Как за една вечер Русия беше суперсила, а на следващата сутрин изгуби всичко
Съединени американски щати завоюва Студената война, до момента в който Съюз на съветските социалистически републики я изгуби, само че в случай че би трябвало да бъдем почтени, единственият състезател, който я изгуби, беше Русия. Това може да се счита за една от най-големите загуби след Първата Световна война. Логично е, че мнозина и до през днешния ден търсят оправданието, само че дано бъдем почтени, какво тъкмо получиха руснаците по време на Студената война?
Нямаше политическа независимост, икономическа или обществена система, която да отговори на концепцията и на настояванията на съветското общество. Руснаците жертват доста по време на Студената война и тук не приказваме за партията, а за служащият, който през целия XX век се стреми да създаде нужното за обществото и обществената система. Идеята, че светът им е добре развъртян и ги трансформира в една суперсила, на практика изветрява единствено за няколко години.
Развитието под този режим основава подозрения след болшинството, даже и измежду тези, които имат вяра в идеалите.
Извършените закононарушения се пренебрегват от владетелите, които един след различен избират да затварят очите си, до момента в който следят потъването на огромния транспортен съд.
Повратният миг на този парадокс стартира през 80-те години. Условията за елементарния човек се утежняват, не се усъвършенстват. Партията, която всички считат за провидение, на практика се проваля в доставянето на най-обикновени богатства. Афганистан се оказва една от най-големите неточности на Русия, както се случва и през днешния ден с Украйна. Ефектът от тези две войни е безусловно еднакъв – международна изолираност и неналичието на всякакво предпочитание за взаимна работа. След това идва и Чернобил, който ясно потвърждава, че суперсилата на изток е подготвена да унищожи света в опит да организира следващите проби, с които да е подготвена за война, която в никакъв случай няма да се случи. Едно цяло потомство води война в Афганистан и не схваща за какво. В последният миг идва и Горбачов, който би трябвало да запълва дупките на гумената лодка с ръце.
Обещанията за независимост и право на глас от елементарните хора ще е някаква вярна посока, само че към този момент е късно за всичко това. Така се ражда и една от най-популярните реплики на руснака:
„ Без самун, каква независимост? “
Руските водачи или най-малко тези под Горбачов, стартират да се опасяват от обстоятелството, че техните закононарушения ще бъдат разкрити, затова и Горбачов ще бъде пропъден, а на негово място ще пристигна Елцин. С изключение на Балтийските страни, независимостта на множеството членки на Съюз на съветските социалистически републики закъснява за известно време и желае да се довери на обстоятелството, че това в действителност се случва.
След декември 1991 година всички 15 републики ще получат правото да бъдат самостоятелни. Това не е цивилизован развой, историята ясно може да подсети за освобождението на колониите на Франция и Англия. Разпадът на Съюз на съветските социалистически републики е като разпад на радиоактивно вещество. Изведнъж всяка една страна има съществено етническо напрежение, политически търкания с всички и всяко последващо потомство би трябвало да се възпитава в ненавист към обещано малцинство. Това е бомбата, която Съюз на съветските социалистически републики залага, с цел да може да остане и да продължи да диктува връзките на старите сътрудници благодарение на шпионаж, мешателство в свободата и още доста други.
Русия претърпява допустимо най-лошото си време, в случай че изключваме сегашното сега. Колапсът на системата оставя руснаците без никаква карта за развиване. Мнозина се усещат като ограбени от опцията да живеят в новото и дадено време от партията. Мечтаният комунизъм, в който светът ще бъде свободен и благополучен, получавайки опция да се развива – това в никакъв случай не се случва. Едната вечер, множеството руснаци лягат и заспиват, осъзнавайки, че са суперсила, а на другата заран се оказват в блатото.
Материалната страна на обстановката също е трагична. Старите хора не взимат своите пенсии, някои умират от апетит в своите лични домове. Други не виждат различен другар, с изключение на алкохола. През 1985 година междинната дълготрайност на живот при мъжете е 66 година и по-късно ще падне до 58 година Занимания като обири, принуждение и нецензурен филми, са единствените странични и доходни занимания, най-голямото достижение на Русия в зората на тяхната народна власт.
Сред всички тези обири се случва и кражбата на века, когато олигарсите бързат да приватизират съветската промишленост и нейните запаси. Тя е била нужна, най-малко за тези, които са готови да създадат всеобщото плячкосване. Олигарсите идват от партиите, купуват всичко на безценица и по-късно не престават напред с излъскан имидж. Зад гърба си имат фабрики, бюра, научни центрове и технология. Всичко това в никакъв случай не се употребява за възстановяване на обстановката и за решение на проблемите, изключително откакто партията, която в миналото се е грижела за хората, в този момент не би трябвало да играе театъра – всички правила са отстранени.
Борис Елцин идва и позволява огромното плячкосване, той самият разрешава да се продаде и разграбе всичко, което един човек може да докопа. Само за дни, някои фабрики се разпродават и по-късно се затварят. Безработицата също трансформира своите индикатори, до момента в който преди разпада на Съюз на съветските социалистически републики се счита, че е 0%, то в идващите 3 години ще доближи 30%. Всичко това се случва, до момента в който западът посреща Борис Елцин и следи какъв брой тъкмо може да изпие един човек, преди да се самоубие с алкохол.
Преминаването от комунизъм към капитализъм ще трансформира Русия в един от най-хубавите образци в икономическите учебници и до през днешния ден. Единственият триумф е, че границите се резервират, единствено това резервира Русия като нация – нищо друго. Логично е, че след 1991 година има саом един сигнал – Русия не е обградена от сътрудници и откакто въпросите с Китай на сино-суидската линия потвърждават, че войната е доста обичано занятие, скоро всички свободни страни търсят поддръжката на НАТО и са подготвени да се отделят от концепцията да бъдат колкото се може по-далече.
Османската империя носи името „ Болният човек на Европа “, освен това в края на своето битие и Русия следва тъкмо тези стъпки. С разрастването на НАТО, развиването на стопанската система в съвсем цяла Източна Европа, Русия можеше да даде единствено най-дребните материали – дърво, газ и други потребни изкопаеми. След стартирането на войната с Украйна, Европа ще затвори вратата и на тези нужни детайли, доставяйки ги от другаде, разработвайки слънчевите панели и търсейки разнообразни енергийни източници.
Това е изцяло задоволително за Владимир Путин да вижда конспирацията и да счита, че някой различен е след него, стремейки се да унищожи цяла Русия. Логично е, че Съединени американски щати би трябвало да са отговорни на всичко, следвайки практиките на Студената война. Старата сентенция се повтаря още веднъж – все някой различен е отговорен на руснака за неговата бедност и неволи.
След разграбването през 90-те години, пропагандата и конспирацията стартират да владеят света. Всички имат вяра, че груповият запад е решил да ги унищожи, стремейки се да превземе панелните жилища и всевъзможни други територии и дейности. В мъглата, елементарният човек имаше най-малко към 30 години мир, до момента в който Русия още веднъж не посегна към оръжието. Единственият победител от Студената война, това беше Китай. Въпреки осъществените закононарушения първоначално, Китай стартира да си партнира със Съединени американски щати и постепенно да уголемява пазарите си, което разумно води до прекопирване на технологията и основаването на съвсем същата, освен това с доста по-ниска цена.
Китай не харесва Съюз на съветските социалистически републики, а по-късно не харесва и толкоз Русия. Точно затова има и леки разминавания в днешните конференции, които виждаме. През Студената война се вършат милиарди от оръжие – Съединени американски щати печели към 17 милиарда $, продавайки на Конго, Филипините и Египет. Съюз на съветските социалистически републики търгува с Ангола, Ирак и в следствие с Египет. Ще се стигне до там, че даже самият Тодор Живков ще отхвърли този режим и ще признае, че в случай че би трябвало да го направи още веднъж и да ръководи комунистическата партия, в никакъв случай няма да го направи. Той самият е сигурен, че даже Ленин не би желал да бъде болшевик, в случай че вижда в какво се трансформира неговата концепция.
Трагедията е забележима и след един провал, идва идващият, до момента в който не се стигне до окончателното заличаване. Няма някаква интрига, партийните фрагменти станаха олигарси, показвайки своята грижа към тези, които са управлявали. Крахът е близо, само че този път може да е още по-дълъг и мъчителен развой.
