Съветът за електронни медии (СЕМ) откри нарушения в медийното отразяване

Съветът за електронни медии (СЕМ) откри нарушавания в медийното отразяване по мигрантската тематика. Това стана ясно от показания на съвещание през днешния ден отчет от дирекция „ Мониторинг и разбори “ на регулатора.

Мониторингът е сбъднат в интервала от 8 до 18 март. „ Конкретният мотив за актуализиране на мигрантската тематика в общественото пространство са три случая със сбивания от началото на март, които са отразени от медиите посредством редица репортажи и мнения в услугите на доставчиците “, уточни Зорница Гюрова от мониторинговата дирекция на Съвет за електронни медии.

Наблюдаваните медии са БНТ1, Би Ти Ви, „ Нова телевизия “, „ България он еър “, телевизия „ Евронюз България “, „ Нова нюз “, „ Евроком “, „ България 24 “, „ СКАТ “, „ 7/8 ТВ “, „ Алфа ТВ “, „ ПИК ТВ “, „ Хоризонт “, „ Дарик радио – България “, „ Актуално “, „ Господари “, „ Дир БГ “, „ Блиц “, „ Дневник “ и платформата Vbox7.

ИЗВОДИТЕ

Относно обстоятелствата мониторингът в целокупност обрисува една фактологична картина, която не е задоволително ясна и точна във всички следени медии, показва Зорница Гюрова. 

По думите ѝ множеството информации са неутрални, само че в медиите има мнения, които построяват отрицателен облик на непознатите жители, мигранти и бежанци. Представят ги само като нашественици, нарушители, без образование и маниери, безчинстващи, устремени към обществените придобивки и благосъстояния на западните общества, добави Гюрова. Докладът регистрира, че малцина медии търсят и намират гледната точка на чужденците, пребиваващи в страната. 

Мониторингът установи съществуване на език на омразата в стратегия Алфа ТВ. След интервала на фокусираното наблюдаване е открито, че и в стратегия „ СКАТ “ на 1 април тази година е излъчен репортаж за митинг на юношески организации срещу мигрантите в България, който внушава етническа непоносимост, уточни Зорница Гюрова от дирекция „ Мониторинг и разбори “ на Съвет за електронни медии.

РАЗШИРЯВАНЕ НА ОБХВАТА НА НАБЛЮДЕНИЕТО

Докладът не беше подложен на гласоподаване за приемане от членовете на Съвет за електронни медии. Вместо това се взе решение обсегът на фокусираното наблюдаване да бъде уголемен.

„ Смятам, че изводите от този отчет не кореспондират с цялостното му наличие и със заключенията на инспекторите, които в над 60 страници са разгърнали своите наблюдения. Първо, заради стеснения времеви откъслек, в който е следено медийното пространство, вътре липсва сюжетът с така наречен „ самолети, които връщат чужденци в България “. И второ, липсва сюжетът с афганистанския жител, който е даже женен тук, в България, за българка, който беше пребит в центъра на София, както и медийният отговор на този случай “, сподели Габриела Наплатанова, член на Съвета за електронни медии.

По думите ѝ в отчета не би трябвало да има квалификации за политически партии, а когато се открият хибридни разкази, би трябвало да се цитират проучванията, изявленията и изявленията в медиите, въз основата на които са направени изводи. Ако се създадат редакции, аз на драго сърце ще поддържа отчета, уточни Наплатанова.

Тя означи, че там, където са открити език на омразата и нарушаване на Закона за радиото и малкия екран (ЗРТ), „ изрично “ би трябвало да се тръгне към санкции. „ Просто да не се поставят под общ знаменател в изводите и да натежава по този начин, че медиите в България да наподобяват ксенофобски настроени “, добави Габриела Наплатанова.

Предложението за разширението на обсега на проучването, като се включат двата спомагателни проблема, бе обещано от Галина Георгиева – член на регулатора, и подкрепено от ръководителя на Съвет за електронни медии Соня Момчилова и Габриела Наплатанова. Георгиева предложи още разширеният отчет да бъде прегледан от съвета след изборите за Европейски парламент.

Пролет Велкова, член на Съвет за електронни медии, направи предложение членовете на съвета да гласоподават приемане на отчета в този му тип, след което да се вземе решение за реализиране на мониторинг върху в допълнение заложените тематики. Предложението не беше подложено на гласоподаване.

„ Дали са ксенофобски настроени медиите в България, или не и до каква степен този отчет прави такава оценка – мисля, че не можем въобще да сложим въпроса по този метод “, сподели Пролет Велкова. Според нея отчетът дава „ много добра ориентировка “ по какъв начин са позиционирани медии, излъчвания, публицисти. 

Соня Момчилова означи, че ролята на медиите главно е да отразяват настройките в обществото, а не да го превъзпитават. „ Ако употребявате градския превоз в посока „ Ботевградско шосе “, да вземем за пример – тъй като на мен ми се е случвало, по тази причина го изтъквам, или „ Овча купел “, доста съществено ще се обезпокоите от експанзията, която стартира да ескалира от страна на групи младежи. Това са мъже, които по думите на някогашния министър Демерджиев, са сваляни от самолетите с белезници и с защитни средства. Къде се разселват – няма репортажи на тази тематика. Какво се случва с тези хора също не знаем, което е сериозен пропуск “, уточни председателката на Съвет за електронни медии.

Тя изясни, че напълно целеустремено се основава облик на жертви на бежанците. „ Аз мисля, че българският народ е търпелив и отразяването от страна на медиите е безусловно правилно. Да не кажа, че на мен персонално ми липсват тематики, които проследявам в обществените мрежи и които несъмнено са животрептящи за обществото ни “, сподели Момчилова.

Тя заяви още, че в Съвет за електронни медии има сигнали за това, че уеб сайтове популяризират карти, на които български територии се изобразяват с турския байрак. Това е доста обезпокоително и ще ви предложа да разгледаме на последващо съвещание, означи Соня Момчилова.

Според мен това е един добър мониторингов отчет, сподели Симона Велева, член на медийния регулатор. По думите ѝ фактът, че в документа има оценъчни съждения, е позитивен. Аз не виждам нито една съответна групировка, която да е оценена по някакъв характерен метод, нито пък виждам някакъв уклон в този отчет, уточни Велева.

Тя означи, че членовете на Съвет за електронни медии могат да дадат инструкции на мониторинговата дирекция по отношение на тематиката, обсега и събитията, част от обещано фокусирано наблюдаване. „ Но изрично съм срещу да даваме уклон и съответни инструкции по какъв начин да си правят работата обособените инспектори и какви заключения те да вършат. Ако не сме съгласни с изводите, можем съответно да не ги подкрепим. Но не можем да им слагаме в устата или да им споделяме: „ Това ще кажете, това няма да кажете “. И това мисля, че би трябвало да ни е общ модел на работа “, сподели Симона Велева, предава Българска телеграфна агенция.