Николай Караджов пред Expert.bg: Бюджетите за дигитална реклама масово се насочват към Google и Facebook
Съвсем скоро - на 9 май - в София ще се организира събитието " Форум на информационната промишленост ", на което ще бъдат показани любопитни данни за трендовете в рекламния бизнес в България. Ще бъдат разисквани потребителските настройки в сферата, трендовете в цифровата среда и други забавни тематики. Expert.bg употребява мотива, с цел да поговори с господин Николай Караджов, изпълнителен шеф на Българската асоциация на информационните организации (БАКА), за най-новото в промишлеността.
Г-н Караджов, какво да чакат гостите от идния „ Форум на информационната промишленост “?
„ Форум на информационната промишленост “ преди всичко ще показа данните на Българската асоциация на информационните организации за чистите рекламни бюджети по типове медии и медийната инфлация в България през 2017 и предстоящите стойности за 2018 година.
Мотото на Форума е „ Глобални направления – местен фокус”, по тази причина в програмата на събитието особено внимание е отделено на водещите трендове в света, пречупени през призмата на нашата действителност. В три тематични полемики с присъединяване на топ мениджъри на водещи медийни групи, информационни организации, рекламодатели, организации за пазарни проучвания, телекомуникационни оператори, цифрови компании, компании за електронна търговия и маркетингови специалисти ще разясняваме трансформацията – в медиите, в потребителското държание, в цифровия свят.
Поканили сме и извънредно забавни лектори, които ще споделят с аудиторията по какъв начин се трансформират потребителските привички в обвързвания свят.
Тъй като на форума ще бъдат разисквани данни за миналата 2017 година, бихте ли споделили кои съгласно Вас бяха водещите трендове на рекламния пазар в България през нея?
Ще запазя отговора на този въпрос за 9 май.
Тези трендове в благозвучие ли са със международните? Има ли нещо, в което родната промишленост изостава?
В изискванията на отворена стопанска система мъчно можем да останем изолирани от световните процеси. Разбира се, скоростта и мащабът на измененията са разнообразни във всяка една страна, само че като цяло информационният отрасъл у нас следва международните трендове. Включително и във връзка с процеси като усъвършенстване на организационната конструкция, повишение на успеваемостта и предефиниране на типа и размера услуги, които организациите оказват на клиентите си.
Можем ли да приказваме за настъпваща доминация на цифровата реклама у нас? Ако не, смятате ли, че такава ще се случи в близко бъдеще?
Трендът за увеличение на вложенията в цифрова реклама е изразителен – както в световен мащаб, по този начин и на българския пазар. Но би трябвало да имаме поради и някои особености в разпределението на бюджетите за самата цифрова реклама – в действителност, доминация, в случай че използваме този термин, се следи във връзка с бюджетите, вложени в Гугъл и Фейсбук, и най-много по повод каузи на тези два колоса в привличането на спомагателни рекламни бюджети. Наскоро преглеждах данни, които посочваха, че в международен мащаб към 85% от растежа на рекламните бюджети в цифрови форми на реклама се дължи на вложения в платформите на Гугъл и Фейсбук. В България съгласно оценките на специалистите обстановката не е доста по-различна. Близо 2/3 от бюджетите за цифрова реклама през 2017 година са били ориентирани към Гугъл и Фейсбук, а растежът на пазара на цифрова реклама съвсем напълно се дължи на увеличени вложения в тези канали.
Ако изключим Гугъл и Фейсбук от сметките, спомагателна спирачка за растежа на цифровата реклама у нас е, че в България малкия екран към момента е всеобща и релативно евтина медия и по тази причина, за разлика от огромните пазари, продължава да притегля сериозен дял от рекламните бюджети.
По Ваши наблюдения става ли българският консуматор по-взискателен към рекламното наличие, ориентирано към него? По-трудно ли е да се притегли вниманието му?
Феноменът „ обществени медии “ трансформира милиони хора в публицисти, текстописци, дизайнери, режисьори, оператори и какво ли още не. Това неизбежно оказва своето въздействие и върху креативните хрумвания. Конкуренцията за вниманието на клиентите, изключително на по-младите, е жестока – изобретателната концепция би трябвало да пребори освен концепциите на съперниците, само че и необятното наличие, генерирано от потребителите на най-различни платформи.
Какви позитивни промени или напредък в какви насоки би Ви се желало да видите в рекламната сфера през 2018 година?
Бих желал да видя пробив на българска организация на някой от най-големите рекламни фестивали. Една премия в Кан да вземем за пример би изиграла извънредно позитивна роля за целия изобретателен отрасъл и би се трансформирала според мен в катализатор за развиването на промишлеността.
Редактор: Деница Райкова
Г-н Караджов, какво да чакат гостите от идния „ Форум на информационната промишленост “?
„ Форум на информационната промишленост “ преди всичко ще показа данните на Българската асоциация на информационните организации за чистите рекламни бюджети по типове медии и медийната инфлация в България през 2017 и предстоящите стойности за 2018 година.
Мотото на Форума е „ Глобални направления – местен фокус”, по тази причина в програмата на събитието особено внимание е отделено на водещите трендове в света, пречупени през призмата на нашата действителност. В три тематични полемики с присъединяване на топ мениджъри на водещи медийни групи, информационни организации, рекламодатели, организации за пазарни проучвания, телекомуникационни оператори, цифрови компании, компании за електронна търговия и маркетингови специалисти ще разясняваме трансформацията – в медиите, в потребителското държание, в цифровия свят.
Поканили сме и извънредно забавни лектори, които ще споделят с аудиторията по какъв начин се трансформират потребителските привички в обвързвания свят.
Тъй като на форума ще бъдат разисквани данни за миналата 2017 година, бихте ли споделили кои съгласно Вас бяха водещите трендове на рекламния пазар в България през нея?
Ще запазя отговора на този въпрос за 9 май.
Тези трендове в благозвучие ли са със международните? Има ли нещо, в което родната промишленост изостава?
В изискванията на отворена стопанска система мъчно можем да останем изолирани от световните процеси. Разбира се, скоростта и мащабът на измененията са разнообразни във всяка една страна, само че като цяло информационният отрасъл у нас следва международните трендове. Включително и във връзка с процеси като усъвършенстване на организационната конструкция, повишение на успеваемостта и предефиниране на типа и размера услуги, които организациите оказват на клиентите си.
Можем ли да приказваме за настъпваща доминация на цифровата реклама у нас? Ако не, смятате ли, че такава ще се случи в близко бъдеще?
Трендът за увеличение на вложенията в цифрова реклама е изразителен – както в световен мащаб, по този начин и на българския пазар. Но би трябвало да имаме поради и някои особености в разпределението на бюджетите за самата цифрова реклама – в действителност, доминация, в случай че използваме този термин, се следи във връзка с бюджетите, вложени в Гугъл и Фейсбук, и най-много по повод каузи на тези два колоса в привличането на спомагателни рекламни бюджети. Наскоро преглеждах данни, които посочваха, че в международен мащаб към 85% от растежа на рекламните бюджети в цифрови форми на реклама се дължи на вложения в платформите на Гугъл и Фейсбук. В България съгласно оценките на специалистите обстановката не е доста по-различна. Близо 2/3 от бюджетите за цифрова реклама през 2017 година са били ориентирани към Гугъл и Фейсбук, а растежът на пазара на цифрова реклама съвсем напълно се дължи на увеличени вложения в тези канали.
Ако изключим Гугъл и Фейсбук от сметките, спомагателна спирачка за растежа на цифровата реклама у нас е, че в България малкия екран към момента е всеобща и релативно евтина медия и по тази причина, за разлика от огромните пазари, продължава да притегля сериозен дял от рекламните бюджети.
По Ваши наблюдения става ли българският консуматор по-взискателен към рекламното наличие, ориентирано към него? По-трудно ли е да се притегли вниманието му?
Феноменът „ обществени медии “ трансформира милиони хора в публицисти, текстописци, дизайнери, режисьори, оператори и какво ли още не. Това неизбежно оказва своето въздействие и върху креативните хрумвания. Конкуренцията за вниманието на клиентите, изключително на по-младите, е жестока – изобретателната концепция би трябвало да пребори освен концепциите на съперниците, само че и необятното наличие, генерирано от потребителите на най-различни платформи.
Какви позитивни промени или напредък в какви насоки би Ви се желало да видите в рекламната сфера през 2018 година?
Бих желал да видя пробив на българска организация на някой от най-големите рекламни фестивали. Една премия в Кан да вземем за пример би изиграла извънредно позитивна роля за целия изобретателен отрасъл и би се трансформирала според мен в катализатор за развиването на промишлеността.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ