Looper: Убиец във времето
Също като „ Матрицата “, Inception, „ Мементо “ или In Time, филмът Looper има концепция, която е доста по-голяма от това, което виждаме за два часа на екрана и евентуално следва да гледаме разнообразни разновидности на този филм в околните години, тъй като хубавите хрумвания постоянно се мултиплицират от Холивуд до момента в който омръзнат на всички.
Looper е нарицателно за наемен палач в бъдещето, т.е. 2033 година, когато мафията изпраща от още по-далечното бъдеще своите жертви обратно с машина на времето, с цел да бъдат те убити и да изчезнат. Наемните убийци работят досега, в който изпратеният за ликвидиране човек са те самите като остарели и в този миг получават солидна сума и са свободни да живеят както си желаят, само че тъкмо 30 години.
Около тази история, която е разказана в първите 10 минути на кино лентата, се развива действието нататък. На пръв взор тридесет години живот в благоденствие са доста време, евентуално повече, в сравнение с мнозина имат. Само че всяко броено време минава бързо, а мислите за това по какъв начин да променим ориста го съкратяват още повече. Същевременно надалеч по-сложно става когато тази смяна стартира да се случва – т.е. в един миг съществуват редом и младият и остарелият палач и двамата по собствен метод се пробват да трансформират ориста си, свързани посредством спомените си и общото си бъдеще. Развръзката е елементарна и в някакъв смисъл универсална – не можем да променим ориста. Можем да променяме единствено себе си.
Няма да описвам повече, сюжетът в действителност предпоставя надалеч повече гледни точки от описаните нагоре. Приятно е да се види Брус Уилис в смислена роля, освен това с много спорна морална багра, а Джоузеф Гордън Левит щеше да е доста по-симпатичен в случай че не беше гримиран по този начин неуместно и с неестествен нос, сякаш с цел да наподобява на Брус Уилис, само че в действителност наподобява на подигравка. Емили Блънт е приятна, а детето Сид е тъкмо толкоз по детски очарователно и в същото време плашещо, както единствено Холивуд може да го направи… С други думи това надалеч не е най-лошия избор на филм в кината тази седмица.
Looper е нарицателно за наемен палач в бъдещето, т.е. 2033 година, когато мафията изпраща от още по-далечното бъдеще своите жертви обратно с машина на времето, с цел да бъдат те убити и да изчезнат. Наемните убийци работят досега, в който изпратеният за ликвидиране човек са те самите като остарели и в този миг получават солидна сума и са свободни да живеят както си желаят, само че тъкмо 30 години.
Около тази история, която е разказана в първите 10 минути на кино лентата, се развива действието нататък. На пръв взор тридесет години живот в благоденствие са доста време, евентуално повече, в сравнение с мнозина имат. Само че всяко броено време минава бързо, а мислите за това по какъв начин да променим ориста го съкратяват още повече. Същевременно надалеч по-сложно става когато тази смяна стартира да се случва – т.е. в един миг съществуват редом и младият и остарелият палач и двамата по собствен метод се пробват да трансформират ориста си, свързани посредством спомените си и общото си бъдеще. Развръзката е елементарна и в някакъв смисъл универсална – не можем да променим ориста. Можем да променяме единствено себе си.
Няма да описвам повече, сюжетът в действителност предпоставя надалеч повече гледни точки от описаните нагоре. Приятно е да се види Брус Уилис в смислена роля, освен това с много спорна морална багра, а Джоузеф Гордън Левит щеше да е доста по-симпатичен в случай че не беше гримиран по този начин неуместно и с неестествен нос, сякаш с цел да наподобява на Брус Уилис, само че в действителност наподобява на подигравка. Емили Блънт е приятна, а детето Сид е тъкмо толкоз по детски очарователно и в същото време плашещо, както единствено Холивуд може да го направи… С други думи това надалеч не е най-лошия избор на филм в кината тази седмица.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ