Забравеното безмилостно клане в Любенова махала (1877 г.)
Съществуват някои доста съществени несъгласия към Руско-турската война и опожаряването на Стара Загора и покрайнините. До през днешния ден редица историци спорят за някои от стратегическите и позволените неточности, които се вършат от страна на съветските сили. В града на липите са посрещнати като освободители, само че вместо да се мисли за отбрана или въоръжаване на опълчението – можем да открием, че руснаците отхвърлят да дават толкоз оръжие и оставят четниците с това, което имат. Според някои от анализите, потърпевши и изгонени представители на турския хайлайф са към 100 души.
При идването на Сюлейман паша, един от главните претекстове за осъществяването на геноцид или в случай че желаете – закононарушение против човечеството, е точно фактът, че въпросните 100 души са били нападнати и прокудени. Впрочем привикнали сме да виждаме каква е ориста на тези, които решат да се изправят против тази империя. Още по време на априлското въстание следим кощунствата, които се правят от Османската империя и дано не забравяме какъв брой пъти, която да подсигурява отбраната на поданиците на короната.
Разбира се, тогава се добавя и още една доста значима детайлност – някои англичани споделят, че виждат по какъв начин освен постоянната армия се насочва към България, само че и най-обикновени поданици закупуват оръжие и потеглят не с желанието за отбрана, а с желанието да сеят гибел и навръх това се надяват. По това време се следи една особена бездна сред класите в Османската империя и постоянно едно въстание може да се одобри като празник – въпреки всичко каква опозиция могат да окажат локални поданици, които би трябвало да се пазят с мотики? Историята продължава с това, че когато турските сили влизат в Стара Загора, борбата става извънредно кървава, само че пък за първи път имаме и една доста сериозна опозиция, която по-късно ще се придвижи в Стара планина.
Родното опълчение е насила да отстъпи поради липса на подготовка, до момента в който Стара Загора е оставена на милостта. Сюлейман паша бързо взема решение да се саморазправи с жителите и години по-късно дъждовете над града отмиват костите и следите на избитите. Извършеният геноцид и до през днешния ден се загатва в някои учебници под формата на „ жертви “, само че количеството и издевателствата са толкоз доста, че при повторното влизане на съветската войска в града, никой не може да бъде сигурен, че тази локация по някакъв метод може още веднъж да се възроди живот. Тук е единствено една част от кървавите хора, които хората трябвало да танцуват за наслаждение на мъчителя. И въпреки по-големият фокус да е ориентиран към Стара Загора, не би трябвало да забравяме, че покрайнините също страдат.
На днешната дата ще открием, че в село Гюнели махле – през днешния ден известно като Любенова махала, се случва следващото безчовечие. Историята споделя, че когато опълченците си потеглят, локалните поданици и най-малко тези, които съумяват да избягат от града, стартират да търсят място, където да се скрият. Бегълците вземат решение да се съберат в едно село с вярата, че там ще има по-голяма сигурност и тъкмо това е Любенова махала. Това е и най-голямата им неточност. След като съветските елементи са достигнали до Нова Загора, османските бранители се задействат и стартират да безчинстват. Точно това кара и огромна част от българите в Нова Загора да се скрият в едно от близките села. До през днешния ден не е ясно каква е повода и какво предизвика вниманието на османските елементи да се насочат в селото.
Смята се, че селският пазач е изнудил един от големците в селото да даде пари, с цел да се закупи мълчанието. След това обаче отива и декларира, че в селото има бунтовници. Изпратени са двама кавалеристи и още при влизането им в селото е открит огън, а това е повече от задоволително доказателство. Изпратена е войска, само че преди този момент се следят всевъзможни опити да се избегне безкрайното кръвопролитие. Началникът на гарата в село Радне Махле изпраща депеша до Нова Загора, в която оповестява, че жителите би трябвало да се разпилян и въобще да не се събират в селото. По същото време Рауф паша укрепва армията си с башибозуци и черкези, както и артилерия – сигурен е, че може да бъде посрещнат от постоянна съветска армия и с отряд от почти 2000 души се насочва към точката на интерес. В Любенова махала има опълченци, само че на фона на 2000 локални поданици, изпратената турска потеря е освен изравнена, само че и в пъти по-опитна.
Рауф паша
При първата среща няколко души от селския комитет убиват черкези и Рауф паша стартира обстрел с двете налични оръдия. Както се досещате, убитите са единствено 3-ма души, до момента в който локалните поданици са сред 1000 и 2400, като няма по какъв начин да се удостовери точният брой. Редно е да обърнем внимание на още един факт, при съществуването на толкоз високи сили, може да си визиите човек с военна нравственос какъв брой бързо и елементарно може да поеме надзор над едно село, което апропо няма безусловно никаква стратегическа стойност. След като турците влизат в Любенова махала, околните райони споделят само са чували виковете, а по-късно настава добре познатата гробна тишина.
В двора на църквата „ Свети Великомъченик Георгий “ се редят телата, някои са без крака, други са обезобразени. Юлската горещина е може би тъкмо толкоз страшна като днешната, а ароматът на изсъхваща човешка плът припомня за бесовете на варварите. Храмът е определен по остаряла традиция за единственото място, в което турците не влизат. Точно там са се скрили всички поданици, надявайки се на благосклонност. Ако търсите тяхната виновност, няма да я откриете, това са хора, които просто са се молили да оцелеят. Разказва се, че когато турците влизат, са препоръчани всички налични полезности, злато, сребро и каквото още може да се предложи. Откупът не е задоволителен, а и нареждането на Сюлейман е да се лее кръв. Около 1013 са дами, деца и даже новородени, останалите са старци.
Това са убитите единствено в църквата, останалите 1387 се пробват да избягат, само че са застигнати и избити по улиците. Първите, които дръзват да видят какво се е случило в Любенова махала ще открият единствено реки от кръв. През лятото на 1877 година българите в Централна България стават очевидци на по този начин наречения втори Батак. Няма да откриете доста информация за това кръвопролитие, прочее даже и старозагорският геноцид не се счита за подобен.
Това е история, за която не се приказва, знаем само за опълченския героизъм на Шипка, само че в никакъв случай не разбираме какво се случва с хората, които не могат да избягат. Нова Загора и Раднево пазят този спомен и постоянно описват от потомство на потомство какво в действителност се е случило и каква кървава злина е минала през всички села. За някои критици, Батак е запомнен от редовете на Вазов, само че всички останали точки са потънали в давност, като че ли в никакъв случай повече не са се случвали. До през днешния ден в самото село това е ден за удостояване и локалните поданици го означават. Той няма по какъв начин да бъде пропуснат, въпреки всичко 2400 души по този начин и не съумяват да видят свободата си.
Църквата е напоена с кръв, която няма да се измие. Сюлейман паша в никакъв случай няма да почисти петното на армията си, прочее той по-късно ще бъде заточен в Малайзия, тъй като по този начин и не съумява да управлява своята войска, просто дава зелена светлина на башибозуци и черкези да стартират да грабят и унищожават. До през днешния ден локалните декларират, че всичко това е било деяние на въпросния пазач, който желал да вземе пари от първенците, а по-късно и от турците. Най-вероятно една от огромните очаквания е била, че ще може да разграби умерено парцелите на същите първенци, за които е работил. Разбира се, желаните от него 1000 гроша по този начин и не са дадени – хората просто са ги нямали, което го стимулирало да отиде и да уточни къде тъкмо са скрити хора, като несъмнено, лъже за съществуването на опълчение.
Сюлейман паша
Изпратените турски разузнавачи не разкрили никакви опълченци, били нагостени и изпратени, само че за зла неволя, на потегляне някой създава изстрел и с това се задейства завръщането на постоянна армия. След като клането почнало и най-сетне се стигнало до църквата, по мемоари на очевидци, постоянната армия се изморила от убийствата и отстъпила на черкезите да продължат клането. Те поискали първо полезностите им, които били подавани към 2 часа през прозорците – металната врата не допускала мъчителите да влязат. След като черкезите си тръгнали, пристигнали башибозуците, за които към този момент нямало нищо, точно те разрушили вратите и се отдали на идната сеч. Само няколко дни след убийствата идват консулите на Англия, Франция и Австрия.
С тях е Рауф паша и при следствието излиза наяве, че жертвите не са нито руснаци, нито комити. Всички са елементарни селяни, мъже, дами и деца. Дори и при нареждането да се погребат, турците не си дават доста мощ, просто копаят няколко огромни трапа и хвърлят всички жертви вътре. Години по-късно жителите на града ще слагат останките в мраморни саркофази. За самия храм се приказва, че е облян в кръв на жертвоприношението – цена за свободата.
Снимки: Wikipedia
