Съобщават, че един гражданин блокира кръстовища в столицата, като се

Съобщават, че един жител блокира кръстовища в столицата, като се разполага в тях и чете обичаната книга на премиера. За първи път се чува романът за Винету да се употребява като помагало за политическа битка, в случай че не се счита приложението му като средство за изтощителен пиар в ранния етап на онази загадъчна кариера. Вярно, при започване на прехода юношеското въодушевление по Карл Май се третираше като тип дисидентство, също както към дисидентството се приравняваше привързаността към футболния „ Левски ”. С времето обаче стана ясно, че от романите на Май са се увличали съвсем всички български момчета, а измежду буйните левскари са били и безчет очевидни и секрети чиновници на специфичните служби – просто заради служебна  принадлежност към тима на Министерство на вътрешните работи. След бързото отминаване на детството в СДС тези заблуди изветряха. Многобройните заглавия на великия повествовател се оказаха „ свободни ” и днешният български министър председател съобразително постави ръка върху „ Винету ”. Оказа се положително попадение. Първо, тъй като книгата обединяваше милиони български мъже като благ спомен от детството. И второ, тъй като романа всички си го спомняха, само че наличието бяха към този момент позабравили. Иначе този парашут надали щеше да се отвори.

След като министър-председателят обществено оскърби дядото на пребито от полицията момче, обявявайки го болшевик и мракобесник, препречил се на пътя на българчетата, които желали да учат в Европа,

принудих се да отворя „ Винету ” и да се убедя дали в действителност го беше чел,

или и това в миналото бе единствено една от неговите автогероизации за пред електората. Трябваше да сверя с романа отдавнашното си съмнение, че и тази версия е просто небивалица и че младият Борисов не го е чел, или в случай че е, значи генерално го подценява.

Който е не запомнил книгата, ще му напомня, че тя е предопределена за юноши, един от най-великите романи за подрастващи за всички времена. Представя характери, черти и държание, нужни за създаване на младия мъж като заслужен член на обществото, кадърен за принос, милосърдие и храброст и притежател на същинска героизъм и чест. Такива са героите на Карл Май от най-хубавите му книги, такива са те и във „ Винету ”. В това отношение тя е като управление за младия мъж. Известни са хора, които цялостен живот четат библията. Наистина позволявам, че и „ Винету ” може в някакъв смисъл да бъде библия за утрешния жител. Ако я чете, вниква и следва. Би могло да се получи нещо, за какво пък не?

Но не се е получило. И двата основни облика в романа, Винету и Олд Шетърхенд, са пример на джентълменство, благородно схващане за света, природата и индивида, държат на думата си и приказват истината. И двамата – всеки по собствен метод – са хуманисти, открояват се от заобикалящия ги див и безсърдечен свят и реализират честност към разсъдъка, ясно разграничават Доброто и Злото, верността им към дума и дълг е кристална.

Всеки опит да надигнем един до различен героя от книгата и въпросния четец ще пропадне

Те не се допират в нищо – нито тук и в този момент, нито в бъдещето, нито даже в пространството. Разграничават ги значими качества, които единствено ще маркираме.

Винету не е измамник, а героичен боец, който в никакъв случай няма да наруши думата си. Той не е мъчително сладкодумен, не дърдори безотговорно, може да бъде разгласен за първенец по безмълвие. Не е сребро/злато любив. Внушава доверие и почит. Говори чист британски.  И пр.**

Това съпоставяне можете да сторите и сами. Истина – против присъда за неистина. Презрение към жълтия метал – против кюлчета в чекмеджето. Защо да продължаваме? Всяка крачка на вожда е подчинена на положителното на народа му, а „ читателя ” всеки може да го прелъсти да услужи на непознати ползи. Това са разхвърляни съждения, въпреки че двата облика са несъпоставими. Ако този четец бе в действителност така захласнат по своя воин, то нямаше ли да бъде и най-малко минимално повлиян?

Принудих се да ги прегледам от близко, с цел да изясня, най-малко за себе си, чел ли е нашият министър председател онази единствена книга и в случай че да, то дали е оттговорен Карл Май  за неговите душевни качества, за неговия другоземен образ в политиката.

 

Но мисля, че крещящото несъвпадение с героя оневинява писателя

 

Оневинява го и за „ Ало, Ваньо! ”, и за другия запис, и за фотосите от бърлогата, и за клеветите по адрес на критици и съперници, и за обидите към мисирки, негодници и тулупи, както и за комедиантските осъществявания на европейска сцена. А най-много за тъмното му предпочитание да „ изгори ” една евродепутатка. Това ме засегна персонално. (Вътрешно към момента съм зает към убийството на малтийската журналистка Дафне Галиция, намирам нещо общо в подбудите, опасявам се от нещо общо.) Нека не товарим с грях писателя, въобще не се откриват доказателства, че нашият самохвалец е разгръщал този разказ.

Оказал се през днешния ден на индиански настрой, спомних си едни предходни „ Нерви и утехи ”, написани по индиански поговорки и пословици. Една от тях ми хареса за заглавие на тези редове. Просто ми прозвуча в цялостен синхрон с настоящия миг по българските площади. Но някои не са чели и толкоз. Яздят починал кон, инатят се, не слизат.

А за край избрах напълно друга:

" Не можеш да разбудиш човек, който се преструва, че спи. "  

 

______________________________

*Индианска мъдрост

** Въобразете си го по какъв начин съставлява страната ни в Европа. Развийте тази заблуда в съзнанието си. Доста по-различно, нали?