъзхождащия го зложелател и разгърнал войските си пред стените на крепостта. На 7 юли 1345 година отрядът на Момчил бил нападнат от турските орди, които отхвърлили българите, уверени в успеха си. Часове по-късно бойците на войводата контраатакували съперника, само че численото предимство оказало своето въздействие. Постепенно българските сили били изтласкани към стените на Боруград, където Момчиловата кавалерия не можела да се разгърне. Войводата
слязъл от коня си и персонално повел бойците си
в офанзива. Боят бил нескончаем и яростен, само че българите не отстъпили, до момента в който Момчил не паднал героичен в борбата.
Храбростта на Момчил остава вечно в националните песни и предания. Кантакузин плакал над посеченото тяло на достойния си съперник. Не единствено пуснал гладко дамата на Момчил и братовчед му Райко, само че и ги ескортирал до границите на Търновското царство.
Според някои предания Райко дружно с оживели бойци от Момчиловия отряд основал село Райково – през днешния ден част от град Смолян.
За потомци на Момчил се сочат последния държател на Добруджанското деспотство – Вълко Добруджански, а по-късно и Стефан Караджа, и бележитият македонски комита Кръстьо Асенов. Безспорно
най-интересната роднинска връзка е с именития Вълчан челник
За неговото имане се приказва и до ден сегашен. Според преданията в него има и съкровища от времето на Момчил.
Много са свидетелствата за почитта на родопчани към живота и делото на Момчил челник. Един от методите името му да остане вечно са географските названия. В негова чест е наименуван град Момчилград, село Момчиловци и хижа " Момчил левент ". Връх Свобода и през днешния ден импровизирано се назовава връх Момчил от локалното население.
Вдигат монумент край Златоград
Двама професори потеглят по стъпките му
Паметник на Момчил левент - Родопският цар, ще се извиси следващата година на граничния пункт за Гърция край Златоград. Монументът ще бъде открит на 7 юли 2020 година, когато се навършват 675 години от гибелта на войводата. Средствата се събират с дарения. А 2020 година оповестена за година на Момчил левент – Родопският цар. Начело на инициативния комитет за честванията е ръководителят на Народно събрание Цвета Караянчева. Участват още зам.-министърът на културата Румен Димитров, кметът на Златоград Мирослав Янчев, проф. Николай Овчаров, проф. Пламен Павлов, основателят на музея на Делю челник и ареалния комплекс в Златоград инж. Александър Митушев и други
Професорите Николай Овчаров и Пламен Павлов пък стартират научна експедиция по стъпките на Момчил левент. Двамата учени ще посетят местата, които са били част от княжеството на великия българин – на територията на България и Гърция. Те ще търсят лобното място на Момчил край крепостта Перитеорион или Буруград. Според нашето разузнаване и през днешния ден част от нейните стени са непокътнати много високо, само че са погълнати от гъста гора.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ