Има ли смисъл висшето образование в съвременния му вид
Съвременният свят прави дебата за смисъла на висшето обучение в действителност забавен, а и много комплициран. Много постоянно се среща позицията, че заради динамичността на технологиите и бизнес света, знанието остарява бързо – неоспорим факт. От това някои наблюдаващи стигат до заключението, че образованието в университетския си тип губи значимост и че това, в което би трябвало да бъдат подготвяни младежите през днешния ден, са най-много на практика качества. Оттам и тезата, че системата на висшето обучение не се оправя – и няма да може да се оправи – с новите провокации.
Обобщенията са сложни и постоянно неуместни
С една част от този мотив съм склонен. Наистина университетите не са изключително подобаващи за преподаване на на практика качества. И в действителност знанието остарява бързо. Но аргументът има най-малко две недостатъци. Първо, явна е презумпцията, че на университетите това им е работата – да приготвят за практиката. Смятам, че това не е тъкмо по този начин и ще се обоснова, че тяхната задача е друга. Второ, не мисля, че през днешния ден изобщо можем да използваме разбиране като “системата на висшето обучение “. Заедно с експанзията и глобализацията на висшето обучение през последните десетилетия, такава система към този момент де факто не съществува – съществува едно неимоверно многообразие от институции, образователни проекти и подходи на преподавателите. Има прелестни университети и преподаватели, има доста посредствени места, а има и доста, в които не бих изпратил децата си да следват. За това ще опиша моята визия за това какво би трябвало да е качественото висше обучение през днешния ден и по какъв начин аз, като учител, разбирам работата си – без да настоявам, че това обобщава днешните практики. Както загатнах, няма по какъв начин десетките хиляди университети и стотиците хиляди преподаватели по света да бъдат систематизирани. Но знам, че има университети и преподаватели, които схващат висшето обучение по подобен метод.
Висшето обучение не е уместно за всеки
Нека първо уточня, че никога не считам висшето обучение за наложително належащо за всеки. В Германия да вземем за пример по-малко от половината младежи в една кохорта следват в университет или университет за приложни науки, останалите приключват професионално обучение, което включва и теоретични, само че най-много на практика съставни елементи. В страни без обичаи в системата за професионално обучение, неговата роля нормално се поема от висше обучение, приключващо с бакалавър. Мисля, че това е добре и за на практика ориентираните младежи, и за университети, които другояче биха ставали все по-масови.
Няма нищо по-практическо от една добра доктрина
Добре, само че защо изобщо да се занимаваме с теории? Студентите постоянно ми задават този въпрос. Опитвам се да ги убедя с два елементарни цитата. Първият е на един някогашен немски министър на стопанската система, Гюнтер Рексрот, който през 90-те години споделя, че бизнесът се случва в стопанската система, а не в министерствата, което може да се перифразира, че практическите качества се научават в практиката, а не в университета. Вторият откъс е приписван и на Имануел Кант и гласи, че няма нищо по-практическо от една добра доктрина. Да, нито аз, нито сътрудниците с по-практически предмети от моя можем да научим студентите на същински на практика качества. Дори и в институция като моята, където професорите имат наложителен на практика опит отвън университета, този опит постоянно към този момент е стар поради динамичността, която споменахме първоначално. Но можем да представим на студентите най-различни теории за причинно-следствени връзки в действителността. Сблъскването с теориите има най-малко два резултата. Първо, те оферират забавни призми към постоянно неразбираеми на пръв взор действителни явления, а вникването в структурата на обособената доктрина постоянно школува систематично мислене. Забелязвам в течение на следването, че усвояването на характерната призма на икономическите теории дава на студентите един по-различен мироглед към настоящи публични тематики, като да вземем за пример търговия или миграция. Второ, другите теории за избран феномен дават опция за сериозни разбори и полемики, за обсъждане на предпоставките и логическите стъпки, от които теориите се състоят. Така в границите на дебата със състудентите и преподавателя, всеки може да построи сериозно мислене, благодарение на което да прави оценка и пресява другите пояснения за действителността.
Многото данни не вършат света по-ясен и по-прозрачен
А тези мъчителни количествени способи, от които доста студенти се оплакват? Днес разполагаме с все по-огромни количества данни, които обаче сами по себе си никога не вършат света все по-ясен и по-прозрачен. Извличането на информация и познание от тях е придружено от развиването на все по-разновидни статистически способи. Така едни и същи данни могат от време на време да доведат до разнообразни и даже противоположни заключения, според от употребяваните в разбора способи. Извличат се корелации и каузалности, които постоянно – от време на време целеустремено, от време на време несъзнателно – водят до рискови манипулативни заключения в практиката, било то в ежедневния бизнес или в публичните диспути, формиращи институциите на бизнес средата. Без едно най-малко базово обучение за триковете, свързани с такива способи, всеки може да допусне основни неточности в преценките за дейностите си – и да се трансформира в лесна цел за операция от специалисти или псевдо-експерти, чиито емпирични разбори не срещат коректива на сериозното мислене, изграждано в процеса на висшето обучение.
Има потребност от промени, само че не и от гражданска война
Въпреки гореспоменатия проблем с неприемливите систематизирания желая да загатна три промени, които биха били нужни в множеството институти, които познавам. Първо, “зубренето “ на обстоятелства е отживялост, която освен не е нужна, само че и вреди: проучването на обстоятелства, които всеки има в телефона си, изземва от скъпото пространство в образователните проекти и целесъобразно разсънва антипатии измежду възпитаници и студенти към образованието като такова. Второ, модуларизацията на образователните проекти крие заплахата следването да се трансформира в “лов за лесни заеми “ при избора на курсовете, като общият знаменател сред обособените курсове се губи, в случай че студентът ги избере в несъответствуваща поредност или пропусне основен курс. Трето, не би трябвало да се позволява конкуренцията сред хилядите университети да докара до инфлация на оценки, раздавани обилно от университети, борещи се за финансовото си оцеляване. За да се предотврати това са нужни още по-систематични и по-комплексни класации, като бистрота за качеството на дипломите, издавани от множеството институции.
Университетът приготвя освен експерти, само че и жители
В умозаключение, университетът и висшето обучение не са свързани единствено с създаване на схващане и сдържаност към теории и емпирика за експерта. Понятието ”университет “ включва и идеала за едно всеобхватно обучение. За мен значима задача на висшето обучение е и да разшири общата просвета на студента посредством филантропичните специалности като история, философия и нравственос, да обогати и доразвие владеенето на непознати езици, както и посредством стратегиите за студентски продан да влезе в другарство с разнообразни култури. Относно последния аспект, мисълта на Александър декор Хумболт, че най-опасен е светогледът на тези, които не са видели света, е изключително настояща сега, както в Европа, по този начин и в Съединени американски щати. Така че считам едно по този начин разбрано висше обучение за извънредно скъпо. То дава задълбочени знания в определената просвета, дава на студента разнообразни теоретични призми и способи, построява способността за сериозно мислене към тях и към емпирични разбори и по този начин дава опция на мисленето му да придобие комплексността, гъвкавостта и бързината, нужни през днешния ден. Но също така и да бъде по-образован в общия си взор към света. В епохата на надигащи се популизми, доста от които се крепят на ирационални мисловни модели, на манипулиращо интерпретирани данни и на непознаване на непознати култури, образованието – на всички равнища, освен висшето – е измежду основните противовеси на тези съществени закани за едно свободно общество.
Инфо: www.tavex.bg
