Със звънките текстовете на детските стихотворения на Васил Ив. Стоянов

Със звънките текстовете на детските стихотворения на Васил Ив. Стоянов са израстнали най-малко четири генерации български деца – „ Пиленцето на кого е “, „ Най-добричка “, „ Рибка “, „ Мишонче “, „ Ранобудно петленце “ „ Баба иде “, „ Без конче “, „ Свирач-играч “, „ Нови чорапи “, „ Сам останах вкъщи “, „ Сръдня “, „ Мъж ще стана “, „ Юнашки плач “, „ На чешмата “ и други са единствено дребна част от заглавията. Пише още занимателни гатанки и сценки.

Възрастните ги предавали на внуците си като безценен спомен от своите детски години, без даже да знаят името на създателя им. А Васил Стоянов познавал добре детската душа. Посвещава ù цялото си жизнерадостно и очарователно творчество. Името му е измежду тези надарени наши създатели като Чичо Стоян, Цанко Церковски, Елин Пелин, Стоян Дринов, Ран Босилек.

През 30-те години на ХХ век поетът сътрудничи на списанията „ Детски свят “, „ Светулка “, „ Детска наслада “, също на вестниците за най-малките „ Здравец “, „ Въздържателче “, както и в други издания. Заедно с Александър Земни през 1934 година редактира вестничето „ Сладкодумче “, което се печата единствено една година. Васил Ив. Стоянов е един от участниците в учредителния конгрес на писателите, на който се основава Съюзът на българските писатели от провинцията. Около 1950 година го поддържат креативен писателите Петър Димитров – Рудар, Крум Кюлявков и Христо Радевски. От същата година до края на дните си издава девет стихосбирки. Сред тях е „ Цигу-мигу “, която е отпечатана на румънски език в превод на Хория Арама. Преводи на обособени негови стихотворения са включени в задгранични детски антологии.

Той самият обича шегите и по тази причина написа детските си стихотворения във радостен звук. Предпочита късия стих. „ Отбягвал съм заблужденията, които постоянно родители, а даже и учители са казвали на децата си… Нека децата от дребни привикват към истината, към реалното… “, споделя писателят.

Той е роден на 1 май 1880 година в Търговище. Неговият татко Иван Хаджистоянов бил състоятелен човек, имал огромни стада добитък, които отглеждал в Добруджа, а след това ги препродавал в Смирна, Цариград и Кюстенджа. Притежавал хан, дюкян, мелница и ниви сред Ески Джумая и Осман пазар. Малко преди Освободителната война черкези – изселници, на път за Анадола, разграбили стоката му. Семейството дълги години не забравяло загатна за зверствата на башибозука в Търговище. Къщата им се намирала на улица „ Гергановска “, покрай църковния двор. Иван Хаджистоянов почнал пукотевица, когато башибозукът влезнал, с цел да граби в храма. Новата чарда добитък е конфискувана от турската армия и това дефинитивно разорява татко му. За злощастие на фамилията Иван Хаджистоянов умира през 1886 година и то изпада в беднотия. Къщата е оповестена за обмен за погасяване на задълженията. Издръжката поема доведената сестра на бъдещия публицист Мария, която работи като учителка в Котел. Семейството се изселва при нея.

Васил Ив. Стоянов учи в разнообразни градове – в Търговище, Котел, Шумен. Отива в Лом при заварения си брат Стефан, който по това време служи като офицер във Втори конен полк. Трети прогимназиален клас приключва в Котел, където стартират първите му опити в писането. Описанието на огромния пожар в Котел през 1894 година, на който е свидетел, впечатлява учителката му по български език. Негови близки другари и съученици са актьорът Стоя Бъчваров и различен наш предстоящ публицист Цонко Попов (Виолино Примо).

През 1898 година Васил Ив. Стоянов приключва Педагогическото учебно заведение в Шумен. Литературата го сближава с писателя Стилиян Чилингиров. Младият преподавател е назначен в село Исуплий (Бероново). По това време той е единственият преподавател в Котленския край със приблизително обучение.

Селяните се гордеели с даскала, а той образова четири слети отделения с петдесет възпитаници. Организира и вечерно учебно заведение за по-големите, приключили наложителния тогава четиригодишен курс. На четене и писане се учели при него и родителите на учениците му. След време той си спомнял с горчива усмивка: „ Тук, край крайбрежията на река Луда Камчия, се намираше учебното заведение. То имаше четири стаи: едната беше общинска канцелария, другата – църковният параклис, третата – класната стая, а четвъртата служеше за архива и за жилище на учителя… При спане се завивах през глава, тъй като доста плъхове си правеха разходка през главата ми “.

Тъкмо в село Бероново Васил Ив. Стоянов стартира да написа стихотворения за деца и ги чете на учениците си, без да им споделя кой е създател. „ Ако им харесваше, слушаха с внимание и настоятелно молеха да им се повтори и потрети. Ако не им харесваше, нямаха даже самообладание да се прочете до края. По-късно с изключение на четенето се навъртах към тях и следях игрите им, боричкането, шегите им… Всичко, което ми направеше усещане, си записвах и постоянно го използвах “.

През 1899 - 1900 година по рекомендация на учебния контрольор доктор Димитър Страшимиров, Васил Ив. Стоянов е изместен в Котел. В мартенската брошура на детското списание „ Звездица “ е отпечатано първото му стихотворение „ Пролет “. Младият стихотворец стартира съдействие в авторитетното издание на Никола Беловеждов.

По време на училищен митинги в Дуранкулак, Тръстеник, Шабла и Котленското учителско сдружение, доста учители са преместени, а Васил Ив. Стоянов получава заповед за уволняване. Успява да си откри работа за една година в село Вардун, Търговишко, а след това и в село Дългач, където основава читалище и потребителна кооперация. Участва в театрални представления – няколко комедии и драмата „ Геновева “. През това време написа къси детски хумористични стихотворения, гатанки и пиески за „ Звездица “, „ Светулка “, „ Младина “. През 1904 година като №7 от „ Малка библиотека “, издание на „ Звездица “ излиза неговата първа стихосбирка „ Стихотворения за деца “, илюстрирана от художника Петър Морозов.

По покана на Никола Беловеждов, през една лятна почивка, детският публицист отива в София. Запознава се с Антон Страшимиров, Елин Пелин и Цанко Церковски, с които става непосредствен другар. Авторът на „ Гераците “ го показва на националния стихотворец Иван Вазов. „ Неотразимо усещане ми направи неговата едра фигура, буйните му прошарени вежди и мустаци, живият му остроумен взор. Пред него и пред Елин Пелин аз изглеждах напълно малък “, спомня си той.

През 1906 година Васил Ив. Стоянов е преподавател в Търговище. Участва в читалищния оркестър. Занимава се с краеведски проучвания – събира информация за учителстването на Петко Р. Славейков и създаделя на първата детдса градина у нас Георги Живков. Три години редактира и издава локалния вестник „ Източна искра “. Пише фейлетони и публикации свързани с педагогическата си работа. Превежда стихотворения, разкази и педагогичен текстове от съветски език. Във вестника открива графа със мемоари от времето на Освобождението. Уредник е на списание „ Родителска грижа “, което се занимава с детската характерност, проблемите на дребните в фамилията, учебното заведение и тяхното социализиране. Специално място в списанието заемат въпроси свързани с деца, които имат тежка житейска орис. По това време редакцията на пловдивското детско списание „ Другарка “ издава втората му стихосбирка „ У дома и на полето “. Издателство „ Христо Г. Данов “ отпечатва преведената му книга „ Психология на лъжата “ от Камий Мелеран.

Преводите си на художествена литература Васил Ив. Стоянов употребява в работата си по български език. Книжка с разкази „ Бедни хора “ от Виктор Юго трансформира в пригодна като алманах от извършения за развиване на речта на децата. По-късно издава алманах „ Да бъдем милостиви “. Той съдържа преводи на разкази с методична цел. Издаден е във Велико Търново от книжаря Ефрем Попхристов.

През 1908 година в фамилията на детския стихотворец и преподавател идва злощастие. Внезапно умира брачната половинка му Марийка Стоянова, която също е учителка. От живота си отива и най-малкото му дете. Самият той боледува и би трябвало да напусне работата си. Двама негови сътрудници от учебно заведение и някакъв доктор му оказват помощ финансово, с цел да замине за Германия, където да се лекува. Там работи в колеж по архитектура и земемерство. Наскоро по-късно единия от благодетелите му умира. За да обезпечи издръжката си детският публицист основава дребен студентски оркестър. Васил Ив. Стоянов умеел да свири на шест музикални инструмента. В трупата му взели участие австриец, холандец, руснак, германец и арменец. В събота и неделя оркестърът свири в квартален ресторант. Дори са поканени за присъединяване в театъра на Нойщрелиц.

Три години по-късно Васил Ив. Стоянов се завръща в България. Успява да приключи инженерство по строителство и земемерство и получава предопределение по специалността си във Велико Търново. Минава наново под венчило през 1916 година По-късно открива частно архитектурно бюро. Преподава в Строителния колеж в града. Работата му го отдалечава от детския свят, само че той намира други пътища. Създава музикална детска група, която показва оперетки и национални традиции. Организира хор към сиропиталището. Приходите от концертите му са предопределени да покриват разноски на пансионерите през ваканциите. Създава текста и мелодията на марша „ Българчета “. През този интервал той написа все по-малко.

По мотив седемдесет и петатата му годишнина и заслугите му за детската литература е почетен с медал „ Кирил и Методий “ I степен. Последната му стихосбирка, която се появява на света преди гибелта му на 28 ноември 1962 година, е „ Нова брошура “. „ През целия си живот – осемдесет години са прекомерно малко – имах една задача: да дам наслада на дребни и огромни. По мои проекти са издигнати доста учебни заведения и читалища – по този начин радвах огромните. В същото време – от дъжд на вятър – пишех стихове. С тях се мъчех да веселя дребните. Може да съм написал към петстотин стихотворения, положителни или неприятни – другите ще кажат; построил съм повече от хиляда жилища и културни домове. Мъчно ми е, че стихотворенията ми са толкоз малко… “, споделя детският стихотворец малко преди гибелта си.

Навярно е време творчество на Васил Ив. Стоянов да бъде преиздадено, с цел да заведем актуалните деца към тези чисти светове, в които са живяли техните предци…